Самодостатъчност

Самодостатъчност

Какво е това самодостатъчност и самодостатъчен човек? На кого и за какво е нужна тя – самодостатъчността?

Самодостатъчност – това е когато ти се чувстваш добре сам със себе си и не се страхуваш от самотата. Когато всичко важно за теб е в теб, когато можеш да правиш всичко без другите.

Самодостатъчност е негативния вариант на самостоятелност.

Лозунгът на самостоятелността е: „ Благодаря ви, справям се сам!“

„Ще се справя и без вас.“ – лозунгът на самодостатъчността.

Необходимо е да се направи разграничение между икономическата, психологичната и социалната самодостатъчност.

Когато младият човек не може да се изхранва сам и е зависим от майка си, това е икономическа не самодостатъчност.

Ако момичето не може без да споделя с майка си и приятелките си, това е психологична не самодостатъчност.

Социалната самодостатъчност е когато ти си не само умен и силен, но си успешен и обеспечен в своите работи.

Несамодостатъчност е проблемно състояние, обаче самодостатъчността също не винаги е добра. Има здравословна и проблемна самодостатъчност.

Ако един мъж обича да прекарва времето си с приятели, но се чувства прекрасно и без тях, това е здравословна самодостатъчност. Ако същият мъж, устройва живота си така, че да не зависи от никой и с никой да не се среща, това вече е проблемна самодостатъчност.

Самодостатъчност е и състояние на духа и определени жизнени умения.

Самодостатъчността има няколко аспекта, тя се определя от няколко линии. Това е способността да живеем живота си със собствени сили, да се справяме без странична помощ, да организираме живота около себе си, за собствена сметка. Най – малкото да можем да се храним и обличаме за собствена сметка и да живеем на собствена територия. Например, в личен или нает апартамент. Това е също и възможността да вземаме рашания самостоятелно, да живеем на своя глава, да се ръководим само от собствените си съждения.  Което съвсем не означава: „ Не слушам никого“. Да попитаме – хубаво е, да потърсим съвет – полезно е, но решението го взимаме сами. Това е житейски навик да нямаме нужда от подкрепа или одобрение от трета страна, когато имате достатъчно сила и решимост да вземате решения без одобрението на приятели и познати.

Ако поемете пълна отговорност за действията си, одобрението или неодобрението на другите за вас са нищо повече от обратна връзка, и толкова. Същото важи и за потребността от внимание на другите. Това е приятно, но за самодостатъчния човек не е нужда.

Друг важен момент – отсъствието на привързаности. Ако  нечие съществуване за вас е необходимо като въздуха, писмата и позвъняването от някой за вас е въпрос на живот и смърт,  трудно може да говорим за самодостатъчност. Това е болезнена привързаност и не е самодостатъчност.

Условието за здравословна самодостатъчност е отсъствието на страх или умението да го преодоляваме.  Тревожният човек не е самодостатъчен, неговата самодостатъчност се е превърнала в изолация или бягство от живота. Самодостатъчността привлича много, но какви хора? Най – често са хора със страх от самота, които се мъчат да се избавят от него, за тях това е равносилно на самодостатъчност.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ – ТОВА ХУБАВО ЛИ Е?

Не всяка самодостатъчност и не за всеки е добра. Тъмната страна на самодостатъчността е отделянето и изолацията от всички.  Ако млад човек се учи на самодостатъчност, защото има проблем да живее сред хора, то едва ли такъв изход в самодостатъчност ще е с добър край. Самодостатъчното дете не се харесва на родителите си, тъй като то спокойно може да не ги слуша. Ако родителите са невежи, то самодостатъчното  дете може да има забележително развитие. Ако родителите са мъдри, а самодостатъчното дете рано започне да не ги слуша, то ситуацията става много спорна.  Колкото по – уверен е в себе си самодостатъчния човек, толкова по отворен е за умни съвети от страни, и толкова по – качествена е неговата самодостатъчност.

КАК СЕ ПРЕВРЪЩА ЧОВЕК В САМОДОСТАТЪЧЕН?

Единственият начин човек да стане самодостатъчен е да спре да чака или да изисква каквото и да е от другите, да започне да живее и да държи на себе си, като възрастен и самодостатъчен човек.  Първа стъпка: да се научи да се грижи за себе си, да се научи да печели пари и да решава самостоятелно своите житейски проблеми.

ПЕРСПЕКТИВА НА РАЗВИТИЕ ИЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА САМОДОСТАТЪЧНОСТТА.

Всичко с времето си. В определен етап самодостатъчността е признак за израстване, признак за качествено развитие на личността.

„Стъпил съм здраво на краката си.“ – това звучи достойно.

Но самодостатъчността не е края на развитието на личността,  умението да се погрижим за себе си е само началото. Не застивайте на самодостатъчност. Започнете да се учите да мислите за другите, да се грижите за другите.

Заинтересованите за промяна могат да се запознаят с упражнението : „Ако обичах“ http://www.psychologos.ru/articles/view/uprazhnenie_dvoe_zn__esli_by_ya_lyubil

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *