Трихотиломания при деца.

Трихотиломания при деца.

Трихотиломания терминът произлиза от гръцките думи – trichos – коса; tillo – дърпам и mania – страст влечение. Непреодолимо, натрапчиво жилание да издърпва космите на главата и на други части от тялото. Това състояние е описано за първи път от френският дерматолог Ф.А.Аллопо през 1889г

Първоначално са предполагали, че трихотиломанията представлява защитна реакция, към някакво дразнение в областта на главата – сърбеж, болка. В съвременните наблюдения, трихотиломанията се разглежда като разстройство на навиците и поведението, към кито се отнасят и патологичните влечения като пиромания, клептомания и хазартни игри.

Конкретните причини за тези патологични поведения не са установени. Днес са добре известни симптомите на този тип патологично поведение, в редки случаи се откриват и психологичните проблеми или мотивацията за възникването им. Следва да се отбележи, че в някои случаи дори през първата година от живота, тези деца имат повишен интерес към косата си: пипат я, навиват я на пръст, дърпат я, а по- късно в ранна възраст започват да издърпват коси от определено място на главите си.

Изучаването на поведението и чертите на характера на тези деца показва, че те са особено отговорни, сериозни за възрастта си, горди и упорити, стремят се да с анай- добри и да бъдат център н авнимание, най- често благодарение на своите успехи и постижения. Въпреки това те не винаги имат късмет и не са особено щастливи, това най- често се дължи на липсата им на постоянство и решителност. В резултат от високите изисквания към себе си, те често стават неуверени и се чевстват неудовлетворени. В резултата на повиено недоволство и критичност към себе си те са в състояние да преминат към всякакъв вид самонаказание – да си удрят главата, да си оскумват косми от главата и др.

Тези и подобни на тези състояния са подробно изучавани от руският психиатър В.И.Гарбузов по негово мнение то се явява компулсивно действие. По мнението на Гарбузов и други руски изследователи, това поведение е по- характерно за женския пол. В наблюденията им са преобладавали момчета. Първите признаци на това патологично поведение се наблюдава към 3 годишна възраст, в редки случаи е съчетано с гризане на нокти, смучене на палец и мастурбация. До 5-6 годишна възраст децата са безразлични към това поведение, те могат да си издърпват косми и в присъствието на други хора. След 4-5 годишна възраст започват да правят това в усамотение. В училищна възраст, когато започва интрес към външния вид, пораженията на това поведение стават много болезнени за преживяване от тях. Те започват да се стремят да коригират поведението, но това става изключително трудно и е нужна много воля. Започва да възниква непреодолимо желание да си издърпват косми, когато настъпва чувство за дискомфорт и общо напрежение. Един от пациентите преминал през това патологично състояние и избавил се от него споделя :“ Може да се изтърпи за кратко, но ръката сама отива към главата.“ След като се извърши действието, настъпва временно облегчение, но скоро след това всичко започва от начало.

По време на игра или други интересни занимания, желанието за издърпване на косми значително намалява или значително изчезва /по изказване на страдащ от трихотиломания/. Бележка: Механизмът е идентичен с този на обсесивно- компулсивните разстройства.

В случаи на вълнение, превъзбуда или когато „не искат да направят нещо“ натрапчивото влечение към трихотиломанията е особено силно. Деца в ученическа възраст издърпват косми по време на занятия в училище много повече от колкото в домашна обстановка. Очевидно, защото се стремят да скрият свой дефект, като вторична причина. В редки случаи трихотиломанията се изпълнява заради вярване, че ако не го правят ще се случи нещо лошо с тях или техните близки /причината от която се ръковоти обсесивно компулсивното разстройство/В тази връзка интересни наблюдение представя В. Гарбузов в своята книга „Нервните деца“ 1990

При момичета на 8 години с буйни коси, гъсти мигли и вежди, скубането започва в периоди, когато майките са в болници, те живеят при лелите си. След разговор за майката и за нейното здраве, момичето започва много да се вълнува, дали всичко с нея е наред, след което започва импулсивно скубане на косите.  Както пише Гарбузов, решава несъзнателно да принесе в жертва своето най- ценно в името на здравето на майката. Подобно ритуално състояние – в името на нещо – са открити многократно в наблюденията.

Трихотиломанията главно се наблюдава при неправилен тип възпитание – твърдост /жестокост/, взискателност, перфекционизъм от страна на родителя, желание за надвишаване капацитета на възможностите на детето, изисквания над възрастовите умения, или в семейства с антисоциално поведение. В такива ситуации дърпането на космите е вид протест към ситуацията, неговото негудование, като психологическо значение се доближва до късното изтърване на фекалии, незадържането им.

Често издърпването на косата се извършва по определен начин и последователност. Ето едно от наблюденията:

Майка води момче на 4,5 години, което изскубва всички коми на главата си – коса, вежди, мигли. Започва да прави това преди година, като не се срамува от родителите си или от други хора. След първите няколко месеца, косата почти е изчезнала и той е започнал миглите и веждите. Детето е мълчаливо потънало в мислите си, не отговаря на въпросите или го прави с едносрични отговори. Няма умствена изостаналост, преви прости математически изчисления, познава буквите и може да срича. По време на разговора с майката, детето прави бавни движения с дясната ръка по главата си и видимо радостно когато намери косъм го измъква. Тази дейност се извършва с определен маниер – прихваща се косъма с 2-3 пръста и палеца, и се измъква с рязко движение. Според майката по този начин той измъкна цялата си коса.

По време на разговора с майката дете се възпитава в социално неблагоприятна среда: бащата злоупотребява с алкохола и рядко се занимава със семейството, майката работи като хигиенист на няколко места и няма време да прекарва и обръща внимание на детето си, което в голяма част от времето е само със себе си и се намира при роднини живеещи наблизо. Майката отбелязва, че от 3тата си година момченцито се занимава и с онанизъм, за което бащата е реагирал грубо и го е заставил да прекрати това. Бащата е набил сина си и го е заплашил, че ще отреже половите му органи, ако продължава с това. Повече не е наблюдаван онанизъм, но според майката може и да го прави скрито.

Има ли връзка между двете – онанизъм и трихотиломания? Видно е, че има. Някои автори правят връзка и между трихотиломанията и мазохизма. Измъкването на косите, както на веждите и миглите е придружено с болка. Предполага се, че при хората с тихотиломания възприятието за болка е намалено /висок праг на чувствителност/ Въпреки това, изследването на прага на болката е доста субективно и особено при деца до предучилищна възраст подобни резултати са доста трудни за доказване.

Измъкването на косите води до гнездовидно оплешавяване – участъци без коса. Те могат да бъдат няколко. Може да настъпи тотално отсъствие на косми и на други места по тялото. В редки случаи децата поглъщат космите, което според изследователите също е натрапчиво действие. В резултат на което се образуват в стомаха топки с косми, които могат да предизвикат и хирургическа интервенция.

Диагностицирането на трихотиломанията не е никак трудно, когато е налице измъкване на косми от главата и тялото и настъпи гнездовидно оплешавяване.

Протичането на трихотиломанията и някои други  патологични поведения може да са дълбоки и много упорити, често има рецидив /възобновяване/ след временно затишие. В повечето случаи то отминава към 13-14 година и съвсем отшумява по време на пубертета, дори и да няма специализирано лечение. Въпреки това, е необходимо лечение, тъй като по-нататъшното съществуване на този компулсивен синдром може да предизвика тежки патологични личностни черти.

Лечение:

Първо трябва да се изяснят семейните взаимоотношения и типа възпитание, да се нанесе корекция или промяна в отношението към детето. Такива деца не бива да се наказват физически, този тип наказания засилва желанието за отскубване на косите.

Главният метод за лечение и въздействие е психотерапията в различни форми: семейна, игрова, групова, индивидуална, сугестивна, или проактивна.

При деца над 10 години с тежко проявление на трихотиломания се прилагат леки медикаменти, които водят до успокоение – валериян и др. Както и хомеопатични продукти.

1 Комантар

  • Йоана Йорданова

    Аз страдам от трихотиломания повече от 12 години.
    Искам да спра, но сякаш нямам достатъчно воля да го направя. Тази статия точно и ясно описва проблема

  • Напишете коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *