Кой съм аз? Много умен въпрос: Искате ли да изживеете целия си живот като всички?

Кой съм аз? Много умен въпрос: Искате ли да изживеете целия си живот като всички?

4aa447c3edurn-jpg-246-200-cc-dri-qxr5peaykea1na56d01Кажете, моля, знаете ли японски? Ако не, сред японците вие сте чужд, ненормален. А знаете ли вълчи език?

Значи сред вълците също сте чужд. Вълкът от гледна точка на човека е никакво създание, но сред животните е много развито същество, защото има голям мозък. Всичко е относително.
Кой е нормален човек? Какво означава „норма“?
Това са общоприетите рамки на поведение, създадени за лесно ориентиране в околния свят. Това е сбор от общоизвестни факти и знания, внедрени във всяка средностатистическа глава.
Значи „нормата“ е реализация на човешкия мързел: да не мислиш, да действаш като робот, да постъпваш като всички.
Когато един човек лъже, това се нарича „лъжа“, когато друг повтаря лъжата му, това се нарича „цитат“. Когато всички повторят лъжата, това се нарича „общоизвестен факт“.
Когато лъжата се преподава в училище, а след това във ВУЗ-а, това се нарича „висше образование“. Когато лъжата става всеобща, тя се нарича „знание“.
А какво е геният?
От гледна точка на нормалния човек, той е ненормален. Той мисли по различен начин, приема света по различен начин, постъпва по различен начин. Геният е същински шизофреник, но в реализиран вид.
А какво е шизофреникът? Той е болен човек.
Знаете ли, че Наполеон е бил епилептик? Достоевски е бил епилептик. Петър Първи е бил епилептик. Болни хора!
А какво е нормалният ,здрав човек от гледна точка на психиатрията? Това е човек, който с нищо не се отличава от мнозинството.
А какво е мнозинството, масата, тълпата? Мнозинството гледа към звездите през нечий задник? Извинете ме за мекия израз.
Но една Личност изцяло променя съзнанието на тълпата на милионите хора.
А милионите хора се борят за място под слънцето и се опитват да изядат личността.
Съществуват градски маси, селски маси, трудещи се маси…… Ако кажа Достоевски маси – усещате ли абсурда? Или тълпа от шекспировци? Шекспир не е маса, не е количество. Шекспир е качество!
Масата е грамадна тълпа, безлични същества, която отхвърля всичко, което самата тя не знае и не умее.
Кой ги помни тези нормални хора, кой ги помни тези късове месо с паспорти?
Скъпи мои светът е баница. Пияницата мисли, че пие като всички други. И е прав – защото е заобиколен от същите такива пияници.
Подобието се стреми към подобното си и във всичко вижда подобното.
Интересите на еснафа изцяло се вместват в рамките между „орбит“ и „памперс“.
Защо средностатистическия човек използва само 2-3 процента от мозъка си? Защото за едното плюскане и спане повече не са му нужни.
Еснафът си казва за гениите: „Не може да бъде! Не си го представям, значи няма такова нещо.“
Човекът е като водата: тече към ниското.
Съществува понятието за „аза“ или „егото„ . Около това „его„ – ненаситният ни „аз„ – се въртят всички интереси на петосетивниците. Около своето „его„  петосетивникът гради свой морал, свои закони и дори своя религия.
Ако по рождение си сред вълци, не е възможно да станеш човек. Вие ще станете същият вълк, каквито са заобикалящите ви.
Ами геният? Той не е ли от същата глутница?
Да , разбира се. Но при геният си казва думата неговата природна аномалия, неговата дарба, която като вродена болест му диктува индивидуални правила на играта, правила на живота. В това е вътрешния им зов.
У вас също го има този вътрешен зов, този вътрешен стремеж. Има го у всекиго. Само че при вас, той е по – слаб от колкото при гения. Засега.
Този стремеж може да се развие!
Искате ли да го развиете, да го засилите, това е въпросът.
Ако сте готованци лапачи – пътищата ни се разделят.
Ако ви е по – приятно да живеете с тълпата – прав ви път.
Но, ако чувствате желание, влечение, повик…….
Кака да направим така, че вие, скъпи мои, да се измъкнете от този плен на тълпата, от тази ограниченост на възприятието?
Как да направим така, че вие да станете човек от световен мащаб. да мислите, да чувствате, да живеете с целия свят, а не с гламавата Маша от домсъвета?
Как да стане? Как?
Просветените казват:“Опознавайки себе си, опознаваш Бог.“
Курсистите често ме питат за проблемите на целокупното човечество. В такива случаи им отговарям: Попитайте за СЕБЕ СИ! Първо се запознайте със СЕБЕ СИ, опознайте СЕБЕ СИ, после се занимавайте с човечеството.
А вие имате отговори на всички въпроси, гении мои!
Да опознаеш себе си….. Не че е трудно, това е кошмарно тежко!(нарочно ви обърквам)
Вие активно се интересувате от проблеми на роднини, познати, съседи: кой от какво боледува, каква заплата взима, с кого живее. Вие искате да спасите цялото човечество. А това е първият признак, че бягате от самите себе си, от собствените си проблеми.
Готов сте с години да учите някаква физика – математика, чужд език, философия или нещо друго. Но когато опира до опознаване на самия себе си – това ви плаши. И намирате всякакви предлози, за да го избегнете.
Прикривате се с любознателност, вглъбявате се в какво ли не, само и само да сте зает с нещо, да избягате от самия себе си. Само и само да отложите за после най – важното – опознаването на самия себе си. Още след първите 15-20 минути на самоопознаването чувствате у себе си вътрешна бариера, нараства вътрешната ви съпротива. И оттам насетне с нарастваща сила усещате скука, апатия, подтиснатост, нежелание да останете в състояние на самоопознаване.
Това също е закономерност!
Вие се БОИТЕ да се срещнете с изживените години.
Вие се БОИТЕ да откриете в себе си престъпник, престъпничка. Вие се БОИТЕ да се срещнете лице в лице с този дявол, този сатана – със самия себе си. (нарочно преувеличавам)
Истината винаги е тежка.
Или не винаги?
Когато човек се бои, той е пасивен спрямо самия себе си, той бездейства.
Когато човек се бои, той е агресивен към онези, които действат.
За да подминете ларвизацията, какавидизирането, за да станете пеперуда, трябва да го пожелаете. Много силно да го пожелаете!
Да го пожелаете с всяка фибра на душата си. И да се влюбите в това, което искате. Да действате, да се трудите, т.е. да се самоопознавате!!!
Вие можете да се програмирате, да се препрограмирате. Да се препрограмирате така, че да добиете свобода
Трябва да погледнете към себе си. Трябва да се заемете със себе си. Трябва да разберете КОЙ сте и ЗАЩО сте.
Попитайте себе си: КОЙ съм? ЗАЩО съм?
Обърнете внимание, това са въпроси, които мъчат човека от векове.
Защо сте жена или мъж?
Защо сте се родили точно тази година на тази дата, точно в тази стая?
Защо сте дете точно на тези родители?
Защо мислите по един начин? Защо мислите по друг начин?
Защо в един случай се радвате? Защо в друг случай тъгувате?
Как става така, че в една ситуация сте уплашен? Как става така, че в друга ситуация сте горд?
От къде знаете, че нещо е правилно, а друго е неправилно?
Когато започнем да вникваме в такива въпроси, много от старите ни страдания се изпаряват. И се появяват нови. Но сега вече знаете какво да правите.
Когато знаем какво е тъгата – тъгата изчезва.
Когато знаем какво е страхът – страхът изчезва.
Когато знаем какво е гордостта – гордостта изчезва.
Изниква естественият въпрос: Какво остава тогава?
Остава зърното на човека, остава Личността.
Човек се освобождава от условностите, от оковите, от тези връзки и нишки, които опасват мислите му, диктуват поведението му. И той внезапно се чувства ЖИВ. Той ненадейно осъзнава, че ЖИВЕЕ.
И вижда изведнъж: наоколо се движат само сенки.
Сенки, които могат да ти направят синина.
Сенки, които могат да ти причинят болка.
Сенки, които могат да те прегазят.
Безлика разлюляна тълпа от роботи. А вие виждате предопределението на всеки човек. Вие знаете предварително какво ще направи този човек, какво ще каже……
Човек, който притежава пълния асортимент от чувства, съзира цялата абсурдност на света.
Това е театър на абсурда, където всяка кукла мисли, че живее.
Шестото чувство, не е излишна способност, не е случаен талант. То е необходимост. А особено седмото чувство.
Щом започнете да отговаряте на своите „защо“, изведнъж се замисляте, за някаква Велика Относителност, за някаква Велика Пустота.
Времето няма начало, времето няма край. времето няма поток. Всичко в живота става по спирала.
Понякога, докато сме в извивка на спиралата, почти непосредствено се доближаваме до следващата. В този момент извивките внезапно се докосват. И ние чувстваме изведнъж: това вече се е случвало. Сега този човек ще каже еди какво си, сега ще се случи еди – що си. Ние го ВИЖДАМЕ, ЧУВСТВАМЕ, ЗНАЕМ го.
Защо? Защото в този миг все още няма пълно изтриване от паметта.
………………………………………………………………………………………
М. Норбеков

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *