Категория: Тревожност

Изгубеното родителство

Успяхме да се изгубим в морето от информация. Вече никой не знае кое е вярно и кое не. Истината е, че всичко е вярно, човек има способността да усеща истината за себе си. Имаме eдна способност, нарича се интуиция. В огромния шум, който произвеждаме, изгубихме връзката с интуицията.

Ражда се детето. Радост или тревога? Вече все повече виждам тревогата в мислите на родителите. Първо – как да родя? Този въпрос преди 10 години НЕ СЪЩЕСТВУВАШЕ. Раждането се случва по един, единствен начин. Но, не и днес. Днес измислихме раждане за страхливите майки и мързеливите лекари – ще се режем. Не защото има нужда, ами, ей така за по- лесно, на лекарите, а майките…… те вярват, че е по – лесно и за тях. Тези които не са се докоснали до истинското раждане никога няма да разберат силата на онзи процес, чрез който даваш сила на собственото си дете. Лекарите подкрепят и налагат новата норма на раждане, жената изгубва връзка с инстинкта си. Преднаталните кодове, които оставяме в психиката – отхвърляне. А ние психолозите ще наблюдаваме последствията.

Детето започва да се кърми. Да кърмя или да не кърмя? Този въпрос беше обиден за всяка майка преди години. Да отнемеш или да се откажеш от кърменето е отхвърляне на детето. Това е първата и най- важна връзка, изграждаща доверието.  Още един вграден код. Лекарите, системата и всичко останало отново подкрепят процеса. Иначе ще се срути една чудесна индустрия за бебешките адаптирани млека. А те са толкова добри, че алергизират децата днес или в последствие, няма значение. Майката, казва това е нормално, защото нормата вече я няма никаква. В природата женска, която не иска да роди и да кърми детето си го обрича на смърт. Днес лекарите бързо препоръчват адаптираните млека, никой не учи майката как да стимулира кърмата, а млечните банки …… изчезнаха.  Ние поддържаме човешко същество, което израства в бавно и поетапно неосъзнато отхвърляне. А ние психолозите ще наблюдаваме последствията.

Детето прохожда. Тук някъде се появяват и бащите. Това е нормално, все пак по – рано те не могат да кърмят, могат само да обгрижат майката, въпреки, че на повечето майки вече им се иска бащите и да кърмят. Е, затова има адаптирани млека, да помогнем на майката. Литературата бълва все повече идеи как да приобщим бащата, без оглед на това детето от кога има нужда от присъствието на бащата. Той, назад във времето винаги е бил зает да осигури дом и прехрана на майката и детето и това отнема много. Днес, Той -бащата, трябва да може да гледа бебета, да сменя памперси и да прави мляко. Бавно и поетапно оттегляне на майката и вкарване на бащата в женския образ. Без време и без аналог. Майките все повече се оплакват, че майчинството им тежи /чудя се какво са си представяли/ , а бащите все по – объркани не знаят нито какво трябва да правят, нито кое е правилно, нито кое е тяхната роля. Така объркани търсят начин да се отделят, да избягат. Обвинени са, а всъщност те самите вече изгубиха мястото си в отглеждането на детето. Какво да кажем за детето – то става също толкова объркано. Между кавгите, сръдните и прехвърлянето на отговорности, двамата родители все по – малко започват да обичат и все повече да приемат и разглеждат детето като тежест и ангажимент. И то попива – отхвърлянето. А ние психолозите работим с последствията.

Детето ходи.  Едно такова говорещо, припкащо, любопитно, усмихнато.  Майката вижда в него детските си кукли и започва да удовлетворява собствената си суета. Дрехи скъпи, неудобни, ужасни за детето, но майката тържествува. Все пак, да живее суетата, практичността не ни интересува. Детето плаче, опитва се да се съблича, роптае, губи си обувките, хвърля си прекрасните шапки, изобщо…… То – детето има нужда от трикотажен гащеризон и буйки, нищо повече, но никой не се свързва с него, за да го усети. Слагат му се неудобни дрехи, води се в неудобни места, където вместо да играе на воля, трябва да пази новите дрехи, изобщо бива научавано да се чувства неудобно и това да е норма. Появило се и растящо в една среда, която е изградена не за него, то не разбира какво трябва да прави. Родителите пък стават все по – объркани, защото не разбират защо иначе така прекрасното им дете не се държи като възрастен, голям и послушен човек. Да, то трябва да порасне бързо, за да може мама и татко да се чувстват удобно. Трябва да следва всичките им претенции и да ходи където те решат, че е важно. Детето се научава да угажда, да бъде перфектно, да изпълнява, за да бъде обичано. Някои деца програмират това поведение за цял живот, други се бунтуват срещу него цял живот – страхуват се да не бъдат отхвърлени или се научават да отхвърлят заради същия този страх. А ние продължаваме да наблюдаваме последствията.

И така минават първите седем. Базата на която се развива всяка личност. Непоправимите седем. Каквото е заложено, заложено е.

Това е само един микроскопичен акцент от изгубването на усещането – родител. Свръхамбициозни, лежерни или колебливи в родителството си, наблюдаваме все повече залитане в крайностите на тези поведения. А следването на всяка крайност създава трайни изкривявания във възприемането на себе и света, в който се намираме.

Винаги има изключения и това е най- добрият коректив. Надявам се да оцелее.

Диляна Колева

 

Отлична профилактика на родителски перфекционизъм

„Ако някога ми се роди син, ще направя всичко на обратно. От третата годинка ще започна да му повтарям: Миличък, ти не си длъжен да ставаш инженер. Не е задължително да си юрист. Изобщо не е важно какъв ще станеш, когато праснеш. Искаш да си патоанатом? Здраве да е. Футболен коментатор? Моля. Клоун в търговския център? Отличен избор!

В своята трийсета година, той ще дойде при мен – потен плешив клоун с размазан грим и ще каже:

– Мамо, на трийсет години съм и съм клоун в търговския център. Ти такъв живот искаше за мен. Какво си мислеше, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво искаше да ми покажеш, когато вместо да ме насочиш към математиката, ме оставяше да си играя с момчетата навън!?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз те следвах във всичко, не исках да те потискам. Ти не обичаше математика, обичаше да играеш с приятелите си.

А той ще каже:

-Аз не знаех до какво ще доведе това, аз бях малък, не можех да решавам, а ти, ти, провали живота ми. – и ще изтрие лицето си с мръсния ръкав.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите търсят някой да име  виновен, че не го живеят. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ах“ и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

 

ИЛИ НЕ ТАКА.

„Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. След третата година, ще започна да го насочвам:

-Не бъди идиот, скъпи, мисли за бъдещето, учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.

И в трийсетата година, той ще дойде при мен – потен оплешавяващ програмист, с дълбоки бръчки по лицето и ще каже:

-Мамо, на 30 години съм и работя в Гугъл. Работя по 20 часа на ден. Нямам семейство. Какво си мислеше, мамо, когато казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво си представяше, когато ме караше да уча математика?

А аз ще кажа:

– Скъпи, но аз исках, ти да получиш добро образование. Исках да имаш много възможности.

Той ще отвърне:

-За какво са ми тези възможности, ако съм нещастен? Виждам клоуните в търговския център и им завиждам, мамо. Можех да съм на тяхното място и да съм щастлив, а ти, ти провали живота ми. – и с палци ще потърка очите си.

И тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:

-Виж сега, в света има два типа хора – едните живеят живота си, а другите през цялото време се оплакват и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ох“ и вероятно ще припадне. На психотерапия ще ходи около 5 години.

 

ИЛИ ПЪК ПО ДРУГ НАЧИН:

„Когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. Когато стане на 3 години, ще му кажа:

-Аз не съм тук, за до ти казвам какво да правиш. Аз съм тук, за да те обичам. Отиди и питай баща си, скъпи, не искам да съм отново крайна.

В своята 30та година, той ще дойде при мен, един потен, оплешавяващ режисьор, със изписано страдание и ще ми каже:

-На 30 години съм мамо, вече 30 години се опитвам да привлека твоето внимание. Посветих ти 10 филма и 5 спектакъла. Написах за тебе книга, мамо. Имам чувството, че ти е все едно, защо никога не каза какво мислиш? Защо винаги ме пращаше при баща ми?

Аз ще кажа:

– Скъпи, аз нищо не исках да решавам вместо теб. Просто те обичах скъпи, за съветите беше баща ти.

Той ще отвърне:

-За какво са ми бащините съвети, като аз исках да чуя теб , мамо? Цял живот се опитвам да привлека твоето внимание. Бях готов да дам всичко, само за да чуя мнението ти, мамо, какво мислиш за мен. Със своето мълчание, със своето отхвърляне, ти опропасти живота ми.

Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа:

– Виж сега, в света има два типа хора, едните живеят живота си, а другите все нещо чакат и ако ти не разбираш това, значи си идиот.

Той ще каже „ах“ и ще припадне. Психотерапията ще продължи около 5 години.

Този текст е добра профилактика за нашия майчински перфекционизъм – стремежът да бъдем идеални майки. Отпуснете се. Колкото и да се стараем да бъдем добри майки, децата ни винаги ще има какво да разкажат на психотерапевта си.

 

 

 

 

 

Автор, Творец, Паразит или Жертва

Едно нещо научих в този живот, ако искаш да имаш нещо, стани и го сътвори. Ако искаш приятели – създай си приятели, ако искаш семейство – създай си го и се вложи в него, ако искаш работа не я търси сам я сътвори, ако искаш друга действителност разбъркай елементите и я пренареди.
Четири житейски позиции има в този живот – на автора, на твореца, на паразита и на жертвата. Ако искаш да бъдеш автор и да станеш твореца пази се много от хората избрали позицията на паразит и бягай далече от хората избрали да са жертви. Те ще те държат в своя омагьосан кръг на безвремие и апатия, ще искат да те променят, ще изискват от теб, ще бъдат жестоки спрямо желанията ти, ще свирят по тънките струни на чувството ти за дълг и вина и ще те вържат с много вериги към себе си, за да не можеш да промениш нищо в своя живот, а да останеш в плен на собственото им безумие.
Авторът е човек на новото, той има идеи, които никой друг не е сътворил. Малко са авторите в този свят, но са запомнящи се с това, че всички благоденстваме от това, което са сътворили. Трудна е тази позиция и малко свише е нужно да ти е пуснато. Авторите не познаваме лично, това са хора, които няма да се оплитат в безумни контакти и да робуват на нечии претенции. Може да ги наречем аудсайдери или единаци. Те имат нужда от своето пространство, за да могат да се свържат с авторското в човешката си природа.
Позицията на Творец е достъпна за всеки. Ако успеем да избягаме от паразитизма и жертвеността тя ще ни се отвори с цялата си прелест. Всеки от нас е заложен като Творец на този свят, но му е попречено да го разбере от масата Паразити и Жертви, които са го възпитали, че не може, че е длъжен и че трябва да се подчинява. Творчеството е акт, в който откриваме нещо ново за себе си /подчертавам за себе си, а не изначално/ и го развиваме по начин уникален и полезен за нашето лично развитие. Творец е учителката, която е открила правилния подход за своя клас, специалиста, който е открил правилното отношение към клиента, така че да му бъде най – полезен, човека с идея, която поставя на точно онова място, в което тя сработва и му дава поле за развитие.
Творец е всеки, който знае какво да вземе от света и как да го подреди, така че то да заработи по начин, който му носи удовлетворение.
И ако си представим света, като едно огромно Лего, представете си, колко възможности да променим действителността си имаме. Колко много елемента можем да надградим, да слеем, да премахнем или да добавим, само трябва да си го позволим.

автор: Диляна Колева

Безусловно

Беше 20.00 часа на октомврийския вторник, когато се качвах в колата. Отивах на танци – чудесен финал на всеки работен ден. Някой почука на стъклото, стресната погледнах -съседът. Говори нещо и ми подава лист хартия.
„Една жена – казва- ви търсеше. Беше много възрастна едва ходеше, водеше я друга жена. Каза да и се обадите“
Много изненадана погледнах листчето, имаше телефон под него с разкривен почерк:
“ баба Раче. Обадете се. Моля ви!“
Обърнах се да попитам за подробности съседа, но той си беше тръгнал.
Баба Раче, по описанието и по почерка веднага разбрах, че това е нашата стара детегледачка, която не съм чувала поне от 8 години. В случаите, когато се сещах за нея си мислех, че вече сигурно е много стара…. и толкова.
В моята глава това беше взаимоотношение, което е свършило работата си и вече не съществува.
Типичната безцеремонност на големия град, на която се научих в годините общуване с различни хора. „Пито – платено“ са казали.
Но дали е така за всички?
Дали някой някъде не те заобичва с цялото си сърце, докато ти правиш бизнес с него?
Научих се да затварям емоцията, сърцето си, чувствата. Така е някак по – безболезнено, по – неангажиращо. Това виждах, това копирах, така вървях напред. Така беше по – лесно. Няма мисли, няма чувства, няма ангажимент – типичния консуматор.
Отвориш се – боли, затвориш се – не стига до теб, не боли. Докато правим това, някой остава на пътя на миналото, някой забравяме някъде в пространството. Мислех си, безвъзвратно.
Този вторник…отвори в мен забравено усещане – някой те обича безусловно. Когато човек намери баланса, онези, които го чакат ще напомнят за себе си.
Баба Раче се появи в средата на моите 20 години, когато се наложи да заживея в големия град с двете си деца на 3 и 5 години. Попаднах в зона на огромен дискомфорт, с хора, които бързаха, нямаха време, не си помагаха и бяха, някак, много заети със себе си. Идвайки от съвсем друга среда, освен невъзможност да се справя, стоеше и емоционалния шок. Работех по 6 дни в седмицата по 9 часа, съпругът пътуваше често и освен на един двама приятели, не можех да разчитам на никой друг.
Баба Раче беше възрастна дама от улицата на която работех. В пенсионна възраст се беше заела да гледа деца – обичаше децата. Бързо направихме връзката и тя веднага ми направи оферта, че ще гледа две, за цената на едно. Толкова имах нужда от тази оферта тогава.
Изведнъж, децата ни се оказаха с баба /защото тя държеше да я наричат така/ с малка къщичка в центъра и безопасен двор, в който играеха с часове, докато свърша работа. Баба Раче им мажеше филии, водеше ги на люлки, лежаха по леглата и гледаха детски, тичаха по двора…. изобщо тя им даде комфорта, от който имаха нужда всички деца. Истински тъгуваше за тях, когато не ги водех по – дълго време и често се обаждаше, когато те поотраснаха и имах много по – малко нужда от нейните услуги.
Смених телефони, не мислех вече за нея. Тя някак си беше си свършила работата.
До този вторник, когато разбрах, че тази жена изпитва истинска мъка по липсата на връзка с нас. Помолила съседката си, с градския транспорт да я придружи до другия край на града, разчитайки на късмета да сме си у дома, за да ни види. Не можеше да ходи и беше вече много стара, но това не пречи, когато човек има нужда от контакт, който му е носел радост.
Стана ми едновременно гузно и много мило.
Някой някъде ни обича, без да знаем. Някой ни пази в сърцето си без да натрапва това. Когато говоря за любов – имам предвид точно това – безусловна, чиста и дълбока.
Беше късно и реших, че ще се обадя на другия ден. В мен се блъскаха мисли и чувства от всякакъв характер – дали не е много болна, да не би това да е по – скоро тежка среща, дали няма нужда от нещо?
На следващата сутрин, отново изключих, денят ме грабна.
По обяд се сетих, взех телефона, отсреща се вдигна веднага:
– Баба Раче?
– Ах, кой си ти бе, защо не се сещам?
– Аз съм, Диляна.
Усетих вълнението, смях:
– Ах каква хубава изненада, къде сте вие, аз идвах преди две седмици. Помислих, че няма да ми се обадите. Мисля ви толкова често…. Децата вече са големи…. Не съм ви виждала от 8 години… елате да ви видя…
– Да, всичко е различно, децата много се зарадваха, като чуха че си идвала. Ще дойдем. В петък, надвечер.
– Да ,да надвечер, да се приготвя, нали гости ще посрещам. Ах, че хубава изненада.Чакам ви , да знаете. Гости ще посрещам.
– Да, до петък, много се радвам, че те чух.

Напомни ми за последния разговор, с едната ми баба /Бог да я просити/, който проведохме седмици преди да почине:
– Ало, бабо, позна ли кой ти се обажада.
– Смях и радост, как няма да те позная. Диляна
Не я видях жива след този разговор. Но си запазих спомена и чувството – че някой някъде ни обича безусловно. Ние често не се сещаме за него, защото той не ни ангажира с личността си, с проблемите си, с претенциите си.
Той просто ни обича и може само да се радва, когато ни чуе.

 

С благодарности към Баба Раче

Диляна Колева

За гадателите и тревожността

До сега не съм чула или прочела някой да е променил живота си, защото гадателка му е предсказала нещо или е следвал подобен род указания. Този тип енергийни вмешателства водят до изключително статична, и неточна информация, като тя е поднесена по начин с огромно поле за интерпретация. Страхът от неизвестното вкарва хората в контакти, които вместо да помогнат, объркват и повеждат човек в нови и деградивни внушения. Там няма отговори, а се отварят още по – големи пространства за неизвестното. Вероятно това задържа внушаемите хора все по- стабилно в дълготраен такъв контакт. 
Когато става въпрос за тревожни състояния, паники и всякакъв вид неврози, най-смешното което съм чувала е, как се е стигнало до баячка или ходжа, който открил магия /не мога да не се усмихна:)/ След което тревожността става още по – голяма и вкарва човек в безкрайния кръг на предположенията. Тревогата се засилва, неврозата тържествува и това, което се случва е няколко месеца по – късно отново при специалистите. 
Колко е трудно, човек да стигне до знанието, че сам управлява живота си, че може да постигне всичко само ако промени гледната точка, тълкуването на възприятията и отношението………. към какво??? КЪМ СЕБЕ СИ. Никой не е длъжен и е в абсолютно невъзможност да промени живота ни, ако ние не го желаем. Факт е, че мнозина се пробват, в течение на целия ни живот. И едни други – мнозина – очакват това да го направи някой друг.

 Иначе за плацебо ефакта на внушенията всички знаем. Прави ритуал за успех и изведнъж нещата му тръгват, пък то просто му се закрепила вярата. Все пак на този принцип работят много успешно древни практики, като леене на куршум, восък и т.н. Дори аз понякога препоръчвам, като го видя човека, че му трябва просто да си види страха и някой да му го визуализира, и да му каже, че е извън него, чудесно. Метода е безпогрешен. За доста хора, това работи известно време, стига да не го превърнат в компулсия, че си губи ефекта. Не се ли закрепи вярата, обаче, нищо не сработва.

С пораженията върху вярата и мотивацията от подобен род срещи се сблъсквам непрекъснато в процеса на работата ми с клиенти. Понякога има и телесни поражения, поради физическата намеса с цел „излекуване“, която предлага подобен „оракул“. Няма сила по – голяма от тази, която носим в съзнанието си. Тя е онази, която може да ни излекува или да ни направи късметлии. Да стигнем до нея и да се научим да я ползваме е наша несъзнателна цел по време на целият ни живот. Проблемът идва от това, че болшинството от хората вярват, че някой друг може да им я даде от себе си. Това е невъзможно.

Как да опознаем себе си?

В самото начало на нашия живот, още със самото раждане, всеки от нас се появява носейки в себе си определени способности и таланти. С напредването на възрастта започва бързо да се изгубва връзката с талантите и способността да се усвояват навиците, но ако се работи усилено над себе си те могат да се развият отново.

Малкото детенце се различава от възрастния, по мнението на психолозите, в първите години то е в пълна хармония със себе си и има способността несъзнателно да усвоява определени истини за себе си и света. Тъй като в тази възраст детето е със слабо развита реч, знание и цялостен поглед  за света, то не може да формулира правилно от какво има нужда, своите мисли и емоции.

Възрастният човек, рано или късно стига до идеята да опознае себе си и да открие смисъла на своя живот.Когато човек стигне до този въпрос, по никакъв начин не можем да изключим влиянието на социалната му роля и възрастта.

Повечето хора се замислят за себе си и връщането към вътрешното си спокойствие и хармония, когато в живота им се заредят негативни събития и проблеми, стрес и депресия. Само след като осъществите контакт със себе си, ще ви се открият много житейски истини, тъй като познанието за живота и света идва чрез познанието за самите себе си.



Да погледнем себе си от страни

Като начало е важно да се вгледате в себе си, да се вслушате във вътрешния си глас, погледнете на себе си от страни.

  • Напишете всичките си слаби и силни страни, маниерите, които добре познавате и реакциите си в дадени ситуация, които са ви направили впечатление, че се повтарят.
  • Може да съставите списък на всичко, което определяте като „Себе си“ и да го сложите на място, което да е винаги пред очите ви. С него ще работите по време на процеса към себепознание.
  • След като направите това, прочетете ги и си задайте въпроса: „Бих ли общувал или дружал с такъв човек като себе си?“

Постарайте се да отговорите искренно на този въпрос не се страхувайте от себе си. Ако всичките ви отговори са отрицателни, то си струва да се замислите за промяна на някои черти от характера. Но не започвайте да се критикувате и осъждате, необходимо е разбиране и търпение. Научете се да се обичате и цените и не забравяйте за разумния егоизъм.

 

Поглед в страни

Какво е вашето обкръжение? Помните ли поговорката: „ Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа кой си.“ В тази мъдра поговорка се крие дълбок смисъл, който ще ви помогне да разберете повече за себе си.

Внимателно анализирайте кръга от хора, с които общувате, особено внимание обърнете на тези, с които ви се налага да общувате ежедневно. Получавате ли удоволствие от общуването с тези хора или по – скоро ви ядосват? Искате ли да се откажете от това общуване или бихте искали да увеличите срещите си с тях? Помислете за живота си и за хората, които ви заобикалят. Така ли си представяхте живота си преди пет години? А как си го представяте след пет години? Възможно е да ви се наложи да преосмислите контактите с вашето обкръжение, възможно е и да се наложи да прекратите някои от контактите, които са ви неприятни. Поносимостта на негативното във вашия живот ви прави хронично уморени и депресирани, води ви до неумението да бъдете щастливи и удовлетворени.

 

Поглед навътре

Обърнете се към себе си, опитайте се да останете насаме със себе си, опитайте се да поговорите през вътрешния си диалог. Опитайте се да видите зад своите мисли и чувства, определете какво всъщност ви е нужно и какво бихте искали да промените, внимавайте да не се подведете по инерцията на мисленето, най- добре записвайте искренно, от какво се нуждаете. Бъдете максимално искренни със себе си и не престъпвайте принципите си, научете се да отказвате и да казвате „не“. Също така често помагайте на хората, особено на тези, които действително се нуждаят от вашата помощ, правете добри дела.

 

Самопознанието се състои в това, да изпитвате чувство на вътрешно спокойствие, щастие и удовлетворение от себе си и живота си.

Гледна точка

Един млад грък се обърнал за помощ към възрастен философ, тъй като вярвал, че не е способен сам да промени своетосвадливо и арогантно поведение.

Учителят го изслушал безмълвно и му възложил следната задача: в продължение на 3 години младежът трябвало да дава пари на всеки срещнат човек, който го обиди.

Ученикът се изненадал, но решил да приеме задачата. Да я пренебрегне щяло да представлява поредната проява на високомерие, а той бил дошъл с намерение да се избави от него.

Изминали 3 години и младежът изпълнил изпитанието: всеки път, когато срещнелнякого, който му казвал нещо обидно, той му плащал. След това, вместо на свой ред да го обиди, навеждал глава и отминавал. Бил разбрал, че ако другият му отвърнел, щяло да се наложи отново да бръкне в джоба си и да му даде още една монета. Ако пререканието се проточело, като нищо можел да се разори..

  • Сега трябва да идеш в Атина- наредил учителят. – Там ще научиш всичко, което ти остава, за да продължиш по пътя към мъдростта.

Ученикът се сбогувал с него и няколко дни по- късно се оказал пред вратите на големия град. Покрай главния път към Атина видял възрастен просяк, който седял върху купчина камъни и на висък глас отправял подигравки и обиди към всички влизащи и излизащи.

Обидил и младежа…

– За какво идваш в Атина глупако? – извикал просякът.

Младежът избухнал в смях и навел глава в знак на благодарност за оскърблението.

– Идвам да търся мъдрост – отговорил, без да престава да се усмихва.

– А защо се смееш, когато те обиждам, дръвник такъв? – попитал непознатия старец.

– Смея се, защото в продължение на три години трябваше да плащам, за да получа това, което ти сега ми даваш безплатно…. Благодаря ти.

Влез в града, пътнико, целият е твой – казал просякът, – макар да не ми се вярва да ти остава още много да учиш.

Извод: Може би най- полезната опитност, която ни носи изминатия път, е възможността да променим гледната си точка. Онова, което помага на героя в тази история да се справи с предизвикателството, е не толкова силата, придобита чрез страдание и търпение, нито дисциплината и властта над импулсите, а способността му да промени гледната си точка.

Шест медитации по Екхарт Толе

Тук са представени няколко медитации от Екхарт Толе, които могат да ви помогнат

да усетите и задълбочите състоянието Тук и Сега. Други практически упражнения

можете да намерите в книгата на Е.Толе „Силата на момента Сега. Практика”.

 

Медитация с наблюдаване на дишането

Препоръчвана продължителност: от 10 до 15 минути.

Преди да започнете медитация, седнете в удобна за вас поза. Можете да седнете

на стол с права облегалка или да се разположите на пода, седнали със скръстени

крака на възглавничка, в традиционната поза за медитация.

И така, седнете удобно с изправен гръб и затворете очи. Насочете вниманието

дълбоко във вас и го обърнете към дишането си. Не се опитвайте да правите

дишането по-дълбоко, нека да е естествено. Според това, как ще наблюдавате

дишането си, вдишванията и издишванията от само себе си ще станат дълбоки и

продължителни. Почувствайте, как въздуха влиза и излиза от тялото ви.

Почувствайте, как се повдига коремът ви при вдишване и се прибира при издишане.

Ако се появят мисли в ума, просто ги забележете, а след това връщате вниманието си

към дишането. Ако потокът мисли ви отвлича, в момента, когато ги забележите ще

престанат да властват над вас. Просто им позволявате да текат и връщате

вниманието към дишането.

Продължете медитацията още 10-15 минути. След това отворете очи. Постойте на

мястото си с отворени очи още няколко минутки.

 

Медитация с питие

За тази медитация е по-добре да се използват безалкохолни напитки.

Вземете кана с вода или сок или чаша чай или кафе. Обърнете внимание върху

това, как се протяга ръката ви към съда, за да го вземе. Докосвайки чашата или

каната, се вслушайте в усещанията си. Какво чувствате: горещина, топлина, студ или

температура, равна на вашата?

Вдигнете каната или чашата от масата и я задръжте като наблюдавате усещанията

си. Почувствайте теглото на това, което държите. Усещате ли, как работят мускулите

ви в пръстите, дланите, ръцете? Може би, сте забелязали, как се стича слюнка в

устата ви още преди да докоснете чашата с устни. Как усещате напитката на устните

си: гореща, топла, хладна, прохладна, на температурата на тялото? Може би,

чувствате гъстотата на напитката? Преди да направите първата глътка, усетете я в

устата си. Почувствайте вкуса й. Усетете, как течността се стича по гърлото към

стомаха. След това продължете пиенето. Като правите това, внасяте осъзнатост на

всяко ваше действие и преживяване, свързано с пиенето. Наслаждавайте се на

настоящия момент. Насладете се и на това, което пиете!

 

Медитация за вътрешно усещане

Седнете на стол с изправен гръб или на възглавничка върху пода. Затворете очи.

Почувствайте дишането си. Усетете, как въздухът влиза и излиза от тялото ви.

Обърнете внимание на физическите си усещания като: напрежение, пристягания,

болка, които можем да наречем външно ниво на усещания. Осъзнайте тези

преживявания и продължете да ги усещате. Отпуснете тялото и особено тези негови

части, където усещате напрежение и напрегнатост. Ако усещате болка, било то

физическа или емоционална, обърнете й внимание. Позволете си да преживявате

всичко, което усещате. Наблюдавайки и усещайки, може да забележите, че умът се

стреми да даде на усещанията названия, налагайки им имената „напрежение” ,

„свиване”, „болка”, „гняв” или някакво друго название. Умът може да поиска да си

спомни старо преживяване или да ви разкаже история за чувствата. Каквото и да е,

не следвайте възпоменанията и историите, продължете да следите усещанията си.

Без спомените и историите ще ви остане само преживяването.

Бъдете внимателни, усещайте собственото си дишане и външното ниво на

усещания. Сега се опитайте да задълбочите вниманието си до вътрешните

преживявания на тялото. Ако не ви се отдаде веднага да почувствате това, започнете

с усещанията на собствените си ръце. Протегнете напред ръцете си и обърнете

дланите нагоре. Убедете се, че китките ви не докосват нищо. Но, за да не се уморят

ръцете, опрете лактите на коленете или на възглавничката. Дръжте очите затворени.

Попитайте се „Откъде знам, че имам ръце?”. Позволете на вниманието да се насочи

към ръцете. Може да почувствате спазми, топлина, леко охладняване или обратно –

сила и енергия. Това е началото на преживяванията на вътрешното тяло.

Преживяванията на тази жизнена сила са и вашата връзка с покоя.

Сега позволете на вниманието си да се движи от китката нагоре: по ръцете,

раменете. Почувствате китките, предмишниците и рамената заедно. Сега насочете

вниманието си по долните части на тялото: ходилата, подбедрицата и бедрата. Не се

вълнувайте, ако не ви се отдаде да почувствате една или друга част на тялото,

обърнете внимание върху това, което ви се отдава да усетите. Почувствайте корема и

гърба, гърдите. Шията… и главата. Сега се опитайте да усетите изцяло тялото си –

като едно енергийно поле. Едно такова ваше преживяване на себе си е на по-високо

ниво, отколкото физическото. Продължете да задържате вниманието си върху

преживяванията на цялото тяло в течение примерно на пет минути и се

наслаждавайте на медитацията!

 

Медитация върху осъзнатостта на предметите

Седнете на стола с изправен гръб или седнете със скръстени крака на възглавничка

върху пода. Затворете очи, обърнете внимание на собственото си дишане.

Почувствайте, как въздухът влиза и излиза от тялото ви.

А сега обърнете внимание на някои външни звуци, каквито и да са те: звуци от

преминаващи коли, гласове, птича песен и т.н. не ги назовавайте и не ги

интерпретирайте. Обърнете внимание на всяка мисъл или образ, които се появяват в

ума ви. И отново – не ги назовавайте и не ги интерпретирайте. А сега, отворете очи.

Осъзнайте обектите, които виждате около себе си и пред себе си. Позволете на

формите, съществуващи в настоящия момент просто да съществуват, без да ги

наричате, оценявате или интерпретирате.

А сега погледнете, ще съумеете ли да осъзнаете собственото си вътрешно

пространство, от което се раждат формите на сегашния момент: формите,

образуващи дишането ви, външните звуци, образите и другите обекти. Осъзнавайки

това пространство, вие започвате да осъзнавате самото осъзнаване. Това сте вие – на

най-дълбоко ниво. Задръжте това осъзнаване докато стане комфортно за вас.

 

Медитация при сутрешно събуждане

Толкова много неща не забелязваме в настоящето, защото от момента на

събуждането се оказваме изцяло потопени в собствените си мисли, страхове и

желания, свързани с предстоящия ден. Опитайте се да направите това просто, кратко

упражнение по наблюдение и преживяване на усещанията преди още да сте станали

от леглото. Ще се удивите, колко ще промени това деня ви.

Събуждайки се, не ставайте от леглото веднага, постойте още няколко минути там.

Почувствайте дишането си. Концентрирайте се върху усещанията на тялото си.

Почувствайте, как чаршафите докосват кожата ви. Какви са на усещане: меки, топли?

Почувствайте, как под вашата тежест матракът се огъва. Правете това без да

прекъсвате и наблюдението върху собственото си дишане. Ослушайте се за външните

звуци: тиктакането на часовника, моторите на минаващите коли, викът на децата,

други звуци.

След това, когато усетите готовност да станете, почувствайте, как тялото ви заема

седящо положение. Почувствайте, как тазовите кости потъват при това в матрака.

Почувствайте, как се изправя гърба ви. Усетете, как чаршафите престават да докосват

кожата ви. Седнете и огледайте предметите наоколо. Обърнете внимание на

светлината, идваща от прозореца. Стъпете на пода, усетете грубата или гладка

повърхност под краката ви. Когато станете и тръгнете към банята, обърнете

внимание на всяка своя стъпка.

 

Медитация при ходене

Традиционните медитации при ходене се извършват при много малка скорост на

движение. Но тази медитация се изпълнява на скоростта на ходене, която изисква

ситуацията, независимо дали разхождате кучето или вървите към колата си, дали

пазарувате или дори бягате, за да не закъснеете за самолета или просто бягате в

парка.

По време на ходенето обърнете внимание на дишането си. След това насочете

вниманието върху краката. Почувствайте, как краката стъпват по земята. Първо

чувствате, как петата се докосва до земята, след това средната част на ходилото.

Усетете, как накрая цялото стъпало се притиска до земята и се отблъсква от нея след

това до следващата крачка.

Обърнете внимание на останалите части на тялото. Има ли някъде притискане,

напрежение, болка? Отпуснати ли сте? Можете ли да почувствате тялото си отвътре,

вътрешния поток на живота? Забелязвате ли звуците: шумът от коли, гласове, птича

песен? Можете ли да почувствате вятъра дали е слаб или силен, духа ли в лицето ви

и докосва ли кожата ви? Как духа вятърът – едва го усещате или със силата си

насълзява очите ви? Почувствайте температурата на въздуха – топло, горещо или

студено. Осъзнайте наличието на вещи и предмети наоколо – дървета, здания, хора,

коли, велосипеди. Усетете ароматът на цветята, цъфтящите дървета, приготвяните

ястия, газовете от минаващите покрай вас автомобили.

Ако се загубите в мислите, усетите ли се веднага върнете вниманието си към

движението на тялото, дишането и чувствените усещания. Възможно е хиляди пъти

да сте минавали по тази улица, но никога истински да не сте я забелязали – какво

има на нея, защото никога не сте присъствали изцяло. Сега разходката ви дава

възможност да се пробудите за настоящия момент.

Пожелавам ви ползотворна практика!

Окситоцинът провокира женените и влюбени мъже да стоят на страна от съблазнителките.

ПРОБЛЕМ: Както е известно окситоцинът е хормон отделящ се от хипофизата /най-силен по време на оргазъм и раждане/, който влияе на нашето поведение. Той способства за възникването на чувство за привързаност, понякога до такава степен, че се превръщаме в комформисти в даденото отношение.

Немски учени изказаха предположение, че така наречения „хормон на любовта“ се отделя в големи количества при контакт и флирт със секси непознат. Това може да доведе до по- сериозни близки отношения и до рискови връзки с него.

ИЗСЛЕДВАНЕ: В експерименталната група, била избрана много привлекателна, сексапилна жена, която трябвало да осъществи контакт с групата изследвани мъже. Преди срещата на всички 57 изследвани мъже, бил приложен хормона окситоцин или плацебо във вид на спрей за нос. Жената изпълняваща есперимента била длъжна да стои на разстояние от 60 см при контакат си с мъжете. Тя трябвало бавно да се приближава към тях и след това да се отдалечава. Мъжете участващи в експеримента били помолени да определят, на какво разстояние от жената се чувстват най- комфортно. В същото време да наблюдават, кога разстоянието между тях е „твърде близко“ и започват да се чувстват неловко.

Всички мъже, след приключване на експеримента споделят, че жената е била много привлекателна.

РЕЗУЛТАТ: Учените с изненада установили, че мъжете, които били в дългогодишни партньорства /брак/ или сериозни връзки/поддържали контакт с една жена/ и бил приложен хормона окситоцин, предпочели да стоят на значително по- голямо разстояние от съблазнителката. Хормонът включил чувството на привързаност, НО не към непознатата, а към собствена съпруга, партньорка играеща важна роля в живота на мъжа. Те се стараели да съхранят дистанция в средата на описания диаметър, за разлика от „неангажираните“ мъже, които независимо дали имали прибавен окситоцини или плацепо, скъсявали дистанцията с 10-15 см повече.

Когато на мястото на жената бил поставен мъж, реакцията по приближаването на всички мъже била еднаква, нямало увеличаване на окситоцина, независимо от погледите, и движенията.

Експеримента бил разширен и когато на мястото на реалната жена била поставена снимка на секси жена. Моногамните мъже, които изпитвали удоволствие във връзките си, реагирали с отдръпване, а свободните мъже с приближаване.

ИЗВОД: Окситоцинът способства за поддържане на моногамните отношения и не позволява на мъжете да демонстрират сексуални желания и чувства на привързаност към други жени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ако сте в моногамна връзка и нямате под ръка окситоцин спрей, съществуват много други начини да стимулирате производството на окситоцин в кръвта. Разбира се, на първо място е секса, добра работа върши да се държите често за ръка, да се притискате един към друг или да се прегръщате при всяка възможност, де се целувате. Всичко това способства за увеличаването на хормона окситоцин.

Източник: http://www.jneurosci.org/

Безусловната любов

Когато бях около тринайсетгодишен, баща ми ме дръпна настрана и ми каза нещо, което щеше да промени живота ми. Двамата седяхме в очуканата му стара кола в странична уличка на едно от по-бедните лондонски предградия. Той се обърна към мен и каза следното:

— Сине, искам да знаеш че каквото и да направиш в живота си, вратата ми винаги ще е отворена за теб.

По онова време бях в началото на юношеството. Не разбирах какво има предвид, но знаех, че е нещо важно, затова го запомних. Три години по-късно баща ми почина.

Когато станах монах в Североизточен Тайланд, се замислих над думите на баща ми. По онова време домът ни бе малко общинско жилище в беден лондонски квартал — къща, в която човек не би изгарял от желание да влезе. Но тогава осъзнах, че баща ми бе искал да каже нещо друго. В думите му, като диамант, завит в дрипава кърпа, се криеше най-недвусмисленият израз на обич, който мога да си представя: „Сине, каквото и да направиш в живота си, знай това — сърцето ми винаги ще е отворено за теб“.

Баща ми ми предлагаше безусловна любов. Без обвързващи уговорки. Аз бях негов син и това му стигаше. Беше прекрасно. Беше истинско. Той говореше искрено.

Иска се смелост и мъдрост да кажеш подобни думи на друг човек, да отвориш сърцето си за друг без условия. Може да ни се струва, че той ще злоупотреби, но нещата не стоят така, не и според личния ми опит. Когато някой ти даде такава любов, все едно си получил най-скъпия дар. Ти я цениш високо, пазиш я до сърцето си, за да не я изгубиш. Въпреки че когато той ми каза тези думи, не разбирах напълно смисъла им, дори тогава не бих посмял да нараня такъв човек. Ако дадете тези думи на близък човек, ако наистина ги мислите, ако идват от сърцето ви, този човек ще се постарае да заслужи обичта ви, а не да се възползва от нея.