Категория: Семейство

Консуматори на чувства, уловени в капана на самотността /част 1/

Човешките взаимоотношения понякога са толкова естествени и в същото време толкова жестоки, че наподобяват онези грозни сцени от животинския свят, на които често затваряме очи.

Спирам се на консуматорството в партньорските и интимните взаимоотношения. Трансформацията им наподобява все повече отношенията на хищниците в природата – индивидуално преживяване с цел оцеляване/удоволствие. Гоня докато постигна това което искам, консумирам го, за да оцелея/временно доволство/ и си отивам. Оставям след себе си само боклук /в случая – емоционален/, който времето разпилява из пространството.

Деца отгледани от хора не умеещи да се обичат, създали взаимоотношения на изискване, състезание и претенция с партньора. Не познаващи компромиса в неговия позитивен вариант, не умеещи да разрешават конфликтите си, потъващи в собственото си безсилие и разочарование. Всичко това отразено върху малкия детски попиващ емоции и чувства мозък, който не получава онова, което му е необходимо да генерира  любовта. Това чувство няма почва да порастне и да разцъфти /за „засаждане“ не говоря, защото това, слава Богу, не е работа на родителя, семето го има у всеки от нас./

Детето начува, че Любов означава или да си послушен, или да ти купуват постоянно „нещо“, или да стоиш мълчаливо пред таблета или телефона все по – дълго и по – дълго и по – дълго, докато невротичността на родителите се укроти за кратко или конфликта приключи с тряскане на врати и размяна на обвинения. След това, да мълчи и объркано да наблюдава близост след проява на агресия. Да попива негативите, които най- често се изливат върху него или да се обърква от противоречивите послания на „Махай се от тук, не виждаш ли че съм ядосан/а“ до „Ела да те прегърна, милото ми то.“

Любовта става все по имагинерно понятие, а партньорството като идея пълна катастрофа.

Същото това дете, става на 20 и е време да създаде партньорство и… о, ужас. Изобщо няма идея какво е това. Знае че трябва да получи нещо, търси го по начина който му е познат – да е угодлив или изискващ, да очаква или да се жертва. Играе го самостоятелна единица и другият някак все липсва или пречи или е просто досаден с различността си. Идват недоразуменията свързани с липсващото умение за конструктивен диалог. Преплитащите се страхове, невротично се свързват в партньорство, което повтаря модели. Няма нищо лошо в повторението, стига то да е ефективно и да предразполага към надграждане. Когато това условие не е налице, деградацията става все по – изобретателна в проявлението си и все по – трудна за трансформиране.

В цялата тази какафония се отглеждат деца без граници, без правила и без морални норми. Единствено условие: да оцелея, да получа и да ползвам колкото мога.

Объркана идентичност, объркани възприятия за  сексуалност, объркана представа за процеса даване и получаване. Със загубата на границите и правилата се изгубват и целите, размиват се приоритетите и смисълът от цялото съществуване изчезва. Настъпва бавно, но сигурно развиваща се екзистенциална криза.

Все по – често се прокрадват мислите, че партньорството е ангажимент, че е тежест, че изисква много, което Аз сякаш не искам да дам. Влиза се в „раздел  любовници“. Искам да получа само това, което ми е приятно и ако може нищо да не дам. Чудесна позиция на партньорство погледната от консуматорското мислене. Проблемът на тези взаимоотношения е, че създава самотници. Независимо от коя позиция ще стои личността, тя е несподелена, а несподелеността води до дълбоко вътрешно неудовлетворение. Няма по- голям емоционален глад от този за удовлетворение.

И така вървим един до друг, но никой с никого. Живеем заедно, а сме си най- далечни.

Диляна Колева

Аз не помагам на жена си

Приятелят ми дойде да пием по кафе един ден, у дома. Седнахме в кухнята и подхванахме разговор за живота. По време на разговора, станах, за да раздигна чашите и да ги измия. Приятелят ми ме погледна така, сякаш отивам да строя космически кораб. Смаян и с възхищение в гласа той ми каза:

– Радвам се, че помагаш на жена си! Аз не помагам, защото когато съм го правил тя нито веднъж не ме похвали, не каза една добра дума. Миналата неделя разчистих килера и нито една дума на благодарност не чух.

Върнах се на масата седнах до него и изложих моята гледна точка:

– Аз не „помагам“ на жена си. На моята жена помощник не и е нужен, нужен и е партньор. Аз съм неин партньор в къщи и ние имаме различни функции в това партньорство, а изпълнението на домашните задължения не е „помощ“.

  • не помагам на жена си да мие чиниите след хранене, тъй като и аз съм ползвал тази посуда.
  • не помагам на жена си да чисти къщата, защото аз също живея тук и на мен също ми е хубаво да е чисто.
  • не помагам на жена си да готви, защото също искам да ям и също ми е нужно да готвя.
  • не помагам на жена си с децата, защото те са и мои деца, мое задължение е да съм им баща.
  • не помагам на жена си да пере, сгъва, глади, защото това са и моите дрехи и на децата.

Аз не съм помощник в тази къща, аз съм част от този дом.

А що се касае до похвалите, попитах приятеля си, кога за последно, след като жена му е почистила къщата, простряла прането, сменила бельото, изкъпала децата, приготвила яденето и т.н. той и е благодарил. Но не просто да го смънка или да го отбележи, а така с чувство: “ Ех тиии, скъпа моя! Невероятна си!“ Струва ли ти се абсурдно? Нима не е странно, когато ти един път в живота си почистиш килера, да очакваш някакъв особен трофей? Защо? Не си ли се замислял за това приятелю? Може ми ти си се увлякъл по тази „мачовска култура“ , която смята, че домашната работа не е за Него.

Възможно е когато са те учили да правиш това за себе си, то да те е напрягало. Но тогава хвали жена си, така както би искал теб да хвалят, с такива думи и с такива чувства.

Застани редом до нея, бъди неин партньор, а не гост, който идва да яде, спи, вземе душ и удовлетвори своите потребности. Бъди в дома си. В Своя дом.

Настоящите промени в обществото започват от културата у дома. Учете децата си на партньорство и съпричастност към членовете на семейството. Бъдете техен най- добър пример.

Автор: Един Мъж

 

Окситоцинът провокира женените и влюбени мъже да стоят на страна от съблазнителките.

ПРОБЛЕМ: Както е известно окситоцинът е хормон отделящ се от хипофизата /най-силен по време на оргазъм и раждане/, който влияе на нашето поведение. Той способства за възникването на чувство за привързаност, понякога до такава степен, че се превръщаме в комформисти в даденото отношение.

Немски учени изказаха предположение, че така наречения „хормон на любовта“ се отделя в големи количества при контакт и флирт със секси непознат. Това може да доведе до по- сериозни близки отношения и до рискови връзки с него.

ИЗСЛЕДВАНЕ: В експерименталната група, била избрана много привлекателна, сексапилна жена, която трябвало да осъществи контакт с групата изследвани мъже. Преди срещата на всички 57 изследвани мъже, бил приложен хормона окситоцин или плацебо във вид на спрей за нос. Жената изпълняваща есперимента била длъжна да стои на разстояние от 60 см при контакат си с мъжете. Тя трябвало бавно да се приближава към тях и след това да се отдалечава. Мъжете участващи в експеримента били помолени да определят, на какво разстояние от жената се чувстват най- комфортно. В същото време да наблюдават, кога разстоянието между тях е „твърде близко“ и започват да се чувстват неловко.

Всички мъже, след приключване на експеримента споделят, че жената е била много привлекателна.

РЕЗУЛТАТ: Учените с изненада установили, че мъжете, които били в дългогодишни партньорства /брак/ или сериозни връзки/поддържали контакт с една жена/ и бил приложен хормона окситоцин, предпочели да стоят на значително по- голямо разстояние от съблазнителката. Хормонът включил чувството на привързаност, НО не към непознатата, а към собствена съпруга, партньорка играеща важна роля в живота на мъжа. Те се стараели да съхранят дистанция в средата на описания диаметър, за разлика от „неангажираните“ мъже, които независимо дали имали прибавен окситоцини или плацепо, скъсявали дистанцията с 10-15 см повече.

Когато на мястото на жената бил поставен мъж, реакцията по приближаването на всички мъже била еднаква, нямало увеличаване на окситоцина, независимо от погледите, и движенията.

Експеримента бил разширен и когато на мястото на реалната жена била поставена снимка на секси жена. Моногамните мъже, които изпитвали удоволствие във връзките си, реагирали с отдръпване, а свободните мъже с приближаване.

ИЗВОД: Окситоцинът способства за поддържане на моногамните отношения и не позволява на мъжете да демонстрират сексуални желания и чувства на привързаност към други жени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ако сте в моногамна връзка и нямате под ръка окситоцин спрей, съществуват много други начини да стимулирате производството на окситоцин в кръвта. Разбира се, на първо място е секса, добра работа върши да се държите често за ръка, да се притискате един към друг или да се прегръщате при всяка възможност, де се целувате. Всичко това способства за увеличаването на хормона окситоцин.

Източник: http://www.jneurosci.org/

Общуването в семейството. Ролята – родител.

Клуб Психология Варна, организира поредния безплатен форум – дискусия на тема:
„Общуването в семейството. Ролята – родител“.

За да бъдем родители, обучение няма. Започваме това приключение без предварителна подготовка, без подкрепа и без ясен план какво предстои да се случи.

Разполагаме единствено със собствените си родителски модели, които често не искаме да повтаряме. Без алтернатива или със свръх информация, хаоса и объркването бързо завладяват ежедневието ни. Добрата интуиция помага, но кагато е подкрепена с точните знания, успешното родителство е налице.

Заповядайте при нас в събота 11.02 от 14.30 в зала 17 на Младежки дом, за да поговорим за родителските роли, за най- важния екип в живота ви наречен „Семейство“.

Във формата на форум – дискусия, ще разгледаме ролята на майката, ролята на бащата, екипа „Семейство“ и как да го създадем. Както и нещо много важно, към какви институции да се обърнем в случай, че не успяваме да се справим с възпитанието. Кой и как ви съдейства?

Имате възможност да беседвате с четирима психолога в сферата на семейното консултиране, тревожните състояния и депресиите:
Диляна Колева – психолог – консултант
Даниела Василева – психолог – консултант
Наталия Кърджалийска – психолог – консултант
Красимира Граматикова – психолог – консултант

Запазете своето място:
тел: 0878 510 963
e-mail: klubpsichologyvarna@abv.bg

Вход свободен!
Очакваме ви!

Фамилна /партньорска/ консултация

Паралелно с промяната на личната динамика, се променя и динамиката в партньорските и брачните взаимоотношения.

Все по – често, семейните и партньорски двойки са изправени пред непреодолими конфликти и неразбирателства. Неумението да стигнат един до друг води, от една страна, до бързи раздели и честа смяна на партньори. От друга страна често срещано е изпадането в дълбока депресия и нещастност на единия от партньорите, който в неумението си да промени действителстта избира примирението с нея.

Никой от тези варианти не е печеливш. Както за участниците в този брак и личното им развитие, така и за децата приемащи вредните модели на поведение и копирането им, в един по- късен етап от живота.

До преди 20 години, голяма роля в укрепването на семейната структура е играела семейната общност. Съветниците за подобряването на семейната среда са идвали от по – възрастните двойки в рода. Продължаването на модела е бил неминуем, раздялата е била рядкост, тъй като тя не се е приемала като печеливш вариант за никой от семейната структура.

Днес, свободата в отношенията, разбиването на семейните общности и динамичната промяна в сферата на взаимоотношенията, лишиха младите семейства от стабилната структура и подкрепа на семейната общност. За добро или лошо всяка млада двойка е изправена пред предизвикателството сама да взема решения за важните събития в живота си и да търси варианти за излизане от тежките конфликни ситуации.

За съжаление, това е непосилна задача. Няма как неопитността да изгради опитност, стабилност и печеливша стратегия без помощта на водач.

Фамилното /партньорското/ консултиране е една от добрите форми за водене в трудната динамика на изграждане на добро партньорство.

Този тип консултиране, позволява на партньорите в защитена и конфеденциална среда, да стигнат до изслушване, до създаването на обратна връзка, до изясняване на истинските проблеми за техните конфликти. След което се разглежда: кои сфери имат нужда от подкрепа и промяна и съвместно се взема решение как да се продължи напред.

Една метафора на този процес:

Като всички съжителства в градежа на партньорството има силни и слаби тухли, има плътни и здрави мазилки и места с пукнатини. Така градят хора, когато се учат да го правят. Всички ние тръгнали по пътя на партньорството, особено, когато е започнало в юношеските години, работим на принципа : проба – грешка.

Когато настъпи земетресение, една такава постройка може напълно да рухне и да се изгради наново, вече със знания и опит; може да не се разруши напълно и да остане да се крепи на здравите си страни, от които да се вземе опита за дадения момент и да се достроят, вече качествено, слабите места; може и просто да се срути и да остави в градилите я, чувство на облекчение и нежелание да се подновява градежа и.

Първо и най – важно е да се помисли: „Как виждам постройката, конструкта на моето партньорство?“ А как го вижда другия? Едва след това, започва да се работи по пътя който двамата изберат. Ще градите наново ли; ще поправите слабите места ли;  ще погледнете с носталгия към времето наречено брак и ще тръгните в различни посоки, за да градите с вече получената опитност. 

Открийте своя водач, в изграждането на здраво и удовлетворяващо партньорство.

 

Такса за фамилна консултация с присъствието на двамата партньори – 40лв за 90 мин.

 

Въпроси и отговори по фамилни проблеми във форумния формат:

http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/17825-%D1%82%D0%B0%D1%8F-%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2/#comment-217531

http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/17826-%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD/#comment-217532

 

23 вечни съвета за щастлив брак – от хората, които вече са го постигнали

Когато Дейв и Ашли Уилис се оженили преди 13 години, и двамата все още били млади, влюбени и невежи – особено той.

По пътя си срещнали много хора, споделили с тях житейски опит, помогнал им да запазят семейството си в най-трудните времена.

За щастие Дейв записал най-добрите съвети за брака – едни споделени му от по-мъдри от него хора, а други научени от собствените му грешки.

Безспорно е едно:

Ако приложите тези 25 съвета за щастлив брак, ще постигнете по-здраво и щастливо съжителство със съпруга/та си (стига наистина да го искате).


1. Изберете да се обичате един друг и в тези моменти, когато ви е трудно дори да се харесвате. Любовта е и отговорност, не просто чувство.

2. Винаги вдигайте телефона, когато съпруга/ата се обажда. А когато сте заедно с половинката си опитайте да държите телефона си настрана или изключен.

3. Направете времето прекарано заедно приоритет. Отделете си бюджет за вечери навън. Това ще ви се отплати, защото времето прекарано заедно е “валутата” при взаимоотношенията. Затова инвестирайте време в брака си!

4. Обградете се с приятели, които ще укрепят брака ви. Разкарайте хората, които могат да предизвикат характера ви и от там да погубят и брака ви.

5. Уверете се, че смехът е саундтракът на вашия брак!

Споделяйте моментите на радост. И дори в най-тежките от тях, намерете основание да се посмеете…заедно!

6. При всяка караница няма да има “победител” или “губещ”. Вие сте партньори във всичко, така че или ще печелите или ще губите заедно.

7. Един силен брак рядко се състои от двама силни човека в един и същи момент. Обикновено при щастливите бракове съпруга и съпругата са силни в моментите, когато другия се чувства слаб.

8. Приоритизирай това, което се случва в спалнята.

Нужно е много повече от секс, за да се изгради един успешен и щастлив брак, но невъзможно е да се изгради силен брак без него!

9. Помнете, че бракът не е 50/50 – разводът е 50/50!

Бракът трябва да е 100 от 100! Не става въпрос за разделянето всичко на две, а две половини да дават всичко от себе си за цялото.

10. Давайте най-доброто от себе си един на друг, а не остатъците, останали от най-доброто, което сте дали на всички останали.

11. Учете се от другите хора, но не чувствайте необходимост да сравнявате живота или брака си с тези на някой друг.

12. Не оставяйте брака си “на изчакване”, докато децата ви порастнат или в противен случай ще се окажете с празно “гнездо” и изчерпан брак.

13. Никога не пазете тайни един от друг. Тайната е врак на интимността!

14. Никога не се лъжете един друг.

Лъжите разрушават доверието, а доверието е основата на здравия брак.

15. Когато сте направили грешка, признайте си смирено и търсете прошка. Бързайте да кажете “Не бях прав, съжалявам. Прости ми.”

16. Когато половинката ви загуби доверие, дайте ѝ прошка веднага.

Това ще насърци изцелението на брака ви и ще ъздаде възможност доверието да бъде възстановено отново. В тези моменти е трудно, но побързайте да кажете “Обичам те, Прощавам ти, нека продължим напред.”

17. Бъдете търпеливи един с друг.

Вашият съпруг/а винаги трябва да е по-важен/на от графика ви.

18. Моделирай такъв брак, който да направи синовете и дъщерите ти същите добри съпрузи и съпруги, когато порастнат.

19. Бъдете най-големия кураж за половинката си, а не нейния най-голям критик. Бъдете този, който бърше сълзите ѝ, е не този, който ги предизвиква.

20. Никога не говорете с лошо за съпруга/та си на други хора.

Не използвайте социалните мрежи за отдушник на брака си! Защитавай и уважавай половинката си по всяко време и на всяко място.

21. Винаги носете сватбения си пръстен.

Той не само ще ви напомня, че сте свързани завинаги със съпруга/та си, но и ще “казва” на останалия свят, че трябва да спазва някои граници.

22. Когато трябва да избирате между това да не кажете нищо или да кажете нещо, по-добре не казвайте нищо!

23. Никога не забравяй, че един “перфектен брак” се състои от двама несъвършени хора, които отказват да се откажат един от друг!

източник: Дейв Уилис | strongermarriages.com

Колко тежко ще понесат децата ви развода? Тест.

За да прецените как ще се приспособят децата ви към развода, прочетете всяко от долните изречения и поставете съответната цифра. Колкото по – голяма е цифрата, толкова по – лесно ще се случи приспособяването.

1- определено НЕ            2- по скоро НЕ                  3- понякога                 4- по – скоро ДА         5- определено ДА

 

Твърдения

  1. Преди раздялата/развода децата ми имаха много добри отношения с майка си/баща си.
  2. Преди раздялата /развода децата ми имаха много добри отношения с мен.
  3. Въпреки, че сме разделени с бившата ми съпруга/съпруг сме в приятелски отношения.
  4. Бившата ми съпруга/съпруг подкрепя връзката с децата ми.
  5. Аз подкрепям връзката на децата с майка им/баща им.
  6. С бившата ми съпруга/съпруг изяснихме на децата, че не те, а ние сме причината за развода.
  7. С бившата ми съпруга/съпруг си сътрудничим относно вижданията с детето, за да няма конфликти по този въпрос помежду ни.
  8. С бившата ми съпруга/съпруг нямаме разногласия относно издръжката на децата.
  9. С бившата ми съпруга/съпруг няма да се развеждаме по исков ред.
  10. Децата и аз ще живеем в близост, така че ще мога редовно да ги виждам.

 

Съберете цифрите на отговорите си. Най – ниският възможен резултат е 10, което означава, че на децата ви ще им бъде много трудно да се приспособят към развода.

Най-високият възможен резултат е 50, което означава, че на децата ви ще им бъде относително лесно да се приспособят към развода.

Средният резултат е 30.  Много зависи от личността на детето.

Как да съобщим на детето за предстоящия развод или раздяла.

Разводът или раздялата на родителите винаги е емоционално травматично преживяване за детето. Независимо дали родителите продължат добри отношения или преминат в явна или пасивна „война“. Разбира се вторият тип развитие на отношенията води до сериозни нарушения в светоусещането на детето, в отношението му към себе си и другите. Тогава се формират така наречените „програмирани травми“ и PAS синдромът /синдромът на родителското отчуждение.

Пред  родителите, често се появява въпросът : „Как да кажем на детето без да го нараним?“.

В различните възрасти тази новина се съобщава по различен начин, но най – трудно е при децата до 10 години, които реагират с неразбиране и много соматични реакции.

Реактивни нарушения в детска възраст:

  • деца между 2-5 години: говорни смущения, тревожност, страх, регрес, идеи за помиряване на родителите, чувства на вина, агресия
  • деца между 5-7 години: тъга- мъка, огорчение, унижение, планове за отмъщение, желание да си с отсъстващия родител, отхвърляне, страх от изоставяне, вина относно развода/раздялата, яд, ярост, „конфликт на лоялността“, промяна в училищното поведение и академичните умения.
  • деца между 9-12 години: загуба, отхвърляне, самота, срам, фобии, отказ, ярост, страх и съжаление за отсъстващия родител, психосоматични симптоми: главоболие, безсъние, стомашни проблеми, конфликт на лоялността, идеализация на отсъстващия родител, ниска самооценка и неувереност.
  • деца от 13 години…….: конфликт на лоялността, притеснение относно отношението на родителите по между им, надценяване на приятелския кръг, несигурност за бъдещето, страх от емоционални взаимоотношения.

Типични чувства на децата спрямо развода на родителите им: 

страх да не бъдат изоставени, страх от бъдещето, чувство на отхвърленост, гняв, тъга, тревожност, депресия, усещане за безпомощност

Съвети към родителите:

  • сведете до минимум конфликтите с бевшия си партньор
  • позволете на децата да говорят открито за развода
  • покажете на децата, че чувствата им: тъга, гняв и страх са нормални
  • поддържайте силна и постоянна връзка с децата си
  • не обещавайте повече, от колкото можете да изпълните
  • ако децата реагират на развода с тежки прояви, консултирайте се със специалист
  • бъдете последователни в посещенията си
  • планирайте срещите

Ползи от това да си дете на разведени родители:

  • освобождаване от обичайните конфликти
  • чувство на облекчение
  • развиване у децата по – голяма всеотдайност към брака
  • родителите са по – щастливи след раздялата
  • спад на напрежението в къщи
  • родителите имат повече време за децата си

Как да кажем на детето за решението за развод:

  • Идеалният вариант е двамата родители да уведомят заедно детето. Това го спасява от вероятността да чуе различни версии.
  • Не унищожавайте авторитета на партньора си. Той ще продължи да поддържа отношения с децата най-вероятно. Не изказвайте презрителни и обидни коментари за родителя, когото все още обичат.
  • От първостепенно значение за детето е как ще се промени живота им след развода. Подгответе се да обясните какво ще бъде ежедневието им след раздялата с партньора.
  • Разводът винаги се отразява емоционално на децата. Възможно е да се чувстват депресирани или да изпитват вина. Предпоставки за позитивно приспособяване към промените се децата да прекарват достатъчно време с всеки от двамата родители /особено важно е да ен се минимизира връзката с бащата/и родителите да запазят оптимално добри взаимоотношения след развода/да си сътрудничат при изпълнението на родителските задължения.
  • Когато отговаряте на детските въпроси, бъдете подготвени да повтаряте едно и също седмица след седмица, месец след месец. Децата понякога са склонни да фантазират, че родителите им отново ще се съберат.
  • Децата със сигурност ще негодуват и ще искат подробности. Добре е да изтъкнете като причини за решението си факти, които те вече знаят, а не да им казвате неща, които не съзнават.  „Много пъти сте ни чували да се караме. Видяхте колко зле се чувствахме заедно през ваканцията. Забелязали сте как татко ви прекарва все по-малко време в къщи и все повече на работа.“
  • Ако се разделяте пробно, без практически развод, уведомете децата за продължителността на раздялата.
  • Децата имат нужда, често да им се напомня, че те не са причина за раздялата на родителите си. „Майка ти и аз ви обичаме и винаги ще ви обичаме. Решението ни да се разделим няма нищо общо с вас. Просто вече не сме щастливи заедно.“

Как не бива да го казвате?

  • „Баща ти е виновен за всичко“
  • „Всъщност още не знаем кога точно ще се разделим“
  • „Сега ти си мъжът в семейството. Мама много разчита на теб“
  • „Разводът е за добро“

Когато единият родител изостави децата?

  • Замислете се за собственото си поведение. Може би гневът, който храните към бившия си съпруг да пречи на посещенията му? Ако е така, то единственият потърпевш е детето. Променете отношението си.
  • Не осмивайте напусналият  семейството. Признайте истината на детето, без обидни квалификации.
  • За изоставено от баща си дете е жизнено важно да има край себе си други възрастни мъже. Не изоставяте връзката с бабата и дядото.
  • По-малките деца, често, поставят на пиедестал отсъстващият родител. Във фантазиите им той е добрият, просто не може да бъде с тях. Не се чувствайте застрашени. Рано или късно детето ще се освободи от илюзиите си.
  • „Баща ти/майка ти, не постъпва никак добре, като не идва да те види. Ти си ми най- скъпото нещо на този свят, а той не знае какво изпуска.“
  • „Ти си прекрасно дете и заслужаваш всичката обич на този свят. За съжаление баща ти/майка ти, не знае какво изпуска.“
  • „За нищо на света не бих те изоставила. Винаги ще те обичам.“

Как не бива да се казва?

  • „А ти какво очакваше? Баща ти /майка ти е неудачник/а.“
  • „Честно казано, радвам се, че не се виждаш с него/нея – само ти пълни главата с глупости.“
  • „Може да е зает.“ – не лъжете.

Как да се сбогувате след посещение?

  • На детето му е нужно време, за да свикне с посещенията през уикенда. Не прибързвайте.
  • Не преигравайте, че се чувствате страхотно след като всъщност ви се плаче. Децата интуитивно улавят вашето настроение и може да си внушат, че тъгата е нещо лошо. Най – добре е да разкриете мислите си:“След няколко часа трябва да тръгваме. В такива моменти винаги изпитвам тъга, защото знам колко ще ми липсваш след това.“
  • „Най – тъжно ми е точно след като се сбогуваме. Но после се чувствам малко по – добре, защото започвам да очаквам следващото ти посещение.“
  • Обяснете им, че смесените чувства са също възможни. „Въпреки, че ми е мъчно, че няма да те виждам известно време, аз се вълнувам като си мисля, какво ще правим заедно при следващото ти посещение. Така че, съм едновременно и тъжен и весел.“
  • Когато отидете да вземете детето обърнете внимание на емоционалното му състояние: „Мисля, че понякога, когато те взимам, се чувстваш доста странно. Сигурен съм, че дори наистина да искаш да ме видиш, има случаи, когато ти се ще да си останеш в къщи, уморен си или си зает с други неща. В други дни пък ти се ще, мама и татко изобщо да не се бяха развеждали.“

Как не бива да казваме?

  • „Днес майка ти/баща ти, пак беше в обичайното си лошо настроение.
  • „Няма нужда да плачеш, нали пак ще се видим в сряда.“

Как да представим на детето новия си партньор?

  • Представете новия си партньор само, ако сте сигурни, че отношенията ви са стабилни и обвързващи.
  • Ако целта на представянето е да подразните новия/стария си партньор не го правете.
  • Не изненадвайте децата. Предупредете ги за плановете си няколко седмици, преди да направите решителната крачка.Това ви дава време да вникнете в страховете и тревогите им и да ги обсъдите. Ако ви се сторят положително настроени за срещата, не бързайте да решавате, че отношението им винаги ще бъде такова.
  • Бъдете ясни и откровени:“Знаеш, че откакто се разделихме с майка ти/баща ти, се срещам с една/един мъж/жена. За мен тя/той е много специална личност. Затова реших, че е време да се запознаете. Какво мислиш по въпроса?“
  • Ако детето откаже срещата, опитайте се да разберете защо. Може би е наранено и тъжно и още храни надежди за събиране на семейството. Освен това, сигурно чувстава, че извършва предателство спрямо другия родител.
  • Отразете чувствата:“Казваш, че всичко е наред, но май нещо те натъжава.“

Как не бива да се казва?

  • Не е ли страхотен/на? Не си ли доволен/а, че намерих толкова добър човек?
  • „Не казвай на татко/мама, че си ме видял/а.“
  • „Виж кой е седнал ей там? Един човек, който исках да ти представя.“

Изброих най – често срещаните ситуации, в които родителите изпитват затруднения или правят основни грешки в поведението, които полагат началото на детските травми. В раздел „ТЕСТОВЕ“ ще намерите тест „Колко тежко ще понесе детето ви развода?“ и ПРИКАЗКА, която е подходяща за деца до 7 години, за обявяване на решението за развод.

В раздел „ТРЕНИНГИ“ ще намерите важният за развеждащи се или разведени родители „Игрова терапия при развод и раздяла на родители“, изключително помагащ при ситуации на развод и раздяла, който се провежда при събиране на достатъчна бройка хора./бихте могли да се запишете по всяко време.

Вредните родителски модели – промяната в качеството на живота ни.

Дали сме това, което искаме да бъдем или сме неволни модели на родителите си?

Съзнаваме ли го или просто живеем така както сме научени?
На 19.11.2016 събота ще се проведе първа част от дневен тренинг на тема:

"Вредните родителски модели - промяната в качеството на живота ни"
Заповядайте!Може би „отровният” родителски модел е оставил трайни следи в самооценката и не можете да се справите с личния си дискомфорт?В първата част / на 19.11.2016/ всеки участник ще разпознае модела на родителско възпитание, който е повлиял на поведението му и как го или би могъл да го предаде на децата си.
Във втората част / следваща събота, която ще определи групата/ ще бъдат представени и проиграни техники и методи за справяне с най-неприятните страхове и поведенчиски модели.

По време на тренинга се разглеждат основните родителски поведения, които водят до трайни промени в мисленето и поведението както на възрастния така и на на децата му, като с това предразполагат към тревожни състояния.
Изхождайки от личните ни преживявания като дете, всеки ще може да прецени до колко е преодолял нежеланото родителско поведение и дали несъзнателно го копира и предава на децата си.

 

Програма

9.30 – 10.30 ч – Запознаване и въвеждане в темата. Определяне на основните родителски модели. Най - честите съчетания на вредно възпитание.

10.30 – 11.30 – Обратна връзка с личния опит.

11.30 – 12.30 – Обедна пауза

12.30 – 14.00 – Деформации в мисленето и поведението следствия на определен родителски модел.

14.00 – 14.30 – кафе пауза

14.30 – 15.30 – Най - често срещаните страхове и провали, които изживяват хората. Какво е родителското влияне към настоящия момент.

15.30 – 16.30 – Как да разпознаем дали родителския модел все още има влияние над нас? Работа с лични казуси.

Цена 30 лв.

При желание на участниците може да се издаде удостоверение за преминат практически тренинг!

Водещ тренинга: Диляна Колева - психолог - консултант

Участието се гарантира с предварително записване на посочените координати.
Телефон за записване: 0878 510 963
е-mail: dilynakoleva@gmail.com

 

Семейните войни

Човешките взаимоотношения са дейност изискваща съвкупност от умения. Можем да ограничим тези, които не ни носят удоволствие и да прекратим онези, които ни гневят и не можем да променим.

Има един особен тип взаимоотношения – семейните.
Те са част от нашето израстване, въпреки, че често не ги понасяме, несъзнателно ги носим като част от собственото си поведение.

Свързвайки се с партньор, който носи своята специфика и модел на личните си семейни взаимоотношения, семейните войни и противоречия в новосформираните семейства стават неизбежни и всекидневни.

– Да разберем родословието на семейните си взаимоотношения.
– Да проследим как пренасяме точно това, което дълбоко не харесваме в личните си отношения.
– Как да спрем този цикъл и да изработим свое собствено отношение към хората, които наричаме наш род.

В този тренинг ще променим гледната точка за ключови семейни конфликти или кавги, през ролеви игри и смяна на ролите.
Всеки ще влезе в ролята на различни образи, за да стигне до усещането и важността на другия. Само така може да се стигне до осъзнаване на личните емоционални блокажи и това което несъзнателно ни пречи да подобрим общуването си.

Тренингът ще се провежда през петък в 18.30 часа.
Записването за участие е задължително, тъй като групата е само от 8 човека.

Водещи:
Диляна Колева – психолог консултант – позитивна и краткосрочна терапия
Наталия Кърджалийска – психолог консултант – когнитивно – поведенческа терапия

Записване на:

тел: 0878510963

e-mail: dilynakoleva@gmail.com

Цена: 10лв

Очакваме Ви!