Прошката

Прошката

06d8d7994eurn-jpg-246-184-cc-dri-8vv4mslglea15vggd8qЧесто ли си спомняте онези, които са ви засегнали?

Изживявате обидата отново , и отново, страдате, възмущавате се – преживявате обидата. И макар че човекът, който ви е засегнал, отдавана е умрял, пак, и пак кипвате дори само от спомена и продължавате да кроите своя план „Барбароса“
Мислено вадите въпросния човек от гроба, обличате го, грижовно му изтръсквате пръстта, а после го налагате по мутрата, по мутрата с тухла. Мислено крещите: „Лежиш говедо, и хич не се извиняваш!“
А? така ли правите? Нали?
Вие сте съдия, вие отсъждате: този е говедо, онзи е мръсница. Вие сте прав, те не са прави – мизерници!
Това ли е истината?
А какво е „истина“?
Истина е това, което аз одобрявам. А какво е „неистина“? Неистина е това, което не одобрявам.
Може ли да промените нещо в живота на обидилия ви покойник?
А в своя живот искате ли нещо да промените?
Дайте да уточним. Какво е обида?
„Аз съм добър. А ме нарекоха лош, бяха жестоки с мен, обидиха ме. Не ме оцениха, унижиха ме, присмяха ми се, причиниха ми болка, А аз им желаех доброто…..Гадове!“
Горе – долу е така с дребни вариации. Нали трябва логично да обясните? От недоволство спрямо едного, много бързо се получава недоволство от всички.
„Наоколо само простаци, това не е живот! Къде е справедливостта? Не вижда ли Бог?“
Продължаваме да нижем логическа верига.От недоволството спрямо всички покълва и разцъвтява недоволството спрямо себе си.
„Ама и аз съм един – такъв и онакъв! Ако бях умен, ако бях силен – нима щях да го допусна? Така ми се пада. Да върви всичко по дяволите!“
Познато ли ви е?
Просто започвате да вините, да съдите и мислено да наказвате онзи, който ви е обидил и същевременно се самоизяждате. А желанията ни, когато извират от дълбините на душата, имат способността да се осъществяват.
Вашето чувство за вина, вашата омраза към себе си е отрова.
И тази отрова първо изяжда душата ви, после отива в тялото – вие се поболявате, ставате инертен, нежизнеспособен. И накрая много лесно може да ви споходи съдбата на засегналия ви. По принцип „каквото повикало,  се обадило“
Но нали точно от това искате да се избавите? Да или не?
Каква е връзката между обидите ви и вашата инвалидност, вашата слепота, вашата спяща интуиция?
Ще ви обясня.
Само че първо ми отговорете на въпросите:
Кой от вас никога не е лъгал? Не, не питам за днес сутринта, а изобщо.
Кой вас не е лъгал?Вдигнете мислено ръка.
Кой от вас не е чревоугодничил, не си е тъпкал търбуха?
Кой от вас не е злословил? Е, не вдигнахте ръка за първия въпрос, така че ви вярвам.
Кой от вас не е завиждал? Е, има някои, които никога не завиждат грозно, а само благородно и само понякога.
Има ли такива?
А на тях искам да задам въпрос: има ли разлика между грозната и благородната, между черната и бялата завист? Ако бяло куче ви ухапе по дясната кълка, а черно – по лявата, от коя страна по не боли? Само дето на черното не му личи толкова мръсотията. Иначе никаква разлика.
Значи, уважаеми лъжци, лакомници, клеветници и завистници………
А кой никога не е правил забежки? Нямам предвид спортния смисъл.
Ясно ли е? Ясно. Я каква дружинка!
Тоест, скъпи мои, никой на никого няма право да се обижда. Всички сме една стока.
Но щом искате да сте по – добър, щом сте се взели в ръце, щом сте направили усилие спрямо себе си – значи днес не сте същия както вчера. Днес не сте тоя и тая, които вчера са сгрешили. Вие сте нов човек.
Защо за грешка на Маша, трябва да отговаря Даша? Защо за забежка на Коля, да отговаря Толя?
Простете на себе си от вчера и се сбогувайте.
Тоест какво трябва да се направи?
Какво трябва да стори човек, за да стане Победител? Трябва да победи и тези обиди, да победи вътрешния си враг – омразата към врага и омразата към себе си.
Когато се самоизяждате, когато наказвате другите, първата жертва е интуицията ви. Тя е нещо деликатно, обича свободата, не се размножава в плен. Трябва и специален душевен микроклимат. А когато у вас се стрелкат злобни мисли, тя се крие.  Пък и вие изобщо не се сещате за нея.
Значи ще трябва да се прощава. Да се прощава на враговете, на себе си, да се освобождава миналото. Да се прощава и да се освобождава, за да се разчисти място за бъдещето, за обичта,  да се пробуди задрямалата ви сила.
Да си спомним Октавата! Вие сте сила, вие сте любов, вие умеете да прощавате!
Простете на всички в Божието име!
Простете на всички в свое име!
Ето за това ще поговорим. Става ли? Както винаги, по източен обичай ще подхвана от далеч……………..
М.С. Норбеков

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *