Категория: емоции

Искреност и измама в онлайн връзките

Създадохме действителност, в която отношенията по между ни станаха като калейдоскоп – пъстри, цветни, реални до някъде, нереални от някъде, пречупени през много гледни точки и призми. Изолацията на големите градове, загубата на общността, направи преценката ни за хората много трудна. Можем да разчитаме само на собствения си усет и информираност.

Романтичните връзки винаги са имали елементи на измама. Целта е да се засили романтичния момент и да се избегне прекъсването на процеса. Онлайн пространството създава идеалните условия, елементите на измама да са много и да се задържат достатъчно дълго в отношението. Както отбелязва една жена: „Много по-трудно е да лъжеш, когато живееш на три пресечки, отколкото на 500км.“

Най – често в онлайн запознанствата хората лъжат за възраст, раса, височина, телесно тегло, пол или професия. Доста по – рядко е за интересите и произхода. Независимо дали контакта е реален или виртуален, вторите могат лесно да бъдат разбрани при един по-дълъг разговор. При първите човек общуващ виртуално дълго би могъл да подържа история, която му харесва, без тя да бъде разбрана като лъжа.

Проучване показва, че 48% от потребителите понякога са лъгали за възрастта си, 23% са го правили по – често, 38% са лъгали за расовата си принадлежност, 5% понякога са лъгали за пола си. Когато нивото на обвързаност стане голямо, лъжливата информация намалява.

Интересно е да се отбележи, че във виртуалното пространство мъжете лъжат по – често от жените. Мъжете най- често лъжат за общественото си положение, а жените заради безопасността си. И двата пола, често вярват, че ако излъжат за самоличността си, ще могат да са по- искрени и открити. В този случай лъжата показва желание, човекът да разкрие по – дълбока истина са себе си, без това да му навреди.

Но онлайн връзките насърчава хората да представят себе си, такива каквито се възприемат и вярват че са, но по различни причини в реалния живот, средата, в която се движат няма възможност да се проявят. Хората с които общуват не виждат или не възприемат това тяхно Аз. Доверявайки това в една онлайн връзка, те се свързват с нов тип контакт на приемане и представяне на онова, в което те вярват, че са. Този тип връзки често преминават в реални и завършват с годеж или брак. Стабилността на този тип онлайн връзки е значително по – висока от тази на реалните връзки.

Въпреки че, онлайн пространството дава възможности да се представят за някой друг, много хора се разкриват искрено онлайн. Това е особено вярно, ако връзката продължи и се задълбочи. Колкото повече време хората прекарат в разговори, толкова по – искрени са, когато говорят за себе си и толкова по – малка е вероятността да лъжат.

Започвайки едно познанство онлайн, човек може да излъже за външните си черти, семейно положение и статус, години, но не може да излъже дълго за чертите, нрава и личните интереси. Тук се случва интересното разминаване между онлайн и реалните връзки. Външните черти, могат да попречат за създаването на един контакт, но личностните качества могат да попречат за развитието на този контакт. Ето как онлайн общуването може да мине през измамата за външния вид и социалния статус, но да даде възможност за дълбокото опознаване на другия, което да създаде една дълга и любяща връзка.

Една омъжена жена, която имала онлайн връзка с женен мъж, споделя, че го излъгала за истинското си име, възраст /вместо на 38г казала, че е на 28г/ и броя на децата си. И двамата признали, че са женени. След 6 месеца онлайн любов и „лудо влюбена в него“ тя му казала истината. За нейна изненада „той отвърна, че разбирал защо го е излъгала и че обича нейната вътрешна същност“. Тя отбелязва също: „Когато хората лъжат онлайн, това не винаги е, защото са подли или искат да наранят някого.“ Както и при реалните връзки създаването на доверие е постепенен процес.

Искреността е много важно качество за успеха на личните взаимоотношения. Едно изследване на личните обяви разкри, че жените най- често посочват искреността като важно за тях качество в търсения партньор. При мъжете това качество е по -маловажно, но също го търсят. Ето защо, ако искате да бъдете близък с някой, ще се постараете да покажете искреност или поне ще се наложи да я симулирате. Споделянето на интимна информация ласкае другия с доверието което му показвате. Затова, ако се стремите да приласкаете някого споделете му своя тайна. При онлайн общуването е по – лесно да симулираш искреност, но въпреки това дълбоката и честна искреност е широко разпространена.

Онлайн пространството със своята анонимност, предразполага към искреност и позволява на хората да излязат от показната роля, която играят в реалния живот. Пада робуването на стереотипи и вярвания, които обслужват заради мнението на другите. Така жените могат да изразят сексуалността си по – ярко, а мъжете да са по- емоционални.

Една 40годишна жена споделя:

„Винаги съм имала много силен сексуален интерес /високо либидо/. През последните години няколко пъти разговаряхме със съпруга ми за липсата му на сексуално желание. Винаги съм била открита и честна и неотдавна му казах, че ако отказва да участва в сексуалния ни живот, аз ще потърся алтернативно решение за „моят проблем“, както той го нарича. Моето алтернативно решение е киберсексът. Мога да остана анонимна, да се отдам на фантазиите си и да говоря така както си искам.“

Онлайн отношенията дават възможност за падане на задръжки в поведението ни в двете крайности. Както пламенност и огромно разкриване, така и силна раздразнителност и гняв.

Други два противоположни аспекта са искреност и анонимност. Относителна анонимност и увеличена склонност към искреност и саморазкриване.

Другите конфликтни зони са искреност и въображение. От една страна човек е искрен и представя своето истинско възприемане на себе си, от друга страна въображението и фантазиите, които игнорират действителността. Онлайн общуването описва точните нагласи на хората, но с неточни описания на действителността извън тях. Когато жена описва на онлайн любим как иска да е интимна с него, тя изразява точно своите емоции в настоящия момент, това в реалния контакт се пропуска. Когато, обаче започва да описва как точно ще го направи, започва една илюзорна реалност, която съществува само във фантазиите и.

За онлайн връзките са обичайни както висока степен на прикриване, така и висока степен на саморазкриване и искреност. При тях ние често или не знаем нищо реално за своя партньор или знаем повече от най- близките му приятели. Подобна изключителна близост не се среща много при живите контакти.

Искреността може да бъде болезнена, също както и саморазкриването. Понякога не желаем да знаем всички тайни на другия. Но когато сме по – искрени, по – малко уязвимата природа на онлайн пространството намалява риска да нараним другия.

Като заключение може да се каже, че мечтите, а не измамата, създава нуждата от онлайн връзки, често са съпроводени с дълбоко познаване на действителността.

Влиянието на емоциите за възникване на тревожни състояния и придружаващите ги симптоми

ЕЖЕДНЕВИЕ И ЕМОЦИИ

Емоцията е в самата основа на човешкия живот. Организмът ни търси приятните емоции и се опитва да се освободи от неприятните. Механизмите за освобождаване са два: да ги избягва или да се бори с тях.

Емоцията е реакцията на организма към приятното или неприятното усещане. Ако съм свидетел на злополука, не случката поражда емоция. Тя само предизвиква стряскането, уплахата вследствие на внезапната неприспособимост на организма към действителността.  Емоционалната реакция идва след това. Организмът започва да прави усилия да отстрани неприятното обстоятелство или да се пребори с него.

Последващата емоция отеква в целия организъм. Но по – неприятното е, че емоцията може да „разболее“ и да стане основен механизъм за пораждане и поддържане на тревожно състояние. Често под „силна емоция“ се приема някакъв шок . Нищо подобно! Емоциите са афективни конфликти, дълбоките и продължителни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта, изтласкванията, комплексите и т.н.

Дълбоките  и продължителни негативни емоции са най- опасните.

Човек реагира на емоцията по два начина:

  • като се освободи от нея – викове, крясъци, ругатни, плач, удари, обиди, изречени на глас или на ум
  • като я преглътне – възмущение, през което „преглъщаме“ агресивността и гнева си

ЕМОЦИЯТА – ОРГАНИЧНАТА БУРЯ

Известно е, че силната емоция е съпътствана от психични и физиологични промени. Срамежливците и холериците отлично познават това състояние. Какво предизвиква най- напред емоцията в тялото?

  • анормален силен нервен приток. Обичайните невронни пътища са задръстени. Притокът се отклонява, подминава целта и излиза извън нормалните пътища. Целият организъм включително и мозъкът, е объркан. Съзнанието /мозъчната кора/ е разстроено, човек „не знае какво прави“
  • силната емоция – страх, гняв – предизвиква отделяне на адреналин. Адреналинът е съдостесняваща субстанция, отделяна от надбъбречните жлези, които са разположени в горния полюс на бъбреците и са част от ендокринната система. Всяка тежи приблизително 6 грама.
  • Отделянето на адреналина причинява следните явления в организма: повишаване на кръвната захар, повишаване свивателната способност на мускулите, обилно кръвоснабдяване на мускулите /особено в крайниците/ , намалява времетраенето на съсирването.

Тук влиза в игра един чудесен механизъм, открит от Канон. Адреналинът кара мускулите да се свиват, за да ги подготви за изпитанието което ги очаква /тъй като адреналина е боен хормон и той се отделя само когато мозъкът зададе код „ОПАСНОСТ“ , той подготвя тялото за борба или бягство/ Следователно, идва и емоцията. Вълнението / независимо с негативна или позитивна емоция е свързано/ „подкосява краката“ , но в същото време то може да даде на някои хора нечувана сила.

При злополука някои хора са способни да тичат с нетипична за тях скорост. Тогава казваме „страхът му даде криле“ или „вълнението го направи герой“. Точното обяснение е: „Вълнението произведе адреналин, в резултат на което той ще избяга или ще се пребори.“

Когато става въпрос за борба или бягство в резултат на емоция, реагира целия организъм, за да успее да отстрани неприятността. Напълно естествена реакция, която няма нищо общо с подлостта , страха или героизма. Мозъчната кора тук също може да изиграе ролята на „спирачка“ при условие , че не е объркана от вълнението.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Човек с право може да зададе въпроса: „А в ежедневието?“ Ами че това е ежедневието?. Изпълнено е с емоции, усещанията ,ядове, бягства, агресии, затваряне в самите нас, изтласквания…. Условностите изискват да запазим невъзмутимостта си при някои обстоятелства. Позволено ли е на мъжете да плачат? Да издават вълненията си? Съвсем не!…. „Мъжествеността“ не позволява подобни чувства! Чисто и просто ги забранява и запазва тази „слабост“  единствено за жените. Глупаво, но е така.

Ако примерно сме ядосани /емоция/ , но не сме в състояние да се бием /разтоварване/, механизмът „работи на празни обороти“. Ако изпитаме силен страх и не можем да побегнем или да нападнем , положението е аналогично. Не се получава никакво разтоварване. В такива случаи емоцията проявява вредните си ефекти.

Да си представим един мъж, който години наред крие емоциите си и поради някаква причина се преструва на равнодушен. Даваме си сметка колко опасни последици може да има прекомерното отделяне на адреналин и на кръвна захар…..

Диляна Колева

Използвани материали трудовете на Пиер Дако

 

Отлична профилактика на родителски перфекционизъм

„Ако някога ми се роди син, ще направя всичко на обратно. От третата годинка ще започна да му повтарям: Миличък, ти не си длъжен да ставаш инженер. Не е задължително да си юрист. Изобщо не е важно какъв ще станеш, когато праснеш. Искаш да си патоанатом? Здраве да е. Футболен коментатор? Моля. Клоун в търговския център? Отличен избор!

В своята трийсета година, той ще дойде при мен – потен плешив клоун с размазан грим и ще каже:

– Мамо, на трийсет години съм и съм клоун в търговския център. Ти такъв живот искаше за мен. Какво си мислеше, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво искаше да ми покажеш, когато вместо да ме насочиш към математиката, ме оставяше да си играя с момчетата навън!?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз те следвах във всичко, не исках да те потискам. Ти не обичаше математика, обичаше да играеш с приятелите си.

А той ще каже:

-Аз не знаех до какво ще доведе това, аз бях малък, не можех да решавам, а ти, ти, провали живота ми. – и ще изтрие лицето си с мръсния ръкав.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите търсят някой да име  виновен, че не го живеят. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ах“ и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

 

ИЛИ НЕ ТАКА.

„Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. След третата година, ще започна да го насочвам:

-Не бъди идиот, скъпи, мисли за бъдещето, учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.

И в трийсетата година, той ще дойде при мен – потен оплешавяващ програмист, с дълбоки бръчки по лицето и ще каже:

-Мамо, на 30 години съм и работя в Гугъл. Работя по 20 часа на ден. Нямам семейство. Какво си мислеше, мамо, когато казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво си представяше, когато ме караше да уча математика?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз исках, ти да получиш добро образование. Исках да имаш много възможности.

Той ще отвърне:

-За какво са ми тези възможности, ако съм нещастен? Виждам клоуните в търговския център и им завиждам, мамо. Можех да съм на тяхното място и да съм щастлив, а ти, ти провали живота ми. – и с палци ще потърка очите си.

И тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите през цялото време се оплакват и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ох“ и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

 

ИЛИ ПЪК ПО ДРУГ НАЧИН:

„Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. Когато стане на 3 години, ще му кажа:

-Аз не съм тук, за до ти казвам какво да правиш. Аз съм тук, за да те обичам. Отиди и питай баща си, скъпи, не искам да съм отново крайна.

В своята 30та година, той ще дойде при мен, един потен, оплешавяващ режисьор, със изписано страдание и ще ми каже:

-На 30 години съм мамо, вече 30 години се опитвам да привлека твоето внимание. Посветих ти 10 филма и 5 спектакъла. Написах за тебе книга, мамо. Имам чувството, че ти е все едно, защо никога не каза какво мислиш? Защо винаги ме пращаше при баща ми?

Аз ще кажа:

– Скъпи, аз нищо не исках да решавам вместо теб. Просто те обичах скъпи, за съветите беше баща ти.

Той ще отвърне:

-За какво са ми бащините съвети, като аз исках да чуя теб , мамо? Цял живот се опитвам да привлека твоето внимание. Бях готов да дам всичко, само за да чуя мнението ти, мамо, какво мислиш за мен. Със своето мълчание, със своето отхвърляне, ти опропасти живота ми.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа:

– Виж сега, в света има два типа хора, едните живеят живота си, а другите все нещо чакат и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ах“ и ще припадне. Психотерапията ще продължи около 5 години.

Този текст е добра профилактика за нашия майчински перфекционизъм – стремежът да бъдем идеални майки. Отпуснете се. Колкото и да се стараем да бъдем добри майки, децата ни винаги ще има какво да разкажат на психотерапевта си.

 

 

 

 

 

Онлайн любовта – анонимност и саморазкриване

„Жените може да са способни да симулират оргазъм. Но мъжете симулират цели връзки“ Шарън Стоун

 

Връзките онлайн имат две привидно противоречиви причини: по – голяма анонимност и по- голямо саморазкриване. Анонимността е свързана с Прикриването, а то е в противоречие със саморазкриването, но точно анонимността е тази която провокира саморазкриването. А то на свой ред засилва чувството за близост и интимност.

Няколко изследвания показват, че при онлайн общуването саморазкриването е много по – бързо и по – дълбоко, отколкото срещите очи в очи. За това има няколко важни причини:

  • по – голямата анонимност и по – слабата уязвимост
  • липсата на „пречещи черти“
  • липсата на други средства за взаимно опознаване
  • по – лесно откриване на себеподобни.

В тази статия ще обърна внимание на по – голямата анонимност и по – слабата уязвимост, като в поредица от статии ще разгледам и другите особености на онлайн любовта и връзките.

При онлайн връзките хората могат да скрият истинската си самоличност или по – важни аспекти от нея. Точно това улеснява саморазкриването, тъй като може да споделяме чувства и преживявания без да излагаме лична информация, скрити зад монитора нищо от невербалното ни поведение не може да разкрие как преживяваме това, за което говорим. Точно това ни дава свободата да разкажем това, което сме решили по възможно най- безопасен за нас начин. Хората могат да се себеизразяват по – свободно поради по – голямата анонимност, по – малката отговорност, а оттук и по – слабата уязвимост. Тъй като сме чувствителни по отношение на партньорите си, любимите ни хора може никога да не разберат най- съкровените ни тайни и желания. Единият от партньорите може да се страхува да сподели за сексуални желания от страх това да не съсипе връзката. В същото време може да създаде онлайн любовна връзка, в която без притеснения да разкрие фантазиите си на своя кибер любовник.

В интимните офлайн отношения като брака има по – малко място за грешки: една или няколко значими грешки могат да наранят партньора по начин, който ще прекрати връзката или ще влоши качеството сериозно. Макар брачните клетви да гласят „в добро и в зло“ и бракът да се смята за дълготрайна обвързаност, няколко грешки или една значителна могат да изложат на опастност цялата връзка. Да споделиш фантазиите си за извънбрачна връзка или да разкриеш, че не харесваш елементи от външността му е споделяне, което може дълбоко да оскърби любимия. Евентуалната заплаха за интимна връзка е сред най- често цитираните причини хората да не обсъждат с партньора си своите сексуални потребности  и предпочитания.

Да бъдеш уязвен след искрено саморазкриване онлайн е по – нетипично в сравнение с среща на живо поради няколко причини. Първо, практически няма много начини по които онлайн партньорът да ви навреди: страхът от действително отхвърляне или мислено неодобрение не е значим. Второ, по – малко вероятно е онлайн партньорът да се обиди от фантазии, тъй като цялата връзка се развива във фантазиите. Трето, дори онлайн партньорът да се обиди и да прекрати връзката, това е лесно поправимо тъй като има много други участници в онлайн пространството. Често участниците в такива връзки казват че са казали „абсолютно всичко“ тъй като основно казват неща, които не споделят на брачните си партньори.

Да пишеш до непознат прилича на писане в дневник. И в двата случай може да напишеш саморазкрития без да се чувстваш уязвим. Предимството на писането в онлайн връзките пред това в дневник е, че има обратна връзка. Някой е чул и прочел споделянето ни, съответно може да ни утеши или да ни подкрепи по своеобразен начин.

Саморазкриването в интернет прилича на феномена „непознати във влак“, при който хората понякога споделят интимна информация  с анонимния си спътник. Тъй като в киберпространството анонимността може да е по – голяма от колкото във влак, разкриването на интимни лични подробности е по – голяма в него. Онлайн връзките позволяват на хората да се скрият зад една форма на общуване, която е някак си „дистанцирана от живота“ Много по – лесно е разкритието пред непознат без лице, от колкото очи в очи.

Всички тези случаи подкрепят идеята, че страхът да не изпаднеш в неудобно положение или да се превърнеш в обект на презрение значително отслабва, когато не виждаш събеседника, не го познаваш и може никога повече да не го срещнеш.

Има и обстоятелство при които събеседника може да присъства, но да е в позиция, която не може да ни навреди. Такива са случаите с психотерапевт, адвокат или свещеник. В присъствието на тези професионалисти можем свободно да изразим емоциите си без риск да пострадаме. Тази свобода ни позволява да се разкрием и да се сближим с тези професионалисти. Нищо чудно, че хората често се влюбват в своите психотерапевти, адвокати или свещеници. Онлайн връзките са подобни в това отношение: хората могат свободно да изразяват емоциите си да се сближават емоционално, без да бъдат уязвими. Затова влюбването е много по – лесно в мрежата.

Анонимността и липсата на практически последствие улесняват и изказването на негативни емоции и искрени нагласи.

Въпреки по – слабата уязвимост в киберпространството, човек може да бъде наранен и онлайн.

Кои са факторите, които водят до това неприятно преживяване?

  • интернет пространството поражда много големи надежди, повечето от които остават неудовлетворени-и това води до чести и дълбоки разочарования.
  • дълбокото споделяне разголва ума и оставя човека без всякакви маски, които да го предпазват – а това е много уязвима позиция за всеки.

В този вид общуване събеседника може да изчезне във всеки един момент. Това дава възможност за разкриване на личната информация. От друга страна, онлайн връзките дават възможност човек да сподели толкова лична информация колкото сметне за необходимо и колкото е готов да да го направи п оизбран от него начин. При живите контакти начинът и темпото на саморазкриването са до голяма степен по- малко доброволни и следователно са свързани с голяма емоционално и социално напрежение.

Онлайн връзките са свързани с по – малко практически неудобства и усложнения, затова и участниците в тях са по – малко уязвими. В живите връзки, хората са склонни да се разкрият, когато се почувстват в безопасност. В интернет пространството са склонни да се разкрият по – бързо тъй като са подвластни на илюзията за сигурност заради анонимност и пространствена разделеност. Вярват, че това намалява риска от вредни последствия.

Виртуалният секс е безопасен не само във физически смисъл, понеже вирусите не могата да пътуват през това пространство, но също и психологически, което се осигурява от анонимността. Тъй като чувството за сигурност е важна предпоставка за сексуалната възбуда, осигуряваната от киберпространството безопастност може да обясни големия интерес към киберсекса.

Киберпространството осигурява и противоположните условия, които често са необходими за сексуална възбуда: новост, риск и непредсказуемост. В този смисъл силното вълнение от киберсекса може да се дължи на не толкова необичайното желание да правиш секс на непознати или публични места, като парк, публична тоалетна, спа център, паркиран автомобил, офис или самолет. Киберсекса също като секса на публични места, притежава тези черти – новост, риск, непредсказуемост.

Възможно е впечатлението за по – слаба уязвимост да е илюзорно, тъй като онлайн общуването често оставя повече следи от офлайн общуването: текстовите съобщения могат да бъдат възстановени и да станат публично достояние, докато устните разговори не могат /освен, ако не се записват/. Тъй като човек стои сам пред компютъра, това засилва чувството за пълно уединение и създава склонност да се подценява риска от разкриването на поверителна, лична информация.

Анонимността в киберпространството може да се сравни с носенето на маска: и в двата случая усещането за анонимност е силно и те кара да се чувстваш различен. Но голямата анонимност, често пречи на близостта и чувството за автентичност. Затова с развитието на онлайн връзката участниците започват саморазкритие и части от маската започват да падат. В този момент започва доверяването, което засилва саморазкритието, но заедно с него и уязвимостта.

Диляна Колева

Използван източник: „Любовта онлайн“

 

Полигамия, полиандрия и моногамия като отношения в партньорството

„Любовните афери и връзки извън основното партньорство служат като застраховка за бъдещи отношения, поддържайки бекъп вариант при евентуални проблеми с наличието на партньор в бъдещето. Тъй като постоянният партньор може да стане „негоден“ в някакъв момент, да умре или да изчезне.“ – казва д-р Бъс.

Полигамия означава многобрачие – по-точно, ако един мъж има повече от една съпруга в едно и също време. Ако една жена има повече от един съпруг, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва група от мъже и жени, това е комунален брак. Тези три основни вида множествен брак са повече или по-малко практикувани от различни общества през различни епохи, при различни обстоятелства.

В наши дни единствено законно и разпространено е общуване в полигамни отношения – един мъж има законно, морално и религиозно право да има повече от една съпруга при точно установени правила и норми. Това отношение е най – разпространено в страните с мюсюлманска вяра, а при християнството това са мормонските общества. По редица причини, полиандрията и комуналните бракове са слабо представени и по – скоро критикувани, дори забранени и не подлежащи на прошка от религията. Въпреки това, полиандрията съществува на различни места в света. Интересното съжителство е съществувало и все още съществува на места в Тибет, в арктическата зона на Канада, в северните части на Непал, в Бутан, части от Индия, Шри Ланка. Среща се на места в Китай и в тропическа Африка – при масаите в Кения и Северна Танзания. Има случаи и сред индианските племена в Северна и Южна Америка и сред ескимосите. Комуналните бракове са изключения и са характерни за племенни общности.

Ако разгледаме историята на човечеството, ще видим, че полигамията и полиандрията са естествено съществуващи форми на отношения, които са били нормирани и законни дори и в периоди на християнството. В човешката история полигамията е разпространена практика. В древността и по-ново време я практикуват пророци като Ибрахим (Авраам), Якуб (Яков), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон) и др. царе и управители, обикновени хора на Изток и Запад.

Моногамията е нова форма на общуване, която се установява трайно и е представена като избор, особено в християнската религия след Христа. Моногамните отношения са плод на вяра, постоянно личностно развитие и норма. Тъй като партньорите не се развиват синхронично и балансирано спрямо другия по вреве на брачните отношения, моногамията в голямата си част е лицемерен и сценичен образ на норма поставена ни от религията. Влизането и поддържането на моногамни отношения е голямо духовно стъпало за човека, тъй като фокусира мислите и действията му повече навътре към собственото му развитие, а не към плътта и удовлетворяване на физически усещания. До колко един човек може да влезе и да остане дълго в такива отношения е въпрос на личностно и духовно развитие. По тази причина, силно разпространена и практикувана е серийната моногамия. Когато избираме да сме с един партньор в определен период от време, след като това стане трудно и непосилно за единия той напуска партньорството и създава ново, което удовлетворява неговите настоящи нужди и потребности от духовен, емоционален и физически характер.

В днешно време се наблюдава много сериозно разминаване между нуждите на човека в този аспект и опитите му да спазва норми и правила за моногамност. Поради непосилността да следва тези норми, започва силно разпространена полигамия и полиандрия като тайни и емоционално болезнени за всички отношения.

Статистиката показва, че същинска моногамност /да бъде само с един партньор емоционално, физически и духовно до края на живота си независимо какво се случва с другия/ има само в 1% от обществото.

Фокусът се пренася твърде много на физическото изразяване на моногамност, без да се взима предвид емоционалната, духовната, а вече и виртуалната полигамия и полиандрия.

Физическото нарушаване на моногамността е краен акт на отказ от нея. Преди това се е случило емоционалното раздвояване и са се разминали духовните търсения.

Много хора вярват, че липсата на физическа полигамия или полиандрия в брака е вярност към моногамния избор. Това съвсем не е така и е огромна илюзия, чрез която много хора се опитват да поддържат норма поставена от закона и религията.

Емоционалното влечение /наричано често платоническа любов/, дълбокия емоционален и физически копнеж по човек, който е извън брачния съюз е вече отказ от моногамия.

В днешно време някак, странно се установи, че виртуалните увлечения, сексуални преживявания и срещи, не са отказ от монагамия. Всъщност във виртуалното пространство се наблюдава огромното разминаване на хората в избора им да представят себе си като моногамни, а всъщност емоционалното им преживяване да е полигамия и полиандрия.

Има много семейства избрали да подтиснат както физическите, така и емоционалните си стремежи към полигамия или полиандрия. След 50тата година на партньорите, при такова партньорство, се наблюдава дълбока апатия един към друг, липса на преживяване на щастие и радост в партньорството и спазване на правила, заради които взаимоотношенията имат конфликтен характер или силно изразена непоносимост. Такъв избор на остаряване в партньорството е меко казано нефункционален за развитието или израстването на личността.

Няма да забравяме и онзи 1% в партньорствата, в които се случва паралелно и балансирано развитие на двамата партньори и те остаряват в радост и взаимна любов, която в годините се е превърнала в нещо изключително и красиво дълбоко душевно преживяване.

Не са редки и случаите, в които партньорите избират да прекъснат договорните си отношения и да създадат ново партньорство, но това ги води до преосмисляне и оценяване на старото партньорство, в което се завръщат.

Липтън и Бараш са женени от 32 години и са съавтори на книгите „Странни партньори в леглото“ и „Митът за моногамията“; според тях по-постижима в съвременни условия е идеята за серийна моногамия, в която хората преминават от една сериозна връзка към следваща и избират партньорите си по различни причини в различни етапи от живота си.

Диляна Колева

Консуматори на чувства, уловени в капана на самотността /част 1/

Човешките взаимоотношения понякога са толкова естествени и в същото време толкова жестоки, че наподобяват онези грозни сцени от животинския свят, на които често затваряме очи.

Спирам се на консуматорството в партньорските и интимните взаимоотношения. Трансформацията им наподобява все повече отношенията на хищниците в природата – индивидуално преживяване с цел оцеляване/удоволствие. Гоня докато постигна това което искам, консумирам го, за да оцелея/временно доволство/ и си отивам. Оставям след себе си само боклук /в случая – емоционален/, който времето разпилява из пространството.

Деца отгледани от хора не умеещи да се обичат, създали взаимоотношения на изискване, състезание и претенция с партньора. Не познаващи компромиса в неговия позитивен вариант, не умеещи да разрешават конфликтите си, потъващи в собственото си безсилие и разочарование. Всичко това отразено върху малкия детски попиващ емоции и чувства мозък, който не получава онова, което му е необходимо да генерира  любовта. Това чувство няма почва да порастне и да разцъфти /за „засаждане“ не говоря, защото това, слава Богу, не е работа на родителя, семето го има у всеки от нас./

Детето начува, че Любов означава или да си послушен, или да ти купуват постоянно „нещо“, или да стоиш мълчаливо пред таблета или телефона все по – дълго и по – дълго и по – дълго, докато невротичността на родителите се укроти за кратко или конфликта приключи с тряскане на врати и размяна на обвинения. След това, да мълчи и объркано да наблюдава близост след проява на агресия. Да попива негативите, които най- често се изливат върху него или да се обърква от противоречивите послания на „Махай се от тук, не виждаш ли че съм ядосан/а“ до „Ела да те прегърна, милото ми то.“

Любовта става все по имагинерно понятие, а партньорството като идея пълна катастрофа.

Същото това дете, става на 20 и е време да създаде партньорство и… о, ужас. Изобщо няма идея какво е това. Знае че трябва да получи нещо, търси го по начина който му е познат – да е угодлив или изискващ, да очаква или да се жертва. Играе го самостоятелна единица и другият някак все липсва или пречи или е просто досаден с различността си. Идват недоразуменията свързани с липсващото умение за конструктивен диалог. Преплитащите се страхове, невротично се свързват в партньорство, което повтаря модели. Няма нищо лошо в повторението, стига то да е ефективно и да предразполага към надграждане. Когато това условие не е налице, деградацията става все по – изобретателна в проявлението си и все по – трудна за трансформиране.

В цялата тази какафония се отглеждат деца без граници, без правила и без морални норми. Единствено условие: да оцелея, да получа и да ползвам колкото мога.

Объркана идентичност, объркани възприятия за  сексуалност, объркана представа за процеса даване и получаване. Със загубата на границите и правилата се изгубват и целите, размиват се приоритетите и смисълът от цялото съществуване изчезва. Настъпва бавно, но сигурно развиваща се екзистенциална криза.

Все по – често се прокрадват мислите, че партньорството е ангажимент, че е тежест, че изисква много, което Аз сякаш не искам да дам. Влиза се в „раздел  любовници“. Искам да получа само това, което ми е приятно и ако може нищо да не дам. Чудесна позиция на партньорство погледната от консуматорското мислене. Проблемът на тези взаимоотношения е, че създава самотници. Независимо от коя позиция ще стои личността, тя е несподелена, а несподелеността води до дълбоко вътрешно неудовлетворение. Няма по- голям емоционален глад от този за удовлетворение.

И така вървим един до друг, но никой с никого. Живеем заедно, а сме си най- далечни.

Диляна Колева

Скучаете ли?

Веднъж дяволът решил да направи експозиция с инструментите си. Той ги подредил така, че да се виждат добре и от всички. Колекцията впечатлявала със своето многообразие: до чука на гнева блестяла камата на завистта, следвана от лъка на чревоугодничеството и кинжала на похотта, а до него живописно били разположени стрелите на илюзиите и ревността. Можело също да се видят оръжията на страха, гордостта и ненавистта. На всички инструменти били поставени етикети с наименованието и цената, за да е видна стойността им.

В отделна витрина, върху красива подложка и някак встрани от останалите експонати, лежал малък, невзрачен на вид и доста захабен дървен клин, на който била поставена табела с надпис: „скука“. За всеобща изненада цената на този инструмент била значително по-висока, отколкото на всички останали, взети заедно.

Един посетител попитал дявола защо този странен клин е толкова скъп:

– Защото това е най-важният инструмент в моя арсенал. На него винаги мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни – отвърнал дяволът.

– Ако ми се удаде възможност да забия скуката в главата на човек – допълнил той, – то тя отваря вратите за всички останали инструменти.

Из „Гатанки от небето” от Ивинела Самуилова,

Аз не помагам на жена си

Приятелят ми дойде да пием по кафе един ден, у дома. Седнахме в кухнята и подхванахме разговор за живота. По време на разговора, станах, за да раздигна чашите и да ги измия. Приятелят ми ме погледна така, сякаш отивам да строя космически кораб. Смаян и с възхищение в гласа той ми каза:

– Радвам се, че помагаш на жена си! Аз не помагам, защото когато съм го правил тя нито веднъж не ме похвали, не каза една добра дума. Миналата неделя разчистих килера и нито една дума на благодарност не чух.

Върнах се на масата седнах до него и изложих моята гледна точка:

– Аз не „помагам“ на жена си. На моята жена помощник не и е нужен, нужен и е партньор. Аз съм неин партньор в къщи и ние имаме различни функции в това партньорство, а изпълнението на домашните задължения не е „помощ“.

  • не помагам на жена си да мие чиниите след хранене, тъй като и аз съм ползвал тази посуда.
  • не помагам на жена си да чисти къщата, защото аз също живея тук и на мен също ми е хубаво да е чисто.
  • не помагам на жена си да готви, защото също искам да ям и също ми е нужно да готвя.
  • не помагам на жена си с децата, защото те са и мои деца, мое задължение е да съм им баща.
  • не помагам на жена си да пере, сгъва, глади, защото това са и моите дрехи и на децата.

Аз не съм помощник в тази къща, аз съм част от този дом.

А що се касае до похвалите, попитах приятеля си, кога за последно, след като жена му е почистила къщата, простряла прането, сменила бельото, изкъпала децата, приготвила яденето и т.н. той и е благодарил. Но не просто да го смънка или да го отбележи, а така с чувство: “ Ех тиии, скъпа моя! Невероятна си!“ Струва ли ти се абсурдно? Нима не е странно, когато ти един път в живота си почистиш килера, да очакваш някакъв особен трофей? Защо? Не си ли се замислял за това приятелю? Може ми ти си се увлякъл по тази „мачовска култура“ , която смята, че домашната работа не е за Него.

Възможно е когато са те учили да правиш това за себе си, то да те е напрягало. Но тогава хвали жена си, така както би искал теб да хвалят, с такива думи и с такива чувства.

Застани редом до нея, бъди неин партньор, а не гост, който идва да яде, спи, вземе душ и удовлетвори своите потребности. Бъди в дома си. В Своя дом.

Настоящите промени в обществото започват от културата у дома. Учете децата си на партньорство и съпричастност към членовете на семейството. Бъдете техен най- добър пример.

Автор: Един Мъж

 

Трихотиломания при деца.

Трихотиломания терминът произлиза от гръцките думи – trichos – коса; tillo – дърпам и mania – страст влечение. Непреодолимо, натрапчиво жилание да издърпва космите на главата и на други части от тялото. Това състояние е описано за първи път от френският дерматолог Ф.А.Аллопо през 1889г

Първоначално са предполагали, че трихотиломанията представлява защитна реакция, към някакво дразнение в областта на главата – сърбеж, болка. В съвременните наблюдения, трихотиломанията се разглежда като разстройство на навиците и поведението, към кито се отнасят и патологичните влечения като пиромания, клептомания и хазартни игри.

Конкретните причини за тези патологични поведения не са установени. Днес са добре известни симптомите на този тип патологично поведение, в редки случаи се откриват и психологичните проблеми или мотивацията за възникването им. Следва да се отбележи, че в някои случаи дори през първата година от живота, тези деца имат повишен интерес към косата си: пипат я, навиват я на пръст, дърпат я, а по- късно в ранна възраст започват да издърпват коси от определено място на главите си.

Изучаването на поведението и чертите на характера на тези деца показва, че те са особено отговорни, сериозни за възрастта си, горди и упорити, стремят се да с анай- добри и да бъдат център н авнимание, най- често благодарение на своите успехи и постижения. Въпреки това те не винаги имат късмет и не са особено щастливи, това най- често се дължи на липсата им на постоянство и решителност. В резултат от високите изисквания към себе си, те често стават неуверени и се чевстват неудовлетворени. В резултата на повиено недоволство и критичност към себе си те са в състояние да преминат към всякакъв вид самонаказание – да си удрят главата, да си оскумват косми от главата и др.

Тези и подобни на тези състояния са подробно изучавани от руският психиатър В.И.Гарбузов по негово мнение то се явява компулсивно действие. По мнението на Гарбузов и други руски изследователи, това поведение е по- характерно за женския пол. В наблюденията им са преобладавали момчета. Първите признаци на това патологично поведение се наблюдава към 3 годишна възраст, в редки случаи е съчетано с гризане на нокти, смучене на палец и мастурбация. До 5-6 годишна възраст децата са безразлични към това поведение, те могат да си издърпват косми и в присъствието на други хора. След 4-5 годишна възраст започват да правят това в усамотение. В училищна възраст, когато започва интрес към външния вид, пораженията на това поведение стават много болезнени за преживяване от тях. Те започват да се стремят да коригират поведението, но това става изключително трудно и е нужна много воля. Започва да възниква непреодолимо желание да си издърпват косми, когато настъпва чувство за дискомфорт и общо напрежение. Един от пациентите преминал през това патологично състояние и избавил се от него споделя :“ Може да се изтърпи за кратко, но ръката сама отива към главата.“ След като се извърши действието, настъпва временно облегчение, но скоро след това всичко започва от начало.

По време на игра или други интересни занимания, желанието за издърпване на косми значително намалява или значително изчезва /по изказване на страдащ от трихотиломания/. Бележка: Механизмът е идентичен с този на обсесивно- компулсивните разстройства.

В случаи на вълнение, превъзбуда или когато „не искат да направят нещо“ натрапчивото влечение към трихотиломанията е особено силно. Деца в ученическа възраст издърпват косми по време на занятия в училище много повече от колкото в домашна обстановка. Очевидно, защото се стремят да скрият свой дефект, като вторична причина. В редки случаи трихотиломанията се изпълнява заради вярване, че ако не го правят ще се случи нещо лошо с тях или техните близки /причината от която се ръковоти обсесивно компулсивното разстройство/В тази връзка интересни наблюдение представя В. Гарбузов в своята книга „Нервните деца“ 1990

При момичета на 8 години с буйни коси, гъсти мигли и вежди, скубането започва в периоди, когато майките са в болници, те живеят при лелите си. След разговор за майката и за нейното здраве, момичето започва много да се вълнува, дали всичко с нея е наред, след което започва импулсивно скубане на косите.  Както пише Гарбузов, решава несъзнателно да принесе в жертва своето най- ценно в името на здравето на майката. Подобно ритуално състояние – в името на нещо – са открити многократно в наблюденията.

Трихотиломанията главно се наблюдава при неправилен тип възпитание – твърдост /жестокост/, взискателност, перфекционизъм от страна на родителя, желание за надвишаване капацитета на възможностите на детето, изисквания над възрастовите умения, или в семейства с антисоциално поведение. В такива ситуации дърпането на космите е вид протест към ситуацията, неговото негудование, като психологическо значение се доближва до късното изтърване на фекалии, незадържането им.

Често издърпването на косата се извършва по определен начин и последователност. Ето едно от наблюденията:

Майка води момче на 4,5 години, което изскубва всички коми на главата си – коса, вежди, мигли. Започва да прави това преди година, като не се срамува от родителите си или от други хора. След първите няколко месеца, косата почти е изчезнала и той е започнал миглите и веждите. Детето е мълчаливо потънало в мислите си, не отговаря на въпросите или го прави с едносрични отговори. Няма умствена изостаналост, преви прости математически изчисления, познава буквите и може да срича. По време на разговора с майката, детето прави бавни движения с дясната ръка по главата си и видимо радостно когато намери косъм го измъква. Тази дейност се извършва с определен маниер – прихваща се косъма с 2-3 пръста и палеца, и се измъква с рязко движение. Според майката по този начин той измъкна цялата си коса.

По време на разговора с майката дете се възпитава в социално неблагоприятна среда: бащата злоупотребява с алкохола и рядко се занимава със семейството, майката работи като хигиенист на няколко места и няма време да прекарва и обръща внимание на детето си, което в голяма част от времето е само със себе си и се намира при роднини живеещи наблизо. Майката отбелязва, че от 3тата си година момченцито се занимава и с онанизъм, за което бащата е реагирал грубо и го е заставил да прекрати това. Бащата е набил сина си и го е заплашил, че ще отреже половите му органи, ако продължава с това. Повече не е наблюдаван онанизъм, но според майката може и да го прави скрито.

Има ли връзка между двете – онанизъм и трихотиломания? Видно е, че има. Някои автори правят връзка и между трихотиломанията и мазохизма. Измъкването на косите, както на веждите и миглите е придружено с болка. Предполага се, че при хората с тихотиломания възприятието за болка е намалено /висок праг на чувствителност/ Въпреки това, изследването на прага на болката е доста субективно и особено при деца до предучилищна възраст подобни резултати са доста трудни за доказване.

Измъкването на косите води до гнездовидно оплешавяване – участъци без коса. Те могат да бъдат няколко. Може да настъпи тотално отсъствие на косми и на други места по тялото. В редки случаи децата поглъщат космите, което според изследователите също е натрапчиво действие. В резултат на което се образуват в стомаха топки с косми, които могат да предизвикат и хирургическа интервенция.

Диагностицирането на трихотиломанията не е никак трудно, когато е налице измъкване на косми от главата и тялото и настъпи гнездовидно оплешавяване.

Протичането на трихотиломанията и някои други  патологични поведения може да са дълбоки и много упорити, често има рецидив /възобновяване/ след временно затишие. В повечето случаи то отминава към 13-14 година и съвсем отшумява по време на пубертета, дори и да няма специализирано лечение. Въпреки това, е необходимо лечение, тъй като по-нататъшното съществуване на този компулсивен синдром може да предизвика тежки патологични личностни черти.

Лечение:

Първо трябва да се изяснят семейните взаимоотношения и типа възпитание, да се нанесе корекция или промяна в отношението към детето. Такива деца не бива да се наказват физически, този тип наказания засилва желанието за отскубване на косите.

Главният метод за лечение и въздействие е психотерапията в различни форми: семейна, игрова, групова, индивидуална, сугестивна, или проактивна.

При деца над 10 години с тежко проявление на трихотиломания се прилагат леки медикаменти, които водят до успокоение – валериян и др. Както и хомеопатични продукти.

Гледна точка

Един млад грък се обърнал за помощ към възрастен философ, тъй като вярвал, че не е способен сам да промени своетосвадливо и арогантно поведение.

Учителят го изслушал безмълвно и му възложил следната задача: в продължение на 3 години младежът трябвало да дава пари на всеки срещнат човек, който го обиди.

Ученикът се изненадал, но решил да приеме задачата. Да я пренебрегне щяло да представлява поредната проява на високомерие, а той бил дошъл с намерение да се избави от него.

Изминали 3 години и младежът изпълнил изпитанието: всеки път, когато срещнелнякого, който му казвал нещо обидно, той му плащал. След това, вместо на свой ред да го обиди, навеждал глава и отминавал. Бил разбрал, че ако другият му отвърнел, щяло да се наложи отново да бръкне в джоба си и да му даде още една монета. Ако пререканието се проточело, като нищо можел да се разори..

  • Сега трябва да идеш в Атина- наредил учителят. – Там ще научиш всичко, което ти остава, за да продължиш по пътя към мъдростта.

Ученикът се сбогувал с него и няколко дни по- късно се оказал пред вратите на големия град. Покрай главния път към Атина видял възрастен просяк, който седял върху купчина камъни и на висък глас отправял подигравки и обиди към всички влизащи и излизащи.

Обидил и младежа…

– За какво идваш в Атина глупако? – извикал просякът.

Младежът избухнал в смях и навел глава в знак на благодарност за оскърблението.

– Идвам да търся мъдрост – отговорил, без да престава да се усмихва.

– А защо се смееш, когато те обиждам, дръвник такъв? – попитал непознатия старец.

– Смея се, защото в продължение на три години трябваше да плащам, за да получа това, което ти сега ми даваш безплатно…. Благодаря ти.

Влез в града, пътнико, целият е твой – казал просякът, – макар да не ми се вярва да ти остава още много да учиш.

Извод: Може би най- полезната опитност, която ни носи изминатия път, е възможността да променим гледната си точка. Онова, което помага на героя в тази история да се справи с предизвикателството, е не толкова силата, придобита чрез страдание и търпение, нито дисциплината и властта над импулсите, а способността му да промени гледната си точка.