Категория: депресия

Консуматори на чувства, уловени в капана на самотността /част 1/

Човешките взаимоотношения понякога са толкова естествени и в същото време толкова жестоки, че наподобяват онези грозни сцени от животинския свят, на които често затваряме очи.

Спирам се на консуматорството в партньорските и интимните взаимоотношения. Трансформацията им наподобява все повече отношенията на хищниците в природата – индивидуално преживяване с цел оцеляване/удоволствие. Гоня докато постигна това което искам, консумирам го, за да оцелея/временно доволство/ и си отивам. Оставям след себе си само боклук /в случая – емоционален/, който времето разпилява из пространството.

Деца отгледани от хора не умеещи да се обичат, създали взаимоотношения на изискване, състезание и претенция с партньора. Не познаващи компромиса в неговия позитивен вариант, не умеещи да разрешават конфликтите си, потъващи в собственото си безсилие и разочарование. Всичко това отразено върху малкия детски попиващ емоции и чувства мозък, който не получава онова, което му е необходимо да генерира  любовта. Това чувство няма почва да порастне и да разцъфти /за „засаждане“ не говоря, защото това, слава Богу, не е работа на родителя, семето го има у всеки от нас./

Детето начува, че Любов означава или да си послушен, или да ти купуват постоянно „нещо“, или да стоиш мълчаливо пред таблета или телефона все по – дълго и по – дълго и по – дълго, докато невротичността на родителите се укроти за кратко или конфликта приключи с тряскане на врати и размяна на обвинения. След това, да мълчи и объркано да наблюдава близост след проява на агресия. Да попива негативите, които най- често се изливат върху него или да се обърква от противоречивите послания на „Махай се от тук, не виждаш ли че съм ядосан/а“ до „Ела да те прегърна, милото ми то.“

Любовта става все по имагинерно понятие, а партньорството като идея пълна катастрофа.

Същото това дете, става на 20 и е време да създаде партньорство и… о, ужас. Изобщо няма идея какво е това. Знае че трябва да получи нещо, търси го по начина който му е познат – да е угодлив или изискващ, да очаква или да се жертва. Играе го самостоятелна единица и другият някак все липсва или пречи или е просто досаден с различността си. Идват недоразуменията свързани с липсващото умение за конструктивен диалог. Преплитащите се страхове, невротично се свързват в партньорство, което повтаря модели. Няма нищо лошо в повторението, стига то да е ефективно и да предразполага към надграждане. Когато това условие не е налице, деградацията става все по – изобретателна в проявлението си и все по – трудна за трансформиране.

В цялата тази какафония се отглеждат деца без граници, без правила и без морални норми. Единствено условие: да оцелея, да получа и да ползвам колкото мога.

Объркана идентичност, объркани възприятия за  сексуалност, объркана представа за процеса даване и получаване. Със загубата на границите и правилата се изгубват и целите, размиват се приоритетите и смисълът от цялото съществуване изчезва. Настъпва бавно, но сигурно развиваща се екзистенциална криза.

Все по – често се прокрадват мислите, че партньорството е ангажимент, че е тежест, че изисква много, което Аз сякаш не искам да дам. Влиза се в „раздел  любовници“. Искам да получа само това, което ми е приятно и ако може нищо да не дам. Чудесна позиция на партньорство погледната от консуматорското мислене. Проблемът на тези взаимоотношения е, че създава самотници. Независимо от коя позиция ще стои личността, тя е несподелена, а несподелеността води до дълбоко вътрешно неудовлетворение. Няма по- голям емоционален глад от този за удовлетворение.

И така вървим един до друг, но никой с никого. Живеем заедно, а сме си най- далечни.

Диляна Колева

Скучаете ли?

Веднъж дяволът решил да направи експозиция с инструментите си. Той ги подредил така, че да се виждат добре и от всички. Колекцията впечатлявала със своето многообразие: до чука на гнева блестяла камата на завистта, следвана от лъка на чревоугодничеството и кинжала на похотта, а до него живописно били разположени стрелите на илюзиите и ревността. Можело също да се видят оръжията на страха, гордостта и ненавистта. На всички инструменти били поставени етикети с наименованието и цената, за да е видна стойността им.

В отделна витрина, върху красива подложка и някак встрани от останалите експонати, лежал малък, невзрачен на вид и доста захабен дървен клин, на който била поставена табела с надпис: „скука“. За всеобща изненада цената на този инструмент била значително по-висока, отколкото на всички останали, взети заедно.

Един посетител попитал дявола защо този странен клин е толкова скъп:

– Защото това е най-важният инструмент в моя арсенал. На него винаги мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни – отвърнал дяволът.

– Ако ми се удаде възможност да забия скуката в главата на човек – допълнил той, – то тя отваря вратите за всички останали инструменти.

Из „Гатанки от небето” от Ивинела Самуилова,

Главоболието като психосоматика

Всеки човек преминава по различен начин през важните ситуации в своя живот. Независимо дали са положително или отрицателно заредени, те пораждат усещането за ново и непознато, което на свой ред активира редица промени в тялото и писихиката целящи да ни защитят. Тази мобилизация на организма ни създава състояние на стрес. Под стрес се разбира състояние на екстремно повишени изисквания към организма от различно естество. Факторите, предизвикващи състояние на стрес могат да бъдат:
болестно състояние
физическо свръхнатоварване
психическо и емоционално свръхнатоварване
екстремни условия на средата

Често усещанията на тялото и предизвиканите болежки, нямат физиологичен характер и не са свързани с каквото и да е изменение в телесното здраве. Въпреки фиксирането на повечето хора в прегледи и медикаменти, когато даден симптом не отминава това е ясен признак за психосоматика / усещане породено от мисловен процес и отминаващо при промяна на отношението към него/.

Един от тези психосоматични проблеми е главоболието. Вероятно всеки се е сблъсквал с неприятната болка в главата, независимо дали е породена от реално заболяване и /или от свръхнапрежение. На много от нас се е случвало въпреки приетите медикаменти, главоболието да не отминава с дни, дори с месеци. Това е ясен признак, че сме направили психосоматика т.е. реагираме през главоболие на вътрешно напрежение породено от заобикалящата ни действителност. Често напрежението се покачва от подсъзнателни процеси, които са непонятни за страдащия, ето защо, ако главоболието ви продължава повече от месец и не помагат медикаменти обърнете се към психолог-психотерапевт, за трайно справяне с проблема.

Какви видове главоболие причинява стресът?

психогенно главоболие – почти ежедневно главоболие, обхващащо периоди от месеци и дори години без да има свободни от главоболие периоди. Отслабва при психична отмора (отпуск или ваканция). Провокира се от стрес и психическо напрежение. Профилактика – избягване на стреса. Лечението е посредством психотерапия, релаксиращи техники, по-рядко психоанализа.
тензионен тип главоболие – тъпа, непулсираща болка, често двустранна, свързана със стягане в теменната област или врата. Степента на тежест остава постоянна. Провокира се от емоционален стрес, ларвирана (скрита) депресия. Профилактиката цели избягване на стреса. Лечение – покой, аспирин, ацетаминофен, напроксен, комбинирани аналгетици с кофеин, лед, мирелаксанти психотерапия, биофитбек. Ако е необходимо временна употреба на по-силни аналгетици. Масаж с ментово масло по посока отпускане на черепната мускулатура. / Медикаментите в случая са временно приложими, важно е да се открие и отстрани стресора предизвикващ вътрешното напрежение т.е. психотерапия/
хронично ежедневно главоболие – среща се при 4-5% от населението и бива първично – продължава 15 или повече дни месечно; вторично – като проява на други заболявания на мозъка – съдови, неопластични, инфекциозни, травматични. Често се придружава от депресия или тревожност. Провокира се от стрес, напрежение, злоупотреба с някои медикаменти (барбитурати, опиоидни анелгетици). Профилактика – избягване на стреса. Често се включват антидепресанти, но те не са трайно повлияващи главоболието, трябва да се открие първопричината.

 

Тензионно главоболие

От този тип главоболие страдат 80 % от хората. Протича еднакво при деца и възрастни. То се дължи на мускулна контракция и обикновено е свързано със стресова ситуация. Появява се с еднаква честота и при двата пола.
Ход на протичане:
– проявява се като умерено, челно или теменно главоболие
– ежедневно главоболие, болката е двустранна, често обхваща шията и тила
– обхваща периоди от месеци и дори години
– засилва се при психическо напрежение
– отслабва в периоди на психическа отмора (отпуск или ваканция)
– често болните описват по-скоро усещане за празнота в главата отколкото истинска болка
– не се придружава от гадене, повръщане, не нарушава съня на болния
– често се поддържа от маскирана тревожност или депресивно състояние

Това е най- често срещаното главоболие при тревожни състояния и скрити депресии. Често погрешно се третира единствено с медикаменти, с които се подтиска тревожността, но не се повлиява трайно главоболието и страдащия възприема себе си за неизлечимо болен. Необходимо е да се проведе психотерапевтичен процес, в хода на който ще се установи източника на стрес, тревожност и неразположение и ще се усвоят начини за преодоляването на ситуацията.

Как да направим превенция на тензионното главоболие?

Наблюдавайте се и различавайте състоянията си на стрес. Ако продължително стоите в ситуация на стрес, задължително си дайте време за отпускане и достатъчна почивка.  Достатъчен сън, редовно хранене, спрете алкохола и тютюнопушенето.
Използвайте  психотерапевтичен подход, позволяващ Ви да разберете симптомите и да се успокоите.
Относно хигиената на живот:
– релаксирайте – напр. масаж, методики за отпускане и др.
– редовна физическа активност
– планирайте периодите на почивка
– в никакъв случай не прекалявайте с употребата на обезболяващи средства

Ако посетите психиатър, вероятно ще ви бъдат изписани антидепресанти, има вероятност те да повлияят временно на главоболието, но не и да решат първопричината. В следствие на това, при спирането на антидепресанта, в случай, че не е проведена психотерапия, симптомът се завръща. Това създава вредното вярване у страдащия, че е болен и трябва да приема антидепресанти цял живот, настъпва отчаяние и поредица от ненужни прегледи, които усилват вътрешното напрежение и стрес, което повишава предразположението към появата на психогенното главоболие.

Психологичен тест за измерване на депресия

Тест на д-р Бърнс за диагнозтициране на депресия или депресивно състояние.

Инструкции:

Поставете съответната цифра, спрямо нивото, което определяте за себе си на съответния въпрос, както следва:

0 – изобщо не

1- В известна степен

2- Умерено

3- Много често

4- Изключително често

 

Мисли и чувства – твърдения, които трябва да оцените според скалата.

  1. Тъжен или мрачен съм, без настроение.
  2. Нещастен или потиснат съм.
  3. Пристъпи на плач или плачливост имам.
  4. Обезсърчен съм.
  5. Чувствам се безнадежден
  6. Имам ниска самооценка
  7. Безполезен и неадекватен съм.
  8. Виновен или засрамен се чувствам.
  9. Критикуващ себе си или самообвиняващ се.
  10. Имам трудности с вземането на решение.

Дейности и лични взаимоотношения

11. Загуба на интерес към семейството, колегите и приятелите.

12. Самотен съм.

13. Прекървам по – малко време със семейството и приятелите

14. Загуба на мотивация

15. Загуба на интерес към работата и други дейности.

16. Избягване на работа или други дейности.

17. Загуба на удоволствие или удовлетворение от живота.

Соматични симптоми

18. Отпадналост.

19. Трудности със съня или прекалено много сън.

20. Намален или засилен апетит

21. Загуба на интерес към секса.

22. Притеснения за здравето.

Подтици към самоубийство /всеки с подтик към самоубийство трябва да потърси помощ от професионалист в сферата на психичното здраве/

23. Имате ли мисли за самоубийство?

24. Бихте ли искали да сложите край на живота си?

25. Имате ли план да си навредите?

Интерпретиране на теста.

След като попълнихте теста, съберете резултата си за всеки от 25-те твърдения, за да получите общия резултат.

Тъй като най – високия резултат, който можете да дадете за всяко твърдение е 4, най – високия резултат за целия тест е 100 / това съчи най – тежката възможна депресия/

Тъй като най – ниския възможен резултата за всяко твърдение е 0, най – ниския и за теста също е 0 / това би означавало липса на каквито и да е депресивни симптоми/

Сега можете да оцените депресията си според таблицата по – долу. както можете да видите, колкото по – висок е резултата, толково по – високо е нивото на депресивно състояние. Обратно колкото по – нисък е толкова по – добре се чувствате.

общ резултат                                                                                    ниво на депресия

0-5                                                                                                            няма депресия

6-10                                                                                                           нормално състояние, но човекът е нещастен

11-25                                                                                                         лека депресия

26-50                                                                                                        умерена депресия

51-75                                                                                                         тежка депресия

76-100                                                                                                       изключително тежка депресия

 

Всеки с упорит резултат над 10 може да се възползва от професионална терапия. Всеки с мисли за самоубийство трябва незабавно да потърси консултация с професионалист от сферата на психичното здраве.

 

 

Демобилизация

Като разглеждате способността си да избирате щас­тие, не забравяйте думата демобилизация, която посочва отрицателните емоции в живота ви. Възможно е да смя­тате, че е полезно човек понякога да изпитва гняв, враж­дебност, стеснение и други подобни чувства, и да не ис­кате да се разделяте с тях. В преценката си трябва да се ръководите от степента, до която тези чувства ви демо­билизират по   един  или друг начин.

Демобилизацията може да се колебае от пълно без­действие до лека нерешителност и колебливост. Гневът ви пречи ли ви да кажете, да почувствувате или да на­правите нещо? Ако е така, той ви демобилизира. Стес­нението ви пречка ли е да се срещате с хората, с които искате да общувате? Ако е така, то ви демобилизира и вие губите преживявания, които ви се падат по право. Омразата и ревността ви допринасят ли за появата на язва или за повишаването на кръвното ви налягане? Пречат ли ви ефективно да изпълнявате служебните си задължения? Неспособен ли сте да заспите, или да се любите поради отрицателно чувство в настоящия мо­мент? Това са все признаци на демобилизация.Демоби­лизацията е състояние — леко или тежко, — в което човек не функционира на равнището, на което би желал да функционира. Ако чувствата ви водят до такова съ­стояние, то това е напълно достатъчна причина, за да се   избавите   от тях.

Ето един кратък списък на някои случаи, в които мо­же да настъпи демобилизация. Те варират от леки до тежки състояния   на   бездействие.

Демобилизиран    сте,    когато:

Въпреки желанието си не можете да говорите ласка­во на съпруга/съпругата и децата   си.

Не можете да работите върху проекта, който ви ин­тересува.

Не се любите,   а   бихте   искали да  правите   това.

Цял ден  стоите  в къщи  и  размишлявате.

Не играете голф, тенис или други приятни игри пора­ди някакво   остатъчно   глождещо   ви  чувство.

Не можете сам да се представите на някого, който ви се нрави.

Избягвате да говорите с някого, когато разберете, че малък жест от ваша страна ще подобри отношенията ви.

Не  можете да   заспите,   защото   нещо   ви тревожи.

От гняв   не  можете да  мислите  трезво.

Казвате   нещо   обидно  на човека,   когото   обичате.

Имате тикове или сте толкова нервен, че не можете да   функционирате,   както   бихте  искали.

Демобилизацията е голям враг. Почти всички отри­цателни емоции в известна степен са резултат от само-наложена скованост и дори само това е достатъчно ос­нование, за да ги елиминирате от живота си. Може би си мислите за случаите, в които от отрицателната емо­ция има полза — например, когато викнете с гневен глас на малко дете, за да подчертаете, че не желаете да играе на улицата. Ако гневният глас е само средство за под­силване и ако има ефект, вие сте избрали полезна стра­тегия. Но ако крещите на другите хора не за да подчер­таете нещо, а просто защото сте вътрешно неспокоен, тогава вие сте демобилизиран и е време да направите нов избор. Той ще ви помогне да постигнете целта си и да държите детето си далеч от улицата, без да изпитвате чувства, които са вредни за вас.

КОЛКО   ВАЖНО   Е  ДА ЖИВЕЕТЕ В   НАСТОЯЩИЯ   МОМЕНТ

Един от начините да се преборим с демобилизацията е да се научим да живеем в настоящия момент. Животът в настоящия момент, връзката с вашето „сега“ е в осно­вата на ефективния начин на живот. Ако се замислите над това, ще видите, че наистина нямате друг момент, в който да живеете. Единственото, което имате, е „се­га“, а бъдещето е само друг настоящ момент, който се изживява, когато настъпи. Едно е сигурно: не можете да изживеете този момент, преди да е настъпил. Пробле­мът обаче е, че нашата култура отмества ударението от „сега“ и ни съветва: „Пести за бъдещето)“ „Мисли за последствията“. „Не бъди хедонист.“ „Мисли за утре.“ „Вземай мерки за времето, когато ще бъдеш пенсио­нер.“

Избягването на настоящия момент е станало свое­образна болест на западната култура. Непрекъснато се налага да формираме условни рефлекси за жертвувай е на настоящето заради бъдещето. Доведен до логическия си край, този атитюд не е само избягване на удоволст­вието в нашето „сега“, а означава избягване на щастие­то завинаги. Когато настъпи бъдещето, то става настоя­ще, което трябва да използуваме, за да се подготвим за бъдещето. Щастието е за утрешния ден и следователно вечно   ни  убягва.

Болезненото избягване на настоящия момент при­ема различни форми. Ето четири типични примера на такова   поведение.

Мисис Сал и Форт решава да отиде на разходка в гората, за да се наслади на природата и да изживее пъл­но настоящите си моменти. Докато върви из гората, тя оставя съзнанието си да блуждае и да се спира на всички дейности, които Сали би трябвало да извършва вкъщи… Децата, покупките, къщата, сметките, наред ли е всич­ко? От време на време умът й лети напред и тя си мисли за това, което ще трябва да направи след разходката. Така преминава нейното „сега“, заето с мисли за мина­ли и бъдещи събития. Изгубена е рядката възможност да   се   изпита  наслада  от природата  в  настоящия  миг.

Мисис Санди Шор отива на островите да се забавля­ва и цялата си ваканция прекарва в слънчеви бани — но не за да се наслаждава на топлината на слънчевите лъчи върху тялото си, а като си представя забележките на приятелите си, когато се върне у дома с чудесен тен. Мисълта й е съсредоточена върху момент от бъдещето, а когато той настъпи, Санди ще съжалява, че не може отново да бъде на плажа и да се пече на слънцето. Ако смятате, че обществото не допринася за формирането на този атитюд, припомнете си рекламата на фирма за кремове срещу слънчево изгаряне: „Ако употребявате нашия крем, ще ви мразят по-силно, когато се върнете у  дома.“

Мистър Нийл Н. Прейър страда от импотентност. Когато изживява настоящето със съпругата си, умът му се спира на минали или бъдещи събития, а настоящият момент му се изплъзва. Когато най-сетне успее да се съсредоточи върху настоящия момент и започне поло­вия акт, той си представя, че съпругата му е друга жена, а тя  фантазира   за   отсъствуващия   си любовник.

Мистър Бен Фишън чете учебник и с мъка се съсре­доточава. Изведнъж установява, че току-що е прочел три страници и че мисълта му блуждае някъде. Нищо от прочетеното не стига до ума му. Материалът от тези страници му бяга дори когато очите му се спират на всяка дума. Бен буквално е участвувал в ритуала на че­тене,   а  настоящите   му моменти  са  били  погълнати  отмисли   за   снощния   филм   или   от тревоги   за  утрешния изпит.

Настоящия момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си по­зволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящия момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаления­та са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство   от  настоящето.

Честото бягство от настоящето води до идеализира­не на бъдещето. В някой хубав ден в бъдеще животът ще се промени, всички неща ще си дойдат по местата и вие ще намерите щастието. Когато се случи специално­то събитие — завършване на университета, сватба, раж­дане на дете, повишение в службата, — животът ще за­почне истински. Много често обаче, когато голямото събитие настъпи, то предизвиква разочарование. Това, което човек си е представял, никога не се сбъдва изцяло. Припомнете си първото си сексуално изживяване. След голямото очакване няма кой знае какви оргазми, а само скептична почуда защо хората придават такова значе­ние на това нещо, и може би мисълта: „За това ли било всичко?“

Разбира се, когато едно събитие не отговори на очак­ванията, човек може да се избави от депресията, като отново започне да го идеализира. Не допускайте този омагьосан кръг да се превърне във ваш начин на живот. Разкъсайте го сега с някое .значимо осъществяване на настоящия   момент.

Още през 1903 г. Хенри Джеймс дава такъв съвет в „Посланиците“:

„Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш. Не е толкова важно какво правиш, стига да разполагаш с живота си. Ако не си имал това, какво си имал?… Изгубеното е изгубено, не си прави никакви илюзии… Подходящо е всяко време, с което човек  все   още  има късмета да разполага… Живей)“

Ако погледнете назад в живота си — както прави героят на Толстой Иван Илич, — ще установите, че ряд­ко съжалявате за нещо, което сте извършили. Мъчат ви съжаления за това, което не сте извършили. Посланието е съвсем ясно. Извършете го) Научете се да разбирате настоящия момент. Улавяйте всяка секунда от живота си и й се наслаждавайте. Ценете миговете на настояще­то. Да ги използувате по самопогубващ начин, означава да  ги   изгубите   завинаги.

Темата за способността да се изживява настоящият момент присъствува върху всяка страница на тази кни­га. Хората, които умеят да улавят настоящия момент и максимално да го оползотворяват, са избрали свобо­ден, ефективен и пълноценен начин на живот. Всеки от нас може да  направи този избор.

РАЗВИТИЕТО И НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО КАТО   МОТИВИ

В стремежа си да станете толкова щастлив и пълно­ценен, колкото сте избрали, можете да се мотивирате от два вида потребности. По-честата форма на мотива­ция се нарича „мотивация на несъвършенството“, а по-здравословната  —   „мотивация   на   развитието“.

Ако поставите камък под микроскоп и внимателно го наблюдавате, ще забележите, че той не се променя. Но ако под микроскопа поставите парче корал, ще ви­дите,   че  то   расте   и  се   променя.   Изводът е:   коралът ежив, а камъкът — мъртъв. Как различавате живото от мъртвото цвете? Това, което расте, е живо. Единствено­то доказателство за живот е растежът. Така е и във физиологията. Ако растете и се развивате, вие сте жив, а ако  не  се  развивате,  все едно  че сте мъртъв.

Мотивацията ви може да е по-скоро желание да се развивате, отколкото потребност да коригирате дефек­тите си. Достатъчно е да съзнавате, че винаги можете да се развивате, да ставате все по-съвършен. Когато ре­шите да се демобилизирате или да изживявате отрица­телни емоции, вие се обричате на застой. Мотивацията на развитието означава да вложите цялата си жизнена енергия, за да Постигнете по-голямо щастие, а не за да се поправите, защото сте сгрешили или защото в извест­но   отношение  сте  несъвършен.

Естествена последица от избора на развитието като мотивация е да владеете себе си във всеки момент от своя живот. Това означава, че сам вие решавате съдбата си. Не сте фаталист, натегач или човек, който се нагаж­да към света. По-скоро вие избирате какъв ще бъде све­тът за вас. Джордж Бърнард Шоу е изразил това в „Професията  на  госпожа Уорън“:

„Хората винаги приписват вината за това, коехо са, на обстоятелствата. Аз не вярвам в силата на об­стоятелствата. В този свят успех постига само онзи, който търси нужните му условия, а като не ги наме­ри,  си ги  създава сам.“

Спомнете си обаче какво казахме в началото на тази глава. Да промените начина, по който мислите, чувству­вате или живеете, е възможно, но никак не е лесно. Нека пофантазираме. Представете си, че някой ви заплаши, че след една година ще трябва да извършите трудна за­дача,   например да пробягате разстояние   от   1   миля  за 4,30 мин. или да направите съвършена лястовичка (във вода) от трамплин, и че ако не успеете, ще бъдете убит. Ще започнете да следвате строг режим на всекидневни тренировки, докато настъпи денят на изпитанието. Ще тренирате не само тялото, а и мозъка си, защото той. нарежда на тялото какво да прави. Ще се упражнявате непрестанно, без да се поддавате на изкушението да пре­къснете или да намалите тренировките. Ще издържите изпитанието и ще  спасите живота си.

Тази вълшебна приказка има за цел да направи едно внушение. Никой не мисли, че може да тренира тялото си за един ден, но мнозина очакват умът и мисълта им да реагират с подобна гъвкавост. Когато се опитваме да заучим ново мисловно поведение, очакваме, че ще го изпробваме веднъж и то ще стане веднага част от нас. Ако истински желаете да не страдате от невроза, да се самоосъществите и да бъдете господар на собствения си избор, ако истински желаете да бъдете щастлив в на­стоящия момент, ще трябва да скъсате със заучените начини на самопогубващо мислене, като вложите в тази задача старанието, което бихте проявили, за да осъ­ществите   всяко друго  трудно   начинание.

За да овладеете тази форма на самоосъществяване, ще трябва непрестанно да си повтаряте, че мислите със собствения си мозък и че сте в състояние да контролира­те чувствата си.

Уейн Дайър

Сезонно афективно разстройство – зимна депресия.

Какво представлява сезонното афективно разстройство /САР/ , зимната депресия?

Дългите зимни нощи и мрачните дни през зимата могат да доведат до спад в настроението на някои хора – това се нарича „сезонно афективно разстройство“ или /САР/ . По – леката форма на САР е позната като „зимна депресия“. САР се характеризира с неспособност да почувстваш радост или да изпиташ удоволствие, нарастваща нужда от сън, силна умора, увеличен апетит/особено за храни, богати на въглехидрати, като хляб, картофи, макаронени изделия и др./, както и повишаване на телесното тегло през зимните месеци.

Кой страда от САР?

Смята се, че сезонното афективно разстройство се причинява от дисбаланс в производството на хормон, който влияе върху зоната на мозъка, отговаряща за съня. Производството на този „хормон на съня“/наречен мелатонин/ обикновено се „изключва“ сутрин в отговор на увеличените светлинни нива и отново се „включва“ вечер. Нивата на „хормоните на съня“ при хора със САР не спадат на сутринта, затова те продължават да се чувстват уморени и сънени през целия ден.

Какви са характерните симптоми на САР? 

Симптомите обикновено се появяват през септември-ноември и продължават до пролетта /т.е. март или април/. Симптомите са следните/ при страдащите може и да не се проявяват всичките/:

  • Депресивно състояние – понижено настроение, чувство за нещастие, вина, отчаяние.
  • Умора – сънливост, изтощение.
  • Проблеми със съня – неспособност за събуждане и чувство за отпочиналост.
  • Преяждане – апетит за сладки и въглехидратни храни /хляб, картофи, макаронени изделия и т.н./
  • Повишаване на теглото  – в следствие на преяждането.
  • Загуба на сексуален интерес.
  • Желание за избягване на социални контакти.
  • Тревожност – чувство за напрегнатост и стрес.

Хората страдащи от зимна депресия, обикновено също се чувстват уморени и сънени и консумират твърде много сладки/въглехидратни храни, но те нямат изразена депресивна симптоматика и тревожност/

Какво лечение се ползва ри хората страдащи от САР?

Важно е диагнозата да бъде поставена от лекар. Ако смятате, че имате симптоми на депресия, консултирайте се с лекар за извършване на цялостна оценка на състоянието ви.

Обикновено, медикаментозната терапия започва преди настъпването на зимата и трае известно време след началото на пролетта. При повечето пациенти са необходими няколко седмици до манифестиране на максималния ефект от терапията.

Тези групи медикаменти могат да бъдат предписвани само от лекар, за предпочитане психиатър или друг специалист в областта.

За жълтия кантарион също са докладвани известни антидепресивни свойства, като на пазара се предлагат редица ОТС продукти, базирани на екстракти от тази билка. Те са алтернатива на горните терапии за някои пациенти.

От немедикаментозните подходи за лечение на класическото (зимно) сезонно афективно разстройство приложение намират светотерапията и психотерапията.

При светотерапията, наричана още фототерапия, пациентите поставят у дома си специализирани лампи, които симулират слънчевото греене и продуцират неговите ефекти в мозъка. В много северни страни това лечение е показало висока ефективност и незначителни странични ефекти, като някои тамошни специалисти го препоръчват като първа линия лечение.

Ето няколко съвета за предпазване от зимната депресия:
– Ежедневно прекарвайте част от времето си навън, дори когато е облачно. Действието на слънчевата светлина има благотворен ефект.
– Хранете се с добре балансирана храна, включваща достатъчно количество витамини и минерали.
– Всеки ден отделяйте по 30 минути за спортуване.
– Не се изолирайте, не преустановявайте социалната си ангажираност
– При нужда потърсете професионална помощ.

11 навика на хората със скрита депресия

Депресията често идва незабелязано и е трудна за разпознаване. Човек със скрита депресия е този човек, който се бори със своите вътрешни демони и се старае да не ги показва на никого. Тези хора може да провеждат лечение, а може и да не провеждат, може да споделят своите състояния с близките си, а може и да не ги споделят. Проблемът е, че светът става много мрачен, когато спрем да се опитваме да се разбираме един с друг. Ние сме склонни да мислим, че житейските неволи не могат да се скрият и се откриват толкова лесно, колко белега на китката след битка.

Имайте предвид, че душевните рани не са никак лесни за откриване, особено за тези, които дори не се опитват да го напарвят.

  1. Те могат да изглеждат така все едно при тях всичко е наред, даже може постоянно да демонстрират щастие и поведение, което да показва постоянен възход.

Ако си мислите, че депресираните хора са унили и оклюмали винаги, имате голяма грешка. Депресията не е просто лошо настроение. Тези които изживяват и постоянно чувстват депресията, могат да се научат да управляват много добре своите повърхностни емоции и дори може да се окажат най –„щасливите“ хора във вашето обкръжение. Ние всички сме различни. Достатъчно често хората с дълбока депресия контролират себе си пред хората и изглеждат много позитивни, въпреки това, което се случва в душите им. Никой не иска да разстройва другите със своите проблеми, дори това да е с цената да прикрие собствените си чувства.

 

  1. Те може да приемат постоянно всякакви лекарства. Има сериозни методи на лечение, както медикаментозни, така и в комбинация с терапия. Освен самите лекарства трябва да се променят и ежедневните им навици, които да променят начина на живот. Например приятна музика, упражнения, разходка, общуване, всичко, което ще им помогне да се измъкнат от тъмната депресивна дупка. Скритата депресия – това е наистина нещо ужасно, особено когато човек трябва да се бори с нея сам.

 

  1. При тези хора може да има големи проблеми с разделите и сбогуванията.

Ако някога сте били в депресия, то знаете, че това е много тежко бреме не само за този, който изпитва депресията, но и за този който е до него.  Когато пуснеш някой много близо до теб и му позволиш да види твоята борба и нещастие, то този човек просто си отива. Разбира се трудно можем да обвиним заминаващия, но за един човек с депресия, това действие може да доведе до постоянно чувство за изоставеност и самота. Ето защо те често крият чувствата си дори от близките си хора. Няма нищо по – болезнено от осъзнаването, че тъмната страна на душата е толкова ужасна, че дори любимия човек не иска да я погледне.

 

  1. Те могат да съчиняват скриващи действията им истории.

Това може да бъде от разрез на вените, до отказ от обяд. Хората живеещи с различни видове депресии изпитват много трудности, които могат от време на време да повлияват нормалното протичане на ежедневието им. В тези случаи те измислят всякакви оправдания, с които да прикрият резултатите от техните душевни болки. Най – често те не искат да признаят, че са на самия ръб и много добре знаят как да прикрият своето състояние.

 

  1. При тях може да има странно отклонение в храненето или в дневния режим.

Тези признаци може да са незначителни, но имат сериозни последствия.

Всеки, който живее, опитвайки се да скрие своята депресия, понякога показва само намек за това. Дългият или недостатъчен сън – един от най – очевидните признаци за депресия. Същото е и с храната , ако вашият любим човек започне да се храни твърде много или твърде малко, това е сигнал за тревога. Сънят и храната са основни елементи на здравето.  Тях човек и сам може да ги контролира.  Депресията създава условия, в които човек може да се вземе под контрол.  Сънят може да е единствения начин да се избяга от мисълта или обратното – да е невъзможно да се постигне заради натрапливи мисли.  Същото е и с храната.

 

  1. Те могат да имат по – сериозен поглед над употребяваните вещества. Човек борещ се с депресия знае много добре, кое и как влияе на настроението му. Те знаят, че алкохола е депресант и ако изпият твърде много от него ще им е невъзможно да се справят с депресивното състояние и ще го покажат. Те знаят добре, че кофеина и захарта повдигат настроението им, както и изписаните им антидепресанти. Добре знаят с какво и кога не трябва да ги смесват. Всичко това те знаят добре, защото настроението им се повлиява много по – бързо от всичко изброено, от колкото на другите хора.

 

  1. Те могат да имат много ясни, но сложни за разбиране представи за живота и смъртта. Не всеки човек с депресия има суицидни мисли.  Често депресията провокира размисли за смисъла на живота. Човек започва да иска отговори за житейските въпроси усещайки, че всичко неизбежно отива към смъртта. Такива чести потапяние в тягостни размисли, могат да доведет до състояние от което да не може да се излезе.

 

 

  1. Те често са талантливи и изразителни. Много от най – добрите и вдъхновяващи ни актьори, музиканти и лидери в нашия свят са хора поразени от тази чума наречена „ душевно заболяване“. Тези дълбоки емоционални преживявания, често се преливат в тяхното творчество. Те са способни да прелеят доброто и лошото от своята душа и така да ни покажат красотата на живота през емоциите, които изпитват.

 

  1. Те често търсят смисъл в нещо. Всеки иска да има цел в живота. Искаме да сме сигурни, че всичко което правим го правим за наше добро. Да бъдем уверени, че се движим в правилната посока. И хората със скрита депресия искат същото, но с още по- голяма жажда и отчаяние. Чувствата на страх и неадекватност към това, което се случва, не е нещо ново за тези, чиито сърца и умове са под обсадата на депресия. И много често, тези хора искат да компенсират по някакъв начин  тяхната вътрешна нестабилност и уязвимост. Поради това, те често сменят посоката, в която да се увличат в търсене на истинското щастие.

 

 

  1. Понякога те могат да покажат своята болка и да дадат слаб намек за това, че се нуждаят от помощ.  Даже човек, който се е приспособил към своята депресия и знае как да живее с това бреме, понякога има нужда от помощ. Но тези викове на отчаяние от хора, които винаги изглеждат силни, лесно се пренебрегват. Тогава за тях е опасно да остават сами, дори когато ни убеждават в обратното. И ако изведнъж те успеят да се отворят към вас и да ви разкажат какво се случва с тях – това е един от най – важните моменти за създаване на мост във взаимоотношенията. Невъзможно е постоянно да се крият истинските чувства пред добър приятел или любим човек.

 

  1. Те имат нужда от любов и подкрепа както всички хора. Не показвайки света на своите душевни демони, не означава, че постъпват нечестно.  Хората живеят скривайки своята депресия, за да придобият защита. Защита за сърцето си и за сърцето на хората, които ги окуражават. Ние живеем в свят, който ни подтиква да скрием онова, което изглежда грозно и мрачно. Но ние сме длъжни да постъпим така.

И най – доброто което можете да направите за хората с депресия, това е да запомните, че те се нуждаят от любов и подкрепа, както всеки човек на тази земя. Никога не обръщайте гръб на човек, който се намира в борба със самия себе си. Плачете, когато ви се прииска. Протегнете ръка за помощ, дори когато са ви затворили вратата. Разкрийте душата си без страх, че може да останете неразбрани. Ако ние продължаваме да игнорираме лошото и доброто ще мине незабелязано.

Депресия. Причини, лечение, профилактика.

untitledПървоначално са наричали депресията – психично разстройство изразяващо се в „депресивен епизод“ : понижено настроение, негативни и песимистични мисли, двигателни затруднения. Депресията е имала статут на сериозно заболяване и с лечението на това заболяване се занимвали лекари и психиатри.  Към днешна дата, понятието депресия разшири своите граници и излезе от строгите рамки на медицината. Тя се открива освен като клинична диагноза и като битово неразположение.

Все по – често ни се случва да чуем как някой споделя “ Вече няколко дена нямам сили, нищо не ми се прави, не мога да мисля, в лошо настроение съм“ и отсреща да чуе констатацията –  “ О, ти си в депресия“
Предвид горенаписаното ( което се определя, като битова депресия) днес  това състояние се определя не като психично, а като психологично, съпътствано от дълъг период на лошо настроение, или често променящо се такова.  Спорно е кой определя, дали депресията е битова и кой трябва да се заеме с нейното лечение, едно е ясно, това е състояние, което потапя страдащия в дълбока тъга, в тъмен и дълбок душевен мрак, от който много трудно се излиза.
Депресия – това е състояние, в което изпада човек, когато не вижда радост в живота си.
ПРИЧИНИ ЗА ДЕПРЕСИЯТА
Причините за битовата депресия са най – различни. Най – често депресия се отключва при съчетание на няколко важни фактора : лични проблеми, трудна житейска ситуация, пропуснати ползи.
Когато става въпрос за лични проблеми, трябва да се има предвид, че някои хора са вътрешно предразположени към депресивни състояния и тяхната житейска философия преобразува ситуациите като предразполагащи. Липсата на дневен режим, недоспиването, отсъствието на почивка – неусетно, но сигурно създават предпоставки за бъдеща депресия.
Генетичните предпоставки за депресията , са нещо което е видимо, реално. Въпреки това, тя също има предпоставки за проява, като битова, депресията се проявява по – често при хора с детско поведение, „непораснали деца“, които с трудност се изправят смело пред житейските проблеми и често са със сменящи се емоции и настроение. Изправящи се пред неприятности, този тип хора редовно се разстройват и ако трудностите продължат, те неизбежно потапят себе си в депресивен епизод.
Зад това обикновено стои едно детинско отмъщение на живота – „Ако ти Живот си толкова неприятен, аз ще умра, сега.“ В детството, тази концепция за отмъщение е била насочена към родителите, които са причинявали някакъв душевен дискомфорт на детето. Когато личността порасне, тя пренасочва отмъщението от родителите към Живота.
Подтикване към потапяне в депресивно състояние, може да и друго – неосъзната вътрешна полза – страх да признае своята некомпетентност пред важен за него човек в трудна ситуация, желание да привлече вниманието към себе си или да се приближи емоционално към близки хора, или нещо много по – просто: да оправдае безделието си и да има оправдание да не прави нищо. Към това можем да прибавим и нездравословен начин на живот, който да създаде чисто физиологични предпоставки за появата на депресия..Когато организмът е готов да се разстрои, а личността е предразположена към това, когато са налице и някои тежки ситуации ( поредица от проблеми, тежка житейска загуба – смърт на близък, развод или пропаднали мечти) естествено се съединяват с някои от вътрешните ползи на личността и депресията настъпва почти „естествено“.
ЛЕЧЕНИЕ
„Реалната“ депресия, трябва да се лекува от медик специалист. За съжаление хората се страхуват от „таблетките“ и не бързат да отидат на специалист психиатър, въпреки че в 80% от случаите се стига до пълно възстановяване. Ако това не е „реална“ депресия, а е умора и временна промяна на настроенията или става въпрос за битова депресия, то нейното преодоляване е много по – леко и не се нуждае от медикаменти. Повлиява се преди всичко с чести и дълги разходки сред природата, смяна на средата, дори с тежка и упорита работа. Много добре се повлиява с откъсване от градската или стандартната среда, отдалечаване от всички източници на информация. Влизане в „селски режим“ – ставане рано, работа сред природата, дишане, чист въздух.
Ако зад депресията стоят   вътрешни ползи, то лечението може да започне да боксува.
Битовата депресия, често се среща при възрастни хора, когато има радост в живота, но  целите липсват. Тогава депресията се явява, като начин да привлекат внимание, нещо като театър за определени зрители. Житейската подкрепа и съчувствието което получават, по – скоро влошават състоянието, от колкото да го подобрят. Ако в тази ситуация, „болният“ остане в комфортната атмосфера на обгрижване, много скоро всички ще се окажат в задънена улица и в плен на това състояние. Да се  разобличат вътрешните ползи на депресирания – е неефективно, трябва да се смени обстановката и хората, които са попаднали в тази ситуация.
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ
В съвременната култура „депресията“ стана почти модерна. Най – често се среща  в цивилизованите страни на Европа. В страните с по – нисък стандарт на живот и там където основното занимание е работа за препитанието, чрез тежък физически труд, депресивни състояния няма.
Препоръки за предотвратяване на депресивни състояния:
– Осигурете си здравословна среда на взаимоотношения, ведри и мотивирани хора, обърнете внимание къде живеете, с кого. Нужни ли са ви приятели или партньори, които постоянно се оплакват и търсят вината в другите? – Не. Погрижете се , около вас да има позитивни, ведри и мотивирани хора. Психично устойчиви и весели.
– Работата – много важна част от живота. Важно е професионалната работа да ви доставя удоволствие. Това не е спасение, но е съществена част от справянето. А до колко работата ви може да бъде здравословна? Една театрална среда, например, с нощният и неподреден живот, с постоянното драматизиране е силна предпоставка за развиване на депресия.
– ако искате да живеете здравословно, то организирайте живота си по подходящ начин. Добър дневен режим и спокойна и пълноценна вечер с добър сън.  Ставайте рано сутрин, правете физически упражнения. На практика хората които спортуват редовно или тичат в парка, стигат до депресивни състояния изключително рядко.
– Предразположете функционално и тялото си – хора, които се движат изправени, с изправен гръб и рамене, често се усмихват, не изпадат в депресия. Правете това, често, обръщайте си внимание. Нека това стане вашето „лице“ към живота.
– И най – важното промяна на житейската ви философия. Тя трябва да е с положителен заряд, психичната устойчивост да се яви като етично задължение.

Автоагресия, самонараняване

492f11dc2burn-jpg-246-163-cc-dri-m7pmy15oaea10zrya3wАвтоагресия – разновидност на агресивното поведение, при което враждебното действие, по каквито и да е причини ( основно социални – когато обектът, причинил агресията е недосегаем, прекалено силен – някак неуязвим) не може да бъде обърнато към дразнещия обект и потърпевшия го насочва към себе си.

Автоагресията се проявява, като склонност към самоунижение, самобичуване, понякога – в нанасяне на физически наранявания ( например т. нар. трихотиломания – неконтролируемо желание за скубане на косми от тялото.) , в особено тежките случаи – в опити за самоубийство, характерни за лица страдащи от тежки невротични или депресивни разстройства.
Автоагресията като навик се преживява като неправилно, лошо поведение, което не е заложено в човешката природа.
В първата година от живота си децата не се оправдават и не преживяват своите грешки, те се учат на това в последствие.
В определен период от живота на детето се формира рефлексията ( термин в психологията, означаващ самоанализ на собствените мисли и преживявания. Това е процес, при който човек опознава своите вътрешни психически състояния. Индивидът размишлява върху онова, което се случва в неговото съзнание. Думата идва от латинската дума reflexio, което означава „отражение“, „обръщане назад“.) То започва да оценява своето поведение, кое в него е добро и кое лошо. Своето неправилно поведение, детето се опитва да премахне, като използва най – познантите му и понятни начини, копирани от родителите – възпитание чрез наказание.  то започва само да се наказва и да се ругае за своите неправилни постъпки и грешки. С течение на времето, това самообразование се превръща в навик. Самонаказанието в никакъв случай не може да се определи като ефективен метод за самовъзпитание. То задвижва ненужни негативни емоции, които отвличат чрез действие опита за преживяване. И вместо да се работи по преработване на грешката, се изпада в емоционални разстройства и самоизяждане.
САМОНАРАНЯВАНЕ
Самонараняването е умишлено самонанасяне на телесни рани, които са видими повече от няколко минути, обикновено с цел автоагресия. Варианта на „Грешното поведение“ ( в терапевтични техники)
ВИДОВЕ САМОНАРАНЯВАНЕ
Значително самонараняване (major self-mutilation) – е рядко действие, като енуклеация (отстраняване) на окото, кастрация, ампутация на крайници. Най-често това е признак на съпътстваща психоза  (остър психотичен епизод, шизофрения, мания, депресия), остра интоксикация с алкохол или наркотици, транссексуализма. Обяснението за подобно поведение при пациентите, обикновено носи религиозен и/или сексуален характер  – например, желанието да бъде от другия пол или привързаността към библейски текстове, които се отнасят до наказание – издиране на очите на грешника, отрязване на ръката на крадеца или кастрация в името на Господ.
Стереотипно самонараняване ( stereotipic self ) – монотонно повтаряне на ритмични действия, например, когато човек се бие по главата, по ръцете, по краката , хапе се. Обикновено не е възможно да се идентифицира символично значение или смислеността в такова поведение. Най-често се среща при хора с умерено до тежко забавяне на развитието, както при аутизъм и синдром на Турет.
Повърхностно/ умерено  самонараняване ( moderate ) – най-често срещаният тип на самонараняване и се среща в целия свят и във всички слоеве на обществото. Обикновено започва в юношеска възраст и включва дейности като издърпване на  косата, драскане на кожата, гризане на нокти, които се отнасят към компулсивния подтип. Отстраняване на кожата, рязане, изгаряне, вкарване на игли, счупване на костите и предотвратяване на зарастване на рани, които са епизодични (епизодично) и повтарящи се (повтарящи се) подтипове. Периодично рязане и изгаряне на кожата е най – честото проявление на самонараняващо поведение, такова като гранично, имитиращо и антисоциално разстройство на личността, посттравматичен синдром, дисоциативни и хранителни разстройства.
ЗА МИТОВЕТЕ
– Това е провалил се опит за самоубийство
Съвсем неоснователно. Разбира се, сред хората които се самонараняват, опитите за самоубийство са повече. Но дори тези които правят такива опити, правят разлика, кога целта е да се самонарани и кога да направи опит за самоубийство. А други напротив, никога не са се замисляли сериозно за самоубийство. Самонараняването е опит за справяне с емоционалното и психическото напрежение, а не опит на се прекрати живота.
– Хората които си нанасят рани, са психично болни и трябва да бъдат настанени в психиатрия, тъй като са опасни за околните.
Първото самонараняване е много лично. За това обикновено не знае никой освен самия човек. В някои случаи знаят най – близките приятели. Самата цел е опит да се справи сам със своята емоция, болка, чувства. Другите хора нямат никакво участие в това. Що се отнася до „лудите“ – да, понякога хората с психични проблеми (като посттравматичен стресов синдром, или гранично личностно разстройство) причиняват вреда на себе си. Психологичните проблеми, не означават автоматично психично заболяване и от там в болница.
– Хората така се опитват да привлекат внимание
Естествено болшинството от хората, които се самонараняват имат дефицит в получаването на внимание, любов, добри приятелства. Както и други. Но това не означава, че те се опитват точно с тези действия да привлекат внимание. Обикновено, когато човек иска да привлече внимание се облича ярко, ръкомаха, опитва се да бъде услужлив и учтив, говори силно. Но е странно да се опитва да привлече внимание по начин за който никой да не знае. Самонараняването не се прави за другите, а за себе си. Но когато човек прибегне до тези действия, в крайна сметка се опитва да каже нещо.  Но другите не слушат, а го разглеждат като опит за манипулация.
– Опити за манипулиране на околните
Да, някои използват подобно поведение, за да получат нужната им реакция от конкретни хора – родители , познати. Но болшинството не се занимават с това. Отново стигаме до варианта, че ако никой не знае за дадено действие, няма как да бъде манипулиран. Самонараняването обикновено, не е за другите, а за себе си. Но това също е опит да се каже нещо на другите, често обаче те не чуват, а обвиняват в манипулация.
– Ако раната не е дълбока, значи това е несериозно поведение
Няма никаква връзка между сериозното нараняване и нивото на психическо напрежение. Различните хора имат различни подходи и предпочитания към самонараняването, те имат различен праг на болката. Не може да се прави подобно сравнение.
– Това е проблем на подрастващите момичета.
Не само. Проблемът може да възникне в различна възраст. По рано се смяташе, че подобен проблем имат предимно жените, новите статистики доказват , че съотношението е по равно мъже – жени.
ПРИЧИНИ
За страничния човек това поведение е абсолютно непонятно, защо някой може да причинява това на себе си, болката, белезите. Освен това самонараняващия прави това съвсем съзнателно и доброволно. Веднага изникват предположения за ненормалност, комплекси, мазохизъм и т.н. Често веднага се вадят псевдопсихологични обяснения, които в повечето случаи са останали в миналото. Някои хора просто се плашат.
Самонараняването е начин. Начин човек да се бори и частично да се справи с емоционална болка, с болезнени спомени и мисли, с натрапливи състояния.
Причините са най – различни, някои от тях:
– да се отърве от чувството на празнота, опустошение. депресия. чувство на нереалност
– да се снеме напрежението
– да снеме емоционалната болка, когато емоциите са твърде силни и не може да се пребори, чрез физическата болка става по – лесно.
– изход от  агресията, гнева, чувство на неудовлетвореност. Често поради страх или невъзможност да се справят с тези емоции хората ги насочват навътре, а не извън себе си
– да се отърват от чувството за скованост. Много хора споделят, че се нараняват, за да усетят нещо, каквото и да е. Да се уверят, че са живи.
– да почувстват заобикалящата ги действителност. Начин да се справят с деперсонализацията, раздвоението, дисоциацията
– заради чувството на защитеност
– за да изпитат еуфория
– за да ен извършат опит за самоубийство
– за да изразят болка, силна емоция, с която не могат да се справят
– за да повлияе на поведението на други хора
– опитват се да кажат на другите, колко им е трудно и какво става вътре в тях
– вик за помощ
– израз или подтискане на сексуалността
– опит да се справят с чувството на отчуждение, изоставяне, самота
– да потвърди реалността на болката – раните са като доказателство, че емоциите са истински
– често са хора, които са били подложени на насилие в семейството или са наблюдавали такова, продължават да се самонаказват.
– самонаказване за „лошо поведение“
– биохимично снемане на напрежението
– опит за контрол над тялото
– предотвратяване на нещо още по-лошо;
В основата на причините стои:
– опит за справяне с емоциите, да се облекчи болката, да се почувства реалността, (  бърз и сравнително ефективен начин да се справят с дисоциативни състояния, твърде силните емоции. Не е вариант, не решава проблема, но  работи)
– опит за изразяване на нещо, да изхвърли нещо от себе си, да достигне до някого ( може би дори до себе си) , да изрази чувства, които не може да облече в думи, нестандартен начин за говорене и разказване
– опит за контрол над себе си, над емоциите, над тялото, наказание, повторно преживяване на травматична ситуация, „магическа логика“ – ако аз направя нещо лошо на себе си, няма да се случи това от което се страхувам.
В действителност болшинството от изброените причини са свързани в една или друга степен с опит за контрол над чувствата, емоциите и емоционалните реакции.

23 арт терапевтични техники за справяне с неприятни състояния

1.     Уморен си – рисувай цветя.

2.     Сърдит и ядосан си – рисувай линии.

3.     Боли те – лепи, апликирай.

4.     Скучно ти е – вземи лист хартия и го напълни с цветя.

5.     Печално, тъжно ти е – рисувай дъга.

6.     Страх те е – плети макраме или апликирай с плат.

7.     Усещаш тревога – направи си парцалена кукла.

8.     Ако се възмущаваш – накъсай хартия на малки парченца.

9.     При чувство на безпокойство – сгъвай оригами.

10.   Искаш ли да се отпуснеш – рисувай модели, натюрморти.

11.   Важно е да си спомниш – рисувай лабиринти.

12.   Усещаш неудоволствие – нарисувай копие на картина.

13.   Чувстваш отчаяние – рисувай път.

14.   Необходимо е да се разбере нещо – нарисувай мандали.

15.   Трябва бързо да се възстановят сили – рисувай пейзажи.

16.   Искаш да разбереш чувствата си – рисувай автопортрет.

17.   Важно е да се запомни състояние – рисувай цветни петна.

18.   Ако е необходимо да се систематизират и подредят мислите – рисувай пчелна пита или квадрати.

19.   Искаш да разбереш себе си и своите желания – направи колаж.

20.  Важно е да се концентрираш над мислите си – рисувай точки.

21.   За да намериш най-добрия начин за излизане от ситуацията – рисувай вълни и кръгове.

22.   Чувстваш се „забил“, а трябва да продължиш – рисувай спирали.

23.   Искаш да се концентрираш над цели – рисувай мрежи и мишени.