Категория: Тревожност

Детските сънища, кошмари и среднощни ужаси

Потиснатите емоции и чувства, както и стрсът от деня оживяват в сънищата. Съновната дейност, жизнена функция на подсъзнанието, управлява невероятно сложния свят на душата. Сънищата разсейват твърде заплашителните  за съзнането ни емоции, чувства и преживявания. Чрез тях ние преработваме ежедневните си тревоги, страхове и предизвикателства. Сънуването намалява отрицателната сила на потиснатите ни спомени и чувства в миналото. Успокояваме се, че еднa разумна част от нас, подсъзнателно, работи нощно време в наша полза, за да ни излекува от травмите, получени в будно състояние.

Когато сънят на детето е нарушен от множество съновидения, подсъзнанието сигнализира, че е събрано много напрягащо преживяване, за да може да се освободи само чрез съня. То може да не си спомня съня от който се е събудило, но да не може да заспи отново. Започват повтарящи се кошмари. Среднощният ужас е, когато страхът продължава и след събуждането. За да зспи отново детето се нуждае от родителят, за да го успокои. Честа причина за нарушаването на съня, ходенето насън, кошмарите и нощните ужаси са потиснатите емоции.

Как могат да помогнат родителите

Проблемите при съня подсказват, че подсъзнанието се опитва да се излекува, но се нуждае от помощ.

  1. Поинтересувайте се с кого е прекарало денят детето ви, дали е имало някакви проблеми в училище или в детската градина. Малки промени в дневния режим например са достатъчни да смутят дълбоко детето /особено малкото/, без ние да го осъзнаваме. Учителите и възпитателите ще ни подскажат причините за лошите сънища.
  2. Изслушайте го. Остсвете детето да разкаже последователно съня, както се е развил, без да го прекъсвате. Когато знае, че ще бъде изслушано, детето може по-лесно да се довери и да разкаже, реалните си преживявания, които може да са болезнени и застрашителни. Твърде вероятно е детето да изпитва вина за сцените, които си спомня, или да е объркано. Споделянето на глас пред проявяващ разбиране родите може да свърши чудеса за намаляне на травмата.
  3. Не прекъсвайте разказа на съня му. Понякога ние , възрастните, твърде прибързано, буквално тълкуваме образите от съня. Ако сподели, че небето е червено, не бива да му противоречим. В езика на сънищата момичето вижда вижда послание за това, което става вътре в него, и символите на този свят не винаги са реалистични.
  4. Не тълкувайте съня. Само този, който е сънувал, знае смисъла на съня си и ако не го разбира на съзнателно ниво това е добре за него. Понякога разказването на съня е достатъчно да се освободи подсъзнанието от дълбоко потиснатия материал. Трябва да знаем, че подсъзнането върши своята работа, дори това понякога да ни се струва бавно и мудно.
  5. Наблюдавайте игрите на детето си. Това е детският начин да пресъздаде изживяванията си от деня. Както сънищата през нощта, така мечтите и фантазиите през деня помагат на детето да преодолее изпитанията в ежедневието. Повтарящите се игри са ключ към скритите проблеми, обременяващи подсъзнанието. Като ги разиграва със своите играчки, то може да ги контролира по-добре;това, което е ужасяващо през нощта, става по-поносимо през деня в играта.
  6. Предложете му да води дневник на сънищата си. Тази идея е привлекателна за много деца над 8 годишна възраст /особено момичетата/и може да се окаже чудесна възможност за преодоляване на смущаващите сънища. Дневникът може да се води с думи, с думи и рисунки или само с рисунки. Времето което отделяме за това показва какво значение придаваме на съня.
  7. Помогнете сънят да продължи. Известният психолог Карл Юнг е бил убеден, че е изключително полезно да се измисли край на незавършен или страшен сън, като се разкаже като приказка. Да помогнем на детето да го формулира по модела на приказката – „Имало едно време…..“, описва се проблемът от съня и когато е най-страшно и безнадежно преминаваме към – “ Тогава един ден….“. Съществува елемент в приказките, в който винаги някой се приртичва на помощ. Помагаме да го създаде – вълшебници, джуджета…..Приказките са изклщчително подходящи за превъзмогване на страшни сънища.

Когато въпреки усилията не успеете да се справите с кошмарите на детето потърсете терапевт. Добре е да се избере терапевт, който работи с езика на детските сънища.

Проявете желание да участвате в терапията. Когато възникнат трудности, проблемът не е само в еди член на семейството. При ситуации причиняващи дълбока травма, като развод, загуба на доходи, сериозно заболяване на родител или дете, промяна на работа и т.н. детето ни съпреживява нашия стрес. Децата често са барометър за емозионалното равновесие в нашето семейство. Поведението им показва,че имаме нужда от външна помощ, за да преодолеем изпитанията. Като обединим усилията си като семейство, вместо да насочваме вниманието си само върху проблемите със съня, по-бързо ще открием решението и ще постигнем трайни резултати.

Диляна Колева

 

Научете децата да уважават гнева

Гневът е емоция, която често остава в зоната на забраната. Искаме децата да бъдат мили, но забравяме, че гневната емоция е част от нашето преживяване и е важно да бъде изразявана. Най- добрият начин за това е да се научи детето как да я разпознава в себе си и как да я изразява конструктивно. Биологията и психологията на децата инстиктивно ги подтиква да създават контакти, много деца предпочитат да не застрашават взаимоотношенията си, като не изразяват емоции, които биха предизвикали конфликти. Вместо да изразят гнева си повечето деца /особено момичетата/ стават отстъпчиви, като отричат важните вътрешни сигнали на гнева. Гневът казва: Това е важно за мен! Тук нещо не е наред!  Обратното деструктивно преживяване на гнева е преминаването му в усещане за безсилие и избухване в неконтролируемо агресивно поведение. Също толкова деструктивно, както и примиреното отстъпчиво мълчание или угаждане.

Разбирайки корените на своя гняв децата се чувстват по – силни да се преборят със себе си и да потърсят помощ. Разпознаването  и уважаването на гневната емоция помага на децата да изградят пълноценна връзка със себе си.

Подтискането и игнорирането на силни чувства и емоции могат да доведат – при леките случаи – до физически симптоми като болки в стомаха и главоболие. При по – сериозните ситуации малките деца придобиват навика да мигат често, да гризат ноктите си или да се подмокрят нощно време. По- големите деца /доста изразено при момичетата/ могатда изразят гнева си , като отказват да се хранят, нарушават вечерния час, боледуват хронично или изпадат в депресия. Тези симптоми не винаги означават подтиснат гняв, но са показателни за прикрити чувства. Детето е убедено, че не може да ги изрази гласно – от страх да не бъде наказано, заклеймено като лошо или да не навлече неприятности на някой друг.

Най- добрият начин да разберете какво представлява гневът е да наблюдавате директното му изразяване в къщи. Гневът е емоция, преодоляна чрез мисълта. Когато детето вижда гняв, освободен чрез жестокост, подигравка или крясъци, то самото става или жестоко и нападателно или отстъпчево, за не става прицелна точка на чуждия гняв. Ако гневът се приеме като естествена емоция, в която трябва да се вслушате и да използвате внимателно, децата се научават да ценят това, което се показва и да постъпват конструктивно, за да променят или подобрят дадено взаимоотношение или ситуация. Ето и няколко полезни насоки, как да превъзмогнем гнева:

Научете повече за гнева.

Бихме могли да използваме известни напътствия как да изразяваме нашия собствен гняв и да превъзмогваме гнева на другите. Като деца много от нас са реагирали гневно, когато са ги наранявали. Гневът прикрива обидата и избухването ни помага да не се чувстваме така уязвими. Много възрастни продължават да използват гнева, за да прикриват чувствата си на болка и уязвимост. Ако не успяваме сами да стигнем до тези чувства и да намерим начин да се справим с тях е добре да потърсим специализирана литература, терапевтични групи или лична терапия. Когато се научим да се вслушваме в това, което ни подсказва гневът, и сме наясно дали, кога и как да го изразим, даваме по – добър пример на децата си.

Потърсете какво не е наред във взаимоотношението, а не какво не е наред с децата ви.

Изречението : Ядосвам се, когато кажеш, че ще прибереш обувките си, а не го правиш.

Има много различно значение от: Колко пъти трябва да ти повтарям да занесеш тези обувки в стаята си.

Първото твърдение ясно показва, че съществува проблем между нас и детето. Второто намеква, че е глупаво и не може да изпълни това за което е помолено. Изречения то типа „Ядосвам се….“ дават точна информация на децата ни за нашите чувства, те виждат, че да си гневен и ядосан не е страшно, че това може да се каже, да си коментира и да се промени. Разбира, че тази емоция е позвалена и не ни прави лоши или слаби. Да сме ядосани и гневни е нормално, да говорим за това е нормално. Извън нормата е да премълчаваме тези чувства, да ги изменяме в  тъга, мълчание, агресия. Това наше поведение помага на децата ни, когато изпитват тези емоции да ги споделят ясно и директно, без необходимост да го прикриват, да нараняват другите или да се защитават.

Гневът не означава насилие.

Много от нас се страхуват от гнева, защото при предишни преживявания той ни е довел до насилие. Като набием детето, когато сме ядосани, не го приучаваме към дисциплина. То се научава само да е слабо и безпомощно пред възрастните и да посяга на по- слабите, когато е гневно. Добър модел за децата е да наблюдават как родителите им заедно преодоляват това чувство, без то да се превръща в насилие. Момичетата имат нужда да виждат майките си как превъзмогват тези чувства ясно и открита. Момчетата се учат от бащите си. Желанието да се преодолее проблемът, като се вслушаме във всички чувства – положителни и отрицателни- и оценката на засегнатите взаимоотношения и хора премахват огорчението от каквато и да е гневна ситуация.

Осигурете безопастна зона на гнева.

Популярната фраза: „Черно ми е пред очите!“ описва много добре емоцията гняв. Понякога емоцията ни обгръща толкова плътно, че пред себе си виждаме само черно, черно, черно.В такива случаи се нуждаем от бяло знаме, време за почевка или безопастна зона, където да се поохладим, да преброим до десет, да съберем мислите си. Когато емоциите пламват бързо, може би е разумно да се създадат семейни правила за гнева, за да се предотвратят психическите травми или физическото насилие. В случай, че сме ядосане, можем да спрем разиграващата се сцена, като кажем, че е необходимо прекъсване или просто излезем от стаята. Когато детето ни избухне в гняв, можем да му помогнем да го преодолее, като и осигурим тихо място, близо до нас, за да се успокои. То разбира: всички се нуждаем от прекъсване, но си запазваме взаимоотношенията.

Така детето се научава, че гневът се появява и отминава, че е емоция, която трябва да се уважава, и че взаимоотношенията остават непокътнати.

Ако родителите имат неотработен механизъм на изразяване на гневна емоция, както са го проявявали в детството си, оставят в детето си същите травми като своите и без механизъм за справяне. Някои от деструктивните прояви на гняв са : сърдене, игнориране, обвиняване, обиди, физическо насилие, мълчание.

Когато научим децата си да изразяват с думи чувствата си, ние можем да им помогнем по- успешно да превъзмогнат травмиращите събития.

 

Подкрепата – как я даваме и как я очакваме?

  1. Да, силна съм и мога да се справя. Това вече го знам. Не може ли просто да бъдеш съчувстващ и да ме оставиш да бъда слаба? / Скъпи, благодаря ти за подкрепата./
  2. Имам спешна нужда от прегръдка, може ли да се видим?
  3. Явно връзката ни приключва. Той има странен проект, заради който дори няма време да пише цял ден, да не говрим, че изобщо не се виждаме. Добре, ще се преструвам, че всичко е наред, докато не видя ясни доказателства.
  4. Благодаря, че ме изслушахте! Чувствам се по- добре.
  5. Приятели, благодаря, че поговорихте с мен. Стана много по-ясна цялата ситуация.Вашите препоръки са безценни.

Това са мисленни диалози, които показват, че освен различни видове изразяване и разбиране на любовта има и в показването на подкрепа.

Вероятно сте имали в трудна ситуация и сте имали усещането, че никой не ви разбира, нито ви подкрепя. В такъв момент вероятно не бихте могли да забележите, че нейният израз е бил различен от този, който сте имали нужда в този момент.

Ще разгледам някои от основните изрази на подкрепа, с които често ни показват съпричастност или очакват от нас такава.

  • ПРЕГРЪДКА. Известно е, че при прегръдката се отделя хормонът серотонин или хормонът на щастието. Това допринася за хормоналният баланс и подобрява здравето. За да разберете дали това е правилния начин за подкрепа на любимия човек започнете леко да го прегръщате в напрегнати за него моменти. Ако отвръща, просто дайте още топлина, чрез широка прегръдка. Много добър вариант за по- тактилните хора.
  • ДА МЕ ОСТАВЯТ НА СПОКОЙСТВИЕ. Това е вариант за хора, които решават проблема по- лесно сами. Подобно на примера от трета точка в началото, това са хора, които се изолират докато не намерят решение и се отдават на действие. Не искат срещи и разговори. Най- добрата подкрепа за тях е да им дадем време и пространство да се успокоят и да намерят решение.
  • ДА УБОДРИТЕ И НАХЪСАТЕ. Често в трудни моменти се опитваме да се освободим от тъгата и тежките мисли. Нахъсващи фрази като „Можеш“, „Можеш да го направиш“, „Стегни се и давай напред!“, „Ти си мъж“ и т.н.  Дали това е правилният начин за подкрепа към човека? Най- добрият показател е обратната връзка, ако той започне да се усмихва, да повтаря тези фрази. Да се активира и да е вдъхновен, значи това е неговия начин за подкрепа. Ако, обаче реагира като първия пример в началото, подобна подкрепа по – скоро би била противопоказна и може още повече да смаже човека. Той вероятно се нуждае от следващия вид подкрепа.
  • ДА СЪМ СЪЖАЛИТЕЛЕН И СЪПРИЧАСТЕН. Този вид подкрепа е подходящ само за отделни силни личности с творческа житейска стратегия. Ако съжалявате човек тип „жертвена житейска позиция“, който само това чака, засилвате негативното поведение.  В първия пример в началото имаме този тип силна личност, който има нужда от малко съжаление – „Ти си моето момиче, и тази работа наистина те съсипва.“ Само тази реплика е достатъчна, за да даде друга емоция на човека. По принцип силните личности, вече знаят това за себе си, имат силно развита отговорност и често не могат да си позволят слабост. Те са перфекционисти и в моменти на неуспех им е трудно да приемат пораженията. Затова за тях, понякога е добре да се освободят от стреса и да си позволят да бъдат слаби /но не отпуснати /
  • ДАВАНЕ НА СЪВЕТ. Образованите и интелигентни хора трудно ползват консултации при проблем. Но ние можем да изразим своето мнение, да дадем препоръка, ако я поискат след като уточним дали човекът има нужда от това.  Често, когато изчерпаме ресурса си за справяне в трудна за нас ситуация, виждаме възможно най- малко решения. Външно мнение в този момент може да се окаже много добра подкрепа.
  • ДА ИЗСЛУШАМЕ. Понякога няма нужда от нищо повече освен добро слушане. Човек има нужда да изкаже това, което го тревожи или му тежи и да чуе себе си. Разбира се това не е добра подкрепа за хора от типа „мрънкащи оплаквачи“. За осъзнатия силен човек, обаче, това може да е безценна подкрепа.
  • ДА ПОМОГНЕМ. Един прост начин да подкрепим любимия човек е да му помогнем. Ако той иска и точно определена помощ е най- добре. Състраданието и съпричастността е много важна понякога. Да усетиш екип до теб е безценна подкрепа.
  • ДА СТЕ НАБЛИЗО. Подобна подкрепа е усещането, че не си сам. Няма конкретни действия или разговори. Това е емоционална подкрепа на присъствие. Осигурява емоционална увереност. Както са феновете на стадиона. Те не излизат да играят на стадиона с играчите, а само създават атмосфера на увереност и емоционална удовлетвореност.
  • ПРОЯВА НА ОТНОШЕНИЕ. Изглежда като магия, но когато мислим за любимия човек и за неговите дела, той го усеща. Може да сте на разстояние и де не извършвате нищо специално, но факта, че делата на другия са важни за вас му помага да реши сложни ситуации. Това може да се изразява и в просот съобщение сутрин „Как си?“ Поддържане тема на разговор – важно е да изразим съпричастност.
  • ПРОЯВА НА ВНИМАНИЕ. Да поемене някои от общите задължения, например в домакинството. Жена ви се подготвя за тренировка, има презентация ще работи цяла вечер – направете вечеря. Пазарувайте вместо съпруга, ако той е до късно ангажиран. Правилния подход е да разтоварите човека от определен ангажимент.
  • ГОВОРЕНЕ „ПО ПОРЪЧКА“. Често, за да ви подкрепят хората започват да ви казват нещо, от което нямате нужда в момента. Благодарете и кажете, че това не ви помага. Ако това чуете като подкрепящ, просот попитайте, какво има нужда да чуе човекът срещу вас.

Важно е не само да осигурявате подкрепа, но и да можете да е поискате. На хората често това им е трудно. Ао ви предложат такава, но ви е трудно да говорите за това една реплика като тази: “ Благодаря скъпа, радвам се, че искаш да ме подкрепиш. Сега за мен ще е най- добре да ме прегърнеш и да помълчим. Хубаво е, че си наблизо.“ Това, което е казано с любов и топлина, не обезкуражава желаещия да подкрепи, а дава яснота, как да стане това.

Бъдете подкрепящи и го правете с любов!

Как да вземем решение за прекратяване на партньорски отношения?

Да прекратите ли партньорските отношения или не? Няма прост отговор на този въпрос, всичко се случва в живота.

Понякога разводът е неизбежен. Ако съпругът пие, пие и ще пие, тогава очевидно, това не е същият човек за когото сте се омъжили.  Понякога разводът е напълно разумно решение.

Ако се окаже, че момичето се е омъжило за вас само, за да избяга от семейството си, то тя не ви харесва и не планира да изгражда здрава връзка, бракът става една огромна грешка. А грешките трябва да се поправят.

Също така, ако единият от партньорите не вижда смисълът в семейните отношения и не изпитва нужда да се грижи за тях, а другият партньор срещне човек, с когото искат да изграждат семейство и сериозни отношения, няма смисъл да се измъчват един с друг. Освободете партньора, който иска да живее като ерген и създайте семейно щастие с онзи, който го заслужава.

Независимо от всичко това, двойките, които идват при психолога с мисълта за развод, са способни да установят добри отношения. Не си струва да се бърза с развода, защото ако не сте наясно защо не успявате да ги изградите в тази връзка, вероятно ще се получи същото и със следваща. Спорно е и дали изборът на самотен живот без връзка е щастливата развръзка.

Защо се е стигнало до идеята за развод е необходимо да се разгледа от гледната точка и на двамата, да се изяснят двете гледни точки и възприемането на ситуацията, за да се разбере, къде се случва разминаването.

Основно противоречия се получават в разминаването на интересите, в различните перспективи, във възприемането на ситуациите от светогледа на две различни личности. Ако е възможно да се разгледат тези разминавания с любов и разбиране, да се намерят пресечните точки на перспективите, свързването да върви паралелно с индивидуалното развитие, то тогава нищо не е приключило.

Ако от вашата позиция перспективи няма или поне не ги виждате, очевидно за вас е по- добре да прекратите брака. Ако вашето дълбоко усещане и желание да живеете сами, то няма смисъл от преразглеждане. Но ако във вас има фантазията, че с друг партньор бихте живели по- добре, то задължително трябва да се разбере какво пречи да видите перспективите в настоящата връзка. / По- подробно в статията „Как да видим перспективите в брака?/

Препоръчително е също да се прекрати връзката, ако има грубо разминаване по основни житейски въпроси. Ако в живота ви се е появил човек, който споделя вашите възгледи и е готов да поеме отговорност за бъдещи отношения, по- добре дайте шанс на новата връзка. Ако има разминаване във възгледите ви, връзката е сложна. Ако има достатъчно други причини, заради което съвместното ви съжителство е по- удобно, останете в него и работете по сходство във възгледите или поставете лични граници, създайте правила.

За да може да прецените правилно ситуацията, погледнете перспективите от бъдещето.

Представете си себе си след 5-10 години, постойте в това нарисувано от вас бъдеще. Опитайте се да си отговорите на следните въпроси:

  • какъв човек бихте искали да сте тогава?
  • какво ще е заниманието ви?
  • къде ще живеете?
  • къде ще работите?
  • как ще изглеждате?
  • сега помислете, виждате ли партньора си в това бъдеще?
  • има ли място за него?
  • може ли на негово място да има някой друг?
  • как да премисля всичко това, за да не се объркам?

Проблемът е в това, че когато връзката започва да е конфликтна и да противоречи на нашия комфорт, желания, принципи и перспективи, душата започва да страда. Появяват се емоции, които са силни и често разрушителни. Това саботира разумната преценка. Ето един съвет, как да подредите мислите в главата си:

Вземете лист и химикал /задължително писмено/ и в две колонки запишете плюсовете и минусите във вашите взаимоотношения. Помислете къде стоят страховете ви. Говорете с мъдри хора и специалисти за това което сте написали. / подробно в статията “ Как да премахнем емоциите при решаване на важни проблеми“/

Разбира се, нещата се усложняват още повече, ако в семейството има дете, ако родителите ви са в преки отношения с вас, ако ви свързва бизнес или имущество. Ако ви свързва болезнена зависимост, страхове от самота или ревност – болни привързаности, тогава раздялата става изключително трудна, дори невъзможна, дори и когато разумът говори за пълна безперспективност във взаимоотношенията. Какво да правите в този случай? Просто тръгнете и прекратете взаимоотношението. Никакви разговори, никакви отговори, никакви срещи, все едно сте умрели. Вас ви няма. / повече в статията „Как да се разделим със зависим партньор?“/

 

Кризите в партньорските отношения

Кризата е период в отношенията, в който двамата партньори са осъзнали, че досегашното общуване е спряло да им носи удовлетворение и радост. Те вече не отговарят на променилите се нужди и потребности на единия или двамата в двойката. Връзката вече не може да се развива по стария модел и желанието на двойката е да промени нещо или повече неща в съжителството си. Ако емоционално партньорите са свързани и милеят един за друг и връзката им е скъпа, кризата е много болезнено преживяване.

Започва да се преекспонира онова, което до сега се е приемало или се е правило компромис с него. Навиците на партньора на които до сега не се е обръщало внимание, започват да стават нетърпими. Не разбирате, как сте ги издържали до сега!? Започвате да се чувствате, все едно сте били в мъгла, като омагьосани, но сега изведнъж сте се събудили и сте разочаровани. Сякаш сте излъгани!

Семейството е като жив организъм  и в своето развитие и растеж преминава през традиционни етапи, които могат да се нарекат нива на семейното развитие. Най- общо могат да се разделят по следния начин:

  • период на ухажване
  • съвместен живот без деца
  • семейство с малко дете
  • зряло семейство
  • семейство с пълнолетни деца
  • заминаването на децата, пенсиониране и възстановяване на живота по съвсем нов начин

Ако партньорите не намират начин да се справят с трудностите при прехода от един етап в друг те влизат в криза на връзката. Ако тя не се отработи навреме и не се възстанови баланса, започва да провокира криза в следващия етап. Заедно с тях се натрупват и възрастовите и мини кризите, които подхранват основната криза:

  • детската криза на 3 годишното дете
  • тийнейджърската криза
  • кризата на средната възраст

Заедно с тях вървят и ситуативните кризи:

  • преместване в нов дом
  • пристигане в семейството на родител или страничен роднина
  • преживяване на смърт на близки
  • неуспех в проект
  • загуба на работа
  • дълги болести

Всичко това отнема от силата на семейството и засилва вероятността основната криза да доминира и да разруши отношенията.

ИМА ЛИ ОТНОШЕНИЯ БЕЗ КРИЗИ?

Мнението, че семейство без кризи няма и че те са предварително предопределени не е вярно. Това е мит. Но има някаква доза истина зад този мит. Връзки без кризи съществуват, но много рядко и само между зрели, мъдри хора, които имат сходен емоционален и интелектуален ресурс да планират и мислят за бъдещето. Имат добре отработени механизми за справяне с трудности.

Може би ще си кажете, че има много такива семейства сред вашите познати и приятели. Едва ли. Многоса малко такива семейства по- скоро рядкост. Нормата е, че много семейства изграждат продължителни и трайни отношения, които се развиват въпреки кризите. Трудни периоди има във всички семейства. Хората, които съумяват да запазят отношенията си, го правят работейки върху себе си и израствайки заедно в кризите. Или просто намират начин да продължат след тях, дори и да не е много в тяхна полза.

Въпросът не е дали има кризи. Въпросът е дали можете да преодолеете трудните моменти в една връзка. Колко дълго ще продължи кризата и как ще приключи зависи само и единствено от вас.

В силните семейства съпрузите приемат кризата философски: “ Да, това се случва /осъзнаване/. В криза сме. Какво правим? Нужно е време, за да преминем през това. Избираме да го направим заедно.“

В други семейства кризата е по- трудна: Започва бавна фаза, която продължава дълго време, съществува колебание не искате да сте заедно, но раздялата също не е нещото което избирате. Тук е много вероятно да се появят странични усложнения – изневяра, пристрастяване към алкохол, дроги, цигари, сериозни заболявания, абдикиране от задължения и други неприятности. Случва се кризата да завърши с прекратяване на отношенията. По- често, обаче кризата наподобява хрема, силно неприятна, нищо не може да се направи докато не мине време. Обикновено в рамките на месеци.

Кризата разрушава старата връзка и ако се интересувате и потърсите професионална помощ /фамилен терапевт/ с помощта на кризата може да създадете съвсем нови отношения, които са по – подходящи за вас в следващия етап на живота.

ОСНОВНИЯТ ВЪПРОС В КРИЗА: ДА СЕ РАЗВЕДЕТЕ ИЛИ НЕ?

Когато партньорът е афектиран, той иска да се разведе. Правилно ли е това? Единственият правилен отговор тук е, че това решение не бива да се взема под влиянието на емоции. Напротив, най- отговорните решения трябва да се проверяват от ситуации, в които емоциите противоречат на вашия възможен избор.

Например: решението да създадете семейство трябва да е силно дори когато сте в кавга. Т.е. дори ако сте се скарали, но все пак искате да живеете заедно – това означава, че решението е по- скоро правилното. Но решението за прекратяване на връзката трябва да е взето в благоприятни отношения, които са се установили между вас, подобрили са се. Ако изглежда, че сте се примирили, всичко изглежда наред, но не искате да живеете заедно, това не означава, че да се разведете е правилно. Това означава нещо друго: че може да мислите за развод..

Това повдига няколко въпроса, от които основни са:

  • Да се разведа или не?
  • Как да се случи с най- малко загуби и от двете страни?
  • Как да преодолея пропастта и да се настроя за нова връзка?

Ще отговоря на тези въпроси по – подробно

Да се разведа или не?

Няма прости рецепти: всичко се случва в живота. Понякога разводът не е просто разумно решение, а единственото възможно. Въпреки това в повечето случаи двойките, които идват при психолога с мисълта за развод са доста способни да подобрят отношенията си. Отношенията се изграждат от двама души, така че трябва да се погледне на ситуацията от двете страни. Първият въпрос е: Какво искам? Вторият е: Какво иска втората страна? Ако други хора са обвързани с тези отношения /деца, родители/ трябва да се вземе и това предвид.

Продължение в статията „Как да взема решение за прекратяване на близки отношения“

 

 

 

Затвореният кръг на взаимоотношенията

Всеки родител, създава децата си с идеята да ги обича. И вярвам, че всеки от тях ги обича много, по начина по който може и разбира. Вярвам, че всеки родител иска да им се радва и да е горд с тях. Това, че децата се чувстват необичани е сложен преживелищен процес, който е извън контрола на който и да е. Ето защо вярвам, че всяко пораснало дете, ако успее да излезе от детското и поеме лична отговорност за живота си, може да го направи прекрасен, без това да зависи от родителите.
Невротичното вкопчване в търсене на отговори като: Защо не са ме обичали? , Защо не се променят? Прехвърлянето на отговорност: Те са виновни, че аз не успявам., Трябва се променят, за да да бъда щастлив. Всичко това са стопове, бариери за продължаването напред в развитието и личностното израстване.
Родителите са такива, каквито са, точка. А ние имаме цял един живот, в който да направим всичко каквото искаме за себе си.
Нарича се осъзнаване, поемане на лична отговорност, желание за живот
.

Когато осъзнаването липсва, животът ни поставя в партньорства, в които нашето непорастнало  дете отново се обажда. То или страда, че не е обичано, или крещи постоянно търсейки внимание, сърди се, за да получи това което иска, угажда с надеждата, че другият ще се промени заради него или просто търпи и се подчинява, защото вярва, че това е единственият правилен подход. Забравя, че в него расте един човек, който никому с нищо не е длъжен, който е важен, ценен и значим, просто защото го има. Забравя, че не родителите или партньора са му дали този живот, а това е Божи дар, който има някаква цел и смисъл. Когато си спомни това и повярва, ще може да отвори врата на осъзнаването.

Когато и в партньорството не се случи, той ще стане родител, който ще възпитава детето си през непорастналото дете в себе си. И отново, ще се сърди, ще крещи или ще угажда, ще манипулира или ще се подчинява. Ще създаде копие на себе си, на което най- вероятно после ще поставя оценки, изисквания и желания, с които за пореден път ще прехвърли отговорността за собственото си израстване на някой друг.

Така, изводът е от всичко това е, че Аз съм движещата сила на миналото, настоящето и бъдещето и ако Аз не се изправя срещу себе си и не променя живота си, ще завъртам цикъла отново и отново до безкрайност.

Характеристика на жените обичащи мъже, които не им отвръщат с любов.

Ако припознавате страданието и ревността като любов, ако извинявате мрачните му настроения, ако често говорим с близки за проблемите му, ако оправдавате сприхавия му характер или ироничните му забележки с тежкото му детство, когато не харесвате повечето черти от характера му, но се примирявате с тях и вярвате, че ако сте достатъчно любвеобилни той ще се промени заради вас, това е знак, че сте жена, която „обича“ твърде много. Ако стоите във връзка, която ви застрашава емоционално и физически, то вие обичате човек, който не може да ви обича.

Никоя жена не е станала такава случайно. Формирането и като жена в обществото и семейството поражда и съответните предсказуеми модели на поведение. По- долу са изброени 15 характеристики, които са присъщи на жени, обичащи мъже, които не могат да им отвърнат с любов.

  1. Произхождате от дисфункционално семейство, в което емоционалните ви потребности не са били удовлетворявани.
  2. След като не сте получили достатъчно родителска грижа, вие се опитвате да запълните тази незадоволеа потребност, като се превръщате в дарителка на обич, особено на мъже, които в някаква степен са нуждаещи се.
  3. Тъй като навремето не сте съумели да промените родителите си / или единия от тях/ и те не са били онези любящи и подкрепящи хора, за които сте копнели, сега вие изпитвате дълбоко разбиране към познатия тип емоционално безразличен мъж, когото вероятно ще се опитате да промените през любовта си.
  4. Основния мотив да с опитвате да запазите връзката е страхът ви от изоставяне или страхът да останете сама.
  5. Почти нищо не преценявате като прекалено неприятно, не отнемащо много време или много пари, стига да „помогне“ на мъжа, с когото сте обвързани.
  6. Тъй като сте свикнали да не получавате любов в личните си взаимоотношения, вие сте решена да чакате, надявате се и се стремите да сте харесвана на човека до вас все повече и повече.
  7. Готова сте да поемете основната отговорност, вината и обвиненията във всяка една връзка – много повече от 50%
  8. Оценявате се ниско и дълбоко в себе си не вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота.
  9. Отсъствието на сигурност в детството ви сега се проявява като отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието, че искате да сте „полезна“.
  10. Живеете много повече с представата за това как би могла да се развие връзката ви, отколкото с реалното ви място в нея сега.
  11. Пристрастена сте към мъже и към емоционално страдание.
  12. Има вероятност да сте предразположена към пристрастяване към опиати, алкохол и/или към определени храни, особено сладките.
  13. Ако сте привлечена от хора с проблеми, които трябва да се разрешат, или сте оплетена в несигурни, хаотични и емоционално болезнени ситуации, вие избягвате да поемете отговорност за самата себе си и да се съсредоточите върху собствените си проблеми.
  14. Възможно е да проявявате склонност към депресии, които се опитвате да потиснете, отдавайки се на възбудата от една нестабилна връзка.
  15. Не ви привличат внимателни, уравновесени, отговорни мъже, които проявяват интерес към вас. Подобни „приятни“ мъже са ви скучни.

Когато в детството ни има болезнени преживявания в отношенията, в по- зряла възраст ние несъзнателно сме принудени да пресъздаваме подобни отношения и ситуации с цел да придобием власт над тях.  Често се обвързваме с подобен човек или поредица от такива хора, като се стараем да „спечелим“ старата битка – да бъдем обичани.

А сега нека разгледаме всяка една характеристика по отделно. /към 2 част/

Из „Жените, които обичат твърде много“

Изграждане на емоционален имунитет

Времето, прекарано с онези, които обичаме – семейството, приятелите, домашните любимци, – може да пренастрои баланса на организма към по- високо ниво на щастие, така че е важно да подбираме мъдро компанията си.

Не всички хора в живота ни ни обогатяват. Сигурна съм, че ви се е случвало да сте в чудесно настроение, докато присъствието на някой приятел, роднина или колега не ви накара да се почувствате потиснати. Това е емоционално заразяване: огледалните неврони копират състоянието на този човек и създават у нас подобни чувства и усещания. Най- лесният начин да се предпазим от това въздействие е, като се държим далеч от т.нар. емоционален вампиризъм, който изсмуква жизнеността и щастието от хората, когато се сблъскат с него.

Обикновено е очевидно кои от познатите ни ни действат „отровно“: те са онези, които се оплакват постоянно, обичат да обезкуражават околните, да критикуват злостно. Други са по- трудно различими: те са погълнати от себе си, страхливи, критични и манипулативни. Може дори да са доброжелателни и все пак общуването с тях да ни кара да се чувстваме изстискани и безсилни.

Може да населим своя социален свят с хора, които повдигат духа ни, и да ограничим максимално отношенията си с хората, които предизвикват отчаяние и напрежение в нас с помощта на вътрешния GPS. Затворете очи, поемете си дълбоко дъх и извикайте образа на всеки човек, който е част от живота ви. Кой от тях разширява енергията ви и кой я свива?

Дори и след като идентифицираме „отровителите на щастие“ , проблем представлява това, че не винаги е възможно да ги избягваме. Те може да са наши колеги и дори роднини. Какво да правим тогава?

Задължително е да издигнем граница в общуването си с тях. Ние учим хората как да се отнасят с нас, с това какво приемаме и отказваме да толерираме от тяхна страна.

Ето няколко начина да подсилим имунитета си, когато се налага да прекарваме време с този тип хора:

  1. Прекъснете верижната реакция. Сега след като знаете за огледалните неврони използвайте действието им в своя полза. Ако се налага да разговаряте с ядосан или отрицателно настроен човек, съзнателно смекчете погледа си, поддържайте изражението си неутрално, използвайте езика на тялото, противоположен на този на събеседника ви. Не отразявайте напрежението на другия, в противен случай тялото ви ще се самосаботира, като имитира неговата негативност.
  2. Издигнете невидима бариера. Когато не можете да предотвратите атаката с отровни емоции използвайте следната визуализация: изградете мислено стена или щит около себе си. Това ще ви даде чувство за емоционална защита и може да неутрализира желанието ви да отговорите по същия начин.
  3. Стойте на собствения си тротоар. Не се опитвайте да променяте другия. Идеята да му помогнете, като го избавите от недостатъците му или му посочите „собствените му грешки“, може да ви се стори изкушаваща, но рядко дава резултат. Най- ефикасния начин да повлияете на някого е да му дадете пример с поведението, което бихте искали да видите у него

Консуматори на време

Въпрос: Кое прави живота ни безценен, неповторим и уникален? …. Преди да продължите напред си дайте малко време да помислите. ….. Ако мога да чуя отговорите, те вероятно ще са най- разнообразни. Отговаряйки на този въпрос, всеки се насочва към приоритетите си, ценностната система, моралната норма на обществото и куп други фактори, които определят личността му като важна, ценна и значима. Има нещо, което свързва всички тези различности. Нещо което е в основата на всичко. То е общо за всички и няма аналог. Животът ни е безценен, уникален и неповторим, заради времето, което му е дадено, за да се разгърне и да съществува.
Най- ценното което притежаваме това е Времето. То е в основата на всичките ни проблеми, на всичките ни радости и на мотивацията ни за живот.
Без да осъзнаваме, ние изхвърляме в пространството огромно количество от времето, което ни е дадено. Забравяме за него и преминаваме през деня, като хора които притежават вселената. Всяка минутка е неповторима, всеки час изтича безвъзвратно и няма повторение.
Времето като разменна монета на живота ни. Ако се замислим, всичко което притежаваме, това е времето, ние решаваме с какво да го напълним, къде да го дадем и какво да получим в замяна. Огромен проблем за хората е, че те не знаят как да продадат своето време, така, че да могат да ползват част от него за собствено удоволствие. Един от глобалните проблеми на работещия човек е : „Нямам време“ Каква заблуда. Времето не може да го няма, то  просто е грешно продадено, грешно разпределено и грешно поставено в пространството. Продаваме твърде много от времето си като работен график, често за твърде малко пари, което не ни позволява да инвестираме във време за себе си. Това в един момент поражда в нас недоволство от чувството за липса. Липса на време за себе си. Големият стремеж на хората е да стигнат до момент, в който да не продават директно времето си за пари, а да ползват собственото си време, като някой друг го пълни със средства.
В същото време, най- скъпият продукт е времето. Купуваме здравето, което ни дава още време в този живот. Инвестираме във време за образование, за да може то да ни даде време да се погрижим за себе си.
Подаряваме време, на приятелите си, на децата си, на родителите си. Това е най- ценно инвестираното време. Ако подарим достатъчно време на децата си, утре те ще ни подарят от своето. Ако си го спестим, никой няма да ни подарява от времето си и това ще събуди чувство за самотност. Има „консуматори“ на време. Може би сте оставали с усещането на раздразнение, когато сте подарили твърде много време на човек, който не го цени.
Ако се замислим, ще установим, че всичките ни тревоги са сведени до работата ни с времето, до неговия непрестанен вървеж. Да подаряваме време на тревогите си, обаче, е престъпление спрямо нашето съществуване. Това е време, което сме завъртели в абсурден парадокс, да инвестирам време в мисли за това, как може времето ми да свърши….
Страданието ни по загубата на любим човек, също е свързана с времето. Това е житейско преживяване, което ни пробужда за момент и ние осъзнаваме, че времето е със срок на годност. Чупи илюзията ни за безсмъртие, за вечност, която се настанява в представите ни от ранна детска възраст.
Осъзнаването на факта, че всички ние идваме на Земята с един определен резерв от време, което е лично наше и ние сме единствени негови притежатели, може да активира мощна жизнена енергия, която да позволи на личността да твори, да се развива, да създава и в това да надгради себе си.
Неосъзнаването на единствената ценност, която притежаваме, затваря жизнената сила, създава очаквания, които са непродуктивни / най- често завъртащи се около илюзията за безкрайност и безсмъртие/ . Превръща личността в консуматор на чуждо време и затваря творческите процеси.
Когато започне вашето днес, помислете тези няколко часа ден, в какво най- добре бихте ги инвестирали. Може би да ги подарите на любим човек, с който да споделите част от времето си на Земята, може би да инвестирате в себе си, може би да ги продадете, за да си осигурите друго време за себе си, а може и просто да ги оставите да изчезнат. Едно е сигурно, тези няколко часа са ваши само днес и те вече изтичат.

Автор: Диляна Колева

Уплаха, напрежение, страх, стрес, бърнаут – една различна гледна точка.

Представете си, че както вървите по улицата, някой рязко се приближи към вас и замахне с ръка, все едно ви удря. Реакцията ви ще е бързо отдръпване, рефлекс на самозащита или ще побегнете.  В този момент вие сте преживели уплаха. Тя настъпва при рязка и бързо променяща се житейска ситуация, която се появява мигновено, без предупреждение и трае кратко. Ако ситуацията се окаже не животозастрашаваща или емоционално травмираща, негативните ефекти на уплахата отминават в рамките на ден до най-много седмица. Човек възстановява емоционалното си състояние от преживяното и то остава за него като спомен.

Всеки е преживявал като ученик изпит пред дъската. Моментът, в който посочат името ви и трябва да станете и да се обърнете към класа. Често преходът от учебната маса до черната дъска е като „в мъгла“ за него нямате спомен, свива ви се стомаха, заливат ви топли или студени вълни, може да ви се разтупти сърцето или да ви стегне главата, възможно е да ви се подкосят краката, да ви изтръпнат ръцете. Понякога дори може да ви се завие свят и да ви причернее. Всичко това са признаци за състояние на тревога и повишено напрежение. То възниква, когато настъпи нова житейска ситуация, за която не сте подготвени и не знаете какво ви очаква. Понякога може да е резултат от непреодоляна по-рано уплаха. Интересното при тревогата и напрежението е, че те възникват и в двата полюса на емоциите, както при положителни преживявания, така и при  отрицателни. Когато човек преминава нормално през тревожността и напрежението и има ресурс за справяне, те отминават с отминаването на житейската ситуация. Ако, обаче преживяното остави в него емоционална натовареност или невъзможност да се справи, то напрежението и тревогата ще започнат да се проявяват несъразмерно усилени при попадане в сходни житейски ситуации. Ако останете продължително в такава ситуация, напрежението и тревожността ще започнат да се проявяват периодично и могат да се превърнат и в хронично състояние.

Дитресът, често във всекидневния език наричан за краткост Стрес, е състояние на натрупана психична умора. Това състояние настъпва, когато неприятна житейската ситуация за която нямате решение не се променя дълго време, а вие не разполагате с ресурс да я понасяте или промените. Или ако ситуацията, заедно със съпътстващите я отношения и дейности се повтарят отново и отново, и психичните сили и ресурс за справяне се изчерпват –  настъпва дистрес.

Най-голям стресов фактор за личността се оказват комуникацията и взаимоотношенията с околните. Начинът по който общуваме и другите общуват с нас, ви поставя в ситуации, които понякога ви въвеждат в дълбок и траен дискомфорт. Неумението да се заявявате, да отстоявате позиция или да излагате успешно желанията си, води до потискане на емоции, което трайно вреди на вашето психично и физическо състояние. Особен вид стресово състояние е състоянието бърнаут – крайно емоционално прегаряне.

Една от основните причини за стигане до стресови състояния е вашето отношение към повторението на житейската ситуация. Което от друга страна е много точен индикатор, че ви е необходима промяна. Ефективните подходи включват надграждане, промяна или излизане от ситуацията. Неумението да приложите някой от тези подходи, ви води до излишен разход на време, емоции и енергия. Липсата на ефективност натоварва прекомерно вашето съзнание. В един момент то капитулира и ви довежда и до физическа безпомощност, след която искате или не, сте принудени да се погрижите за себе си.

Реално, хората с по- добри комуникативни умения и общуване много по – рядко са в състояние на дистрес. Хората с точни и ясни приоритети и визия за себе си, добра самооценка и реална перспектива също така рядко преживяват нервни сривове.

Бърнаутът или емоционалното прегаряне, в своята същност е най- обикновен стремеж към постижение, който е излязъл от рамката на нормата, независимо дали е самоналожен от личността или е външно наложен от „важните други“ в преживяването. Често се преживява от хора с неосъзнат стремеж към превъзходство и победа. Това състояние, често води и до срив в имунната система, което прави организма подвластен на вирусни инфекции, които в една психосоматична диагностика е сигнал за желание „да се оттегля, но не знам как.“

Имайки предвид, че другият полюс на това състояние или по – скоро неговото начало е чувството за недооцененост, липса на внимание към личността, високи изисквания преминаващи в самоизисквания, логично следва, че качественото излизане от бърнаут и стресови състояния е дълбоката личностна промяна и поглед към самия себе си.

Бърнаут може да бъде достигнат в различни сфери от вашия живот – често се наблюдава в майчинството, партньорството, отношения родители – деца /от децата/ и разбира се в работната среда, като тя по – скоро се проявява като компенсаторно поле на първите три.

Справянето с този тип състояния – стрес, тревога/до бърнаут/ и депресия се случва най-добре чрез холистични психотерапевтични методи. Т.е. трипластова промяна на отношението ни към света и себе си. На първо място промяна в отношението към тялото, на второ място промяната в отношението към общуването и на трето, и всъщност най-важно – промяна на отношението към себе си.

Всеки може да работи по своята индивидуална холистична програма със своя психолог или психотерапевт, работещ с проблема  тревожни състояния.

Най-общо програмата се фокусира върху  следните акценти:

  • Балансиран двигателен режим за тялото.
  • Работа по освобождаване от негативни емоции от преживявания.
  • Баланс „работа – личен живот“
  • Периодично „изключване“ от модерния свят.
  • Тотална, повтаряща се почивка сред природата
  • Консултация със специалист, който да изработи индивидуална антистрес програма.
  • Преразглеждане на ситуациите, причиняващи състоянието и развиване на ресурс за надграждане, промяна или излизане от тях, с помощта на специалист.

Това са основните акценти, като при всеки се следва индивидуалната проблематика и ресурс за справяне.

Автор: Диляна Колева