Уплаха, напрежение, страх, стрес, бърнаут – една различна гледна точка.

Уплаха, напрежение, страх, стрес, бърнаут – една различна гледна точка.

Представете си, че както вървите по улицата, някой рязко се приближи към вас и замахне с ръка, все едно ви удря. Реакцията ви ще е бързо отдръпване, рефлекс на самозащита или ще побегнете.  В този момент вие сте преживели уплаха. Тя настъпва при рязка и бързо променяща се житейска ситуация, която се появява мигновено, без предупреждение и трае кратко. Ако ситуацията се окаже не животозастрашаваща или емоционално травмираща, негативните ефекти на уплахата отминават в рамките на ден до най-много седмица. Човек възстановява емоционалното си състояние от преживяното и то остава за него като спомен.

Всеки е преживявал като ученик изпит пред дъската. Моментът, в който посочат името ви и трябва да станете и да се обърнете към класа. Често преходът от учебната маса до черната дъска е като „в мъгла“ за него нямате спомен, свива ви се стомаха, заливат ви топли или студени вълни, може да ви се разтупти сърцето или да ви стегне главата, възможно е да ви се подкосят краката, да ви изтръпнат ръцете. Понякога дори може да ви се завие свят и да ви причернее. Всичко това са признаци за състояние на тревога и повишено напрежение. То възниква, когато настъпи нова житейска ситуация, за която не сте подготвени и не знаете какво ви очаква. Понякога може да е резултат от непреодоляна по-рано уплаха. Интересното при тревогата и напрежението е, че те възникват и в двата полюса на емоциите, както при положителни преживявания, така и при  отрицателни. Когато човек преминава нормално през тревожността и напрежението и има ресурс за справяне, те отминават с отминаването на житейската ситуация. Ако, обаче преживяното остави в него емоционална натовареност или невъзможност да се справи, то напрежението и тревогата ще започнат да се проявяват несъразмерно усилени при попадане в сходни житейски ситуации. Ако останете продължително в такава ситуация, напрежението и тревожността ще започнат да се проявяват периодично и могат да се превърнат и в хронично състояние.

Дитресът, често във всекидневния език наричан за краткост Стрес, е състояние на натрупана психична умора. Това състояние настъпва, когато неприятна житейската ситуация за която нямате решение не се променя дълго време, а вие не разполагате с ресурс да я понасяте или промените. Или ако ситуацията, заедно със съпътстващите я отношения и дейности се повтарят отново и отново, и психичните сили и ресурс за справяне се изчерпват –  настъпва дистрес.

Най-голям стресов фактор за личността се оказват комуникацията и взаимоотношенията с околните. Начинът по който общуваме и другите общуват с нас, ви поставя в ситуации, които понякога ви въвеждат в дълбок и траен дискомфорт. Неумението да се заявявате, да отстоявате позиция или да излагате успешно желанията си, води до потискане на емоции, което трайно вреди на вашето психично и физическо състояние. Особен вид стресово състояние е състоянието бърнаут – крайно емоционално прегаряне.

Една от основните причини за стигане до стресови състояния е вашето отношение към повторението на житейската ситуация. Което от друга страна е много точен индикатор, че ви е необходима промяна. Ефективните подходи включват надграждане, промяна или излизане от ситуацията. Неумението да приложите някой от тези подходи, ви води до излишен разход на време, емоции и енергия. Липсата на ефективност натоварва прекомерно вашето съзнание. В един момент то капитулира и ви довежда и до физическа безпомощност, след която искате или не, сте принудени да се погрижите за себе си.

Реално, хората с по- добри комуникативни умения и общуване много по – рядко са в състояние на дистрес. Хората с точни и ясни приоритети и визия за себе си, добра самооценка и реална перспектива също така рядко преживяват нервни сривове.

Бърнаутът или емоционалното прегаряне, в своята същност е най- обикновен стремеж към постижение, който е излязъл от рамката на нормата, независимо дали е самоналожен от личността или е външно наложен от „важните други“ в преживяването. Често се преживява от хора с неосъзнат стремеж към превъзходство и победа. Това състояние, често води и до срив в имунната система, което прави организма подвластен на вирусни инфекции, които в една психосоматична диагностика е сигнал за желание „да се оттегля, но не знам как.“

Имайки предвид, че другият полюс на това състояние или по – скоро неговото начало е чувството за недооцененост, липса на внимание към личността, високи изисквания преминаващи в самоизисквания, логично следва, че качественото излизане от бърнаут и стресови състояния е дълбоката личностна промяна и поглед към самия себе си.

Бърнаут може да бъде достигнат в различни сфери от вашия живот – често се наблюдава в майчинството, партньорството, отношения родители – деца /от децата/ и разбира се в работната среда, като тя по – скоро се проявява като компенсаторно поле на първите три.

Справянето с този тип състояния – стрес, тревога/до бърнаут/ и депресия се случва най-добре чрез холистични психотерапевтични методи. Т.е. трипластова промяна на отношението ни към света и себе си. На първо място промяна в отношението към тялото, на второ място промяната в отношението към общуването и на трето, и всъщност най-важно – промяна на отношението към себе си.

Всеки може да работи по своята индивидуална холистична програма със своя психолог или психотерапевт, работещ с проблема  тревожни състояния.

Най-общо програмата се фокусира върху  следните акценти:

  • Балансиран двигателен режим за тялото.
  • Работа по освобождаване от негативни емоции от преживявания.
  • Баланс „работа – личен живот“
  • Периодично „изключване“ от модерния свят.
  • Тотална, повтаряща се почивка сред природата
  • Консултация със специалист, който да изработи индивидуална антистрес програма.
  • Преразглеждане на ситуациите, причиняващи състоянието и развиване на ресурс за надграждане, промяна или излизане от тях, с помощта на специалист.

Това са основните акценти, като при всеки се следва индивидуалната проблематика и ресурс за справяне.

Автор: Диляна Колева

 

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *