Детските сънища, кошмари и среднощни ужаси

Детските сънища, кошмари и среднощни ужаси

Потиснатите емоции и чувства, както и стрсът от деня оживяват в сънищата. Съновната дейност, жизнена функция на подсъзнанието, управлява невероятно сложния свят на душата. Сънищата разсейват твърде заплашителните  за съзнането ни емоции, чувства и преживявания. Чрез тях ние преработваме ежедневните си тревоги, страхове и предизвикателства. Сънуването намалява отрицателната сила на потиснатите ни спомени и чувства в миналото. Успокояваме се, че еднa разумна част от нас, подсъзнателно, работи нощно време в наша полза, за да ни излекува от травмите, получени в будно състояние.

Когато сънят на детето е нарушен от множество съновидения, подсъзнанието сигнализира, че е събрано много напрягащо преживяване, за да може да се освободи само чрез съня. То може да не си спомня съня от който се е събудило, но да не може да заспи отново. Започват повтарящи се кошмари. Среднощният ужас е, когато страхът продължава и след събуждането. За да зспи отново детето се нуждае от родителят, за да го успокои. Честа причина за нарушаването на съня, ходенето насън, кошмарите и нощните ужаси са потиснатите емоции.

Как могат да помогнат родителите

Проблемите при съня подсказват, че подсъзнанието се опитва да се излекува, но се нуждае от помощ.

  1. Поинтересувайте се с кого е прекарало денят детето ви, дали е имало някакви проблеми в училище или в детската градина. Малки промени в дневния режим например са достатъчни да смутят дълбоко детето /особено малкото/, без ние да го осъзнаваме. Учителите и възпитателите ще ни подскажат причините за лошите сънища.
  2. Изслушайте го. Остсвете детето да разкаже последователно съня, както се е развил, без да го прекъсвате. Когато знае, че ще бъде изслушано, детето може по-лесно да се довери и да разкаже, реалните си преживявания, които може да са болезнени и застрашителни. Твърде вероятно е детето да изпитва вина за сцените, които си спомня, или да е объркано. Споделянето на глас пред проявяващ разбиране родите може да свърши чудеса за намаляне на травмата.
  3. Не прекъсвайте разказа на съня му. Понякога ние , възрастните, твърде прибързано, буквално тълкуваме образите от съня. Ако сподели, че небето е червено, не бива да му противоречим. В езика на сънищата момичето вижда вижда послание за това, което става вътре в него, и символите на този свят не винаги са реалистични.
  4. Не тълкувайте съня. Само този, който е сънувал, знае смисъла на съня си и ако не го разбира на съзнателно ниво това е добре за него. Понякога разказването на съня е достатъчно да се освободи подсъзнанието от дълбоко потиснатия материал. Трябва да знаем, че подсъзнането върши своята работа, дори това понякога да ни се струва бавно и мудно.
  5. Наблюдавайте игрите на детето си. Това е детският начин да пресъздаде изживяванията си от деня. Както сънищата през нощта, така мечтите и фантазиите през деня помагат на детето да преодолее изпитанията в ежедневието. Повтарящите се игри са ключ към скритите проблеми, обременяващи подсъзнанието. Като ги разиграва със своите играчки, то може да ги контролира по-добре;това, което е ужасяващо през нощта, става по-поносимо през деня в играта.
  6. Предложете му да води дневник на сънищата си. Тази идея е привлекателна за много деца над 8 годишна възраст /особено момичетата/и може да се окаже чудесна възможност за преодоляване на смущаващите сънища. Дневникът може да се води с думи, с думи и рисунки или само с рисунки. Времето което отделяме за това показва какво значение придаваме на съня.
  7. Помогнете сънят да продължи. Известният психолог Карл Юнг е бил убеден, че е изключително полезно да се измисли край на незавършен или страшен сън, като се разкаже като приказка. Да помогнем на детето да го формулира по модела на приказката – „Имало едно време…..“, описва се проблемът от съня и когато е най-страшно и безнадежно преминаваме към – “ Тогава един ден….“. Съществува елемент в приказките, в който винаги някой се приртичва на помощ. Помагаме да го създаде – вълшебници, джуджета…..Приказките са изклщчително подходящи за превъзмогване на страшни сънища.

Когато въпреки усилията не успеете да се справите с кошмарите на детето потърсете терапевт. Добре е да се избере терапевт, който работи с езика на детските сънища.

Проявете желание да участвате в терапията. Когато възникнат трудности, проблемът не е само в еди член на семейството. При ситуации причиняващи дълбока травма, като развод, загуба на доходи, сериозно заболяване на родител или дете, промяна на работа и т.н. детето ни съпреживява нашия стрес. Децата често са барометър за емозионалното равновесие в нашето семейство. Поведението им показва,че имаме нужда от външна помощ, за да преодолеем изпитанията. Като обединим усилията си като семейство, вместо да насочваме вниманието си само върху проблемите със съня, по-бързо ще открием решението и ще постигнем трайни резултати.

Диляна Колева

 

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *