Приказка за любовта

Приказка за любовта

057b9f68bdurn-jpg-550-344-cc-dri-j20z8sdeu8Далеко, далеко, там, където не долитат самолети, не пристигат влакове и не доплуват кораби, има Забравена Страна. Там живеят Шумът на Отминалата Електричка, Отзвукът на Изсвирената Мелодия, Ароматът на Прецъфтелия Люляк, Вкусът на Изядения Сладолед, Усещанията за Преминала Радост и Някога Спечелена Победа.
Дните в тази страна са еднообразни и преминават примерно така: сутрин жителите се събират на терасата и говорят за това, колко хубаво е днес времето. А времето в Забравената Страна е наистина хубаво. Там никога няма нито вятър, нито дъжд, нито сняг. Там няма даже облачни и мъгливи дни. Винаги свети лениво, топло слънце, не палещо и жарко. И времето, като че ли наистина е винаги едно и също. И всяка сутрин смело може да се каже, че то е хубаво, което и правят жителите на Забравената Страна.
После жителите дълго и обилно обядват с Възпоминания, като понякога ги поливат с Леко Съжаление, от което в следобените часове се чувстват не само лениви, но и малко тъжни … (в рамките на приличието, разбира се)
И тогава те отново се събират на терасата и Шумът на Отминалата Електричка за стотен път разказва, що за електричка е било това – новичка, ярка, с измити стъкла и развиваща огромна скорост. И всички слушатели благосклонно слушат, все едно за пръв път чуват тази история. След това Отзвукът на Изсвирената Мелодия, важно съобщава какъв мастит и прославен музикант е бил човекът, изсвирил тази мелодия. И всички отново кимат и се усмихват.
Всеки жител на Забравената Страна има в запас такава мелодия.
И когато в дълбокия, мек, летен сумрак – а в Забравената Страна сумраците са винаги дълбоки, меки и летни, – завършва разказа си за чудесна порция ягодов сладолед Вкусът на Изядения Сладолед, всички жители на Забравената Страна си пожелават лека нощ, – впрочем, нощите в Забравената Страна са винаги спокойни, – и сладки сънища. Но да, и сънищата там винаги са сладки. Предвкусвайки ги, почтените жители се разотиват, доволни от себе си и един от друг, за да се срещнат отново на терасата следващата сутрин и да се порадват на това, колко хубаво е времето.
Само Любовта не живее в Забравената Страна … Навярно, ако я попитат, тя би отвърнала, че с удоволствие би си купила билет за влак, самолет или кораб и би се отправила в тази чудесна страна, където времето е винаги хубаво, а сумраците са винаги дълбоки, меки и летни …
Но такива билети няма, защото няма и влакове, кораби и самолети, отправящи се натам. И затова Любовта живее тук. Тук, където има и дъждове, и мъгли, и ветрове, и виелици, и бури. Където нощите не винаги са спокойни, а сънищата – не винаги сладки. И сумраците могат да бъдат сиви, хладни и неуютно самотни.
Но тя живее тук. Значи всеки, който ходи по улицата, на работа, в магазина, бърза, закъснява или просто броди … може да я срещне. И някой ден задължително ще я срещне! Та нали Любовта живее тук.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *