Категория: Тревожност

Уъркшоп „Къщата“ – тридневно пътуване към себе си.

Да влезем заедно в “Къщата”! Дванадесет човека, трима психолози и едно тридневно приключение, което ще даде нова перспектива в отношенията ни!

– Мислили сте, че общуването ви с приятелите, семейните и бизнес партньорите може да бъде много по-добро?
– Усещали ли сте, че някъде се случва нещо, което не разбирате и напрежението в общуването рязко се покачва.
– Или може би вярвате, че знаете точно къде е грешката, но нямате отговор на въпроса „Как да променя ситуацията?

Има десет умения, които, усвоени и приложени успешно в общуването ни, ще направят по-добро отношението на хората към нас и нашето – към тях.

Замисляли ли сте се, че е по-лесно не да очакваме светът ни да се подобри, а нашата перспектива в него може да подобри коренно преживяването ни към другите и за самите нас?

В този уъркшоп ще направим точно това – ще дадем нова перспектива.

В „Къщата“ ще влязат 12 човека с различна гледна точка и визия за света и взаимоотношенията. В рамките на 3 дни ще направим всичко по силите си, за да излязат 12 различни човека, виждащи света на взаимоотношенията си от една нова позиция.

Дванадесетте ще имат уникалната възможност да преминат през различни взаимоотношения както в рамката на уъркшопа, така и в общуването помежду си извън него.
Ще погледнем през 12 различни ъгъла живота в приятелствата и партньорствата ни, в семействата ни и в работните ни отношения.
Няма значение кой сте извън „Къщата“.
Влезте, за да видите кой сте всъщност, да се запознаете със себе си.
В среда на пълна конфиденциалност и защитено пространство ще имате възможност да видите по различен начин взаимоотношенията и отношението към себе си. Да се почувствате по-свободни, по-информирани и по-разбиращи за това, което се случва край вас.
Няма да говорите за промяната, а ще я усетите.
– Имате ли нужда от лекота, яснота и спокойствие в общуването?
– Сблъсквате ли се с напрежение, неразбиране и конфликти?
Заповядайте да поиграем и в играта всеки да намери своя отговор.

Програма:

Първи ден /03.11.17/ 
Запознаване с десетте умения за общуване, които ще приложим във взаимоотношенията си. През ролеви игри ще усетите как всяко едно умение измества ъгъла на гледната ви точка. Непонятни за вас ситуации ще станат напълно разбираеми. Първият ден ще работим в посока приятелство и партньорство. Нова перспектива на отношенията в тези две критични зони.
Да проверим защо са си отишли някои наши „приятели“, защо ние сме се отдръпнали от взаимоотношения, които сме вярвали, че ни харесват. Страдате ли за тези контакти? Да разберем защо.
Начало: 9.30 часа. Първа част на уъркшопа
Обедна пауза: 12.30 – 13-30 часа
Кафе пауза: 15.30 – 16.00 часа
Финал: 18.00 часа
След 18.00 часа имате възможност за лично време, отдих и почивка. Групата решава дали да организираме „Другарска вечеря“. Който има нужда от усамотение, ще има възможност да се възползва сред уникалната природа на Еленския Балкан.

Втори ден /04.11.17/
„Тежката артилерия“ на общуването – нашето семейство. Ще работим в малки групи и заедно. Първата част – всеки ще се запознае със своя родови модел на отношения. Изненадите на родословието и неговата повторяемост ще дадат много отговори. Груповият процес поражда инсайти.
Втората част – работа в малки групи. Прилагането на уменията за общуване в трудните семейни взаимоотношения. Имате възможност да промените тежки конфликтни зони.
Часовото разпределение е същото като първия ден.
Вечерта е предвидена за развлечения, барбекю и сладки приказки за освобождаване на напрежението.

Трети ден /05.11.17/ 
Навлизаме в „Зоната на здрача“ – бизнес и работни отношения. Какви са психологичните типажи, с които се срещаме и ни се налага да общуваме в работна среда. Ако съм шеф – какви са подчинените ми. Ако съм част от екип – кой колега какъв е. Ако съм собственик – какви са хората, с които търгувам. Ще обърнем внимание на уменията за общуване от всички страни и ще ги приложим в различните варианти за различните личности. А кой сте вие в работния процес???
Начало: 9.30 часа
Кафе пауза: 12.00 – 12.30 часа
Втора част: 12.30 – 16.30
Финал: 17.00 часа
Всеки ще получи набор от материали, с които да тренира уменията си след уъркшопа и малък подарък, който да му напомня, че винаги може да има и друга перспектива. Очакваме ви!

Водещи психолози:
Диляна Колева – www.lammen.bg
Даниела Василева – www.klubpsychologyvarn.alle.bg
Наталия Кърджалийска – klubpsychologyvarn.alle.bg

Цена на уъркшопа:

Ранно записване до 15.10.17 – 250лв. 
Цена за партньорска двойка – 400 лв ранно записване
Всеки ранно записал се има предимството да си избере стая в къщата.

От 15.10.17 до 31.10.17 – 280лв.

На място /ако има свободни места/ – 300лв.

Цената за ранно записване се запазва независимо дали е внесена цялата сума или само капарото до посочената дата. 

Предварително запазване на място с капаро – 100лв.
Сумата на капарото не се възстановява при отказ от присъствие.
Банкова сметка и получаване на фактура се уточняват при записване на посочените телефони и мейли.

Цената включва:
1. Три нощувки в къщата
2. Кафе, чай, вода – неограничено по време на целия уъркшоп
3. Транспорт от гр. Елена до с. Мийковци, за когото е необходимо.
4. Продуктите за барбекюто през третата нощувка
5. Всички материали за уъркшопа, които остават за участниците
В рамките на деня тримата психолози ще бъдат на ваше разположение за въпроси, свързани с дискомфорт, породен от ролевите игри или инсайти.

Информация за къщата:
Ще ви посрещнем в къща на 180 години. Специално избрана заради възможността да конфронтираме всякакъв тип непринудено общуване. Не ви каним в лукс, защото там е лесно да се затворите в зоната на комфорт, а нашата цел не е тази.
Предлагаме ви приключението да откриете пътя към собствените си умения за движение в общност. Защото животът, който живеем, непрекъснато ни поставя в точно такива ситуации – общуване, с което трябва да се справим, без да бягаме или игнорираме. / Подробности за къщата ще предоставим в лична кореспонденция при проявен интерес./

Контакти и записване: 
1. E- mail: klubpsichologyvarna@abv.bg; dilynakoleva@gmail.com
2. Тел: 0878 510 963; 0889 281 952; 0889 912 795

За гадателите и тревожността

До сега не съм чула или прочела някой да е променил живота си, защото гадателка му е предсказала нещо или е следвал подобен род указания. Този тип енергийни вмешателства водят до изключително статична, и неточна информация, като тя е поднесена по начин с огромно поле за интерпретация. Страхът от неизвестното вкарва хората в контакти, които вместо да помогнат, объркват и повеждат човек в нови и деградивни внушения. Там няма отговори, а се отварят още по – големи пространства за неизвестното. Вероятно това задържа внушаемите хора все по- стабилно в дълготраен такъв контакт. 
Когато става въпрос за тревожни състояния, паники и всякакъв вид неврози, най-смешното което съм чувала е, как се е стигнало до баячка или ходжа, който открил магия /не мога да не се усмихна:)/ След което тревожността става още по – голяма и вкарва човек в безкрайния кръг на предположенията. Тревогата се засилва, неврозата тържествува и това, което се случва е няколко месеца по – късно отново при специалистите. 
Колко е трудно, човек да стигне до знанието, че сам управлява живота си, че може да постигне всичко само ако промени гледната точка, тълкуването на възприятията и отношението………. към какво??? КЪМ СЕБЕ СИ. Никой не е длъжен и е в абсолютно невъзможност да промени живота ни, ако ние не го желаем. Факт е, че мнозина се пробват, в течение на целия ни живот. И едни други – мнозина – очакват това да го направи някой друг.

 Иначе за плацебо ефакта на внушенията всички знаем. Прави ритуал за успех и изведнъж нещата му тръгват, пък то просто му се закрепила вярата. Все пак на този принцип работят много успешно древни практики, като леене на куршум, восък и т.н. Дори аз понякога препоръчвам, като го видя човека, че му трябва просто да си види страха и някой да му го визуализира, и да му каже, че е извън него, чудесно. Метода е безпогрешен. За доста хора, това работи известно време, стига да не го превърнат в компулсия, че си губи ефекта. Не се ли закрепи вярата, обаче, нищо не сработва.

С пораженията върху вярата и мотивацията от подобен род срещи се сблъсквам непрекъснато в процеса на работата ми с клиенти. Понякога има и телесни поражения, поради физическата намеса с цел „излекуване“, която предлага подобен „оракул“. Няма сила по – голяма от тази, която носим в съзнанието си. Тя е онази, която може да ни излекува или да ни направи късметлии. Да стигнем до нея и да се научим да я ползваме е наша несъзнателна цел по време на целият ни живот. Проблемът идва от това, че болшинството от хората вярват, че някой друг може да им я даде от себе си. Това е невъзможно.

Как да опознаем себе си?

В самото начало на нашия живот, още със самото раждане, всеки от нас се появява носейки в себе си определени способности и таланти. С напредването на възрастта започва бързо да се изгубва връзката с талантите и способността да се усвояват навиците, но ако се работи усилено над себе си те могат да се развият отново.

Малкото детенце се различава от възрастния, по мнението на психолозите, в първите години то е в пълна хармония със себе си и има способността несъзнателно да усвоява определени истини за себе си и света. Тъй като в тази възраст детето е със слабо развита реч, знание и цялостен поглед  за света, то не може да формулира правилно от какво има нужда, своите мисли и емоции.

Възрастният човек, рано или късно стига до идеята да опознае себе си и да открие смисъла на своя живот.Когато човек стигне до този въпрос, по никакъв начин не можем да изключим влиянието на социалната му роля и възрастта.

Повечето хора се замислят за себе си и връщането към вътрешното си спокойствие и хармония, когато в живота им се заредят негативни събития и проблеми, стрес и депресия. Само след като осъществите контакт със себе си, ще ви се открият много житейски истини, тъй като познанието за живота и света идва чрез познанието за самите себе си.



Да погледнем себе си от страни

Като начало е важно да се вгледате в себе си, да се вслушате във вътрешния си глас, погледнете на себе си от страни.

  • Напишете всичките си слаби и силни страни, маниерите, които добре познавате и реакциите си в дадени ситуация, които са ви направили впечатление, че се повтарят.
  • Може да съставите списък на всичко, което определяте като „Себе си“ и да го сложите на място, което да е винаги пред очите ви. С него ще работите по време на процеса към себепознание.
  • След като направите това, прочетете ги и си задайте въпроса: „Бих ли общувал или дружал с такъв човек като себе си?“

Постарайте се да отговорите искренно на този въпрос не се страхувайте от себе си. Ако всичките ви отговори са отрицателни, то си струва да се замислите за промяна на някои черти от характера. Но не започвайте да се критикувате и осъждате, необходимо е разбиране и търпение. Научете се да се обичате и цените и не забравяйте за разумния егоизъм.

 

Поглед в страни

Какво е вашето обкръжение? Помните ли поговорката: „ Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа кой си.“ В тази мъдра поговорка се крие дълбок смисъл, който ще ви помогне да разберете повече за себе си.

Внимателно анализирайте кръга от хора, с които общувате, особено внимание обърнете на тези, с които ви се налага да общувате ежедневно. Получавате ли удоволствие от общуването с тези хора или по – скоро ви ядосват? Искате ли да се откажете от това общуване или бихте искали да увеличите срещите си с тях? Помислете за живота си и за хората, които ви заобикалят. Така ли си представяхте живота си преди пет години? А как си го представяте след пет години? Възможно е да ви се наложи да преосмислите контактите с вашето обкръжение, възможно е и да се наложи да прекратите някои от контактите, които са ви неприятни. Поносимостта на негативното във вашия живот ви прави хронично уморени и депресирани, води ви до неумението да бъдете щастливи и удовлетворени.

 

Поглед навътре

Обърнете се към себе си, опитайте се да останете насаме със себе си, опитайте се да поговорите през вътрешния си диалог. Опитайте се да видите зад своите мисли и чувства, определете какво всъщност ви е нужно и какво бихте искали да промените, внимавайте да не се подведете по инерцията на мисленето, най- добре записвайте искренно, от какво се нуждаете. Бъдете максимално искренни със себе си и не престъпвайте принципите си, научете се да отказвате и да казвате „не“. Също така често помагайте на хората, особено на тези, които действително се нуждаят от вашата помощ, правете добри дела.

 

Самопознанието се състои в това, да изпитвате чувство на вътрешно спокойствие, щастие и удовлетворение от себе си и живота си.

Гледна точка

Един млад грък се обърнал за помощ към възрастен философ, тъй като вярвал, че не е способен сам да промени своетосвадливо и арогантно поведение.

Учителят го изслушал безмълвно и му възложил следната задача: в продължение на 3 години младежът трябвало да дава пари на всеки срещнат човек, който го обиди.

Ученикът се изненадал, но решил да приеме задачата. Да я пренебрегне щяло да представлява поредната проява на високомерие, а той бил дошъл с намерение да се избави от него.

Изминали 3 години и младежът изпълнил изпитанието: всеки път, когато срещнелнякого, който му казвал нещо обидно, той му плащал. След това, вместо на свой ред да го обиди, навеждал глава и отминавал. Бил разбрал, че ако другият му отвърнел, щяло да се наложи отново да бръкне в джоба си и да му даде още една монета. Ако пререканието се проточело, като нищо можел да се разори..

  • Сега трябва да идеш в Атина- наредил учителят. – Там ще научиш всичко, което ти остава, за да продължиш по пътя към мъдростта.

Ученикът се сбогувал с него и няколко дни по- късно се оказал пред вратите на големия град. Покрай главния път към Атина видял възрастен просяк, който седял върху купчина камъни и на висък глас отправял подигравки и обиди към всички влизащи и излизащи.

Обидил и младежа…

– За какво идваш в Атина глупако? – извикал просякът.

Младежът избухнал в смях и навел глава в знак на благодарност за оскърблението.

– Идвам да търся мъдрост – отговорил, без да престава да се усмихва.

– А защо се смееш, когато те обиждам, дръвник такъв? – попитал непознатия старец.

– Смея се, защото в продължение на три години трябваше да плащам, за да получа това, което ти сега ми даваш безплатно…. Благодаря ти.

Влез в града, пътнико, целият е твой – казал просякът, – макар да не ми се вярва да ти остава още много да учиш.

Извод: Може би най- полезната опитност, която ни носи изминатия път, е възможността да променим гледната си точка. Онова, което помага на героя в тази история да се справи с предизвикателството, е не толкова силата, придобита чрез страдание и търпение, нито дисциплината и властта над импулсите, а способността му да промени гледната си точка.

Шест медитации по Екхарт Толе

Тук са представени няколко медитации от Екхарт Толе, които могат да ви помогнат

да усетите и задълбочите състоянието Тук и Сега. Други практически упражнения

можете да намерите в книгата на Е.Толе „Силата на момента Сега. Практика”.

 

Медитация с наблюдаване на дишането

Препоръчвана продължителност: от 10 до 15 минути.

Преди да започнете медитация, седнете в удобна за вас поза. Можете да седнете

на стол с права облегалка или да се разположите на пода, седнали със скръстени

крака на възглавничка, в традиционната поза за медитация.

И така, седнете удобно с изправен гръб и затворете очи. Насочете вниманието

дълбоко във вас и го обърнете към дишането си. Не се опитвайте да правите

дишането по-дълбоко, нека да е естествено. Според това, как ще наблюдавате

дишането си, вдишванията и издишванията от само себе си ще станат дълбоки и

продължителни. Почувствайте, как въздуха влиза и излиза от тялото ви.

Почувствайте, как се повдига коремът ви при вдишване и се прибира при издишане.

Ако се появят мисли в ума, просто ги забележете, а след това връщате вниманието си

към дишането. Ако потокът мисли ви отвлича, в момента, когато ги забележите ще

престанат да властват над вас. Просто им позволявате да текат и връщате

вниманието към дишането.

Продължете медитацията още 10-15 минути. След това отворете очи. Постойте на

мястото си с отворени очи още няколко минутки.

 

Медитация с питие

За тази медитация е по-добре да се използват безалкохолни напитки.

Вземете кана с вода или сок или чаша чай или кафе. Обърнете внимание върху

това, как се протяга ръката ви към съда, за да го вземе. Докосвайки чашата или

каната, се вслушайте в усещанията си. Какво чувствате: горещина, топлина, студ или

температура, равна на вашата?

Вдигнете каната или чашата от масата и я задръжте като наблюдавате усещанията

си. Почувствайте теглото на това, което държите. Усещате ли, как работят мускулите

ви в пръстите, дланите, ръцете? Може би, сте забелязали, как се стича слюнка в

устата ви още преди да докоснете чашата с устни. Как усещате напитката на устните

си: гореща, топла, хладна, прохладна, на температурата на тялото? Може би,

чувствате гъстотата на напитката? Преди да направите първата глътка, усетете я в

устата си. Почувствайте вкуса й. Усетете, как течността се стича по гърлото към

стомаха. След това продължете пиенето. Като правите това, внасяте осъзнатост на

всяко ваше действие и преживяване, свързано с пиенето. Наслаждавайте се на

настоящия момент. Насладете се и на това, което пиете!

 

Медитация за вътрешно усещане

Седнете на стол с изправен гръб или на възглавничка върху пода. Затворете очи.

Почувствайте дишането си. Усетете, как въздухът влиза и излиза от тялото ви.

Обърнете внимание на физическите си усещания като: напрежение, пристягания,

болка, които можем да наречем външно ниво на усещания. Осъзнайте тези

преживявания и продължете да ги усещате. Отпуснете тялото и особено тези негови

части, където усещате напрежение и напрегнатост. Ако усещате болка, било то

физическа или емоционална, обърнете й внимание. Позволете си да преживявате

всичко, което усещате. Наблюдавайки и усещайки, може да забележите, че умът се

стреми да даде на усещанията названия, налагайки им имената „напрежение” ,

„свиване”, „болка”, „гняв” или някакво друго название. Умът може да поиска да си

спомни старо преживяване или да ви разкаже история за чувствата. Каквото и да е,

не следвайте възпоменанията и историите, продължете да следите усещанията си.

Без спомените и историите ще ви остане само преживяването.

Бъдете внимателни, усещайте собственото си дишане и външното ниво на

усещания. Сега се опитайте да задълбочите вниманието си до вътрешните

преживявания на тялото. Ако не ви се отдаде веднага да почувствате това, започнете

с усещанията на собствените си ръце. Протегнете напред ръцете си и обърнете

дланите нагоре. Убедете се, че китките ви не докосват нищо. Но, за да не се уморят

ръцете, опрете лактите на коленете или на възглавничката. Дръжте очите затворени.

Попитайте се „Откъде знам, че имам ръце?”. Позволете на вниманието да се насочи

към ръцете. Може да почувствате спазми, топлина, леко охладняване или обратно –

сила и енергия. Това е началото на преживяванията на вътрешното тяло.

Преживяванията на тази жизнена сила са и вашата връзка с покоя.

Сега позволете на вниманието си да се движи от китката нагоре: по ръцете,

раменете. Почувствате китките, предмишниците и рамената заедно. Сега насочете

вниманието си по долните части на тялото: ходилата, подбедрицата и бедрата. Не се

вълнувайте, ако не ви се отдаде да почувствате една или друга част на тялото,

обърнете внимание върху това, което ви се отдава да усетите. Почувствайте корема и

гърба, гърдите. Шията… и главата. Сега се опитайте да усетите изцяло тялото си –

като едно енергийно поле. Едно такова ваше преживяване на себе си е на по-високо

ниво, отколкото физическото. Продължете да задържате вниманието си върху

преживяванията на цялото тяло в течение примерно на пет минути и се

наслаждавайте на медитацията!

 

Медитация върху осъзнатостта на предметите

Седнете на стола с изправен гръб или седнете със скръстени крака на възглавничка

върху пода. Затворете очи, обърнете внимание на собственото си дишане.

Почувствайте, как въздухът влиза и излиза от тялото ви.

А сега обърнете внимание на някои външни звуци, каквито и да са те: звуци от

преминаващи коли, гласове, птича песен и т.н. не ги назовавайте и не ги

интерпретирайте. Обърнете внимание на всяка мисъл или образ, които се появяват в

ума ви. И отново – не ги назовавайте и не ги интерпретирайте. А сега, отворете очи.

Осъзнайте обектите, които виждате около себе си и пред себе си. Позволете на

формите, съществуващи в настоящия момент просто да съществуват, без да ги

наричате, оценявате или интерпретирате.

А сега погледнете, ще съумеете ли да осъзнаете собственото си вътрешно

пространство, от което се раждат формите на сегашния момент: формите,

образуващи дишането ви, външните звуци, образите и другите обекти. Осъзнавайки

това пространство, вие започвате да осъзнавате самото осъзнаване. Това сте вие – на

най-дълбоко ниво. Задръжте това осъзнаване докато стане комфортно за вас.

 

Медитация при сутрешно събуждане

Толкова много неща не забелязваме в настоящето, защото от момента на

събуждането се оказваме изцяло потопени в собствените си мисли, страхове и

желания, свързани с предстоящия ден. Опитайте се да направите това просто, кратко

упражнение по наблюдение и преживяване на усещанията преди още да сте станали

от леглото. Ще се удивите, колко ще промени това деня ви.

Събуждайки се, не ставайте от леглото веднага, постойте още няколко минути там.

Почувствайте дишането си. Концентрирайте се върху усещанията на тялото си.

Почувствайте, как чаршафите докосват кожата ви. Какви са на усещане: меки, топли?

Почувствайте, как под вашата тежест матракът се огъва. Правете това без да

прекъсвате и наблюдението върху собственото си дишане. Ослушайте се за външните

звуци: тиктакането на часовника, моторите на минаващите коли, викът на децата,

други звуци.

След това, когато усетите готовност да станете, почувствайте, как тялото ви заема

седящо положение. Почувствайте, как тазовите кости потъват при това в матрака.

Почувствайте, как се изправя гърба ви. Усетете, как чаршафите престават да докосват

кожата ви. Седнете и огледайте предметите наоколо. Обърнете внимание на

светлината, идваща от прозореца. Стъпете на пода, усетете грубата или гладка

повърхност под краката ви. Когато станете и тръгнете към банята, обърнете

внимание на всяка своя стъпка.

 

Медитация при ходене

Традиционните медитации при ходене се извършват при много малка скорост на

движение. Но тази медитация се изпълнява на скоростта на ходене, която изисква

ситуацията, независимо дали разхождате кучето или вървите към колата си, дали

пазарувате или дори бягате, за да не закъснеете за самолета или просто бягате в

парка.

По време на ходенето обърнете внимание на дишането си. След това насочете

вниманието върху краката. Почувствайте, как краката стъпват по земята. Първо

чувствате, как петата се докосва до земята, след това средната част на ходилото.

Усетете, как накрая цялото стъпало се притиска до земята и се отблъсква от нея след

това до следващата крачка.

Обърнете внимание на останалите части на тялото. Има ли някъде притискане,

напрежение, болка? Отпуснати ли сте? Можете ли да почувствате тялото си отвътре,

вътрешния поток на живота? Забелязвате ли звуците: шумът от коли, гласове, птича

песен? Можете ли да почувствате вятъра дали е слаб или силен, духа ли в лицето ви

и докосва ли кожата ви? Как духа вятърът – едва го усещате или със силата си

насълзява очите ви? Почувствайте температурата на въздуха – топло, горещо или

студено. Осъзнайте наличието на вещи и предмети наоколо – дървета, здания, хора,

коли, велосипеди. Усетете ароматът на цветята, цъфтящите дървета, приготвяните

ястия, газовете от минаващите покрай вас автомобили.

Ако се загубите в мислите, усетите ли се веднага върнете вниманието си към

движението на тялото, дишането и чувствените усещания. Възможно е хиляди пъти

да сте минавали по тази улица, но никога истински да не сте я забелязали – какво

има на нея, защото никога не сте присъствали изцяло. Сега разходката ви дава

възможност да се пробудите за настоящия момент.

Пожелавам ви ползотворна практика!

Окситоцинът провокира женените и влюбени мъже да стоят на страна от съблазнителките.

ПРОБЛЕМ: Както е известно окситоцинът е хормон отделящ се от хипофизата /най-силен по време на оргазъм и раждане/, който влияе на нашето поведение. Той способства за възникването на чувство за привързаност, понякога до такава степен, че се превръщаме в комформисти в даденото отношение.

Немски учени изказаха предположение, че така наречения „хормон на любовта“ се отделя в големи количества при контакт и флирт със секси непознат. Това може да доведе до по- сериозни близки отношения и до рискови връзки с него.

ИЗСЛЕДВАНЕ: В експерименталната група, била избрана много привлекателна, сексапилна жена, която трябвало да осъществи контакт с групата изследвани мъже. Преди срещата на всички 57 изследвани мъже, бил приложен хормона окситоцин или плацебо във вид на спрей за нос. Жената изпълняваща есперимента била длъжна да стои на разстояние от 60 см при контакат си с мъжете. Тя трябвало бавно да се приближава към тях и след това да се отдалечава. Мъжете участващи в експеримента били помолени да определят, на какво разстояние от жената се чувстват най- комфортно. В същото време да наблюдават, кога разстоянието между тях е „твърде близко“ и започват да се чувстват неловко.

Всички мъже, след приключване на експеримента споделят, че жената е била много привлекателна.

РЕЗУЛТАТ: Учените с изненада установили, че мъжете, които били в дългогодишни партньорства /брак/ или сериозни връзки/поддържали контакт с една жена/ и бил приложен хормона окситоцин, предпочели да стоят на значително по- голямо разстояние от съблазнителката. Хормонът включил чувството на привързаност, НО не към непознатата, а към собствена съпруга, партньорка играеща важна роля в живота на мъжа. Те се стараели да съхранят дистанция в средата на описания диаметър, за разлика от „неангажираните“ мъже, които независимо дали имали прибавен окситоцини или плацепо, скъсявали дистанцията с 10-15 см повече.

Когато на мястото на жената бил поставен мъж, реакцията по приближаването на всички мъже била еднаква, нямало увеличаване на окситоцина, независимо от погледите, и движенията.

Експеримента бил разширен и когато на мястото на реалната жена била поставена снимка на секси жена. Моногамните мъже, които изпитвали удоволствие във връзките си, реагирали с отдръпване, а свободните мъже с приближаване.

ИЗВОД: Окситоцинът способства за поддържане на моногамните отношения и не позволява на мъжете да демонстрират сексуални желания и чувства на привързаност към други жени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ако сте в моногамна връзка и нямате под ръка окситоцин спрей, съществуват много други начини да стимулирате производството на окситоцин в кръвта. Разбира се, на първо място е секса, добра работа върши да се държите често за ръка, да се притискате един към друг или да се прегръщате при всяка възможност, де се целувате. Всичко това способства за увеличаването на хормона окситоцин.

Източник: http://www.jneurosci.org/

Безусловната любов

Когато бях около тринайсетгодишен, баща ми ме дръпна настрана и ми каза нещо, което щеше да промени живота ми. Двамата седяхме в очуканата му стара кола в странична уличка на едно от по-бедните лондонски предградия. Той се обърна към мен и каза следното:

— Сине, искам да знаеш че каквото и да направиш в живота си, вратата ми винаги ще е отворена за теб.

По онова време бях в началото на юношеството. Не разбирах какво има предвид, но знаех, че е нещо важно, затова го запомних. Три години по-късно баща ми почина.

Когато станах монах в Североизточен Тайланд, се замислих над думите на баща ми. По онова време домът ни бе малко общинско жилище в беден лондонски квартал — къща, в която човек не би изгарял от желание да влезе. Но тогава осъзнах, че баща ми бе искал да каже нещо друго. В думите му, като диамант, завит в дрипава кърпа, се криеше най-недвусмисленият израз на обич, който мога да си представя: „Сине, каквото и да направиш в живота си, знай това — сърцето ми винаги ще е отворено за теб“.

Баща ми ми предлагаше безусловна любов. Без обвързващи уговорки. Аз бях негов син и това му стигаше. Беше прекрасно. Беше истинско. Той говореше искрено.

Иска се смелост и мъдрост да кажеш подобни думи на друг човек, да отвориш сърцето си за друг без условия. Може да ни се струва, че той ще злоупотреби, но нещата не стоят така, не и според личния ми опит. Когато някой ти даде такава любов, все едно си получил най-скъпия дар. Ти я цениш високо, пазиш я до сърцето си, за да не я изгубиш. Въпреки че когато той ми каза тези думи, не разбирах напълно смисъла им, дори тогава не бих посмял да нараня такъв човек. Ако дадете тези думи на близък човек, ако наистина ги мислите, ако идват от сърцето ви, този човек ще се постарае да заслужи обичта ви, а не да се възползва от нея.

Главоболието като психосоматика

Всеки човек преминава по различен начин през важните ситуации в своя живот. Независимо дали са положително или отрицателно заредени, те пораждат усещането за ново и непознато, което на свой ред активира редица промени в тялото и писихиката целящи да ни защитят. Тази мобилизация на организма ни създава състояние на стрес. Под стрес се разбира състояние на екстремно повишени изисквания към организма от различно естество. Факторите, предизвикващи състояние на стрес могат да бъдат:
болестно състояние
физическо свръхнатоварване
психическо и емоционално свръхнатоварване
екстремни условия на средата

Често усещанията на тялото и предизвиканите болежки, нямат физиологичен характер и не са свързани с каквото и да е изменение в телесното здраве. Въпреки фиксирането на повечето хора в прегледи и медикаменти, когато даден симптом не отминава това е ясен признак за психосоматика / усещане породено от мисловен процес и отминаващо при промяна на отношението към него/.

Един от тези психосоматични проблеми е главоболието. Вероятно всеки се е сблъсквал с неприятната болка в главата, независимо дали е породена от реално заболяване и /или от свръхнапрежение. На много от нас се е случвало въпреки приетите медикаменти, главоболието да не отминава с дни, дори с месеци. Това е ясен признак, че сме направили психосоматика т.е. реагираме през главоболие на вътрешно напрежение породено от заобикалящата ни действителност. Често напрежението се покачва от подсъзнателни процеси, които са непонятни за страдащия, ето защо, ако главоболието ви продължава повече от месец и не помагат медикаменти обърнете се към психолог-психотерапевт, за трайно справяне с проблема.

Какви видове главоболие причинява стресът?

психогенно главоболие – почти ежедневно главоболие, обхващащо периоди от месеци и дори години без да има свободни от главоболие периоди. Отслабва при психична отмора (отпуск или ваканция). Провокира се от стрес и психическо напрежение. Профилактика – избягване на стреса. Лечението е посредством психотерапия, релаксиращи техники, по-рядко психоанализа.
тензионен тип главоболие – тъпа, непулсираща болка, често двустранна, свързана със стягане в теменната област или врата. Степента на тежест остава постоянна. Провокира се от емоционален стрес, ларвирана (скрита) депресия. Профилактиката цели избягване на стреса. Лечение – покой, аспирин, ацетаминофен, напроксен, комбинирани аналгетици с кофеин, лед, мирелаксанти психотерапия, биофитбек. Ако е необходимо временна употреба на по-силни аналгетици. Масаж с ментово масло по посока отпускане на черепната мускулатура. / Медикаментите в случая са временно приложими, важно е да се открие и отстрани стресора предизвикващ вътрешното напрежение т.е. психотерапия/
хронично ежедневно главоболие – среща се при 4-5% от населението и бива първично – продължава 15 или повече дни месечно; вторично – като проява на други заболявания на мозъка – съдови, неопластични, инфекциозни, травматични. Често се придружава от депресия или тревожност. Провокира се от стрес, напрежение, злоупотреба с някои медикаменти (барбитурати, опиоидни анелгетици). Профилактика – избягване на стреса. Често се включват антидепресанти, но те не са трайно повлияващи главоболието, трябва да се открие първопричината.

 

Тензионно главоболие

От този тип главоболие страдат 80 % от хората. Протича еднакво при деца и възрастни. То се дължи на мускулна контракция и обикновено е свързано със стресова ситуация. Появява се с еднаква честота и при двата пола.
Ход на протичане:
– проявява се като умерено, челно или теменно главоболие
– ежедневно главоболие, болката е двустранна, често обхваща шията и тила
– обхваща периоди от месеци и дори години
– засилва се при психическо напрежение
– отслабва в периоди на психическа отмора (отпуск или ваканция)
– често болните описват по-скоро усещане за празнота в главата отколкото истинска болка
– не се придружава от гадене, повръщане, не нарушава съня на болния
– често се поддържа от маскирана тревожност или депресивно състояние

Това е най- често срещаното главоболие при тревожни състояния и скрити депресии. Често погрешно се третира единствено с медикаменти, с които се подтиска тревожността, но не се повлиява трайно главоболието и страдащия възприема себе си за неизлечимо болен. Необходимо е да се проведе психотерапевтичен процес, в хода на който ще се установи източника на стрес, тревожност и неразположение и ще се усвоят начини за преодоляването на ситуацията.

Как да направим превенция на тензионното главоболие?

Наблюдавайте се и различавайте състоянията си на стрес. Ако продължително стоите в ситуация на стрес, задължително си дайте време за отпускане и достатъчна почивка.  Достатъчен сън, редовно хранене, спрете алкохола и тютюнопушенето.
Използвайте  психотерапевтичен подход, позволяващ Ви да разберете симптомите и да се успокоите.
Относно хигиената на живот:
– релаксирайте – напр. масаж, методики за отпускане и др.
– редовна физическа активност
– планирайте периодите на почивка
– в никакъв случай не прекалявайте с употребата на обезболяващи средства

Ако посетите психиатър, вероятно ще ви бъдат изписани антидепресанти, има вероятност те да повлияят временно на главоболието, но не и да решат първопричината. В следствие на това, при спирането на антидепресанта, в случай, че не е проведена психотерапия, симптомът се завръща. Това създава вредното вярване у страдащия, че е болен и трябва да приема антидепресанти цял живот, настъпва отчаяние и поредица от ненужни прегледи, които усилват вътрешното напрежение и стрес, което повишава предразположението към появата на психогенното главоболие.

Деперсонализация

Деп. Се явява разстройство на психиката свързано с отсъствие или нарушение на самовъзприемането. Страдащият възприема своите мисли, чувства и действия с усещанетоза наблюдаване от страни и отчуждение. Даденото разстройство, често се явява симптом на психическо разстройсво.

Причини и симптоми за деперсонализацията.

Деп. На личността е свързана с други заболявания на психиката и централната нервна система. Най- разпространени причини за появата на деп. Са паническите разстройства, депресии, стрес, шизофрения и БАР. Състоянието може да носи, както кратковременен, така и продължителен характер. Към основните причини за деп. Могат да се отнесат:

  1. Силно психическо сътресение, Стрес, Шоково състояние
  2. Тежко психическо състояние, в тов ачисло психози, шизофрения и др.
  3. Неврологически нарушения
  4. Вродени патологии на ЦНС
  5. Разстройства на психиката под влияние на психически травми.

Деп. На личността, може да се проявява в качеството на защитен мехнизъм по време на екстремна ситуация, изискваща бързо решение или действие, без емоционален отзвук, без зачитане на емоцията. В този случай състоянието има временен характер и не се явява патология. Биохимичните и неврологични нарушения могат да доведат до напрегнато състояние, което да предизвика нарушения във функционирането на серотониновите и опиоидните рецептори, сривове във функциониране на хипофизата и надбъбречните жлези.

Симптоми на деп. Се явяват следните състояния и усещания на пациента:

  1. Пълно или частично изчезване на възприятието за собствена личност и нейните черти.
  2. Отсъствие на емоции и вавлеченост в жизнените процеси.
  3. Емоционално безразличие към близките и околните хора.
  4. Затъмнено възприемане на реалността /без звуково и цветово възприятие/
  5. Безразличие и отсъствие на възприемането на музика, изкуство и природа.
  6. Лоша памет.
  7. Намаляване на зрението и слуха.
  8. Загуба на тактилни усещания и нарушения на обонянието.
  9. Подтиснатост, тъга и душевна опустошеност.
  10. Възприятие на собственото тяло и неговите части като автомат, машина, неудошевен, безразличен предмет.
  11. Усещане на забавеност на времето и събитията.
  12. Отсъствие на образно мислене.
  13. Загуба на ориентация в пространството и времето.
  14. Отсъствие на болкови, вкусови и температурни чувствителности.

При стрес симптомите на деп. На личността се явяват – анхедонията, откъснатост и вглъбеност. Под влияние на емоционалното напрежение се нарушава неврохимическата хомеостаза, което води до блокирането на емоциите и депресивно състояние. Нарушава се чувствителността на рецепторите, изкривява се възприятието на действителността и мястото на личността в нея. Продължително състояние на деперсонализация води до каскадно нарушение на рецепторните системи.

Видове деперсонализация на личността:

В психиатрията и неврологията деп. Е класифицирана като автопсихична, с нарушение на възприятието на собствената личност, външна с нарушение на възприемането на действителността и соматопсихическа с нарушение на възприемането на своето тяло и неговите органи.

По начина на развитието и причините деп. На личността се разделя на следните видове:

  1. Леко нарушение на самосъзнанието със забавено или непълно възприемане на своята личност и постъпки.
  2. Загуба на индивидуална специфичност и социална затвореност, съпровождана с отсъствие на личен поглед над света /на мисли, възгледи или убеждения/и безличие.
  3. Анестетическа /деперсонализационна/депресия с емоционална притъпеност или пълна безчувственост.

Лечение с медикаменти на деперсонализациите:

Лечението започва със отстраняване на причините за разстройството и симптомите на психическото заболяване. Психиатърът и неврологът трябва да намерят връзката между деп. И тревожността, а също и с други патологични проявления. При силни пристъпи на паника и тревога съпровождани със неконтролируеми постъпки на пациента се назначават транквиланти, антидепресанти и невролептици. Лекуващия лекар трябва да подбере за пациента със синдром на депе. На личността препарати с високи антихолинергически ефект, а също да назначи медикаментозна терапия към снемане на тревогата и поддържане на нормалното психическо състояние. Ако у пациента се наблюдава нарушение във функционирането на опиоидната система на ГМ то лечението на деп. Се осъществява с помощта на препарати антагонисти на опиоидните рецептори. Най – ефективно ще бъди съчетанието на антиконвулсивни лекарствени средства и инхибитори на серотонина.

Психотерапия:

При всички типове деперсонализация в една или друга степен добре повлиява рационалната психотерапия. На страдащия се дава разяснение, че наличните при тях странни особенни предизвикващи чувство на страх или мъчителни състояния на отчуждение на собственото АЗ или безчувственост не са толкова непонятни или безпрецедентни, както си представя болния. От добре известните произведения се представят случаи за това как у много здрави хора при напрегнато самонаблюдение възникват близки до деперсонализацията усещания на напрегнатост, скованост, сякаш се наблюдаватнякак от страни, чувство на безразличие, апатия, отслабване на емоционалния резонанс. Такова разяснение спомага за демистификацията на нарушението и намаляване на съпровождащото го в редица случаи страх. Като разясним на болния тясната зависимост между феномена на отчуждението с процесите на рефлекса, се посочва, че намаляването на рефлексите, което може да се постигне съзнателно по пътя на насочено превключване на вниманието на обкръжаващата среда, намалява и прави по – малко мъчително явлението на отчеждение. Това разяснение предизвиква у болния мисълта за възможност за психотерапевтична борба със състоянието. Проведената по този начин рационална психотерапия, дава възможност тясно да я свържем и с други методики – хипноза и автогенна тренировка, а след това при необходимост с целия комплекс на социална реабилитация.

Хипноза и автогенна тренировка:

Най- ефективно се прилагат при първия тип деперсонализация, само в някои случаи те оказват ефект и при другите типове деперсонализация. Техниката на прилаганите методи има съществени особености.

 

Социална реабилитация:

Реабилитационната програма обхваща болни с нарушения на социалната адаптация, тук влизат много от втория тип деп., и някои от болните от първи и трети тип /към последните се отнасят болните с вяло протичаща шизофрения или невротично развитие на личността./ Във връзка със сложността на клиничната картина на тези болни включващи както неврозо- подобна симпатика, така и проявяване на патология на личността, реабилитационната програма се изгражда по такъв начин, че най – пълно да обхване различните страни на психичните дейности. Програмата на социалната реабилитация включва следните раздели:

  1. Провеждане по специално разработен въпросник на щателен анализ на различните характеристики на личността и социалната активност на болния – общо развитие, трудова дейност, интереси, увлечения, ценностна ориентация, самооценки, междуличностни отношения, особености на бита, хранене, хигиена, дневен режим, и др.
  2. Съставяне на йерархическа скала на проблемите на болния, диференциране във всеки от разделите, с отчитане на нарастването на сложността на преодоляването им.
  3. Съставяне на програма на поетапно преодоляване на базата на разработената скала, започвайки с най- леките и завършвайки с тежките.

Удоволствието от даването

Един крал отишъл в градината си и видял, че дърветата, храстите и цветята в нея умират.

Дъбът му казал, че умира, защото не можел да бъде висок колкото Бора.

Отправил се към Бора и го заварил повален на земята от мъка, защото не можел да дава грозде като Лозата.

А  Лозата умирала, защото не можела за цъфти като Розата.

Розата се обливала в сълзи, защото ен била силна и яка като дъба.

Тогава видял едно растение, една Фрезия, обсипана с цветове и изумително свежа.

Кралят попитал:

  • Как е възможно да растеш толкова здрава и свежа в тази печална и мрачна градина?

Цветето отвърнало:

  • Не знам. Може би защото винаги съм смятала, че когато ти ме засади, си искал да имаш фрезии. Ако беше поискал Дъб или Роза, щеше тях да засадиш. И тогава си казах: Ще се опитам да бъда Фрезия по възможно най – добрия начин.