Категория: себепознание

Влиянието на емоциите за възникване на тревожни състояния и придружаващите ги симптоми

ЕЖЕДНЕВИЕ И ЕМОЦИИ

Емоцията е в самата основа на човешкия живот. Организмът ни търси приятните емоции и се опитва да се освободи от неприятните. Механизмите за освобождаване са два: да ги избягва или да се бори с тях.

Емоцията е реакцията на организма към приятното или неприятното усещане. Ако съм свидетел на злополука, не случката поражда емоция. Тя само предизвиква стряскането, уплахата вследствие на внезапната неприспособимост на организма към действителността.  Емоционалната реакция идва след това. Организмът започва да прави усилия да отстрани неприятното обстоятелство или да се пребори с него.

Последващата емоция отеква в целия организъм. Но по – неприятното е, че емоцията може да „разболее“ и да стане основен механизъм за пораждане и поддържане на тревожно състояние. Често под „силна емоция“ се приема някакъв шок . Нищо подобно! Емоциите са афективни конфликти, дълбоките и продължителни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта, изтласкванията, комплексите и т.н.

Дълбоките  и продължителни негативни емоции са най- опасните.

Човек реагира на емоцията по два начина:

  • като се освободи от нея – викове, крясъци, ругатни, плач, удари, обиди, изречени на глас или на ум
  • като я преглътне – възмущение, през което „преглъщаме“ агресивността и гнева си

ЕМОЦИЯТА – ОРГАНИЧНАТА БУРЯ

Известно е, че силната емоция е съпътствана от психични и физиологични промени. Срамежливците и холериците отлично познават това състояние. Какво предизвиква най- напред емоцията в тялото?

  • анормален силен нервен приток. Обичайните невронни пътища са задръстени. Притокът се отклонява, подминава целта и излиза извън нормалните пътища. Целият организъм включително и мозъкът, е объркан. Съзнанието /мозъчната кора/ е разстроено, човек „не знае какво прави“
  • силната емоция – страх, гняв – предизвиква отделяне на адреналин. Адреналинът е съдостесняваща субстанция, отделяна от надбъбречните жлези, които са разположени в горния полюс на бъбреците и са част от ендокринната система. Всяка тежи приблизително 6 грама.
  • Отделянето на адреналина причинява следните явления в организма: повишаване на кръвната захар, повишаване свивателната способност на мускулите, обилно кръвоснабдяване на мускулите /особено в крайниците/ , намалява времетраенето на съсирването.

Тук влиза в игра един чудесен механизъм, открит от Канон. Адреналинът кара мускулите да се свиват, за да ги подготви за изпитанието което ги очаква /тъй като адреналина е боен хормон и той се отделя само когато мозъкът зададе код „ОПАСНОСТ“ , той подготвя тялото за борба или бягство/ Следователно, идва и емоцията. Вълнението / независимо с негативна или позитивна емоция е свързано/ „подкосява краката“ , но в същото време то може да даде на някои хора нечувана сила.

При злополука някои хора са способни да тичат с нетипична за тях скорост. Тогава казваме „страхът му даде криле“ или „вълнението го направи герой“. Точното обяснение е: „Вълнението произведе адреналин, в резултат на което той ще избяга или ще се пребори.“

Когато става въпрос за борба или бягство в резултат на емоция, реагира целия организъм, за да успее да отстрани неприятността. Напълно естествена реакция, която няма нищо общо с подлостта , страха или героизма. Мозъчната кора тук също може да изиграе ролята на „спирачка“ при условие , че не е объркана от вълнението.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Човек с право може да зададе въпроса: „А в ежедневието?“ Ами че това е ежедневието?. Изпълнено е с емоции, усещанията ,ядове, бягства, агресии, затваряне в самите нас, изтласквания…. Условностите изискват да запазим невъзмутимостта си при някои обстоятелства. Позволено ли е на мъжете да плачат? Да издават вълненията си? Съвсем не!…. „Мъжествеността“ не позволява подобни чувства! Чисто и просто ги забранява и запазва тази „слабост“  единствено за жените. Глупаво, но е така.

Ако примерно сме ядосани /емоция/ , но не сме в състояние да се бием /разтоварване/, механизмът „работи на празни обороти“. Ако изпитаме силен страх и не можем да побегнем или да нападнем , положението е аналогично. Не се получава никакво разтоварване. В такива случаи емоцията проявява вредните си ефекти.

Да си представим един мъж, който години наред крие емоциите си и поради някаква причина се преструва на равнодушен. Даваме си сметка колко опасни последици може да има прекомерното отделяне на адреналин и на кръвна захар…..

Диляна Колева

Използвани материали трудовете на Пиер Дако

 

Отлична профилактика на родителски перфекционизъм

„Ако някога ми се роди син, ще направя всичко на обратно. От третата годинка ще започна да му повтарям: Миличък, ти не си длъжен да ставаш инженер. Не е задължително да си юрист. Изобщо не е важно какъв ще станеш, когато праснеш. Искаш да си патоанатом? Здраве да е. Футболен коментатор? Моля. Клоун в търговския център? Отличен избор!

В своята трийсета година, той ще дойде при мен – потен плешив клоун с размазан грим и ще каже:

– Мамо, на трийсет години съм и съм клоун в търговския център. Ти такъв живот искаше за мен. Какво си мислеше, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво искаше да ми покажеш, когато вместо да ме насочиш към математиката, ме оставяше да си играя с момчетата навън!?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз те следвах във всичко, не исках да те потискам. Ти не обичаше математика, обичаше да играеш с приятелите си.

А той ще каже:

-Аз не знаех до какво ще доведе това, аз бях малък, не можех да решавам, а ти, ти, провали живота ми. – и ще изтрие лицето си с мръсния ръкав.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите търсят някой да име  виновен, че не го живеят. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ах“ и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

 

ИЛИ НЕ ТАКА.

„Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. След третата година, ще започна да го насочвам:

-Не бъди идиот, скъпи, мисли за бъдещето, учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.

И в трийсетата година, той ще дойде при мен – потен оплешавяващ програмист, с дълбоки бръчки по лицето и ще каже:

-Мамо, на 30 години съм и работя в Гугъл. Работя по 20 часа на ден. Нямам семейство. Какво си мислеше, мамо, когато казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво си представяше, когато ме караше да уча математика?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз исках, ти да получиш добро образование. Исках да имаш много възможности.

Той ще отвърне:

-За какво са ми тези възможности, ако съм нещастен? Виждам клоуните в търговския център и им завиждам, мамо. Можех да съм на тяхното място и да съм щастлив, а ти, ти провали живота ми. – и с палци ще потърка очите си.

И тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите през цялото време се оплакват и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ох“ и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

 

ИЛИ ПЪК ПО ДРУГ НАЧИН:

„Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. Когато стане на 3 години, ще му кажа:

-Аз не съм тук, за до ти казвам какво да правиш. Аз съм тук, за да те обичам. Отиди и питай баща си, скъпи, не искам да съм отново крайна.

В своята 30та година, той ще дойде при мен, един потен, оплешавяващ режисьор, със изписано страдание и ще ми каже:

-На 30 години съм мамо, вече 30 години се опитвам да привлека твоето внимание. Посветих ти 10 филма и 5 спектакъла. Написах за тебе книга, мамо. Имам чувството, че ти е все едно, защо никога не каза какво мислиш? Защо винаги ме пращаше при баща ми?

Аз ще кажа:

– Скъпи, аз нищо не исках да решавам вместо теб. Просто те обичах скъпи, за съветите беше баща ти.

Той ще отвърне:

-За какво са ми бащините съвети, като аз исках да чуя теб , мамо? Цял живот се опитвам да привлека твоето внимание. Бях готов да дам всичко, само за да чуя мнението ти, мамо, какво мислиш за мен. Със своето мълчание, със своето отхвърляне, ти опропасти живота ми.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа:

– Виж сега, в света има два типа хора, едните живеят живота си, а другите все нещо чакат и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ах“ и ще припадне. Психотерапията ще продължи около 5 години.

Този текст е добра профилактика за нашия майчински перфекционизъм – стремежът да бъдем идеални майки. Отпуснете се. Колкото и да се стараем да бъдем добри майки, децата ни винаги ще има какво да разкажат на психотерапевта си.

 

 

 

 

 

Истината

Един човек се разхождал по улиците на провинциален град. От нямане какво друго да прави често спирал пред витрините на магазините. Като завил зад един ъгъл, изведнъж се озовал пред скромно магазинче, на чиято витрина не било изложено нищо. Мъжът доближил лице до стъклото, за да види какво продават.

Вътре не се виждало нищо друго, освен сложена на щанда малка табела, писана на ръка, която гласяла: „Магазин за истина“

Мъжът се изненадал. Помислил си, че това е някакъв трик, но любопитството му надделяло и влязъл да провери.

Приближил се до продавачката и попитал:

-Извинете, това действително ли е магазин за истина?

-Да, господине. Какъв вид истина търсите? Частична истина, относителна, статистическа или пълната истина?

Зарадвал се човекът. Да открие истината било прекрасно.

-Пълната истина! – отвърнал мъжът без колебание.

„Толкова съм уморен от фалша – помислил си той.-Не искам повече лъжи, илюзии и измами.“

-Пълната, пълната истина! – повторил той.

-Добре, господине, последвайте ме.

Продавачката повела клиента към вътрешно помещение, където имало друг продавач – мъж с мрачно лице, и му рекла:

– Господинът ще ви обслужи.

– Искам да купя пълната истина – заявил отново клиентът.

– Добре, господине, но знаете ли каква е цената и? – попитал мъжът зад щанда.

– Не. Каква е? – отвърнал човекът по навик. Всъщност не го интересувало особено колко струва истината, защото бил готов да плати всякаква цена за нея.

– Цената е- рекъл продавачът, – че ако си тръгнете с истината, никога повече няма да намерите покой.

– Защо? – изненадал се мъжът. Той очаквал, че именно истината ще му донесе спокойствие и мир.

– Защото, приятелю, истината често е неудобна. Тя може да убива и боде, да отблъсква, да скандализира, да плаши…… Заради нея може да изгубите приятели, работа, удобства. Може да почувствате срам и вина, да се отвратите от себе си, да изгубите самоуважението и самодоволството си….

Тръпки побили мъжа. Не бил и помислял, че цената е толкова висока.

– Извинете – измърморил сконфузено той. Обърнал се и излязъл от магазина с наведена глава.

Почувствал се тъжен, когато разбрал, че още не е готов за истината. Че все още има нужда от лъжи за утеха, от митове и илюзии, в които да намира покой, и от заблуди, за да не се изправи лице в лице с другите и със самия себе си….

от „Гатанки от небето“

Уъркшоп „Къщата“ – три дни поглед в твоя свят

Да влезем заедно в “Къщата”! Дванадесет човека, трима психолози и едно тридневно приключение, което ще даде нова перспектива в отношенията ни!

 

                                                                                                                  „Къщата“ сезон 1 – 3-5 ноември 2017г

– Мислили сте, че общуването ви с приятелите, семейните и бизнес партньорите може да бъде много по-добро?
– Усещали ли сте, че някъде се случва нещо, което не разбирате и напрежението в общуването рязко се покачва.
– Или може би вярвате, че знаете точно къде е грешката, но нямате отговор на въпроса „Как да променя ситуацията?

Има десет умения, които, усвоени и приложени успешно в общуването ни, ще направят по-добро отношението на хората към нас и нашето – към тях.

Замисляли ли сте се, че е по-лесно не да очакваме светът ни да се подобри, а нашата перспектива в него може да подобри коренно преживяването ни към другите и за самите нас?

„Къщата“ сезон 2 – 29 март – 01 април 2018г

В този уъркшоп ще направим точно това – ще дадем нова перспектива.

В „Къщата“ ще влязат 12 човека с различна гледна точка и визия за света и взаимоотношенията. В рамките на 3 дни ще направим всичко по силите си, за да излязат 12 различни човека, виждащи света на взаимоотношенията си от една нова позиция.

Дванадесетте ще имат уникалната възможност да преминат през различни взаимоотношения както в рамката на уъркшопа, така и в общуването помежду си извън него.
Ще погледнем през 12 различни ъгъла живота в приятелствата и партньорствата ни, в семействата ни и в работните ни отношения.
Няма значение кой сте извън „Къщата“.
Влезте, за да видите кой сте всъщност, да се запознаете със себе си.
В среда на пълна конфиденциалност и защитено пространство ще имате възможност да видите по различен начин взаимоотношенията и отношението към себе си. Да се почувствате по-свободни, по-информирани и по-разбиращи за това, което се случва край вас.
Няма да говорите за промяната, а ще я усетите.
– Имате ли нужда от лекота, яснота и спокойствие в общуването?
– Сблъсквате ли се с напрежение, неразбиране и конфликти?
Заповядайте да поиграем и в играта всеки да намери своя отговор.

                                                                                                                      „Къщата“ сезон 3 – 20.09 – 23.09. 2018

Програма:

Пристигане и настаняване на 20.09.18 – четвъртък. Следва вечеря – запознаване.

Първи ден /21.09.18/ 
Запознаване с десетте умения за общуване, които ще приложим във взаимоотношенията си. През ролеви игри ще усетите как всяко едно умение измества ъгъла на гледната ви точка. Непонятни за вас ситуации ще станат напълно разбираеми. Първият ден ще работим в посока приятелство и партньорство. Нова перспектива на отношенията в тези две критични зони.
Да проверим защо са си отишли някои наши „приятели“, защо ние сме се отдръпнали от взаимоотношения, които сме вярвали, че ни харесват. Страдате ли за тези контакти? Да разберем защо.
Начало: 9.30 часа. Първа част на уъркшопа
Обедна пауза: 12.30 – 13-30 часа
Кафе пауза: 15.30 – 16.00 часа
Финал: 18.00 часа
След 18.00 часа имате възможност за лично време, отдих и почивка. Групата решава дали да организираме „Другарска вечеря“. Който има нужда от усамотение, ще има възможност да се възползва сред уникалната природа на Еленския Балкан.

Втори ден /22.09.18/
„Тежката артилерия“ на общуването – нашето семейство. Ще работим в малки групи и заедно. Първата част – всеки ще се запознае със своя родови модел на отношения. Изненадите на родословието и неговата повторяемост ще дадат много отговори. Груповият процес поражда инсайти.
Втората част – работа в малки групи. Прилагането на уменията за общуване в трудните семейни взаимоотношения. Имате възможност да промените тежки конфликтни зони.
Часовото разпределение е същото като първия ден.
Вечерта е предвидена за развлечения, барбекю и сладки приказки за освобождаване на напрежението.

Трети ден /23.09.18/ 
Навлизаме в „Зоната на здрача“ – бизнес и работни отношения. Какви са психологичните типажи, с които се срещаме и ни се налага да общуваме в работна среда. Ако съм шеф – какви са подчинените ми. Ако съм част от екип – кой колега какъв е. Ако съм собственик – какви са хората, с които търгувам. Ще обърнем внимание на уменията за общуване от всички страни и ще ги приложим в различните варианти за различните личности. А кой сте вие в работния процес???
Начало: 9.30 часа
Кафе пауза: 12.00 – 12.30 часа
Втора част: 12.30 – 16.30
Финал: 17.00 часа
Всеки ще получи набор от материали, с които да тренира уменията си след уъркшопа и малък подарък, който да му напомня, че винаги може да има и друга перспектива. Очакваме ви!

Водещи психолози:
Диляна Колева – www.lammen.bg
Даниела Василева – https://dahttps://danivasileva.blogspot.bgnivasileva.blogspot.bg
Наталия Кърджалийска – klubpsychologyvarn.alle.bg

Цена на уъркшопа:

Ранно записване до 20.08.18- 300лв. 
Цена за партньорска двойка – 480 лв ранно записване
Всеки ранно записал се има предимството да си избере стая в къщата.

От 20.08.18 до 15.09.18– 350лв.

На място /ако има свободни места/ – 380лв.

Цената за ранно записване се запазва независимо дали е внесена цялата сума или само капарото до посочената дата. 

Предварително запазване на място с капаро – 100лв.
Сумата на капарото не се възстановява при отказ от присъствие.
Банкова сметка и получаване на фактура се уточняват при записване на посочените телефони и мейли.

Цената включва:
1. Три нощувки в къщата
2. Кафе, чай, вода – неограничено по време на целия уъркшоп
3. Транспорт от гр. Елена до с. Мийковци, за когото е необходимо.
4. Вечерята на 22.09. Продуктите за вечерята на 22.09 и барбекюто през третата нощувка.
5. Всички материали за уъркшопа, които остават за участниците
В рамките на деня тримата психолози ще бъдат на ваше разположение за въпроси, свързани с дискомфорт, породен от ролевите игри или инсайти.

Цената не включва:

1. Транспорт от началната точка на заминаване
2. Закуски и обеди. При желание да се ползват домашните 3 закуски и 2 обяда приготвени от собствениците се доплащат общо 45лв.

Информация за къщата:

Ще ви посрещнем в къща, специално избрана заради възможността да конфронтираме всякакъв тип непринудено общуване. Не ви каним в лукс, защото там е лесно да се затворите в зоната на комфорт, а нашата цел не е тази.
Предлагаме ви приключението да откриете пътя към собствените си умения за движение в общност. Защото животът, който живеем, непрекъснато ни поставя в точно такива ситуации – общуване, с което трябва да се справим, без да бягаме или игнорираме. / Подробности за къщата ще предоставим в лична кореспонденция при проявен интерес./

Панорамно видео на Къщата: https://www.youtube.com/watch?v=-l2TRaNRSks

Контакти и записване: 
1. E- mail: klubpsichologyvarna@abv.bg; dilynakoleva@gmail.com
2. Тел: 0878 510 963; 0889 281 952; 0889 912 795

Галерия от преживяванията на групата 3-5 ноември 2017г:

Галерия от снимки на „Къщата“ сезон 2 

Консуматори на чувства, уловени в капана на самотността /част 1/

Човешките взаимоотношения понякога са толкова естествени и в същото време толкова жестоки, че наподобяват онези грозни сцени от животинския свят, на които често затваряме очи.

Спирам се на консуматорството в партньорските и интимните взаимоотношения. Трансформацията им наподобява все повече отношенията на хищниците в природата – индивидуално преживяване с цел оцеляване/удоволствие. Гоня докато постигна това което искам, консумирам го, за да оцелея/временно доволство/ и си отивам. Оставям след себе си само боклук /в случая – емоционален/, който времето разпилява из пространството.

Деца отгледани от хора не умеещи да се обичат, създали взаимоотношения на изискване, състезание и претенция с партньора. Не познаващи компромиса в неговия позитивен вариант, не умеещи да разрешават конфликтите си, потъващи в собственото си безсилие и разочарование. Всичко това отразено върху малкия детски попиващ емоции и чувства мозък, който не получава онова, което му е необходимо да генерира  любовта. Това чувство няма почва да порастне и да разцъфти /за „засаждане“ не говоря, защото това, слава Богу, не е работа на родителя, семето го има у всеки от нас./

Детето начува, че Любов означава или да си послушен, или да ти купуват постоянно „нещо“, или да стоиш мълчаливо пред таблета или телефона все по – дълго и по – дълго и по – дълго, докато невротичността на родителите се укроти за кратко или конфликта приключи с тряскане на врати и размяна на обвинения. След това, да мълчи и объркано да наблюдава близост след проява на агресия. Да попива негативите, които най- често се изливат върху него или да се обърква от противоречивите послания на „Махай се от тук, не виждаш ли че съм ядосан/а“ до „Ела да те прегърна, милото ми то.“

Любовта става все по имагинерно понятие, а партньорството като идея пълна катастрофа.

Същото това дете, става на 20 и е време да създаде партньорство и… о, ужас. Изобщо няма идея какво е това. Знае че трябва да получи нещо, търси го по начина който му е познат – да е угодлив или изискващ, да очаква или да се жертва. Играе го самостоятелна единица и другият някак все липсва или пречи или е просто досаден с различността си. Идват недоразуменията свързани с липсващото умение за конструктивен диалог. Преплитащите се страхове, невротично се свързват в партньорство, което повтаря модели. Няма нищо лошо в повторението, стига то да е ефективно и да предразполага към надграждане. Когато това условие не е налице, деградацията става все по – изобретателна в проявлението си и все по – трудна за трансформиране.

В цялата тази какафония се отглеждат деца без граници, без правила и без морални норми. Единствено условие: да оцелея, да получа и да ползвам колкото мога.

Объркана идентичност, объркани възприятия за  сексуалност, объркана представа за процеса даване и получаване. Със загубата на границите и правилата се изгубват и целите, размиват се приоритетите и смисълът от цялото съществуване изчезва. Настъпва бавно, но сигурно развиваща се екзистенциална криза.

Все по – често се прокрадват мислите, че партньорството е ангажимент, че е тежест, че изисква много, което Аз сякаш не искам да дам. Влиза се в „раздел  любовници“. Искам да получа само това, което ми е приятно и ако може нищо да не дам. Чудесна позиция на партньорство погледната от консуматорското мислене. Проблемът на тези взаимоотношения е, че създава самотници. Независимо от коя позиция ще стои личността, тя е несподелена, а несподелеността води до дълбоко вътрешно неудовлетворение. Няма по- голям емоционален глад от този за удовлетворение.

И така вървим един до друг, но никой с никого. Живеем заедно, а сме си най- далечни.

Диляна Колева

Гледна точка

Един млад грък се обърнал за помощ към възрастен философ, тъй като вярвал, че не е способен сам да промени своетосвадливо и арогантно поведение.

Учителят го изслушал безмълвно и му възложил следната задача: в продължение на 3 години младежът трябвало да дава пари на всеки срещнат човек, който го обиди.

Ученикът се изненадал, но решил да приеме задачата. Да я пренебрегне щяло да представлява поредната проява на високомерие, а той бил дошъл с намерение да се избави от него.

Изминали 3 години и младежът изпълнил изпитанието: всеки път, когато срещнелнякого, който му казвал нещо обидно, той му плащал. След това, вместо на свой ред да го обиди, навеждал глава и отминавал. Бил разбрал, че ако другият му отвърнел, щяло да се наложи отново да бръкне в джоба си и да му даде още една монета. Ако пререканието се проточело, като нищо можел да се разори..

  • Сега трябва да идеш в Атина- наредил учителят. – Там ще научиш всичко, което ти остава, за да продължиш по пътя към мъдростта.

Ученикът се сбогувал с него и няколко дни по- късно се оказал пред вратите на големия град. Покрай главния път към Атина видял възрастен просяк, който седял върху купчина камъни и на висък глас отправял подигравки и обиди към всички влизащи и излизащи.

Обидил и младежа…

– За какво идваш в Атина глупако? – извикал просякът.

Младежът избухнал в смях и навел глава в знак на благодарност за оскърблението.

– Идвам да търся мъдрост – отговорил, без да престава да се усмихва.

– А защо се смееш, когато те обиждам, дръвник такъв? – попитал непознатия старец.

– Смея се, защото в продължение на три години трябваше да плащам, за да получа това, което ти сега ми даваш безплатно…. Благодаря ти.

Влез в града, пътнико, целият е твой – казал просякът, – макар да не ми се вярва да ти остава още много да учиш.

Извод: Може би най- полезната опитност, която ни носи изминатия път, е възможността да променим гледната си точка. Онова, което помага на героя в тази история да се справи с предизвикателството, е не толкова силата, придобита чрез страдание и търпение, нито дисциплината и властта над импулсите, а способността му да промени гледната си точка.

Окситоцинът провокира женените и влюбени мъже да стоят на страна от съблазнителките.

ПРОБЛЕМ: Както е известно окситоцинът е хормон отделящ се от хипофизата /най-силен по време на оргазъм и раждане/, който влияе на нашето поведение. Той способства за възникването на чувство за привързаност, понякога до такава степен, че се превръщаме в комформисти в даденото отношение.

Немски учени изказаха предположение, че така наречения „хормон на любовта“ се отделя в големи количества при контакт и флирт със секси непознат. Това може да доведе до по- сериозни близки отношения и до рискови връзки с него.

ИЗСЛЕДВАНЕ: В експерименталната група, била избрана много привлекателна, сексапилна жена, която трябвало да осъществи контакт с групата изследвани мъже. Преди срещата на всички 57 изследвани мъже, бил приложен хормона окситоцин или плацебо във вид на спрей за нос. Жената изпълняваща есперимента била длъжна да стои на разстояние от 60 см при контакат си с мъжете. Тя трябвало бавно да се приближава към тях и след това да се отдалечава. Мъжете участващи в експеримента били помолени да определят, на какво разстояние от жената се чувстват най- комфортно. В същото време да наблюдават, кога разстоянието между тях е „твърде близко“ и започват да се чувстват неловко.

Всички мъже, след приключване на експеримента споделят, че жената е била много привлекателна.

РЕЗУЛТАТ: Учените с изненада установили, че мъжете, които били в дългогодишни партньорства /брак/ или сериозни връзки/поддържали контакт с една жена/ и бил приложен хормона окситоцин, предпочели да стоят на значително по- голямо разстояние от съблазнителката. Хормонът включил чувството на привързаност, НО не към непознатата, а към собствена съпруга, партньорка играеща важна роля в живота на мъжа. Те се стараели да съхранят дистанция в средата на описания диаметър, за разлика от „неангажираните“ мъже, които независимо дали имали прибавен окситоцини или плацепо, скъсявали дистанцията с 10-15 см повече.

Когато на мястото на жената бил поставен мъж, реакцията по приближаването на всички мъже била еднаква, нямало увеличаване на окситоцина, независимо от погледите, и движенията.

Експеримента бил разширен и когато на мястото на реалната жена била поставена снимка на секси жена. Моногамните мъже, които изпитвали удоволствие във връзките си, реагирали с отдръпване, а свободните мъже с приближаване.

ИЗВОД: Окситоцинът способства за поддържане на моногамните отношения и не позволява на мъжете да демонстрират сексуални желания и чувства на привързаност към други жени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ако сте в моногамна връзка и нямате под ръка окситоцин спрей, съществуват много други начини да стимулирате производството на окситоцин в кръвта. Разбира се, на първо място е секса, добра работа върши да се държите често за ръка, да се притискате един към друг или да се прегръщате при всяка възможност, де се целувате. Всичко това способства за увеличаването на хормона окситоцин.

Източник: http://www.jneurosci.org/

Общуването в семейството. Ролята – родител.

Клуб Психология Варна, организира поредния безплатен форум – дискусия на тема:
„Общуването в семейството. Ролята – родител“.

За да бъдем родители, обучение няма. Започваме това приключение без предварителна подготовка, без подкрепа и без ясен план какво предстои да се случи.

Разполагаме единствено със собствените си родителски модели, които често не искаме да повтаряме. Без алтернатива или със свръх информация, хаоса и объркването бързо завладяват ежедневието ни. Добрата интуиция помага, но кагато е подкрепена с точните знания, успешното родителство е налице.

Заповядайте при нас в събота 11.02 от 14.30 в зала 17 на Младежки дом, за да поговорим за родителските роли, за най- важния екип в живота ви наречен „Семейство“.

Във формата на форум – дискусия, ще разгледаме ролята на майката, ролята на бащата, екипа „Семейство“ и как да го създадем. Както и нещо много важно, към какви институции да се обърнем в случай, че не успяваме да се справим с възпитанието. Кой и как ви съдейства?

Имате възможност да беседвате с четирима психолога в сферата на семейното консултиране, тревожните състояния и депресиите:
Диляна Колева – психолог – консултант
Даниела Василева – психолог – консултант
Наталия Кърджалийска – психолог – консултант
Красимира Граматикова – психолог – консултант

Запазете своето място:
тел: 0878 510 963
e-mail: klubpsichologyvarna@abv.bg

Вход свободен!
Очакваме ви!

Фамилна /партньорска/ консултация

Паралелно с промяната на личната динамика, се променя и динамиката в партньорските и брачните взаимоотношения.

Все по – често, семейните и партньорски двойки са изправени пред непреодолими конфликти и неразбирателства. Неумението да стигнат един до друг води, от една страна, до бързи раздели и честа смяна на партньори. От друга страна често срещано е изпадането в дълбока депресия и нещастност на единия от партньорите, който в неумението си да промени действителстта избира примирението с нея.

Никой от тези варианти не е печеливш. Както за участниците в този брак и личното им развитие, така и за децата приемащи вредните модели на поведение и копирането им, в един по- късен етап от живота.

До преди 20 години, голяма роля в укрепването на семейната структура е играела семейната общност. Съветниците за подобряването на семейната среда са идвали от по – възрастните двойки в рода. Продължаването на модела е бил неминуем, раздялата е била рядкост, тъй като тя не се е приемала като печеливш вариант за никой от семейната структура.

Днес, свободата в отношенията, разбиването на семейните общности и динамичната промяна в сферата на взаимоотношенията, лишиха младите семейства от стабилната структура и подкрепа на семейната общност. За добро или лошо всяка млада двойка е изправена пред предизвикателството сама да взема решения за важните събития в живота си и да търси варианти за излизане от тежките конфликни ситуации.

За съжаление, това е непосилна задача. Няма как неопитността да изгради опитност, стабилност и печеливша стратегия без помощта на водач.

Фамилното /партньорското/ консултиране е една от добрите форми за водене в трудната динамика на изграждане на добро партньорство.

Този тип консултиране, позволява на партньорите в защитена и конфеденциална среда, да стигнат до изслушване, до създаването на обратна връзка, до изясняване на истинските проблеми за техните конфликти. След което се разглежда: кои сфери имат нужда от подкрепа и промяна и съвместно се взема решение как да се продължи напред.

Една метафора на този процес:

Като всички съжителства в градежа на партньорството има силни и слаби тухли, има плътни и здрави мазилки и места с пукнатини. Така градят хора, когато се учат да го правят. Всички ние тръгнали по пътя на партньорството, особено, когато е започнало в юношеските години, работим на принципа : проба – грешка.

Когато настъпи земетресение, една такава постройка може напълно да рухне и да се изгради наново, вече със знания и опит; може да не се разруши напълно и да остане да се крепи на здравите си страни, от които да се вземе опита за дадения момент и да се достроят, вече качествено, слабите места; може и просто да се срути и да остави в градилите я, чувство на облекчение и нежелание да се подновява градежа и.

Първо и най – важно е да се помисли: „Как виждам постройката, конструкта на моето партньорство?“ А как го вижда другия? Едва след това, започва да се работи по пътя който двамата изберат. Ще градите наново ли; ще поправите слабите места ли;  ще погледнете с носталгия към времето наречено брак и ще тръгните в различни посоки, за да градите с вече получената опитност. 

Открийте своя водач, в изграждането на здраво и удовлетворяващо партньорство.

 

Въпроси и отговори по фамилни проблеми във форумния формат:

http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/17825-%D1%82%D0%B0%D1%8F-%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2/#comment-217531

http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/17826-%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD/#comment-217532

 

Благодарност

Преди няколко години в Сингапур, след сватбената церемония, бащата на булката привикал настрани зет си, за да му даде някои съвети за дълъг и щастлив брачен живот.

— Предполагам, че много обичаш дъщеря ми — казал той на младежа.

— О, да! — отговорил младоженецът с въздишка.

— И сигурно си мислиш, че тя е най-прекрасният човек на света — продължил възрастният мъж.

— Тя е идеална във всяко отношение — изгукал младежът.

— Така стоят нещата, когато се ожениш — отбелязал бащата — След няколко години обаче ще започнеш да виждаш недостатъци у дъщеря ми. Когато настъпи този момент, спомни си следното: Ако нямаше тези недостатъци, зетко, тя щеше да се омъжи за някой по-добър от теб!

Ето защо би трябвало да сме благодарни за слабостите на партньора си — нали, ако беше безукорен, нямаше да е женен за нас.