Стрес и емоционално изтощение

ПРИЧИНИ, СИМПТОМИ И НАЧИНИ ДА СЕ СПРАВИМ

 
Един подценяван проблем…Съвременното динамично общество създава стрес за всички хора, като ги кара ...Един подценяван проблем…

Съвременното динамично общество създава стрес за всички хора, като ги кара постоянно да изпитват необходимост да правят все повече неща за все по-кратко време. Шумът и замърсеният въздух, големият трафик по пътищата, престъпността и прекомерното натоварване все повече променят всекидневието на хората. Но понякога се случват събития, които предизвикват особено голям стрес, като смърт на близък или природно бедствие. Въздействието на такъв стрес може да доведе до емоционални смущения като тревожност или депресия, а също така да причини соматични (телесни) заболявания.

Какво представлява стресът?Макар и често да се говори негативно за стреса, той не винаги е лош. Еустресът (позитивният стрес) е жизнена необходимост. Чрез него човек опознава, ефективно въздейства и се приспособява към средата. Да се преживява малко стрес в живота е нещо добро - той пази тялото и поддържа човека активен и бдителен. Но ако този стрес превишава капацитета на човека да се справи с него, тогава той преминава в дистрес (негативен стрес) и действа увреждащо за човека. Дистресът възниква тогава, когато хората се сблъскат със събитие, което те възприемат като заплаха за своето физическо или психично благополучие. Стресът може да бъде предизвикан от външни или вътрешни фактори. Външните фактори за стреса могат да бъдат: загуба на работа, заболяване от тежка болест, смърт на любим човек, семейни конфликти. Към вътрешните фактори спадат: песимизъм, ниска (отрицателна) самооценка, перфекционизъм, вътрешни конфликти, загуба на надежда.

Знаете ли че…
Реакциите към стреса се пречупват през характера и темперамента. Така например, екстровертите при стрес са склонни да реагират с агресия, а интровертите – с депресия;
Изследвания на германски учени показват, че децата страдат по-малко от психосома- тични болести, ако са отгледани в пълноценни семейства, където всеки си знае ролята 

Някои хора, които са неспособни да признаят истинската причина за техните емоционални проблеми, започват да ги соматизират. По този начин се появяват така нар. психосоматични болести, които са на психична, „нервна” основа.

Какви са реакциите на стрес?Хората реагират по различен начин на стресовите събития. Селие твърди, че стресът не е това, което се случва на човек, а как той възприема това събитие (Hans Selye). Следователно това, което е силно стресиращо за един човек може да не е стресиращо за друг. Реакциите на стрес могат да бъдат психични (тревожност, гняв, агресия, депресия, затруднена концентрация) или физиологични (ускорена сърдечна дейност, повишено артериално налягане, ускорено дишане, увеличена секреция на адреналин).

Какви са симптомитеКогато даден човек живее под продължителен стрес от психосоциален характер, при него по-често се случват следните събития:

-чести или продължителни физически заболявания, включително настинки, грип;
- температури, кръвно налягане; - косопад;
- учестено дишане;
- сърдечна палпитация;
- загуба на апетит или преяждане;
- лош сън, кошмари;
- влошена концентрация на вниманието,
- отслабване на паметта;
-увеличено тютюнопушене и употреба на алкохол
- занемарен външен вид
- раздразнителност
- безпокойство
- мрачно настроение, депресия.

Стрес и болестиСтресът често е подценяван проблем. Според американски лекари, силният стрес от психосоциален характер има съществено влияние за повече от полвината соматични заболявания, сред които са: исхемична болест на сърцето, рак, мозъчно-съдова болест, диабет, есенциална хипертония, артериосклероза, стомашна язва, различни видове гастрити, отслабване на имунната система. Хроничният стрес играе роля и за възникването и поддържането на различни психични разстройства, като депресии и тревожни разстройства (обсесивно-компулсивно разстройство, генерализирана тревожност, посттравматично стресово разстройство).
Исхемична болест на сърцето (ИБС).
Хроничното превъзбуждане, което е следствие от постоянен стрес може да доведе до ИБС. Тази болест е основна причина за инвалидизация и смъртност у нас. Исхемичната болест на сърцето се характеризира със стесняване или запушване на кръвеносните съдове, които снабдяват мускулите на сърцето. В тях се натрупва плътно мастно вещество, нарично още плака. По този начин се блокира постъпването на хранителни вещества и кислород в сърцето. Това предизвиква болка, наричана стенокардия (гръдна жаба), която се разпростира по целия гръден кош и ръката. Пълното прекратяване на достъпа на кислорода към сърцето предизвиква инфаркт на миокарда (сърдечен удар).
Заболявания на имунната система.
Данните от редица изследвания на психоневроимунологията показват, че стресът оказва влияние на способността на имунната система да пази организма, потискайки отделянето на антитела от организма (Taylor, 1999). При стрес рискът да се разболее човек от настинка рязко се повишава (Cohen, Tyrel & Smith, 1991). Стресът отслабва имунната система на човека и го прави по-уязвим за болести като простуди, грип и дори към по-сериозни заболявания. Според едно изследване, при младоженците на следващия ден след скарване имунната система е била значително отслабена (Kiecolt-Glaser et al., 1993).
Есенциална хипертония.
Есенциалната хипертония е една от основните психосоматични болести. Приблизително 20% от възрастните хора страдат от хипертония. Стресът е един от основните фактори на хипертония. Установено е, че жителите на страните в преход страдат по-често от високо артериално налягане. За това допринасят социалните стресове и конфликти.
Онкологични заболявания. Те са включени последни в групата на психосоматичните заболявания. Авторитетни научни изследвания през последните години установяват връзката между онкологичните заболявания и психологичните фактори (стреса). Стресът и стресогенни събития съвпадат с началото на раковите заболявания. Раковите заболявания и по-специално ракът на гърдата се разглеждат като заболявания, свързани със стреса. Стресовите събития могат да намалят телесната съпротива и да увеличат възможността за поява на злокачествени образувания. Загубата на близък или любим е мощен фактор за възникване на рака. Самотата е друг много рисков фактор за рака. Разпадането на социални връзки се преживява като екстремен стрес.

Как да се справим със стресаСпортувайте и се разхождайте сред природата. Активният спорт и физическите упражнения са важен фактор за контрол върху стреса. При хора, които редовно се занимават с аеробика или друга регулярна активност, която учестява сърцебиенето и увеличава потребността от кислород като бягане, плуване или каране на колело, по време на стрес се забелязват по-ниско кръвно и по-малка честота на сърдечния ритъм, отколкото при тези, които не спортуват редовно (Taylor, 1999). Установено е също (Brown, 1991), че хората в добра физическа форма значително по-рядко заболяват след стресови събития.
Търсете емоционална подкрепа. Многобройни изследвания показват, че хората, които имат много социални контакти (брак, приятели, роднини, църква) живеят по-дълго и са по-малко уязвими за свързаните със стрес заболявания, отколкото хората, които имат малко социални контакти за подкрепа (Cohen & Wills, 1985). Приятелите и семейството могат да окажат подкрепа чрез даване на ценен съвет, да бъдат добра компания и да разсеят човека от тревожните му мисли, а също да окажат финансова или материална помощ.
Слушайте спокойна музика. Доказано е, че слушането на спокойна музика половин час на ден, намалява значително стреса и нивото на тревожност у хората.
Смейте се по-често. Смехът и хуморът са сред най-силните лекарства за тялото и душата. Те намаляват напрежението. Хората, които са готови да се посмеят над себе си и над своите неприятности преживяват стреса по-лесно.
Вяра, надежда и любов. Тези три стълба на човешкото психично и физическо благополучие са изключително важни за справяне със стреса и с много кризи в живота. Защото „нито един лекар не знае по-добро лекарство за измореното тяло и душа от надеждата”, казва Стефан Цвайг.
Потърсете психологическа помощ и подкрепа. Ако при вас се наблюдават 5 или повече симптома, споменати по-горе, в продължение на минимум две седмици, трябва да се обърнете към психолог. Дори ако нямате нито един от изброените симптоми, но имате мисли за смърт или ви се струва, че животът ви е изгубил смисъл и не си струва повече да бъде живян, обърнете се за помощ към психолог. Заедно двамата с психолога ще можете по-лесно да се изправите срещу стреса и житейските затруднения.

 
 
 
ИСТОРИЯ НА ПЪТЯ