Удоволствието от даването

Удоволствието от даването

Един крал отишъл в градината си и видял, че дърветата, храстите и цветята в нея умират.

Дъбът му казал, че умира, защото не можел да бъде висок колкото Бора.

Отправил се към Бора и го заварил повален на земята от мъка, защото не можел да дава грозде като Лозата.

А  Лозата умирала, защото не можела за цъфти като Розата.

Розата се обливала в сълзи, защото ен била силна и яка като дъба.

Тогава видял едно растение, една Фрезия, обсипана с цветове и изумително свежа.

Кралят попитал:

  • Как е възможно да растеш толкова здрава и свежа в тази печална и мрачна градина?

Цветето отвърнало:

  • Не знам. Може би защото винаги съм смятала, че когато ти ме засади, си искал да имаш фрезии. Ако беше поискал Дъб или Роза, щеше тях да засадиш. И тогава си казах: Ще се опитам да бъда Фрезия по възможно най – добрия начин.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *