Приказка за ненужната жертва. Просто и нагледно за това, как сме готови сами да си провалим живота.

Приказка за ненужната жертва. Просто и нагледно за това, как сме готови сами да си провалим живота.

– Тук ли е опашката за жертвоприношения?

– Тук, тук! Аз съм 852-и, вие ще сте 853-и. След мен.

– Ама че много народ?

– Е, как? Вие ли сте най-умната? Всички, които са напред са все за това!

– Майчице… Кога ще ми дойде реда?

– О, няма страшно – бързо става. Вие в името на какво правите жервоприношение?

– Аз – в името на любовта. А Вие?

– Аз – в името на децата. Децата са всичко за мен!

– А Вие какво сте принесли в жертва?

– Личния си живот. Само и само децата да са здрави и щастливи. Всичко, всичко за тях давам. За жена ме поиска добър човек, не се съгласих. Как пастрок вкъщи ще им доведа? Любимата си работа напуснах, защото е далече. Уредих се лелка в детската градина, за да са ми пред очите, нахранени, обгрижени. Всичко, всичко за децата! За себе си – нищо.

– Ох, чудесно Ви разбирам! А аз изкам да пожертвам отношенията… Разбирате ли, между нас с мъжа ми отдавна нищо не е останало… Той си има вече друга. А и при мен се появи мъж, но… Само мъжа ми първо да си отиде! Обаче той не отива при другата! Плаче, говори, че с мен е свикнал… А на мен ми става жално за него! Такъв разплакан! И така си живеем… – А Вие?

– Аз също плача… Мъча се вече от… доста време. Ще се побъркам скоро!

– Да, живота е такава жестока шега… Все ще се наложи с нещо да се простим. Да принесем нещо в жертва…

Разтваря се вратата, глас обявява: „ Който е номер 852? Влизайте!“

-О, това съм аз. Така се вълнувам!!! Ами ако нещо не ми приемат жертвата? Не забравяйте – вие сте следващата.

Номер 853 се свива и зачаква. Времето се влачи бавно, но ето от кабинета излиза номер 852. Разстроена.

-Какво? Какво стана? Какво Ви казаха? Приеха ли жертвата?

– Не… Оказва се, че има изпитателен срок. Изпратиха ме да помисля още.

– А защо? Как така? Не може ли веднага?

– Ох миличка, такива неща ми показаха! А аз прас – на жертвената маса. Личния си живот. Те питат: „А добре ли размислихте? Това е завинаги!“ Аз: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят, какво мама за тях е пожертвала“. А те: „Поседнете и погледнете към екрана“. А там такъв странен филм! За мен. Все едно децата вече са пораснали. Дъщерята се омъжила през девет баира, а синът звъни веднъж месечно, като насила, снахичката през зъби говори… Аз му викам: „Ти, сине, защо така с мен?“ А той ми отвръща: „Не се бъркай мамо, в нашия живот за бога! Нямаш ли с какво друго да се занимаваш?“. С какво да се занимавам? Аз освен с децата с друго не съм се занимавала??? И какво, не оцениха децата моята жертва? Напразно ли се старах?

От вратата на кабинета долита: „Следващия номер: 853!“

– Това съм аз… Божичко вие съвсем ме разколебахте… И сега… Ох, да става каквото ще!..

– Заповядайте, седнете! Какво сте ни принесли в жертва?

– Чувства…

– Ясноо… Е, показвайте.

– Ето.. Вижте, в общи линии те не са големи, но много симпатични. И свежички, неизносени, ние едва преди половин година се запознахме.

– Защо ги жертвате?

– Заради запазването на семейството…

– Чие, Вашето? А, има ли нужда да се запазва?

– Ами да! Мъжа ми любовница има, все при нея бяга, лъже постоянно, направо без сили съм останала.

– А Вие?

– Какво аз? Мен някой пита ли ме? Появи се човек в живота ми, и сякаш има нещо като чувства между нас.

– И сега Вие тези, новите чувства – в жертва?

– Да… Заради семейството.

– Чие? Вие сами казвате, че мъжа ви си има друга жена, вие имате друг. Къде е тук семейството?

– Е, и? Пред закона още сме женени! Значи – семейство.

– Тоест Вас това Ви устройва?

– Не! Не! Как може да ме устройва? Аз през цялото време плача, страдам!

– Но да преминете към новите чувства не искате?

– Е, те не са такива дълбоки, проверени от времето… И като цяло не ми е мъчно за тях.

– Е, щом на вас не ви е мъчно, на нас пък съвсем. Давайте вашата жертва.

– А на мен ми казаха, че филм показвате. За бъдещето. Защо не ми го покажете?

– Филмите тук са различни. На някои за бъдещето, на други за миналото… Ние на вас за настоящето ще покажем, ако искате да го видите.

– Разбира се че искам! Бързичко се случва всичко. Не успях да се подготвя, така… морално!

– Включваме, гледайте.

– Леле! Та това аз ли съм? Божичко, така ли изглеждам??? Не може да бъде! Аз ще се заухажвам.

– Е, това не е соцреализъм. Това е вашата душа – така изглежда на външен вид.

– Какво – така ли изглежда? Раменете надолу, устните стиснати, очите мътни, косите разпуснати…

– Така изглеждат хората, когато душата плаче…

– А този младеж какъв е? Защо ми е така мъчно за него? Такъв… вижте, вижте, защо така към моя корем се притиска?

– Не го ли познахте? Това е вашия мъж. В проекцията на душата.

– Мъжът ми? Що за глупост! Той е възрастен човек!

– А в душата си е дете. И се притиска като към майка си…

– Той и в живота така! Все към мен се присламчва. Приютява се. Притиска се!

– Значи не вие към него, а той към вас?

– Е, аз от дете съм разбрала – жената трябва да е по-силна, мъдра, решителна. Трябва и семейството да ръководи, и мъжа си да направлява!

– Е, така си е! Силна, мъдра и решителна майчица ръководи своето момченце-мъж. И ще си помърмори, и ще и дожалее, и ще приласкае и ще прости. А вие какво искахте?

– Много интересно! Но нали не съм му майка, аз съм му жена! А там, на екрана… Той е такъв виновен, и към първата си аха пак да побегне, а аз въпреки всичко го обичам!

– Разбира се, така и става – момченцето ще поиграе в пясъчника, пък ще се върне в къщи. При родната си майчица. Да поплаче във фустата и, да се покае… Добре, филмът свърши. Да приключваме срещата си. Ще принасяте ли в жертва любовта? Не размислихте ли?

-А бъдещето? Защо не ми показахте бъдещето?

– Вие нямате бъдеще. С такова настояще – ще избяга вашият „малчуган“, не при друга жена а в болестта. Или всъщност където и да е. Ще намери начин да се откъсне от майчината престилка. И на него му се иска да расте…

– Но какво да правя аз? За какво тогава аз в жертва ще се принасям?

– А, виждате ли сега? Може би много ви харесва да сте „майчица“! Повече отколкото жена.

– Не! Искам да съм любима жена!

– Е, майчиците също са любими жени, даже често. Така че, какво? Готови ли сте да принесете в жертва себе си? Заради запазването на това, което имате, и мъжът ви така и да си остава момченце?

– Не… Не съм. Трябва да помисля.

– Да, да. Разбира се. Ние винаги даваме време за размисъл.

– А съвети давате ли?

– Охотно и с удоволствие.

– Кажете, какво трябва да направя, че мъжът ми… такова, да порастне?..

– Вероятно да престанете да сте „мамче“. Да се обърнете към себе си и да се научите да сте Жена. Прелъстителна, Вълнуваща, Загадъчна, Желана. Такава, на която да искат да подаряват цветя и серенади да правят, а не да и реват на гърдите.

– Наистина? Мислите , че това ще помогне?

– Обикновено помага. Само в случай, че все пак изберете да сте Жена. Но ако не – заповядайте! Чувствата ви са просто забележителни, с удоволствие ще ги приемем в жертва. Знаете ли колко много хора мечтаят за такива? Така, че, ако решите да ги жертвате в помощ на нуждаещите се – моля, заповядайте!

– Ще помисля…

Номер 853 разстроено излиза от кабинета, ревниво притиска чувствата си към гърдите. Номер 854, примряла от вълнение влиза в кабинета.

-Готова съм да пожертвам интересите си, само майка ми да не се разочарова.

Вратата се затваря и нищо повече не се чува. По коридора преминават хора, притискащи към гърдите си желания, способности, кариери, таланти, възможности, любов – всичко онова, което са готови самоотвержено да принесат в жертва…

2 Коментари

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *