Деперсонализация

Деперсонализация

Деп. Се явява разстройство на психиката свързано с отсъствие или нарушение на самовъзприемането. Страдащият възприема своите мисли, чувства и действия с усещанетоза наблюдаване от страни и отчуждение. Даденото разстройство, често се явява симптом на психическо разстройсво.

Причини и симптоми за деперсонализацията.

Деп. На личността е свързана с други заболявания на психиката и централната нервна система. Най- разпространени причини за появата на деп. Са паническите разстройства, депресии, стрес, шизофрения и БАР. Състоянието може да носи, както кратковременен, така и продължителен характер. Към основните причини за деп. Могат да се отнесат:

  1. Силно психическо сътресение, Стрес, Шоково състояние
  2. Тежко психическо състояние, в тов ачисло психози, шизофрения и др.
  3. Неврологически нарушения
  4. Вродени патологии на ЦНС
  5. Разстройства на психиката под влияние на психически травми.

Деп. На личността, може да се проявява в качеството на защитен мехнизъм по време на екстремна ситуация, изискваща бързо решение или действие, без емоционален отзвук, без зачитане на емоцията. В този случай състоянието има временен характер и не се явява патология. Биохимичните и неврологични нарушения могат да доведат до напрегнато състояние, което да предизвика нарушения във функционирането на серотониновите и опиоидните рецептори, сривове във функциониране на хипофизата и надбъбречните жлези.

Симптоми на деп. Се явяват следните състояния и усещания на пациента:

  1. Пълно или частично изчезване на възприятието за собствена личност и нейните черти.
  2. Отсъствие на емоции и вавлеченост в жизнените процеси.
  3. Емоционално безразличие към близките и околните хора.
  4. Затъмнено възприемане на реалността /без звуково и цветово възприятие/
  5. Безразличие и отсъствие на възприемането на музика, изкуство и природа.
  6. Лоша памет.
  7. Намаляване на зрението и слуха.
  8. Загуба на тактилни усещания и нарушения на обонянието.
  9. Подтиснатост, тъга и душевна опустошеност.
  10. Възприятие на собственото тяло и неговите части като автомат, машина, неудошевен, безразличен предмет.
  11. Усещане на забавеност на времето и събитията.
  12. Отсъствие на образно мислене.
  13. Загуба на ориентация в пространството и времето.
  14. Отсъствие на болкови, вкусови и температурни чувствителности.

При стрес симптомите на деп. На личността се явяват – анхедонията, откъснатост и вглъбеност. Под влияние на емоционалното напрежение се нарушава неврохимическата хомеостаза, което води до блокирането на емоциите и депресивно състояние. Нарушава се чувствителността на рецепторите, изкривява се възприятието на действителността и мястото на личността в нея. Продължително състояние на деперсонализация води до каскадно нарушение на рецепторните системи.

Видове деперсонализация на личността:

В психиатрията и неврологията деп. Е класифицирана като автопсихична, с нарушение на възприятието на собствената личност, външна с нарушение на възприемането на действителността и соматопсихическа с нарушение на възприемането на своето тяло и неговите органи.

По начина на развитието и причините деп. На личността се разделя на следните видове:

  1. Леко нарушение на самосъзнанието със забавено или непълно възприемане на своята личност и постъпки.
  2. Загуба на индивидуална специфичност и социална затвореност, съпровождана с отсъствие на личен поглед над света /на мисли, възгледи или убеждения/и безличие.
  3. Анестетическа /деперсонализационна/депресия с емоционална притъпеност или пълна безчувственост.

Лечение с медикаменти на деперсонализациите:

Лечението започва със отстраняване на причините за разстройството и симптомите на психическото заболяване. Психиатърът и неврологът трябва да намерят връзката между деп. И тревожността, а също и с други патологични проявления. При силни пристъпи на паника и тревога съпровождани със неконтролируеми постъпки на пациента се назначават транквиланти, антидепресанти и невролептици. Лекуващия лекар трябва да подбере за пациента със синдром на депе. На личността препарати с високи антихолинергически ефект, а също да назначи медикаментозна терапия към снемане на тревогата и поддържане на нормалното психическо състояние. Ако у пациента се наблюдава нарушение във функционирането на опиоидната система на ГМ то лечението на деп. Се осъществява с помощта на препарати антагонисти на опиоидните рецептори. Най – ефективно ще бъди съчетанието на антиконвулсивни лекарствени средства и инхибитори на серотонина.

Психотерапия:

При всички типове деперсонализация в една или друга степен добре повлиява рационалната психотерапия. На страдащия се дава разяснение, че наличните при тях странни особенни предизвикващи чувство на страх или мъчителни състояния на отчуждение на собственото АЗ или безчувственост не са толкова непонятни или безпрецедентни, както си представя болния. От добре известните произведения се представят случаи за това как у много здрави хора при напрегнато самонаблюдение възникват близки до деперсонализацията усещания на напрегнатост, скованост, сякаш се наблюдаватнякак от страни, чувство на безразличие, апатия, отслабване на емоционалния резонанс. Такова разяснение спомага за демистификацията на нарушението и намаляване на съпровождащото го в редица случаи страх. Като разясним на болния тясната зависимост между феномена на отчуждението с процесите на рефлекса, се посочва, че намаляването на рефлексите, което може да се постигне съзнателно по пътя на насочено превключване на вниманието на обкръжаващата среда, намалява и прави по – малко мъчително явлението на отчеждение. Това разяснение предизвиква у болния мисълта за възможност за психотерапевтична борба със състоянието. Проведената по този начин рационална психотерапия, дава възможност тясно да я свържем и с други методики – хипноза и автогенна тренировка, а след това при необходимост с целия комплекс на социална реабилитация.

Хипноза и автогенна тренировка:

Най- ефективно се прилагат при първия тип деперсонализация, само в някои случаи те оказват ефект и при другите типове деперсонализация. Техниката на прилаганите методи има съществени особености.

 

Социална реабилитация:

Реабилитационната програма обхваща болни с нарушения на социалната адаптация, тук влизат много от втория тип деп., и някои от болните от първи и трети тип /към последните се отнасят болните с вяло протичаща шизофрения или невротично развитие на личността./ Във връзка със сложността на клиничната картина на тези болни включващи както неврозо- подобна симпатика, така и проявяване на патология на личността, реабилитационната програма се изгражда по такъв начин, че най – пълно да обхване различните страни на психичните дейности. Програмата на социалната реабилитация включва следните раздели:

  1. Провеждане по специално разработен въпросник на щателен анализ на различните характеристики на личността и социалната активност на болния – общо развитие, трудова дейност, интереси, увлечения, ценностна ориентация, самооценки, междуличностни отношения, особености на бита, хранене, хигиена, дневен режим, и др.
  2. Съставяне на йерархическа скала на проблемите на болния, диференциране във всеки от разделите, с отчитане на нарастването на сложността на преодоляването им.
  3. Съставяне на програма на поетапно преодоляване на базата на разработената скала, започвайки с най- леките и завършвайки с тежките.

17 Коментари

  • Любка Каменова

    от известно време страдам …затворена съм,вглъбена,ходя като призрак и съм объркана.

  • Диляна Колева

    Формулирайте въпрос, за да мога да ви дам някаква насока.

  • DoctorsAsk

    Спасибо за публикацию, Андрей Анатольевич! Деперсонализация, дереализация не самая простая тема для диагностики. Лично я не сторонник ставить диагнозы по письмам, не видя человека. Не помешало бы больше информации об обратившемся, которую можно будет получить при личной встрече.

  • Бойка Капитанова

    Здравейте! ЧНГ!
    Миналата година имах усещането, че света е странен и някак нереален! Това се проявяваше в рамките на 4-5 месеца, през ден- два. Изпитвах силен страх от това състояние.С Паническо разстройство съм и тогава ходех на психотерапия. След като усещането отшумя, сега периодично имам мисли/ усещане, че това не е моят живот. И това усещане ли е деперсонализация?
    Благодаря ви предварително за отговора!

    • Диляна Колева

      Това усещане е по – скоро част от несъзнателното себеотричане. Не е деперсонализация.

  • Момчил Иванов

    Здравейте ,
    Моята диагноза е депресия от Биполярен спектър ,имам подобни проблеми от около 4 г като напоследък се чувствам ужасно странно.Постоянно се чувствам не на себе си ,като друг човек ,повтарям ,че не съм Аз ,че не знам какво правя ,все едно има друг човек в мен.Ужасно ме е страх и имам усещането ,че полудявам,губя си разума ,и усещам че не мога да мисля трезво ,че си губя здравия разум и идва края.Също така всичко ми се струва адски непознано и различно дори и в дома ми ,ужасен съм и мисля ,че нещо става в главата ми.Всеки ден съм все по объркан и неадекватен макар хората около мен да казват ,че не е така.Изпитвам ужас от всичко около мен и изпадам в дупка на моменти .Посещавам психиатър и психотерапевт ,които ме убеждават ,ч е е голяма доца тревожност ,но мисля ,че съм луд и развивам шизофрения.На 22 години съм.Според вас това всичко от депресията ли е..Извинете за дългото съобщение.

    • Диляна Колева

      Не е от депресия, деперсонализацията е симптом на тревожността. Работи се с тревожното състояние и симптома отшумява.

  • Стефи Кръстанова

    Лекува ли се деперсонализацията? Има ли период в живота на човек, когато тя затихва и отшумява, напр.след 30?

    • Диляна Колева

      Деперсонализацията е симптом, тя не е заболяване. Когато е симптом на тревожно разстройство отшумява с излизането от тревожното състояние.

  • Стефи Кръстанова

    Благодаря за отговора, ами когато тревожното разстройство е станало хронично, тогава как човек да се справи? Значи ли, че ще е до живот или пли добра техника човек може да излезе от това състояние?

    • Диляна Колева

      Може да се излезе от състоянието, чрез добра психотерапия. Това е единственият начин. Друг до момента не е известен.

  • Неди Иванова

    Здравейте! Освен,че имам горепосочените симптоми на дереализация и деп в трети стадий, понякога сякаш съм в атмосфера на спомен или мрачна приказка или филм на ужасите, като сякаш всеки момент ще се случи нещо фантастно-опасно и съм в продължителен ужас.
    Напоследък не помня преди сек какво съм направила и има неща,които не помня че изобщо съм ги направила.Не разбирам логиката на нещата и като ми говорят.
    Тревожността ли е причина за тези неща,според Вас и това състояние подлежи ли на психотерапия?Опасявам се да не шизофрения.

    • Диляна Колева

      Вероятно е силна криза на тревожност, но без разглеждане на психологичната обстановка е почти невъзможно да се твърди със сигурност каквото и да е. Направете си една консултация с психолог, психотерапевт, там ще стане ясно.

  • Стефи

    Здравейте, моля да ми помогнете да успея да разгранича Деперсонализацията от Депресията. В един момен всякаква емоция изчезва в мен, ставам като празна и от това последва силна тревожност, но след определено време нещата връщат предишния си вид, сякаш излизам от това състояние и следва затишие. Такива епизоди ми се случват по няколко на ден, това елементи от депресия ли са или всичко идва от деперсонализацията. На моменти просто не издържам, колкото и да отблъсквам мисълта за деп. тя се появява, в един порочен кръг съм , как да изляза?

  • Рангел Ефтимов

    След силна паническа атака,получих замайване което постепенно ме откъднанот себе си,постоянно гледам на нещата сякаш са нвееални,имам чуството че света е нереален или е холограма,имам постоянен необясним страх като буца в гърдите,невролептиците дори ми засилват тревоцността,единствено ксанакса ме отпуска и то за кратко,не съм спал нормално от два месеца,по цял ден мисля за състоянието си и мислите ме забияат все по надолу,странното е че хората ми казват че нищо ми няма,а аз съм в 9ия кръг на ада ходя на психолог и за сега положението е същото ,моля за помощ защото вече не знам какво да правя

    • Диляна Колева

      Здравейте, това което описвате е дереализацията като симптом на тревожност. Добре е, че посещавате психолог. В процеса на терапията, е важно да се открият причините за възникването на тревожното състояние, след което симптома ще отпадне от само себе си. Обикновено, претълкуван психосоматично, появата на този симптом, говори, че не можете да решите нещо, което е възникнало в реалния ви живот. Бягството от решението или невъзможността да го откриете, води до бягство от реалността, изразено психосоматично като дереализация.

  • Станислава Пашалийска

    Здравейте, преди 4 години имах паник атаки, които отминаха бързо, преди около 5 месеца отново се появиха вследствтие на много силен стрес, пренапрежение, тревожност и аз не мога да опрделеля,опитах се да ги подтисна, но тъй като бях изолирана да се готвя за изпити и ежедневно четене вкъщи, асоциоализиране, съчетано с връзка от разстояние нещата започнаха да стават все по-зле и да се согистирам. От 3,4 месеца изпитвам чувство на загуба на реалност, всякаш не мога да позная себе си, гледам се в огледалото знам, че съм, но всякаш не съм и чак е стряскащо, никога досега не съм изпитвала подобно странно чувство. Бих била радостна да чуя мнението Ви 🙂

  • Напишете коментар

    Вашият отговор на Бойка Капитанова Отказ

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *