Основи на ревността

Основи на ревността

6cbfb19e72urn-jpg-232-154-cc-dri-3re877udcea1z288ch0Забележителният австрийски етолог ( етология – наука за поведението на животните) Конрад Лоренц, написал забележителната книга „Агресия“, в която става въпрос не толкова за агресията, колкото за  различните типове поведения и дори чувства. В предисловието, автора предупреждава, че не трябва да се правят аналогии между животинското и човешкото поведение, но ние все пак ще ги вземем под внимание. Ето ги и любовта, приятелството и ревността….Да, ревност. Знаете, как някои животни прогонват самците от своите партньори. Шимпанзето, например,  е в състояние, дори да прогони малките си, ако не приличат на него или не миришат така….. Птички, рибки, дори бълхичките…И при тях – Шекспир, Молиер, Бомарше и Лопе де Вега , взети заедно. Шекспир всъщност ще го зачеркнем. Дездемона е удушена от Отело не толкова от ревност , а от обида, че е бил излъган от коварния Яго, независимо от това венецианския мавър остава символ на благородната ревност, тъй като при другите автори ревнивците изглеждат в повечето случаи смешни.

Човекът до неотдавна е бил много близо до животинския свят, така че има шанс ревнивото поведение да не е прищявка или проблем на мозъка, нещо много по – дълбоко.
Естественият подбор не винаги работи така, както се приема – оцелява най – силния. Основното в подбора е да се съхрани генетическия материал в потомството. Основно да се размножи. Подобно на животните и  при човешкия начин на размножаване има два основни варианта това да се осъществи.
Първият – да оплоди, който му попадне при всеки удобен случай.
Вторият – да отделя време не за преследване, а за охрана на избраната женска от други самци.
Разбира се, чист вид на двата варианта не съществува, но като цяло е трудно да се съчетаят и едното и другото.
Поради отделеното време за търсене на нови връзки, първия тип не успява да отдели време за пазене, но от това не следва, че верния мъж е много ревнив.
Допълнително свидетелство за естествената природа на ревността се явява и нейната неуправляемост. Разумът е сравнително млад, на фона на еволюцията, ето защо все още не се е затвърдило умението да управлява древните мъдри инстинкти в помощ на съзнателната воля. Единици са тези и то напреднали езотерици и духовни учители, които са в състояние да предизвикват и да прекратяват желаните чувства по свое желание, обикновено зад израза “ владея своите чувства“ се крие единствено способността, да скърцаш със зъби или да се въздържаш от демонстрация на преживяното. Ако ревността я има, можеш да я изразяваш или да не я изразяваш, но не можеш да се скриеш от нея.
 Така че, класикът на научния комунизъм Ф. Енгелс, се е заблуждавал в идеалистическите си представи за общи жени. При него явно е било развито поведението от първия от описаните типове поведение – донжуанското. Развиването на идеята за общи жени е просто венец в развитието на човешките отношения. Той не е помислил за Отеловското в човека. Съществували са и съществуват различни видове семейства и комуни, но не като правило, а само на доброволни начала. Съществуват такива отношения и при животните, така че не може да се каже, че такъв тип семейства са ненормални. По – скоро е малко разпространен вариант на нормата.
Рано е за ревнивците да си правят извод от подобни материали и да дават сила на своята отеловска същност, тъй като нещо, което е естествено в природата , не е безобразно. В първия случай –  не всичко което е естествено в природата се допуска и в обществото. Много често се налага да се сдържаме, понякога силно да се сдържаме и само в краен случай сконфузено да се извиним. Да и то не винаги успешно…
Във втория случай всичко е добре, когато е с мярка. Да, доза мъжка ревност помага на жената да се убеди, че мъжа я припознава като своя, че тя му е мила, че е готов да я защити от посегателството на готови за потомство самци и така нататък. Но израждането на ревността до вариант, в който е нужен психиатър е скучен и противен.
Освен това, дори средно интелигентна жена, може да заблуди умен мъж. Не знам защо така се получава , но в стремежа да постигнат своето, дамите са в състояние да преминат бариери със забележителни висоти и сложности. Препращам съмняващите се към „Хиляда и една нощ“. Слушайки и наблюдавайки хората, мога да заявя, че към този момент жените не само не са изгубили своята хитрост, но са я и усъвършенствали. До степен, в която измаменият рогоносец, дори се оказва виновен.
Ако се върнем към животните, трябва да съобразим, че ако разглеждаме ревността като инстиктивно поведение, едва ли то трябва да се задейства в момента на съвкуплението с предмета на ухажване, тогава вече е късно. Трябва да има други по – меки, предупреждаващи , пускови механизми. При някои птици, строящи гнезда близо едно до друго, пусков механизъм може да бъде приближаването на произволен самец до определено разстояние. А у стадните и стайните? При човека например? Докосване? Намигване? Интимни намеци? Всичко това може да бъде много разнообразно и в същото време много индивидуално. Преди всичко защото хората не са животни.
Като отключващ подобен механизъм , може да служи сексуалното поведение. В определени култури, дадено поведение на човек може да се определи като сексуално. Даже не е задължително да е сексуално, а да е просто предизвикващо, привличащо внимание, проявено от или към обекта. Съответно и произтичащата от тази ситуация агресия, като противодействие е насочена към инициатора. Често срещано. Но когато мъжът не може да се накара на по – силния или на стоящия на по – високо положение съперник, се кара на жената, за това, че тя „кокетничи“, „държи се нескромно“ или „дава повод“. Или напротив, когато няма влияние над нея, да си го изкарва на околните.
(Това, впрочем, се отнася не към ревността, а към психологичната защита – изместване)
От това не следва, че ако жената не дава причина на мъжа за ревност, тя може да я избегне. Щом съществува такава потребност тя трябва да се удовлетвори. Такъв е физиологичния закон…Това означава, че колкото по – малко поводи за ревност има ревнивеца, той толкова повече започва да ги търси. И напълно възможно е в един момент да започне да ревнува дори от стълбата, ако няма от кого друг. Освобождаването на удовлетворяването на желанието може да бъде многократно по – бурно.
От казаното до тук може да се изведе един практически съвет, който смело може да се даде на жените на ревниви мъже: има смисъл внимателно да се стимулира и насочва мъжката ревност, към обекти, които са „безопасни“ – певци, актьори, спортисти.
Бъдете внимателни, тъй като виждайки интереса на жена си към определен обект, мъжа може да започне да му подражава, при това по начин, който съвсем да не се нрави на жената. Ако всичко бъде направено добре, правилно и с мярка, нуждата от ревност на мъжа може да бъде удовлетворена и няма как да пострадат невинни хора заподозрени като „опасни“.
Тъй като, ревността зависи от реалната опасност за получаване на „чуждо потомство“ (инстинкта не познава контрацепцията) в различните култури съществуват различни забрани на жените да контактуват с различни мъже. Някъде по – леки, някъде много строги. В някои мюсюлмански страни, например, се счита за нормално жената след брака си да не вижда никакъв мъж освен своя. Дори не отговаря на телефона, защото отсреща може да се обажда мъж. В някои страни в Африка, все още се практикува генитално осакатяване на жени в детството. Така е най – надеждно.
Добре е да се знае, че има два типа ревност: някои мъже могат да простят случайна връзка на жената, но не могат да понесат мисълта за постоянен любовник, който се явява потенциална конкуренция. Други обратно, ще уважат и приемат спокойно факта, за любовно увлечение, но ще приемат остро повърхностното поведение, което според тях омаловажава тайнството на любовта, преминаващо в интимно споделяне на съпружеската спалня.
Няколко думи за женската ревност. При дамите инстинктите за възпроизводство са малко по – различни. Намирайки мъжкаря, тя се опитва да го задържи на разстояние по – дълго, за да може да пази и храни семейството. Разбира се, страничните самки, предизвикват страх за семейното благополучие и съответно предизвикват реакция у жената да пази своя мъжки и да не го пуска никъде.
Със сигурност можем да кажем, че у почти всеки мъж ще се появи ревниво безпокойство, ако забележат в очите на любимата си възхищение към друг мъж. Мили дами, колкото и глупаво да звучи, вашият мъж трябва да има безрезервното ви възхищение. За него е важно да знае и да вижда, че в него вие сте намерили най – добрия избор за мъж. Това не е вредно, а дори полезно – от време на време да показвате възхищението си от него, което е много важно за неговите постижения. Същото може да се каже и за мъжете. Жената се нуждае да вижда и усеща вашето обожание и преклонение. Възхищавайте се един на друг. Може да се каже, че това е едно от условията за щастливо семейство. Най – важното – това е щастието, нали?

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *