Едно ново, сериозно и масово заболявене, от което всички страдаме

Едно ново, сериозно и масово заболявене, от което всички страдаме

46db9b3193urn-jpg-369-191-cc-dri-vx8nhkv6qea1urgbl3rМързелът бил страшна болест.

Да ама не! Какво всъщност е мързелът? Просто хората предпочитат да не се ангажират с някакъв тежък физически          труд, да не полагат усилие, да не си дават зор, да не спортуват, ако щете. Просто да си лежат и никой за нищо да не ги търси. В крайна сметка, какво пък толкова. Хора бол! Ако този не ще, друг ще иска.

Сериозни данни

Има обаче една друга болест, доста по-сериозна, която върлува от векове, но започва да засяга повече хора едва от няколко десетилетия назад. Ако до 1978 година само 5% от населението са били засегнати от тази болест, към момента той надвишава 20%. И тук говорим само за хронично болните. В действителност броя на засегнатите в един или друг момент е 95%. Един на всеки пет човека страда от прокрастинация. Според проучване студенти и ученици страдат изключително от тази болест. Между 85-95% имат този проблем.

Това е състояние, при което засегнатият умело бяга от успеха и спокойствието, като оставя задълженията и задачите си за последния момент.

Прокрастонаторите спят малко, пият много и се хранят нездравословно. Това са просто част от страничните ефекти, и в това число сериозни финансови загуби, пропуснати възможности и непълноценно прекарани уикенди и вечери. Макар да ви се струва по-лесно да не направите нещо, оказва се, че това отнема много повече енергия.

Свързано е със стрес, чувство за вина и търсене на други задачки, които да ни отделят от важното. Което пък не е задължително лошо, защото така са били изчистени много къщи, подредени много гардероби, окосени много ливади и преименувани и подредени много фолдери.

Тоест ставаме много дейни и продуктивни, но не в желаната посока. При повечето хора с този проблем, обикновено или е за сметка на качеството или за сметка на повече пари или за сметка на спокойствие и завабление.

Съществуват няколко причини, които ни карат да отлагаме и съответния брой типове прокрастинатори.

Първия тип, може би най-безобидната форма е тази, която засяга търсачите на силни усещания. Те чакат до последната минута заради адреналина. При тях качеството не винаги е засегнато. Случва се да мислим, че когато сме притиснати от времето сме най-продуктивни, защото нямаме накъде да бягаме вече. Тогава резултатът или е гениален или жалък.

Вторият вид прокрастинатори са тези, които го правят от страх от провал или дори страх от успеха, но и в двата случая са много загрижени за това, което другите мислят за тях. Бихме предпочели да получим критика за несвършена работа, отколкото критика за способностите ни.

Третият вид,  са тези, които не обичат или не могат да вземат решения. Липсата на решения означава липса на отговорност. Много комфортно.

Имаме още:

перфекционисти,

суетливи,

и криза-мейкъри,

бунтари,

мечтатели

и такива, които се престарават,

както и такива, които просто нямат уменията и волята. Всеки със своите странности, но резултатът е един – стрес, пренатовареност, изнервеност, притеснение.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *