Цената на истината

Цената на истината

Един човек се разхождал по уличките на провинциален град. От нямане какво друго да прави често спирал пред витрините на магазините. Като завил пред един ъгъл, изведнъж се озовал пред скромно магазинче, на чиято витрина не било изложено нищо. Мъжът доближил лице до стъклото, за да види какво продават.

Вътре не се виждало нищо друго, освен сложена на щанда малка табелка, писана на ръка, която гласяла: “ Магазин за истина“

Мъжът се изненадал. Помислил си, че това е някакъв трик, но любопитството му надделяло и влязъл да провери.

Приближил се до продавачката и попитал:

– Извинете, това действително ли е магазин за истина?

– Да, господине. Какъв вид истина търсите? Частична истина, относителна истина, статистическа или пълната истина?

Зарадвал се човекът. Да открие истината било прекрасно.

– Пълната истина! – отвърнал мъжът без колебание.

„Толкова съм уморен от фалша – помислил си той. – Не искам повече лъжи, илюзии и измами.

– Пълната, пълната истина! – повторил той.

– Добре, господине, последвайте ме.

Продавачката повела клиента към вътрешното помещение, където имало друг продавач – мъж с мрачно лице и му рекла.

– Господинът ще ви обслужи.

– Искам да купя пълната истина – заявил отново клиента.

– Добре , господине, но знаете ли каква е цената и? – попитал мъжът зад щанда.

– Не. Каква е? – отвърнал човекът по навик. Всъщност не го интересувало особено колко струва истината, защото бил готов да плати всякаква цена за нея.

– Цената е – рекъл продавачът, – че ако си тръгнете с истината, никога повече няма да намерите покой.

– Защо? – изненадал се мъжът. Той очаквал, че именно истината ще му донесе спокойствие и мир.

– Защото, приятелю, истината често е неудобна. Тя може да убива и боде, да отблъсква, да скандализира, да плаши…..Заради нея може да изгубите приятели, работа, удобства. Може да почувствате срам и вина, да се отвратите от себе си, да изгубите самоуважението и самодоволството си…

Тръпки побили мъжа. Не бил и помислял, че цената е толкова висока.

–  Извинете…-измърморил той сконфузено. Обърнал се и излязъл от магазина с наведена глава.

Почувствал се тъжен, когато, разбрал, че още не е готов за истината. Че все още има нужда от лъжи за утеха, от митове и илюзии, в които да намира покой, и от заблуди, за да не се изправи лице в лице с другите и със самия себе си.

От „Гатанки от небето“

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *