Противодействие: Да убием страха с друга емоция

Противодействие: Да убием страха с друга емоция

Конкретния страх, както и всяко друго чувство, можем да преборим с друг страх или друга емоция: ярост или умора, уверено поведение или отпускане на мускулатурата(медитация), сексуална възбуда или смях. Като заместител понякога можем да използваме дихателни упражнения, самоинструкции, конкурентно двигателно поведение, приятни действия и стимули, лакомства(за деца), шеги и закачки и т.н. В имплозивната терапия даже със силния страх се справят чрез умората и скуката. Един от най-ефективните заместители на страха при работещи възрастни е да се захванат с работа, която да заеме цялото им внимание. За това става въпрос и в пословицата „Очите се стархуват, ръцете – не.“

 

Една история:

„На работа имаше една жена, която много се заяждаше с мен, постоянно нещо измисляше, интригантваше и създаваше ситуации… Ако я срещнех сутрин, то целият ми ден се проваляше заради мъчителното преживяване заради онова което е казала. Аз вече панически се боях от нея и се мъчех да я избягвам. Наистина беше страшно – чак ми се гадеше понякога.

Тогава ми попадна следната фраза: „Страхуваш се от онзи, който се страхува от теб“. Тя някакси ме спаси, набрах смелост… На следващата сутрин, виждайки бързащата към мен „лелка“, спокойно се приближих към нея и точно когато си отвори устата и казах: „ Ако е възможно, не разговаряйте с мен сутрин. Страх ме е от Вас. После не мога да работя нормално.“  Тя се изненада:“Страхувате се?“ – „Да“ – отвърнах – „Много ме е страх“.

И така, известно време все още ми трепереше вътрешно, но скоро страхът ми спадна, изчезнаха притесненията, олекна ми. Строи ме се дори, че тя започна да ме избягва.

Всеки от нас се е сблъсквал със страха от новото в живота си. Нормално е. Когато не познаваш нещо, не знаеш какво да очакваш от него. А ние сме свикнали винаги да имаме очаквания към всичко и всички.

И така – ето ни на прага на нещо ново в живота ни, но ние не се радваме, напротив. Страхуваме се. Какво да правим? Как да действаме?

Страхът може да бъде невероятен мотиватор. Когато човек е притиснат в ъгъла, мобилизира всичките си възможности, дава най-доброто, на което е способен, за да се справи с трудната ситуация, в която е попаднал.

Това работи, но само за кратко време. Когато например бягаме от куче, умирайки от страх, че то ще ни настигне всеки момент, краката ни се движат толкова бързо, сами се учудваме откъде е дошла тази наша способност да бягаме толкова бързо.

Оказва се, че в дългосрочен план, страхът не е ефективен двигател за случване на нещата. Напротив! Истината е, че страхът е най-голямата ни спирачка. Той не ни позволява да се развиваме. Не ни позволява да вземем това, което искаме, да бъдем такива, каквито искаме.

Повечето от нас знаят това. Но невинаги начинът ни за справяне със страховете е правилен. Много често ние допускаме следните фатални грешки, които влошават ситуацията:

Борба със страховете – непрестанната борба със страховете ни изтощава до такава степен, че накрая не можем да се зарадваме на нищо. Тогава какво да правим? Целта е да осъзнаем и да приемем, че се страхуваме. Да си зададем въпроса: какво ще стане, ако се сбъдне страха ми? И да видим, че няма да се случи нищо фатално.

Игнориране на страха – другата фатална грешка, която допускаме. Залъгваме се, че не изпитваме страх. Заравяме си главата в пясъка, също като щрауса. Но не си даваме сметка, че игнорирането, всъщност е фокусиране върху това, което уж искаме да избегнем. Какво да направим? Ами да действаме! Да предприемем някакви стъпки, а не да чакаме.

Примирението със страха – най-фаталната грешка. Правилното тук е да анализираме страха, да видим кое го предизвиква. Това, от което ни е страх, съществува ли наистина? Да не би да е илюзия? В 90% от случаите нашите страхове, включително страховете от новото, са „чужди“. Това са страховете на хората от заобикалящата ни среда – родители, приятели, колеги. От нас зависи дали да им се поддадем или не.

Когато вече сме наясно как трябва да се отнасяме правилно със страховете си, какво можем да направим, за да получим новото в живота си и то без страх, а с благодарност?

1. Най-напред трябва да разпознаем страха, да го приемем, за да не бъде наша спирачка в живота. Как да познаем, че сме го постигнали? Ами когато можем да говорим за страха си, значи сме го разпознали.

2. Даваме име на страха. Да, колкото и да е странно, даваме му име, той става познат за нас и вече можем да работим с него.

3. Определяме посоката, в която искаме да отидем. Това става като си отговорим на въпроса – защо искаме да преодолеем страха? Каква полза ще има това за нас? Какво ще ни даде?

4. Плащаме цената – Да! Винаги има цена и трябва да сме готови да я платим сега. За да постигнем това, което искаме. И отлагането не е вариант, това трябва да е пределно ясно.

5. Представяме си постигнатия резултат. Пътуваме мислено и стигаме до момента, в който вече сме постигнали това, което искаме. Визуализираме го цветно, наслаждаваме се, вкусваме емоциите, които ще изпитаме.

6. И не на последно място по важност – действаме. Без действия, нищо не работи.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *