Що е това психолог?

Психологът е ум и сърце. Той никога не съди. Той вниква, обича и разбира. Не се интересува от самата постъпка, освен за да я поправи, ако е лоша, и търси дълбоките и подбуди. След като е отстранил подбудите, постъпката се променя от само себе си и поема в правилната посока.

Неговата граматика и „библия“ са човешките, психологическите и физиологическите познания – а те трябва да са необятни! – и той се опира на тях, но в същото време непрестанно ги преразглежда и преосмисля. Защото човешката душевност не понася готови рецепти и правила.

Психологът никога не забравя, че всяко човешко същество страда – такава е неговата участ. Човекът търси изход от страданията, чрез средствата, с които разполага. И повечето от „лошите“ постъпки всъщност не са нищо друго, освен опит да бъде намерен този изход.
Психологът е човек с религиозна нагласа. Искам да кажа, че той се стреми да бъде все по – обвързан с всичко, което го заобикаля. Знае, че много хора изпитват страх и чувство на безпокойство и следователно се стремят към сигурност. А такава сигурност те могат да получат в семейството си, в обществото. Когато не я открият, безпокойството им нараства. Задачата на психолога е да им предостави един нов вид сигурност. И той се старае всеки да я открие у себе си.
Почвата под краката му е ужасно нестабилна – това са подвижните пясъци на човечеството. Той обгръща с еднакво добронамерен поглед всички човешки постъпки. Нищо не го учудва, нищо не го отвращава. Защото търси подбудите и разбира, без да съди никога.
При него идват стотици юноши и девойки, майки и бащи, съпруги и съпрузи. Чувствата им често са противоречиви или крайно изострени.Понякога са настръхнали един срещу друг.
Психологът възстановява равновесието, като внушава спокойствие и прозорливост на всеки един от тях.
Сблъска ли се с глупак, преценява дали става въпрос за истинска глупост или просто за недоразвити възможности. Ако си има работа с действителна глупост, стреми се да и попречи да се превърне в злоба.
Говори с всеки на собственият му език и никога не забравя каква ужасяваща мощ представлява словото.
Изслушва откровения и тайни, които само изповедник би могъл да чуе. Най съкровената човешка същност се излива пред него и той смята това за чест, но не си приписва заслугата.
И всичко това не са просто одобри пожелания, а същинското условие за работата на психолога.
Пиер Дако