Вяра

Вяра

a6657b56baurn-jpg-246-138-cc-dri-vrjabkt0lea1xls5b4jВеднъж в гората се разгорял силен пожар. Той нараствал и набирал сила, обхващал все по – големи пространства. Една много малка птичка видяла пожара, полетяла към реката, намокрила крилата си и се върнала. Тя започнала да кръжи над пожара, като разпръскваше водни капчици с крилата си. Като изтръскала всичко, което била донесла, отново се понесла към реката. Така тя се носела от реката до пожара и от пожара до реката, като се опитвала да угаси пожара с няколкото капки вода, които успявала да донесе.

Боговете наблюдавали птицата от небесата и я повикали при себе си.
– Защо правиш това? – попитали я те – Нима смяташ, че с тези капки вода ще успееш да угасиш пожара? Ти никога няма да успееш да направиш това.
Птичката отговорила.
– Гората ми е дала толкова много. Аз съм се родила и израснала в нея. Гората ме научи как да живея, как да намирам храната си. Тук е моят дом, тук е моят свят. Дори да умирам, аз ще се боря за нея, ще и служа.
Виждайки огромната любов и отдаденост на малката птичка, висшите сили решили да се намесят и да угасят пожара. Пожарът бил потушен и гората пощадена.
Дори да се чувствате като малка птичка пред огромен пожар – дайте всичко от себе си с любов.Нито една капка не е излишна. Възможно е именно вашата капка да е решаващата.
Помощта винаги идва. Това е законът на Вселената.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *