„Вглъбеният“ и „Необузданият“

„Вглъбеният“ и „Необузданият“

Най – ранните психически травми можем да получим , още преди раждането, в периода на вътреутробното развитие или в първите 3 месеца от живота. Ако човекът преминава този период благополучно то в него се формира базово доверие в света, чувство на безопастност и защитеност, вътрешно убеждение, че светът го приема. В противен случай голяма е вероятността, за  проявяване на един от двата модела на травматично поведение – „бягство в себе си“ или  „без спирачки“

„Бягство в себе си“ – за такъв човек е характерно постоянното умуване по всякакъв повод. Той обикновенно е много сложен в общуването, защото все рационализира и интелектуализира, напълно отхвърляйки и обезценявайки емоцията. Често при хора, чието раждане е било нежелателно, дори отсъства емоционалния речник.  Например: Попиташ такъв човек – „Какво чувстваш?“ , а той започне дълго да философства в отговор, но така и не отговаря на зададения въпрос.

„Човек без спирачки“ – такива хора са емоционално разкрепостени, те винаги и навсякъде изразяват емоционални реакции без никакво осмисляне.  Телесно това може да се проявява в хипертонус на  мускулите, прекалено енергични резки движения и в продължителна дисоциация / когато човекът непроизволно бърка ляво и дясно. Например:  „Казвам на таксиджията да завие на дясно, а показвам ляв завой, защото всъщност аз искам да отида в ляво.“/ Причина за описаните нарушения могат да станат различни патологични бременности, нежелание, неготовност или страх на майката да има дете.

За човекът „Бягство в себе си“ би било много полезно редовно да прави упражнения за заземяване и вкореняване, това помага да се върне в тялото, към своите реални чувства и усещания, да почувства стабилност, упора в самия себе си, която съвсем не достига на такива хора и която те непрекъснато търсят там където я няма – в абстрактни размишления и умувания.

За „Човекът без спирачки“ са полезни упражнения за центриране и балансиране, които непременно се правят след заземяване. И на едните и на другите е много важно да имат емпатична връзка с друг човек /напр. С терапевт, способен на състрадателно присъствие/

Упражнение за заземяване, центриране и баланс.

Поставете краката на ширината на раменете, стъпалата успоредни, коленете лекичко сгънати, гърбът прав темето се разтяга нагоре. Почувствайте опората под краката си, усетете стъпалата , пръстите, петите, външния свод на стъпалато, вътрешния, /заземяване/

Представете си, че през стъпалата започват да растат корени, мощни и големи, достигащи центъра на земята, изсмукват нейната енергия в себе си/вкореняване/ . Тази енергия на Земята се издига нагоре по корените, прелива се в краката и започва да циркулира по цялото ви тяло. През темето във вас се влива светла прозрачна енергия, тези две енергии се срещат някъде в областта на корема, смесват се, образуват малка топка, която постепенно започва да расте.

Продължавайки да усещате вътре в себе си тази енергийна топка, бавно и плавно пренесете тежестта на тялото в началото на единия крак после на другия /балансировка/. Продължавайте да правите това, като си представите, че се поклащате на вълна, сложете ръцете на корема, там където се намира вашата енергийна топка и с плавни притискащи движения, равномерно разпределете енергията от топката по цялото тяло и с ръце и мисли я насочете на там, където по ваше усещане, тя е недостатъчна.

Вслушайте се в своите усещания, къде са по – малко в горната част на тялото или в долната, в ляво или в дясно важно е да разпределите енергията равномерно. Ако чувствате някъде излишък на енергия, си представете, че тя плавно се оттича в земята, осъзнайте своите усещания, насладете се на състоянието на пълнота и равновесие, когато сте готови, завършете упражнението, като си представите, как енергията на земята се завръща в земята, а енергията на Космоса в Космоса. Кажете и Благодаря, протегнете се и се върнете в обичайното състояние.

Упражнение за „Бягство в себе си“

Успокойте се, отпуснете се и известно време се концентрирайте върху дишането си, когато то стане по – дълбоко и спокойно представете си , че с всяко вдишване и издишване се свивате все повече и повече и ставате все по – малки и по – малки, смалявате се до мъничка точка, която продължава да се смалява и накрая напълно изчезва, осъзнайте своите чувства и усещания в това състояние на небитие, забележете, как отново се появява изчезналата точка, понаблюдавайте как много бавно от вдишване на вдишване, тя започва да расте, разширява се и приема обикновените контури на вашето тяло, осъзнайте своите чувства и усещания в процеса на възвръщане на битието.

Главният страх на който са подложени, „Вглъбените“ хора –  това е страхът от връщането в тялото, за тях е страшно да изчезнат да се разпаднат, да престанат да съществуват, ето защо в тялото възниква силно напрежение, то се притиска и губи чувствителност, описаното упражнение, проявява и освобождава блокираната енергия на страха и способства за възстановяването на чувственолстта.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *