Как да намерим Мъничкото….

Как да намерим Мъничкото….

954a4a4137urn-jpg-160-219-cc-dri-qhson09qlea12tknt7nЕдин султан, прочут със справедливостта си, имал везир, който винаги се усмихвал, винаги бил в добро настроение и винаги се чувствал добре. А това, както се знае, буди завист у другите.

И ето из двореца плъзнал слух, че нещо не е наред. Докладвали на султана, че така и така, везирът шпионира за друга държава.
Всяка вечер се заключва в усамотена стая и какво прави там, не се знае. Явно тук има нещо. И веднъж султанът със свитата си нахлул ненадейно в стаята.
Отворили вратата, а вътре – празно, само стар халат, дрипав и кърпен, виси на стената, а долу подпрени износени обуща.
Султанът се учудил, пита везира:
– Какво правиш тук? Защо са ти тези стари неща?
А везирът отвърнал:
– Идвам тук да гледам този халат и обущата. С тях някога дойдох при теб, о велики султане, и ти ме направи свой везир. Спомням си от къде съм тръгнал и къде съм сега. И се усмихвам, и се радвам, и животът ми се струва прекрасен. В това състояние на духа взимам всичките си решения.
За какво ни говори тази притча?
За това, че всичко е въпрос на сравнения. Ако сега сте зле, все някога сте били още по – зле. А друг в същия миг се чувства още по – ужасно.
Винаги има нещо мъничко, което не ни достига. Но дори да имаме това мъничка, пак сме нещастни, и пак нещо мъничко ни липсва да сме напълно щастливи.

2 Коментари

  • Иван Тодоров

    Добра притча. Животът не пита искаш ли да си везир или пастор като цялото си семейство…

  • Един от Всички

    Казано от другата страна – ПАЗИ БОЖЕ, СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА

  • Напишете коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *