Категория: взаимоотношения

Консуматори на чувства, уловени в капана на самотността /част 1/

Човешките взаимоотношения понякога са толкова естествени и в същото време толкова жестоки, че наподобяват онези грозни сцени от животинския свят, на които често затваряме очи.

Спирам се на консуматорството в партньорските и интимните взаимоотношения. Трансформацията им наподобява все повече отношенията на хищниците в природата – индивидуално преживяване с цел оцеляване/удоволствие. Гоня докато постигна това което искам, консумирам го, за да оцелея/временно доволство/ и си отивам. Оставям след себе си само боклук /в случая – емоционален/, който времето разпилява из пространството.

Деца отгледани от хора не умеещи да се обичат, създали взаимоотношения на изискване, състезание и претенция с партньора. Не познаващи компромиса в неговия позитивен вариант, не умеещи да разрешават конфликтите си, потъващи в собственото си безсилие и разочарование. Всичко това отразено върху малкия детски попиващ емоции и чувства мозък, който не получава онова, което му е необходимо да генерира  любовта. Това чувство няма почва да порастне и да разцъфти /за „засаждане“ не говоря, защото това, слава Богу, не е работа на родителя, семето го има у всеки от нас./

Детето начува, че Любов означава или да си послушен, или да ти купуват постоянно „нещо“, или да стоиш мълчаливо пред таблета или телефона все по – дълго и по – дълго и по – дълго, докато невротичността на родителите се укроти за кратко или конфликта приключи с тряскане на врати и размяна на обвинения. След това, да мълчи и объркано да наблюдава близост след проява на агресия. Да попива негативите, които най- често се изливат върху него или да се обърква от противоречивите послания на „Махай се от тук, не виждаш ли че съм ядосан/а“ до „Ела да те прегърна, милото ми то.“

Любовта става все по имагинерно понятие, а партньорството като идея пълна катастрофа.

Същото това дете, става на 20 и е време да създаде партньорство и… о, ужас. Изобщо няма идея какво е това. Знае че трябва да получи нещо, търси го по начина който му е познат – да е угодлив или изискващ, да очаква или да се жертва. Играе го самостоятелна единица и другият някак все липсва или пречи или е просто досаден с различността си. Идват недоразуменията свързани с липсващото умение за конструктивен диалог. Преплитащите се страхове, невротично се свързват в партньорство, което повтаря модели. Няма нищо лошо в повторението, стига то да е ефективно и да предразполага към надграждане. Когато това условие не е налице, деградацията става все по – изобретателна в проявлението си и все по – трудна за трансформиране.

В цялата тази какафония се отглеждат деца без граници, без правила и без морални норми. Единствено условие: да оцелея, да получа и да ползвам колкото мога.

Объркана идентичност, объркани възприятия за  сексуалност, объркана представа за процеса даване и получаване. Със загубата на границите и правилата се изгубват и целите, размиват се приоритетите и смисълът от цялото съществуване изчезва. Настъпва бавно, но сигурно развиваща се екзистенциална криза.

Все по – често се прокрадват мислите, че партньорството е ангажимент, че е тежест, че изисква много, което Аз сякаш не искам да дам. Влиза се в „раздел  любовници“. Искам да получа само това, което ми е приятно и ако може нищо да не дам. Чудесна позиция на партньорство погледната от консуматорското мислене. Проблемът на тези взаимоотношения е, че създава самотници. Независимо от коя позиция ще стои личността, тя е несподелена, а несподелеността води до дълбоко вътрешно неудовлетворение. Няма по- голям емоционален глад от този за удовлетворение.

И така вървим един до друг, но никой с никого. Живеем заедно, а сме си най- далечни.

Диляна Колева

Скучаете ли?

Веднъж дяволът решил да направи експозиция с инструментите си. Той ги подредил така, че да се виждат добре и от всички. Колекцията впечатлявала със своето многообразие: до чука на гнева блестяла камата на завистта, следвана от лъка на чревоугодничеството и кинжала на похотта, а до него живописно били разположени стрелите на илюзиите и ревността. Можело също да се видят оръжията на страха, гордостта и ненавистта. На всички инструменти били поставени етикети с наименованието и цената, за да е видна стойността им.

В отделна витрина, върху красива подложка и някак встрани от останалите експонати, лежал малък, невзрачен на вид и доста захабен дървен клин, на който била поставена табела с надпис: „скука“. За всеобща изненада цената на този инструмент била значително по-висока, отколкото на всички останали, взети заедно.

Един посетител попитал дявола защо този странен клин е толкова скъп:

– Защото това е най-важният инструмент в моя арсенал. На него винаги мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни – отвърнал дяволът.

– Ако ми се удаде възможност да забия скуката в главата на човек – допълнил той, – то тя отваря вратите за всички останали инструменти.

Из „Гатанки от небето” от Ивинела Самуилова,

Аз не помагам на жена си

Приятелят ми дойде да пием по кафе един ден, у дома. Седнахме в кухнята и подхванахме разговор за живота. По време на разговора, станах, за да раздигна чашите и да ги измия. Приятелят ми ме погледна така, сякаш отивам да строя космически кораб. Смаян и с възхищение в гласа той ми каза:

– Радвам се, че помагаш на жена си! Аз не помагам, защото когато съм го правил тя нито веднъж не ме похвали, не каза една добра дума. Миналата неделя разчистих килера и нито една дума на благодарност не чух.

Върнах се на масата седнах до него и изложих моята гледна точка:

– Аз не „помагам“ на жена си. На моята жена помощник не и е нужен, нужен и е партньор. Аз съм неин партньор в къщи и ние имаме различни функции в това партньорство, а изпълнението на домашните задължения не е „помощ“.

  • не помагам на жена си да мие чиниите след хранене, тъй като и аз съм ползвал тази посуда.
  • не помагам на жена си да чисти къщата, защото аз също живея тук и на мен също ми е хубаво да е чисто.
  • не помагам на жена си да готви, защото също искам да ям и също ми е нужно да готвя.
  • не помагам на жена си с децата, защото те са и мои деца, мое задължение е да съм им баща.
  • не помагам на жена си да пере, сгъва, глади, защото това са и моите дрехи и на децата.

Аз не съм помощник в тази къща, аз съм част от този дом.

А що се касае до похвалите, попитах приятеля си, кога за последно, след като жена му е почистила къщата, простряла прането, сменила бельото, изкъпала децата, приготвила яденето и т.н. той и е благодарил. Но не просто да го смънка или да го отбележи, а така с чувство: “ Ех тиии, скъпа моя! Невероятна си!“ Струва ли ти се абсурдно? Нима не е странно, когато ти един път в живота си почистиш килера, да очакваш някакъв особен трофей? Защо? Не си ли се замислял за това приятелю? Може ми ти си се увлякъл по тази „мачовска култура“ , която смята, че домашната работа не е за Него.

Възможно е когато са те учили да правиш това за себе си, то да те е напрягало. Но тогава хвали жена си, така както би искал теб да хвалят, с такива думи и с такива чувства.

Застани редом до нея, бъди неин партньор, а не гост, който идва да яде, спи, вземе душ и удовлетвори своите потребности. Бъди в дома си. В Своя дом.

Настоящите промени в обществото започват от културата у дома. Учете децата си на партньорство и съпричастност към членовете на семейството. Бъдете техен най- добър пример.

Автор: Един Мъж

 

Трихотиломания при деца.

Трихотиломания терминът произлиза от гръцките думи – trichos – коса; tillo – дърпам и mania – страст влечение. Непреодолимо, натрапчиво жилание да издърпва космите на главата и на други части от тялото. Това състояние е описано за първи път от френският дерматолог Ф.А.Аллопо през 1889г

Първоначално са предполагали, че трихотиломанията представлява защитна реакция, към някакво дразнение в областта на главата – сърбеж, болка. В съвременните наблюдения, трихотиломанията се разглежда като разстройство на навиците и поведението, към кито се отнасят и патологичните влечения като пиромания, клептомания и хазартни игри.

Конкретните причини за тези патологични поведения не са установени. Днес са добре известни симптомите на този тип патологично поведение, в редки случаи се откриват и психологичните проблеми или мотивацията за възникването им. Следва да се отбележи, че в някои случаи дори през първата година от живота, тези деца имат повишен интерес към косата си: пипат я, навиват я на пръст, дърпат я, а по- късно в ранна възраст започват да издърпват коси от определено място на главите си.

Изучаването на поведението и чертите на характера на тези деца показва, че те са особено отговорни, сериозни за възрастта си, горди и упорити, стремят се да с анай- добри и да бъдат център н авнимание, най- често благодарение на своите успехи и постижения. Въпреки това те не винаги имат късмет и не са особено щастливи, това най- често се дължи на липсата им на постоянство и решителност. В резултат от високите изисквания към себе си, те често стават неуверени и се чевстват неудовлетворени. В резултата на повиено недоволство и критичност към себе си те са в състояние да преминат към всякакъв вид самонаказание – да си удрят главата, да си оскумват косми от главата и др.

Тези и подобни на тези състояния са подробно изучавани от руският психиатър В.И.Гарбузов по негово мнение то се явява компулсивно действие. По мнението на Гарбузов и други руски изследователи, това поведение е по- характерно за женския пол. В наблюденията им са преобладавали момчета. Първите признаци на това патологично поведение се наблюдава към 3 годишна възраст, в редки случаи е съчетано с гризане на нокти, смучене на палец и мастурбация. До 5-6 годишна възраст децата са безразлични към това поведение, те могат да си издърпват косми и в присъствието на други хора. След 4-5 годишна възраст започват да правят това в усамотение. В училищна възраст, когато започва интрес към външния вид, пораженията на това поведение стават много болезнени за преживяване от тях. Те започват да се стремят да коригират поведението, но това става изключително трудно и е нужна много воля. Започва да възниква непреодолимо желание да си издърпват косми, когато настъпва чувство за дискомфорт и общо напрежение. Един от пациентите преминал през това патологично състояние и избавил се от него споделя :“ Може да се изтърпи за кратко, но ръката сама отива към главата.“ След като се извърши действието, настъпва временно облегчение, но скоро след това всичко започва от начало.

По време на игра или други интересни занимания, желанието за издърпване на косми значително намалява или значително изчезва /по изказване на страдащ от трихотиломания/. Бележка: Механизмът е идентичен с този на обсесивно- компулсивните разстройства.

В случаи на вълнение, превъзбуда или когато „не искат да направят нещо“ натрапчивото влечение към трихотиломанията е особено силно. Деца в ученическа възраст издърпват косми по време на занятия в училище много повече от колкото в домашна обстановка. Очевидно, защото се стремят да скрият свой дефект, като вторична причина. В редки случаи трихотиломанията се изпълнява заради вярване, че ако не го правят ще се случи нещо лошо с тях или техните близки /причината от която се ръковоти обсесивно компулсивното разстройство/В тази връзка интересни наблюдение представя В. Гарбузов в своята книга „Нервните деца“ 1990

При момичета на 8 години с буйни коси, гъсти мигли и вежди, скубането започва в периоди, когато майките са в болници, те живеят при лелите си. След разговор за майката и за нейното здраве, момичето започва много да се вълнува, дали всичко с нея е наред, след което започва импулсивно скубане на косите.  Както пише Гарбузов, решава несъзнателно да принесе в жертва своето най- ценно в името на здравето на майката. Подобно ритуално състояние – в името на нещо – са открити многократно в наблюденията.

Трихотиломанията главно се наблюдава при неправилен тип възпитание – твърдост /жестокост/, взискателност, перфекционизъм от страна на родителя, желание за надвишаване капацитета на възможностите на детето, изисквания над възрастовите умения, или в семейства с антисоциално поведение. В такива ситуации дърпането на космите е вид протест към ситуацията, неговото негудование, като психологическо значение се доближва до късното изтърване на фекалии, незадържането им.

Често издърпването на косата се извършва по определен начин и последователност. Ето едно от наблюденията:

Майка води момче на 4,5 години, което изскубва всички коми на главата си – коса, вежди, мигли. Започва да прави това преди година, като не се срамува от родителите си или от други хора. След първите няколко месеца, косата почти е изчезнала и той е започнал миглите и веждите. Детето е мълчаливо потънало в мислите си, не отговаря на въпросите или го прави с едносрични отговори. Няма умствена изостаналост, преви прости математически изчисления, познава буквите и може да срича. По време на разговора с майката, детето прави бавни движения с дясната ръка по главата си и видимо радостно когато намери косъм го измъква. Тази дейност се извършва с определен маниер – прихваща се косъма с 2-3 пръста и палеца, и се измъква с рязко движение. Според майката по този начин той измъкна цялата си коса.

По време на разговора с майката дете се възпитава в социално неблагоприятна среда: бащата злоупотребява с алкохола и рядко се занимава със семейството, майката работи като хигиенист на няколко места и няма време да прекарва и обръща внимание на детето си, което в голяма част от времето е само със себе си и се намира при роднини живеещи наблизо. Майката отбелязва, че от 3тата си година момченцито се занимава и с онанизъм, за което бащата е реагирал грубо и го е заставил да прекрати това. Бащата е набил сина си и го е заплашил, че ще отреже половите му органи, ако продължава с това. Повече не е наблюдаван онанизъм, но според майката може и да го прави скрито.

Има ли връзка между двете – онанизъм и трихотиломания? Видно е, че има. Някои автори правят връзка и между трихотиломанията и мазохизма. Измъкването на косите, както на веждите и миглите е придружено с болка. Предполага се, че при хората с тихотиломания възприятието за болка е намалено /висок праг на чувствителност/ Въпреки това, изследването на прага на болката е доста субективно и особено при деца до предучилищна възраст подобни резултати са доста трудни за доказване.

Измъкването на косите води до гнездовидно оплешавяване – участъци без коса. Те могат да бъдат няколко. Може да настъпи тотално отсъствие на косми и на други места по тялото. В редки случаи децата поглъщат космите, което според изследователите също е натрапчиво действие. В резултат на което се образуват в стомаха топки с косми, които могат да предизвикат и хирургическа интервенция.

Диагностицирането на трихотиломанията не е никак трудно, когато е налице измъкване на косми от главата и тялото и настъпи гнездовидно оплешавяване.

Протичането на трихотиломанията и някои други  патологични поведения може да са дълбоки и много упорити, често има рецидив /възобновяване/ след временно затишие. В повечето случаи то отминава към 13-14 година и съвсем отшумява по време на пубертета, дори и да няма специализирано лечение. Въпреки това, е необходимо лечение, тъй като по-нататъшното съществуване на този компулсивен синдром може да предизвика тежки патологични личностни черти.

Лечение:

Първо трябва да се изяснят семейните взаимоотношения и типа възпитание, да се нанесе корекция или промяна в отношението към детето. Такива деца не бива да се наказват физически, този тип наказания засилва желанието за отскубване на косите.

Главният метод за лечение и въздействие е психотерапията в различни форми: семейна, игрова, групова, индивидуална, сугестивна, или проактивна.

При деца над 10 години с тежко проявление на трихотиломания се прилагат леки медикаменти, които водят до успокоение – валериян и др. Както и хомеопатични продукти.

Окситоцинът провокира женените и влюбени мъже да стоят на страна от съблазнителките.

ПРОБЛЕМ: Както е известно окситоцинът е хормон отделящ се от хипофизата /най-силен по време на оргазъм и раждане/, който влияе на нашето поведение. Той способства за възникването на чувство за привързаност, понякога до такава степен, че се превръщаме в комформисти в даденото отношение.

Немски учени изказаха предположение, че така наречения „хормон на любовта“ се отделя в големи количества при контакт и флирт със секси непознат. Това може да доведе до по- сериозни близки отношения и до рискови връзки с него.

ИЗСЛЕДВАНЕ: В експерименталната група, била избрана много привлекателна, сексапилна жена, която трябвало да осъществи контакт с групата изследвани мъже. Преди срещата на всички 57 изследвани мъже, бил приложен хормона окситоцин или плацебо във вид на спрей за нос. Жената изпълняваща есперимента била длъжна да стои на разстояние от 60 см при контакат си с мъжете. Тя трябвало бавно да се приближава към тях и след това да се отдалечава. Мъжете участващи в експеримента били помолени да определят, на какво разстояние от жената се чувстват най- комфортно. В същото време да наблюдават, кога разстоянието между тях е „твърде близко“ и започват да се чувстват неловко.

Всички мъже, след приключване на експеримента споделят, че жената е била много привлекателна.

РЕЗУЛТАТ: Учените с изненада установили, че мъжете, които били в дългогодишни партньорства /брак/ или сериозни връзки/поддържали контакт с една жена/ и бил приложен хормона окситоцин, предпочели да стоят на значително по- голямо разстояние от съблазнителката. Хормонът включил чувството на привързаност, НО не към непознатата, а към собствена съпруга, партньорка играеща важна роля в живота на мъжа. Те се стараели да съхранят дистанция в средата на описания диаметър, за разлика от „неангажираните“ мъже, които независимо дали имали прибавен окситоцини или плацепо, скъсявали дистанцията с 10-15 см повече.

Когато на мястото на жената бил поставен мъж, реакцията по приближаването на всички мъже била еднаква, нямало увеличаване на окситоцина, независимо от погледите, и движенията.

Експеримента бил разширен и когато на мястото на реалната жена била поставена снимка на секси жена. Моногамните мъже, които изпитвали удоволствие във връзките си, реагирали с отдръпване, а свободните мъже с приближаване.

ИЗВОД: Окситоцинът способства за поддържане на моногамните отношения и не позволява на мъжете да демонстрират сексуални желания и чувства на привързаност към други жени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ако сте в моногамна връзка и нямате под ръка окситоцин спрей, съществуват много други начини да стимулирате производството на окситоцин в кръвта. Разбира се, на първо място е секса, добра работа върши да се държите често за ръка, да се притискате един към друг или да се прегръщате при всяка възможност, де се целувате. Всичко това способства за увеличаването на хормона окситоцин.

Източник: http://www.jneurosci.org/

Общуването в семейството. Ролята – родител.

Клуб Психология Варна, организира поредния безплатен форум – дискусия на тема:
„Общуването в семейството. Ролята – родител“.

За да бъдем родители, обучение няма. Започваме това приключение без предварителна подготовка, без подкрепа и без ясен план какво предстои да се случи.

Разполагаме единствено със собствените си родителски модели, които често не искаме да повтаряме. Без алтернатива или със свръх информация, хаоса и объркването бързо завладяват ежедневието ни. Добрата интуиция помага, но кагато е подкрепена с точните знания, успешното родителство е налице.

Заповядайте при нас в събота 11.02 от 14.30 в зала 17 на Младежки дом, за да поговорим за родителските роли, за най- важния екип в живота ви наречен „Семейство“.

Във формата на форум – дискусия, ще разгледаме ролята на майката, ролята на бащата, екипа „Семейство“ и как да го създадем. Както и нещо много важно, към какви институции да се обърнем в случай, че не успяваме да се справим с възпитанието. Кой и как ви съдейства?

Имате възможност да беседвате с четирима психолога в сферата на семейното консултиране, тревожните състояния и депресиите:
Диляна Колева – психолог – консултант
Даниела Василева – психолог – консултант
Наталия Кърджалийска – психолог – консултант
Красимира Граматикова – психолог – консултант

Запазете своето място:
тел: 0878 510 963
e-mail: klubpsichologyvarna@abv.bg

Вход свободен!
Очакваме ви!

Фамилна /партньорска/ консултация

Паралелно с промяната на личната динамика, се променя и динамиката в партньорските и брачните взаимоотношения.

Все по – често, семейните и партньорски двойки са изправени пред непреодолими конфликти и неразбирателства. Неумението да стигнат един до друг води, от една страна, до бързи раздели и честа смяна на партньори. От друга страна често срещано е изпадането в дълбока депресия и нещастност на единия от партньорите, който в неумението си да промени действителстта избира примирението с нея.

Никой от тези варианти не е печеливш. Както за участниците в този брак и личното им развитие, така и за децата приемащи вредните модели на поведение и копирането им, в един по- късен етап от живота.

До преди 20 години, голяма роля в укрепването на семейната структура е играела семейната общност. Съветниците за подобряването на семейната среда са идвали от по – възрастните двойки в рода. Продължаването на модела е бил неминуем, раздялата е била рядкост, тъй като тя не се е приемала като печеливш вариант за никой от семейната структура.

Днес, свободата в отношенията, разбиването на семейните общности и динамичната промяна в сферата на взаимоотношенията, лишиха младите семейства от стабилната структура и подкрепа на семейната общност. За добро или лошо всяка млада двойка е изправена пред предизвикателството сама да взема решения за важните събития в живота си и да търси варианти за излизане от тежките конфликни ситуации.

За съжаление, това е непосилна задача. Няма как неопитността да изгради опитност, стабилност и печеливша стратегия без помощта на водач.

Фамилното /партньорското/ консултиране е една от добрите форми за водене в трудната динамика на изграждане на добро партньорство.

Този тип консултиране, позволява на партньорите в защитена и конфеденциална среда, да стигнат до изслушване, до създаването на обратна връзка, до изясняване на истинските проблеми за техните конфликти. След което се разглежда: кои сфери имат нужда от подкрепа и промяна и съвместно се взема решение как да се продължи напред.

Една метафора на този процес:

Като всички съжителства в градежа на партньорството има силни и слаби тухли, има плътни и здрави мазилки и места с пукнатини. Така градят хора, когато се учат да го правят. Всички ние тръгнали по пътя на партньорството, особено, когато е започнало в юношеските години, работим на принципа : проба – грешка.

Когато настъпи земетресение, една такава постройка може напълно да рухне и да се изгради наново, вече със знания и опит; може да не се разруши напълно и да остане да се крепи на здравите си страни, от които да се вземе опита за дадения момент и да се достроят, вече качествено, слабите места; може и просто да се срути и да остави в градилите я, чувство на облекчение и нежелание да се подновява градежа и.

Първо и най – важно е да се помисли: „Как виждам постройката, конструкта на моето партньорство?“ А как го вижда другия? Едва след това, започва да се работи по пътя който двамата изберат. Ще градите наново ли; ще поправите слабите места ли;  ще погледнете с носталгия към времето наречено брак и ще тръгните в различни посоки, за да градите с вече получената опитност. 

Открийте своя водач, в изграждането на здраво и удовлетворяващо партньорство.

 

Такса за фамилна консултация с присъствието на двамата партньори – 40лв за 90 мин.

 

Въпроси и отговори по фамилни проблеми във форумния формат:

http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/17825-%D1%82%D0%B0%D1%8F-%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2/#comment-217531

http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/17826-%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD/#comment-217532

 

Благодарност

Преди няколко години в Сингапур, след сватбената церемония, бащата на булката привикал настрани зет си, за да му даде някои съвети за дълъг и щастлив брачен живот.

— Предполагам, че много обичаш дъщеря ми — казал той на младежа.

— О, да! — отговорил младоженецът с въздишка.

— И сигурно си мислиш, че тя е най-прекрасният човек на света — продължил възрастният мъж.

— Тя е идеална във всяко отношение — изгукал младежът.

— Така стоят нещата, когато се ожениш — отбелязал бащата — След няколко години обаче ще започнеш да виждаш недостатъци у дъщеря ми. Когато настъпи този момент, спомни си следното: Ако нямаше тези недостатъци, зетко, тя щеше да се омъжи за някой по-добър от теб!

Ето защо би трябвало да сме благодарни за слабостите на партньора си — нали, ако беше безукорен, нямаше да е женен за нас.

23 вечни съвета за щастлив брак – от хората, които вече са го постигнали

Когато Дейв и Ашли Уилис се оженили преди 13 години, и двамата все още били млади, влюбени и невежи – особено той.

По пътя си срещнали много хора, споделили с тях житейски опит, помогнал им да запазят семейството си в най-трудните времена.

За щастие Дейв записал най-добрите съвети за брака – едни споделени му от по-мъдри от него хора, а други научени от собствените му грешки.

Безспорно е едно:

Ако приложите тези 25 съвета за щастлив брак, ще постигнете по-здраво и щастливо съжителство със съпруга/та си (стига наистина да го искате).


1. Изберете да се обичате един друг и в тези моменти, когато ви е трудно дори да се харесвате. Любовта е и отговорност, не просто чувство.

2. Винаги вдигайте телефона, когато съпруга/ата се обажда. А когато сте заедно с половинката си опитайте да държите телефона си настрана или изключен.

3. Направете времето прекарано заедно приоритет. Отделете си бюджет за вечери навън. Това ще ви се отплати, защото времето прекарано заедно е “валутата” при взаимоотношенията. Затова инвестирайте време в брака си!

4. Обградете се с приятели, които ще укрепят брака ви. Разкарайте хората, които могат да предизвикат характера ви и от там да погубят и брака ви.

5. Уверете се, че смехът е саундтракът на вашия брак!

Споделяйте моментите на радост. И дори в най-тежките от тях, намерете основание да се посмеете…заедно!

6. При всяка караница няма да има “победител” или “губещ”. Вие сте партньори във всичко, така че или ще печелите или ще губите заедно.

7. Един силен брак рядко се състои от двама силни човека в един и същи момент. Обикновено при щастливите бракове съпруга и съпругата са силни в моментите, когато другия се чувства слаб.

8. Приоритизирай това, което се случва в спалнята.

Нужно е много повече от секс, за да се изгради един успешен и щастлив брак, но невъзможно е да се изгради силен брак без него!

9. Помнете, че бракът не е 50/50 – разводът е 50/50!

Бракът трябва да е 100 от 100! Не става въпрос за разделянето всичко на две, а две половини да дават всичко от себе си за цялото.

10. Давайте най-доброто от себе си един на друг, а не остатъците, останали от най-доброто, което сте дали на всички останали.

11. Учете се от другите хора, но не чувствайте необходимост да сравнявате живота или брака си с тези на някой друг.

12. Не оставяйте брака си “на изчакване”, докато децата ви порастнат или в противен случай ще се окажете с празно “гнездо” и изчерпан брак.

13. Никога не пазете тайни един от друг. Тайната е врак на интимността!

14. Никога не се лъжете един друг.

Лъжите разрушават доверието, а доверието е основата на здравия брак.

15. Когато сте направили грешка, признайте си смирено и търсете прошка. Бързайте да кажете “Не бях прав, съжалявам. Прости ми.”

16. Когато половинката ви загуби доверие, дайте ѝ прошка веднага.

Това ще насърци изцелението на брака ви и ще ъздаде възможност доверието да бъде възстановено отново. В тези моменти е трудно, но побързайте да кажете “Обичам те, Прощавам ти, нека продължим напред.”

17. Бъдете търпеливи един с друг.

Вашият съпруг/а винаги трябва да е по-важен/на от графика ви.

18. Моделирай такъв брак, който да направи синовете и дъщерите ти същите добри съпрузи и съпруги, когато порастнат.

19. Бъдете най-големия кураж за половинката си, а не нейния най-голям критик. Бъдете този, който бърше сълзите ѝ, е не този, който ги предизвиква.

20. Никога не говорете с лошо за съпруга/та си на други хора.

Не използвайте социалните мрежи за отдушник на брака си! Защитавай и уважавай половинката си по всяко време и на всяко място.

21. Винаги носете сватбения си пръстен.

Той не само ще ви напомня, че сте свързани завинаги със съпруга/та си, но и ще “казва” на останалия свят, че трябва да спазва някои граници.

22. Когато трябва да избирате между това да не кажете нищо или да кажете нещо, по-добре не казвайте нищо!

23. Никога не забравяй, че един “перфектен брак” се състои от двама несъвършени хора, които отказват да се откажат един от друг!

източник: Дейв Уилис | strongermarriages.com

10 трика за ускоряване на паметта!

Как се казва учителят на дъщеря ми и къде по дяволите си забравих пак ключовете? Познато ли ви е това? На мен – да!

Ако някога сте желали да направите някои прости неща, за да подобрите паметта си, сега ще ви кажем как да стане това!

В тази статия ви представяме последните неща, които са открили експертите, свързани с развитието на мускулите на мозъка, отнасящи се за по-добрата памет:

1. Разговаряйте с ръцете си

Вероятно ви звучи странно, но размахвайки ръцете си и сочейки с тях или изписвайки нещо с пръстите си, когато разговаряте за нещо важно или се опитвате да запомните някакви понятия ще помогне на мозъка ви да запомни или да си спомни нещо важно, казва Джефри Браун съавтор на книгата бестселър “Победителят на мозъка”

Посочвайки и махайки по смислен начин с ръце като учите нещо или се опитвате да го запомните, ще ви помогне, когато се опитате по-късно да си го спомните, казва той.

Идеята е, че така мозъкът съхранява информацията по два различни начина и така ще си го припомните по-лесно, когато ви се наложи.

Добър пример е когато децата говорят за нещо, свързано с математиката на глас, но също така работят и във въздуха с ръце. Какво имам предвид?

Ето една тактика, която да опитате: Когато току-що сте научили името на някого, напишете го на дланта на ръката си с вашия пръст /разбира се направете това дискретно/.

“Актът на проследяване на буквите, които изписвате на дланта си може да помогне на мозъка ви да си спомните написаното впоследствие“ казва д-р Браун.

Може да приложите тази тактика и за всяко друго нещо, което мислите, че ще забравите, а не би трябвало. Просто си пишете с пръст по ръката важните неща.

Може би звучи глупаво, но работи!

2. Вземете си хапчето за стрес и го намалете

Това за хапчето, разбира се, беше шега, но да се научим да се успокояваме и да не се тревожим толкова, намаляйки стреса, може да помогне на мозъка ви в значителна степен – казва д-р Елизабет Ломбардо, психолог и физиотерапевт в Уексфорд-Пенсилвания и автор на книгата “Щастливият Вие:Вашата оптимална рецепта за щастие” Най-добрият съвет за подобряване на паметта според д-р Ломбардо е: Намалете СТРЕСА!

Изследвания показват и доказват, че когато хора изпитват хроничен стрес, техният хипокампус- част от мозъка, отговаряща за някои спомени – буквално се свива по размер.

Факт: Изследване през 2007 г. в списание “Неврология” – изследователите от Rush University Medical School откриват, че хора, които лесно се стресират, хора, изпитващи преобладаващи негативни мисли, хора, подложени на хроничен стрес са много по-склонни да развият проблеми с паметта, отколкото по-спокойни хора и такива с по-положително мислене.

Лесно е да се каже, но как да намалим стреса?

Помислете за делегиране на повече задачи по време на работа /вижте категория мениджмънт/, изчистете календара си за уикендите, оставете ги само за вас и за нещата, които са ви приятни /няма нищо лошо в това да нямате нищо в календара/, прочистете негативните връзки във вашия живот, разкарайте хората, които ви причиняват стрес!

3. Вземайте си един добър нощен сън!

Получаването на един добър нощен сън може да подобри значително паметта ви. Сънят е критично важен за консолидацията на вашата памет -казва д-р Браун.

Вземането на един 6-часов непрекъснат сън преди следващото излагане на нова информация, може да спомогне за възвръщането на тази информация впоследствие.

Но тук има една важна бележка. Номерът тук за съжаление е да си легнете директно в леглото без да се излагате точно преди това на нова информация или да извършвате някакви активности между това, което искате да си спомните и заспиването – без четене, без ТВ, без секс, без музика – за съжаление!

4. Яжте повече плодове и зеленчуци

Храненето със спанак, моркови и грах е добро за тялото, но също и за ума. Скорошно изследване на Харвардския университет е установило, че хората, които ядат повече зеленчуци имат много по-малък спад в мозъчната активност от останалите.

Можете да намерите ускорители на паметта в зеленчуци като брюкселско зеле, броколи, зеле и спанак.

Също така и в ярко оцветени плодове като червени ябълки и грозде – ярките им цветове са индикация, че в тях има вещества, ускоряващи мозъчната активност /антиоксиданти/.

5. Присъединете се към някой книжен клуб или по-удачното за нашата страна – четете повече книги и ги обсъждайте с приятели.

Не само четенето на книгата ще ускори мозъчната ви активност, но и самото обсъждане на съдържанието и ще направи голям скок в продуктивността на вашата памет, казва д-р Сандра Бонд Чапман.

Доказан факт е, че четенето на книгата и обсъждането и с най-добрите ви приятели, ще развие и укрепи функцията на вашия фронтален лоб /преден дял/ на мозъка.

Фронталният лоб на мозъка е последната част, която се развива и първата, която намалява като функция с възрастта, обяснява д-р Чапман.

За да се засили този дял, при четенето можете да се впуснете в по-дълбоки нива на мислене като интерпретиране на прочетеното, неговото по-задълбочено обсъждане, както и да видите колко значения можете да извлечете от съдържанието.

6. Запишете се на клас по йога

Какво може да направи една странна йога поза за развитието и подобряването на вашата памет? МНОГО, казва д-р Джина Норман – йога учител в Ню Йорк.

“Ново проучване от Университета на Северна Каролина показва, че кратки медитативни упражнение помагат за познания и умения, необходими за увеличаване на критичното мислене”, казва тя.

Изследванията показват, че упражненията, каквито и да са те, не само йога, увеличават притока на кръв към всички области на тялото, включително и в мозъка и по-специално в области, засягащи паметта, казва още тя.

Едно изследване откри, че мишките, подложени на физическа активност генерират нови мозъчни клетки в една част от хипокампуса, която бива засегната като функция с нарастването на възрастта.

Опитайте с джогинг, правете упражнения, пуснете си една хубава песен и си потанцувайте, вземете детето си и поскачайте 10 минути върху леглото заедно, раздвижете кръвта си в мозъка!

7. Вземете си малко Розмарин

Магданозът и градинският чай са страхотни, както и мащерката, но когато става въпрос за ускоряване на мозъчната активност и в частност паметта, Розмаринът е цар.

В едно неотдавнашно проучване във Великобритания изследователите разглеждали аромати и как те подсилвали или отнемали от психичните резултати на офис служители.

Те открили, че при служителите, при които поставили аромат на Розмарин, имали по-добра дългосрочна памет от тези, в чийто кабини имало други аромати.

Има и други аромати и етерични масла за подобряване на паметта, но Розмаринът е най-добрият и най-икономичният, смята д-р Шер Кор, ароматерапевт в Бостън.

Това е страхотен избор за учащите се и хора, които се нуждаят от помощ с паметта, съсредоточаването и концентрацията.

8. Бъдете фокусирани, обръщайте внимание

Може да звучи очевидно, но според експерти, когато повечето хора мислят, че срещат проблеми с паметта, това е наистина, защото те са разсеяни или не записват информацията в мозъка си правилно, казва Линда Едълстайн, д-р от факултет в Северозападния университет и автор на “Изкуството на средната възраст”.

Когато хората не могат да си спомнят дадена информация, това често означава, че като са я възприемали не са я поставили на първо място, казва тя.

Трудно ще си припомним информация, която не сме отчели правилно или сме ѝ дали много по-нисък приоритет, нали?

Тук номерът е да бъдем по-фокусирани и да обръщаме повече внимание.

Това означава да изключите телефона си, докато обядвате с приятелите си, да изключите ТВ си, когато се опитвате да прочетете нещо, да не позволявате очите ви да скитат, докато говорите с някого на парти, например – ще бъде и по-вероятно да си спомните и името му после.

9. Научете една нова песен

Случвало ли ви се е да искате да си изтананикате някоя ваша любима песен отпреди 10 години, която сте слушали много пъти, но да не можете да се сетите за текста?

Ученето на думи може да бъде забавно, но и полезно за подобряването на вашата памет. Чрез запаметяването на някоя песен вие ще работите с два вида памет-звукова и вербална /с устни/, което вероятно е нещо, което не правите много често, казва д-р Синтия Грийн американски експерт по здравеопазване.

Изследване показва, че отправянето на постоянни интелектуални предизвикателства към нашия мозък може да засили нашия интелектуален потенциал и може значително да забави старческата деменция в дългосрочен план.

10. Нарисувайте нещо или просто си драскайте

Кога за последно хванахте молив и хартия и оставихте ума си да се прояви, рисувайки сърца и дъги или каквото ви изплува в главата и във вашето въображение. Изненадващо, казва д-р Грийн, но оставяйки химикалката да се рее свободно върху листа, се оказва от ключово значение за развитието на центровете на мозъка, свързани с паметта.

източник Yahoo Health