Категория: Тревожност

Затвореният кръг на взаимоотношенията

Всеки родител, създава децата си с идеята да ги обича. И вярвам, че всеки от тях ги обича много, по начина по който може и разбира. Вярвам, че всеки родител иска да им се радва и да е горд с тях. Това, че децата се чувстват необичани е сложен преживелищен процес, който е извън контрола на който и да е. Ето защо вярвам, че всяко пораснало дете, ако успее да излезе от детското и поеме лична отговорност за живота си, може да го направи прекрасен, без това да зависи от родителите.
Невротичното вкопчване в търсене на отговори като: Защо не са ме обичали? , Защо не се променят? Прехвърлянето на отговорност: Те са виновни, че аз не успявам., Трябва се променят, за да да бъда щастлив. Всичко това са стопове, бариери за продължаването напред в развитието и личностното израстване.
Родителите са такива, каквито са, точка. А ние имаме цял един живот, в който да направим всичко каквото искаме за себе си.
Нарича се осъзнаване, поемане на лична отговорност, желание за живот
.

Когато осъзнаването липсва, животът ни поставя в партньорства, в които нашето непорастнало  дете отново се обажда. То или страда, че не е обичано, или крещи постоянно търсейки внимание, сърди се, за да получи това което иска, угажда с надеждата, че другият ще се промени заради него или просто търпи и се подчинява, защото вярва, че това е единственият правилен подход. Забравя, че в него расте един човек, който никому с нищо не е длъжен, който е важен, ценен и значим, просто защото го има. Забравя, че не родителите или партньора са му дали този живот, а това е Божи дар, който има някаква цел и смисъл. Когато си спомни това и повярва, ще може да отвори врата на осъзнаването.

Когато и в партньорството не се случи, той ще стане родител, който ще възпитава детето си през непорастналото дете в себе си. И отново, ще се сърди, ще крещи или ще угажда, ще манипулира или ще се подчинява. Ще създаде копие на себе си, на което най- вероятно после ще поставя оценки, изисквания и желания, с които за пореден път ще прехвърли отговорността за собственото си израстване на някой друг.

Така, изводът е от всичко това е, че Аз съм движещата сила на миналото, настоящето и бъдещето и ако Аз не се изправя срещу себе си и не променя живота си, ще завъртам цикъла отново и отново до безкрайност.

Характеристика на жените обичащи мъже, които не им отвръщат с любов.

Ако припознавате страданието и ревността като любов, ако извинявате мрачните му настроения, ако често говорим с близки за проблемите му, ако оправдавате сприхавия му характер или ироничните му забележки с тежкото му детство, когато не харесвате повечето черти от характера му, но се примирявате с тях и вярвате, че ако сте достатъчно любвеобилни той ще се промени заради вас, това е знак, че сте жена, която „обича“ твърде много. Ако стоите във връзка, която ви застрашава емоционално и физически, то вие обичате човек, който не може да ви обича.

Никоя жена не е станала такава случайно. Формирането и като жена в обществото и семейството поражда и съответните предсказуеми модели на поведение. По- долу са изброени 15 характеристики, които са присъщи на жени, обичащи мъже, които не могат да им отвърнат с любов.

  1. Произхождате от дисфункционално семейство, в което емоционалните ви потребности не са били удовлетворявани.
  2. След като не сте получили достатъчно родителска грижа, вие се опитвате да запълните тази незадоволеа потребност, като се превръщате в дарителка на обич, особено на мъже, които в някаква степен са нуждаещи се.
  3. Тъй като навремето не сте съумели да промените родителите си / или единия от тях/ и те не са били онези любящи и подкрепящи хора, за които сте копнели, сега вие изпитвате дълбоко разбиране към познатия тип емоционално безразличен мъж, когото вероятно ще се опитате да промените през любовта си.
  4. Основния мотив да с опитвате да запазите връзката е страхът ви от изоставяне или страхът да останете сама.
  5. Почти нищо не преценявате като прекалено неприятно, не отнемащо много време или много пари, стига да „помогне“ на мъжа, с когото сте обвързани.
  6. Тъй като сте свикнали да не получавате любов в личните си взаимоотношения, вие сте решена да чакате, надявате се и се стремите да сте харесвана на човека до вас все повече и повече.
  7. Готова сте да поемете основната отговорност, вината и обвиненията във всяка една връзка – много повече от 50%
  8. Оценявате се ниско и дълбоко в себе си не вярвате, че заслужавате да сте щастлива. Напротив, смятате, че трябва да си спечелите правото да се радвате на живота.
  9. Отсъствието на сигурност в детството ви сега се проявява като отчаяна нужда да контролирате хората и ситуациите с оправданието, че искате да сте „полезна“.
  10. Живеете много повече с представата за това как би могла да се развие връзката ви, отколкото с реалното ви място в нея сега.
  11. Пристрастена сте към мъже и към емоционално страдание.
  12. Има вероятност да сте предразположена към пристрастяване към опиати, алкохол и/или към определени храни, особено сладките.
  13. Ако сте привлечена от хора с проблеми, които трябва да се разрешат, или сте оплетена в несигурни, хаотични и емоционално болезнени ситуации, вие избягвате да поемете отговорност за самата себе си и да се съсредоточите върху собствените си проблеми.
  14. Възможно е да проявявате склонност към депресии, които се опитвате да потиснете, отдавайки се на възбудата от една нестабилна връзка.
  15. Не ви привличат внимателни, уравновесени, отговорни мъже, които проявяват интерес към вас. Подобни „приятни“ мъже са ви скучни.

Когато в детството ни има болезнени преживявания в отношенията, в по- зряла възраст ние несъзнателно сме принудени да пресъздаваме подобни отношения и ситуации с цел да придобием власт над тях.  Често се обвързваме с подобен човек или поредица от такива хора, като се стараем да „спечелим“ старата битка – да бъдем обичани.

А сега нека разгледаме всяка една характеристика по отделно. /към 2 част/

Из „Жените, които обичат твърде много“

Изграждане на емоционален имунитет

Времето, прекарано с онези, които обичаме – семейството, приятелите, домашните любимци, – може да пренастрои баланса на организма към по- високо ниво на щастие, така че е важно да подбираме мъдро компанията си.

Не всички хора в живота ни ни обогатяват. Сигурна съм, че ви се е случвало да сте в чудесно настроение, докато присъствието на някой приятел, роднина или колега не ви накара да се почувствате потиснати. Това е емоционално заразяване: огледалните неврони копират състоянието на този човек и създават у нас подобни чувства и усещания. Най- лесният начин да се предпазим от това въздействие е, като се държим далеч от т.нар. емоционален вампиризъм, който изсмуква жизнеността и щастието от хората, когато се сблъскат с него.

Обикновено е очевидно кои от познатите ни ни действат „отровно“: те са онези, които се оплакват постоянно, обичат да обезкуражават околните, да критикуват злостно. Други са по- трудно различими: те са погълнати от себе си, страхливи, критични и манипулативни. Може дори да са доброжелателни и все пак общуването с тях да ни кара да се чувстваме изстискани и безсилни.

Може да населим своя социален свят с хора, които повдигат духа ни, и да ограничим максимално отношенията си с хората, които предизвикват отчаяние и напрежение в нас с помощта на вътрешния GPS. Затворете очи, поемете си дълбоко дъх и извикайте образа на всеки човек, който е част от живота ви. Кой от тях разширява енергията ви и кой я свива?

Дори и след като идентифицираме „отровителите на щастие“ , проблем представлява това, че не винаги е възможно да ги избягваме. Те може да са наши колеги и дори роднини. Какво да правим тогава?

Задължително е да издигнем граница в общуването си с тях. Ние учим хората как да се отнасят с нас, с това какво приемаме и отказваме да толерираме от тяхна страна.

Ето няколко начина да подсилим имунитета си, когато се налага да прекарваме време с този тип хора:

  1. Прекъснете верижната реакция. Сега след като знаете за огледалните неврони използвайте действието им в своя полза. Ако се налага да разговаряте с ядосан или отрицателно настроен човек, съзнателно смекчете погледа си, поддържайте изражението си неутрално, използвайте езика на тялото, противоположен на този на събеседника ви. Не отразявайте напрежението на другия, в противен случай тялото ви ще се самосаботира, като имитира неговата негативност.
  2. Издигнете невидима бариера. Когато не можете да предотвратите атаката с отровни емоции използвайте следната визуализация: изградете мислено стена или щит около себе си. Това ще ви даде чувство за емоционална защита и може да неутрализира желанието ви да отговорите по същия начин.
  3. Стойте на собствения си тротоар. Не се опитвайте да променяте другия. Идеята да му помогнете, като го избавите от недостатъците му или му посочите „собствените му грешки“, може да ви се стори изкушаваща, но рядко дава резултат. Най- ефикасния начин да повлияете на някого е да му дадете пример с поведението, което бихте искали да видите у него

Консуматори на време

Въпрос: Кое прави живота ни безценен, неповторим и уникален? …. Преди да продължите напред си дайте малко време да помислите. ….. Ако мога да чуя отговорите, те вероятно ще са най- разнообразни. Отговаряйки на този въпрос, всеки се насочва към приоритетите си, ценностната система, моралната норма на обществото и куп други фактори, които определят личността му като важна, ценна и значима. Има нещо, което свързва всички тези различности. Нещо което е в основата на всичко. То е общо за всички и няма аналог. Животът ни е безценен, уникален и неповторим, заради времето, което му е дадено, за да се разгърне и да съществува.
Най- ценното което притежаваме това е Времето. То е в основата на всичките ни проблеми, на всичките ни радости и на мотивацията ни за живот.
Без да осъзнаваме, ние изхвърляме в пространството огромно количество от времето, което ни е дадено. Забравяме за него и преминаваме през деня, като хора които притежават вселената. Всяка минутка е неповторима, всеки час изтича безвъзвратно и няма повторение.
Времето като разменна монета на живота ни. Ако се замислим, всичко което притежаваме, това е времето, ние решаваме с какво да го напълним, къде да го дадем и какво да получим в замяна. Огромен проблем за хората е, че те не знаят как да продадат своето време, така, че да могат да ползват част от него за собствено удоволствие. Един от глобалните проблеми на работещия човек е : „Нямам време“ Каква заблуда. Времето не може да го няма, то  просто е грешно продадено, грешно разпределено и грешно поставено в пространството. Продаваме твърде много от времето си като работен график, често за твърде малко пари, което не ни позволява да инвестираме във време за себе си. Това в един момент поражда в нас недоволство от чувството за липса. Липса на време за себе си. Големият стремеж на хората е да стигнат до момент, в който да не продават директно времето си за пари, а да ползват собственото си време, като някой друг го пълни със средства.
В същото време, най- скъпият продукт е времето. Купуваме здравето, което ни дава още време в този живот. Инвестираме във време за образование, за да може то да ни даде време да се погрижим за себе си.
Подаряваме време, на приятелите си, на децата си, на родителите си. Това е най- ценно инвестираното време. Ако подарим достатъчно време на децата си, утре те ще ни подарят от своето. Ако си го спестим, никой няма да ни подарява от времето си и това ще събуди чувство за самотност. Има „консуматори“ на време. Може би сте оставали с усещането на раздразнение, когато сте подарили твърде много време на човек, който не го цени.
Ако се замислим, ще установим, че всичките ни тревоги са сведени до работата ни с времето, до неговия непрестанен вървеж. Да подаряваме време на тревогите си, обаче, е престъпление спрямо нашето съществуване. Това е време, което сме завъртели в абсурден парадокс, да инвестирам време в мисли за това, как може времето ми да свърши….
Страданието ни по загубата на любим човек, също е свързана с времето. Това е житейско преживяване, което ни пробужда за момент и ние осъзнаваме, че времето е със срок на годност. Чупи илюзията ни за безсмъртие, за вечност, която се настанява в представите ни от ранна детска възраст.
Осъзнаването на факта, че всички ние идваме на Земята с един определен резерв от време, което е лично наше и ние сме единствени негови притежатели, може да активира мощна жизнена енергия, която да позволи на личността да твори, да се развива, да създава и в това да надгради себе си.
Неосъзнаването на единствената ценност, която притежаваме, затваря жизнената сила, създава очаквания, които са непродуктивни / най- често завъртащи се около илюзията за безкрайност и безсмъртие/ . Превръща личността в консуматор на чуждо време и затваря творческите процеси.
Когато започне вашето днес, помислете тези няколко часа ден, в какво най- добре бихте ги инвестирали. Може би да ги подарите на любим човек, с който да споделите част от времето си на Земята, може би да инвестирате в себе си, може би да ги продадете, за да си осигурите друго време за себе си, а може и просто да ги оставите да изчезнат. Едно е сигурно, тези няколко часа са ваши само днес и те вече изтичат.

Автор: Диляна Колева

Уплаха, напрежение, страх, стрес, бърнаут – една различна гледна точка.

Представете си, че както вървите по улицата, някой рязко се приближи към вас и замахне с ръка, все едно ви удря. Реакцията ви ще е бързо отдръпване, рефлекс на самозащита или ще побегнете.  В този момент вие сте преживели уплаха. Тя настъпва при рязка и бързо променяща се житейска ситуация, която се появява мигновено, без предупреждение и трае кратко. Ако ситуацията се окаже не животозастрашаваща или емоционално травмираща, негативните ефекти на уплахата отминават в рамките на ден до най-много седмица. Човек възстановява емоционалното си състояние от преживяното и то остава за него като спомен.

Всеки е преживявал като ученик изпит пред дъската. Моментът, в който посочат името ви и трябва да станете и да се обърнете към класа. Често преходът от учебната маса до черната дъска е като „в мъгла“ за него нямате спомен, свива ви се стомаха, заливат ви топли или студени вълни, може да ви се разтупти сърцето или да ви стегне главата, възможно е да ви се подкосят краката, да ви изтръпнат ръцете. Понякога дори може да ви се завие свят и да ви причернее. Всичко това са признаци за състояние на тревога и повишено напрежение. То възниква, когато настъпи нова житейска ситуация, за която не сте подготвени и не знаете какво ви очаква. Понякога може да е резултат от непреодоляна по-рано уплаха. Интересното при тревогата и напрежението е, че те възникват и в двата полюса на емоциите, както при положителни преживявания, така и при  отрицателни. Когато човек преминава нормално през тревожността и напрежението и има ресурс за справяне, те отминават с отминаването на житейската ситуация. Ако, обаче преживяното остави в него емоционална натовареност или невъзможност да се справи, то напрежението и тревогата ще започнат да се проявяват несъразмерно усилени при попадане в сходни житейски ситуации. Ако останете продължително в такава ситуация, напрежението и тревожността ще започнат да се проявяват периодично и могат да се превърнат и в хронично състояние.

Дитресът, често във всекидневния език наричан за краткост Стрес, е състояние на натрупана психична умора. Това състояние настъпва, когато неприятна житейската ситуация за която нямате решение не се променя дълго време, а вие не разполагате с ресурс да я понасяте или промените. Или ако ситуацията, заедно със съпътстващите я отношения и дейности се повтарят отново и отново, и психичните сили и ресурс за справяне се изчерпват –  настъпва дистрес.

Най-голям стресов фактор за личността се оказват комуникацията и взаимоотношенията с околните. Начинът по който общуваме и другите общуват с нас, ви поставя в ситуации, които понякога ви въвеждат в дълбок и траен дискомфорт. Неумението да се заявявате, да отстоявате позиция или да излагате успешно желанията си, води до потискане на емоции, което трайно вреди на вашето психично и физическо състояние. Особен вид стресово състояние е състоянието бърнаут – крайно емоционално прегаряне.

Една от основните причини за стигане до стресови състояния е вашето отношение към повторението на житейската ситуация. Което от друга страна е много точен индикатор, че ви е необходима промяна. Ефективните подходи включват надграждане, промяна или излизане от ситуацията. Неумението да приложите някой от тези подходи, ви води до излишен разход на време, емоции и енергия. Липсата на ефективност натоварва прекомерно вашето съзнание. В един момент то капитулира и ви довежда и до физическа безпомощност, след която искате или не, сте принудени да се погрижите за себе си.

Реално, хората с по- добри комуникативни умения и общуване много по – рядко са в състояние на дистрес. Хората с точни и ясни приоритети и визия за себе си, добра самооценка и реална перспектива също така рядко преживяват нервни сривове.

Бърнаутът или емоционалното прегаряне, в своята същност е най- обикновен стремеж към постижение, който е излязъл от рамката на нормата, независимо дали е самоналожен от личността или е външно наложен от „важните други“ в преживяването. Често се преживява от хора с неосъзнат стремеж към превъзходство и победа. Това състояние, често води и до срив в имунната система, което прави организма подвластен на вирусни инфекции, които в една психосоматична диагностика е сигнал за желание „да се оттегля, но не знам как.“

Имайки предвид, че другият полюс на това състояние или по – скоро неговото начало е чувството за недооцененост, липса на внимание към личността, високи изисквания преминаващи в самоизисквания, логично следва, че качественото излизане от бърнаут и стресови състояния е дълбоката личностна промяна и поглед към самия себе си.

Бърнаут може да бъде достигнат в различни сфери от вашия живот – често се наблюдава в майчинството, партньорството, отношения родители – деца /от децата/ и разбира се в работната среда, като тя по – скоро се проявява като компенсаторно поле на първите три.

Справянето с този тип състояния – стрес, тревога/до бърнаут/ и депресия се случва най-добре чрез холистични психотерапевтични методи. Т.е. трипластова промяна на отношението ни към света и себе си. На първо място промяна в отношението към тялото, на второ място промяната в отношението към общуването и на трето, и всъщност най-важно – промяна на отношението към себе си.

Всеки може да работи по своята индивидуална холистична програма със своя психолог или психотерапевт, работещ с проблема  тревожни състояния.

Най-общо програмата се фокусира върху  следните акценти:

  • Балансиран двигателен режим за тялото.
  • Работа по освобождаване от негативни емоции от преживявания.
  • Баланс „работа – личен живот“
  • Периодично „изключване“ от модерния свят.
  • Тотална, повтаряща се почивка сред природата
  • Консултация със специалист, който да изработи индивидуална антистрес програма.
  • Преразглеждане на ситуациите, причиняващи състоянието и развиване на ресурс за надграждане, промяна или излизане от тях, с помощта на специалист.

Това са основните акценти, като при всеки се следва индивидуалната проблематика и ресурс за справяне.

Автор: Диляна Колева

 

Дереализация и деперсонализация – симптоми на тревожността.

Често хората се сблъскват с усещания, които са странни за тях и не могат да получат обяснение за това какво се случва. Това води до създаване на силен стрес, произвеждащ чувството страх и една свръхфиксация в усещанията, която вместо да им даде отговори, по скоро усилва и автоматизира усещането. Едни от тези усещания са известни като дереализация и деперсонализация.

Независимо, че те се разглеждат като синдром известен като нозологична единица в МКБ10 /международната класификация на болестите/ , в болшинството от случаите дереализацията и деперсонализацията се явяват като самостоятелно състояние. Въпреки поставянето им като диагноза. Единно мнение, че може да бъде самостоятелно заболяване не е приета.

Най- често дереализацията и деперсонализацията се намират в структурата на различни психологични състояния, като например тревожните разстройства. Този тип разстройства се появяват при нарушение на адаптацията на личността при различен тип психологични травми – преживяване на силни стресови ситуации, промяна в житейския статус, сблъскване с промени, които изискват нова житейска стратегия и др. Понякога се появяват и при психични заболявания, но там те не са водещи като усещане и преживяване, затова няма да се фиксираме на тях.

Всъщност, дереализацията и деперсонализацията се явяват не синдром, а симптом, независимо, че се нарича синдром.

Деперсонализацията е усещане на отчуждаване на собствения Аз от текущата обстановка. Както е описано в учебниците, сякаш човек наблюдава текущата ситуация от страни т.е. все едно неговото собствено Аз се отделя от неговия организъм. Все едно се наблюдава отстрани.

Дереализацията е усещане за изкуственост на обкръжаващата ни среда. Отдалечаване от реалната действителност.

И двете състояния могат да имат различна степен на проявление. Например напълно здрав човек също може да изпитва състояния на деперсонализация и дереализация. Могат да се появят при ситуации, в които дадена дейност протича твърде бавно и монотонно, като слушане на дълга лекция, чакане, работа по документи и др.

Напълно възможно е да възникнат състояния при които човек изпълнява действия, при които да възникне усещане за подобни състояния.

Състоянията дереализация и деперсонализация наблюдаваме и при психоемоционални състояния с нарушение на адаптацията. Именно състоянието на изтощаване на психическите компоненти и изтощаване в психоемоционалната сфера плюс зачестило безсъние. Симптомите дереализация и деперсонализация са много неприятни като преживяване и често създават у страдащия вярването, че полудява или че нещо извънредно се случва с него. Колкото повече мисълта пада върху усещането и анализа за него, толкова повече то се усилва, заради създаващия стрес и покачване на нивото на тревожност. Чисто технически първият етап на справяне е да се промени фокуса и да се позволи на усещането да отшуми. За по – трайни резултати е необходимо да се работи психотерапевтично върху причините довели до възникването на тревожността, която в дадения случай се проявява през тези симптоми.

Най- често справянето е свързано с възвръщането на интелектуалната, емоционалната, волевата и мотивационна сфера на личността в тяхното нормално русло. През осъзнаването на собствената значимост, значимостта за другите, развиване на психологичния ресурс за достигане на перспективни житейски цели.

Автор: Диляна Колева

 

 

Цената на истината

Един човек се разхождал по уличките на провинциален град. От нямане какво друго да прави често спирал пред витрините на магазините. Като завил пред един ъгъл, изведнъж се озовал пред скромно магазинче, на чиято витрина не било изложено нищо. Мъжът доближил лице до стъклото, за да види какво продават.

Вътре не се виждало нищо друго, освен сложена на щанда малка табелка, писана на ръка, която гласяла: “ Магазин за истина“

Мъжът се изненадал. Помислил си, че това е някакъв трик, но любопитството му надделяло и влязъл да провери.

Приближил се до продавачката и попитал:

– Извинете, това действително ли е магазин за истина?

– Да, господине. Какъв вид истина търсите? Частична истина, относителна истина, статистическа или пълната истина?

Зарадвал се човекът. Да открие истината било прекрасно.

– Пълната истина! – отвърнал мъжът без колебание.

„Толкова съм уморен от фалша – помислил си той. – Не искам повече лъжи, илюзии и измами.

– Пълната, пълната истина! – повторил той.

– Добре, господине, последвайте ме.

Продавачката повела клиента към вътрешното помещение, където имало друг продавач – мъж с мрачно лице и му рекла.

– Господинът ще ви обслужи.

– Искам да купя пълната истина – заявил отново клиента.

– Добре , господине, но знаете ли каква е цената и? – попитал мъжът зад щанда.

– Не. Каква е? – отвърнал човекът по навик. Всъщност не го интересувало особено колко струва истината, защото бил готов да плати всякаква цена за нея.

– Цената е – рекъл продавачът, – че ако си тръгнете с истината, никога повече няма да намерите покой.

– Защо? – изненадал се мъжът. Той очаквал, че именно истината ще му донесе спокойствие и мир.

– Защото, приятелю, истината често е неудобна. Тя може да убива и боде, да отблъсква, да скандализира, да плаши…..Заради нея може да изгубите приятели, работа, удобства. Може да почувствате срам и вина, да се отвратите от себе си, да изгубите самоуважението и самодоволството си…

Тръпки побили мъжа. Не бил и помислял, че цената е толкова висока.

–  Извинете…-измърморил той сконфузено. Обърнал се и излязъл от магазина с наведена глава.

Почувствал се тъжен, когато, разбрал, че още не е готов за истината. Че все още има нужда от лъжи за утеха, от митове и илюзии, в които да намира покой, и от заблуди, за да не се изправи лице в лице с другите и със самия себе си.

От „Гатанки от небето“

Сладолед

Сядаме на заведение, в което предлагат сладолед. Поглеждам менюто и виждам, че предлагат сладолед със заливки/изброени около 4/. Избирам заливка с мед и орехи. Пристига симпатично около 20 годишно момиче, което не се усмихва. Веждите нарисувани, гащите скъсани, погледа рехав.
Поръчката: /поемаме инициатива , ние/
– Два пъти кола с лед и лимон.
Сервитьорката размахва празното шише от кола, което е взела от съседната маса:
– Такава кола ли?
Споглеждаме се, но друга не сме виждали и кимаме утвърдително.
Аз поръчвам сладоледа:
– Един ванилов сладолед с поливка от мед и орехи.
Сервитьорката гледа в човека до мен и казва:
– Не може.
Раздвижвам се, за да и привлека вниманието, все пак аз поръчвам. Успях! Поръчвам:
– Имате заливки /уточнявам/. Искам тази с мед и орехи, а сладоледът да е ванилов.
– Не може. Или ванилов сладолед или с мед и орехи. – и ме гледа неразбиращо.
– Кое не може? -питам- имате сладолед с поливка.
– Има топка или 200г, но не с мед и орехи.
Реших, че нещо не съм се изразила правилно и бавно повторих:
– Искам 200 грама ванилов сладолед, с поливка от мед и орехи.
– Няма така, само с мед и орехи.
Изгубих всякаква връзка с поръчката, но объркването ми беше толкова голямо, че даже не можех да се откажа. Продължих:
– Сладоледа, вътре ли е с мед и орехи? – започнах да гадая, защото виждах, че добре сложеното и иначе симпатично момиче беше в пълна невъзможност да сглоби сложно изречение с начало и край в някаква градация.
– Не, просто е мед и орехи. – усмихва се.
Отказах се. Поръчах с риск да получа нещо незнайно какво.
– Добре, донесете ми мед и орехи.
Споглеждаме се с човека до мен, без коментар, няма смисъл.
След 5 Мин.донесоха полуразтопен/не знам колко топки/ ванилов сладолед поръсен с орехи, медът не го видях, може и да е бил някъде в сладоледа, не знам, а и вече нямаше смисъл. Зачудих се, как ли това момиче ще уточни и обясни себе си в доста по-сложните житейски ситуации, които и предстоят. От практиката виждам, че грамадната част от конфликтите и недоразуменията идват от неумението за чуване и изразяване. Всеки чува само собствените гласове в главата си и говори основно през тях. Другите ги няма.
С уважение
Диляна

Влиянието на емоциите за възникване на тревожни състояния и придружаващите ги симптоми

ЕЖЕДНЕВИЕ И ЕМОЦИИ

Емоцията е в самата основа на човешкия живот. Организмът ни търси приятните емоции и се опитва да се освободи от неприятните. Механизмите за освобождаване са два: да ги избягва или да се бори с тях.

Емоцията е реакцията на организма към приятното или неприятното усещане. Ако съм свидетел на злополука, не случката поражда емоция. Тя само предизвиква стряскането, уплахата вследствие на внезапната неприспособимост на организма към действителността.  Емоционалната реакция идва след това. Организмът започва да прави усилия да отстрани неприятното обстоятелство или да се пребори с него.

Последващата емоция отеква в целия организъм. Но по – неприятното е, че емоцията може да „разболее“ и да стане основен механизъм за пораждане и поддържане на тревожно състояние. Често под „силна емоция“ се приема някакъв шок . Нищо подобно! Емоциите са афективни конфликти, дълбоките и продължителни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта, изтласкванията, комплексите и т.н.

Дълбоките  и продължителни негативни емоции са най- опасните.

Човек реагира на емоцията по два начина:

  • като се освободи от нея – викове, крясъци, ругатни, плач, удари, обиди, изречени на глас или на ум
  • като я преглътне – възмущение, през което „преглъщаме“ агресивността и гнева си

ЕМОЦИЯТА – ОРГАНИЧНАТА БУРЯ

Известно е, че силната емоция е съпътствана от психични и физиологични промени. Срамежливците и холериците отлично познават това състояние. Какво предизвиква най- напред емоцията в тялото?

  • анормален силен нервен приток. Обичайните невронни пътища са задръстени. Притокът се отклонява, подминава целта и излиза извън нормалните пътища. Целият организъм включително и мозъкът, е объркан. Съзнанието /мозъчната кора/ е разстроено, човек „не знае какво прави“
  • силната емоция – страх, гняв – предизвиква отделяне на адреналин. Адреналинът е съдостесняваща субстанция, отделяна от надбъбречните жлези, които са разположени в горния полюс на бъбреците и са част от ендокринната система. Всяка тежи приблизително 6 грама.
  • Отделянето на адреналина причинява следните явления в организма: повишаване на кръвната захар, повишаване свивателната способност на мускулите, обилно кръвоснабдяване на мускулите /особено в крайниците/ , намалява времетраенето на съсирването.

Тук влиза в игра един чудесен механизъм, открит от Канон. Адреналинът кара мускулите да се свиват, за да ги подготви за изпитанието което ги очаква /тъй като адреналина е боен хормон и той се отделя само когато мозъкът зададе код „ОПАСНОСТ“ , той подготвя тялото за борба или бягство/ Следователно, идва и емоцията. Вълнението / независимо с негативна или позитивна емоция е свързано/ „подкосява краката“ , но в същото време то може да даде на някои хора нечувана сила.

При злополука някои хора са способни да тичат с нетипична за тях скорост. Тогава казваме „страхът му даде криле“ или „вълнението го направи герой“. Точното обяснение е: „Вълнението произведе адреналин, в резултат на което той ще избяга или ще се пребори.“

Когато става въпрос за борба или бягство в резултат на емоция, реагира целия организъм, за да успее да отстрани неприятността. Напълно естествена реакция, която няма нищо общо с подлостта , страха или героизма. Мозъчната кора тук също може да изиграе ролята на „спирачка“ при условие , че не е объркана от вълнението.

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Човек с право може да зададе въпроса: „А в ежедневието?“ Ами че това е ежедневието?. Изпълнено е с емоции, усещанията ,ядове, бягства, агресии, затваряне в самите нас, изтласквания…. Условностите изискват да запазим невъзмутимостта си при някои обстоятелства. Позволено ли е на мъжете да плачат? Да издават вълненията си? Съвсем не!…. „Мъжествеността“ не позволява подобни чувства! Чисто и просто ги забранява и запазва тази „слабост“  единствено за жените. Глупаво, но е така.

Ако примерно сме ядосани /емоция/ , но не сме в състояние да се бием /разтоварване/, механизмът „работи на празни обороти“. Ако изпитаме силен страх и не можем да побегнем или да нападнем , положението е аналогично. Не се получава никакво разтоварване. В такива случаи емоцията проявява вредните си ефекти.

Да си представим един мъж, който години наред крие емоциите си и поради някаква причина се преструва на равнодушен. Даваме си сметка колко опасни последици може да има прекомерното отделяне на адреналин и на кръвна захар…..

Диляна Колева

Използвани материали трудовете на Пиер Дако

 

Изгубеното родителство

Успяхме да се изгубим в морето от информация. Вече никой не знае кое е вярно и кое не. Истината е, че всичко е вярно, човек има способността да усеща истината за себе си. Имаме eдна способност, нарича се интуиция. В огромния шум, който произвеждаме, изгубихме връзката с интуицията.

Ражда се детето. Радост или тревога? Вече все повече виждам тревогата в мислите на родителите. Първо – как да родя? Този въпрос преди 10 години НЕ СЪЩЕСТВУВАШЕ. Раждането се случва по един, единствен начин. Но, не и днес. Днес измислихме раждане за страхливите майки и мързеливите лекари – ще се режем. Не защото има нужда, ами, ей така за по- лесно, на лекарите, а майките…… те вярват, че е по – лесно и за тях. Тези които не са се докоснали до истинското раждане никога няма да разберат силата на онзи процес, чрез който даваш сила на собственото си дете. Лекарите подкрепят и налагат новата норма на раждане, жената изгубва връзка с инстинкта си. Преднаталните кодове, които оставяме в психиката – отхвърляне. А ние психолозите ще наблюдаваме последствията.

Детето започва да се кърми. Да кърмя или да не кърмя? Този въпрос беше обиден за всяка майка преди години. Да отнемеш или да се откажеш от кърменето е отхвърляне на детето. Това е първата и най- важна връзка, изграждаща доверието.  Още един вграден код. Лекарите, системата и всичко останало отново подкрепят процеса. Иначе ще се срути една чудесна индустрия за бебешките адаптирани млека. А те са толкова добри, че алергизират децата днес или в последствие, няма значение. Майката, казва това е нормално, защото нормата вече я няма никаква. В природата женска, която не иска да роди и да кърми детето си го обрича на смърт. Днес лекарите бързо препоръчват адаптираните млека, никой не учи майката как да стимулира кърмата, а млечните банки …… изчезнаха.  Ние поддържаме човешко същество, което израства в бавно и поетапно неосъзнато отхвърляне. А ние психолозите ще наблюдаваме последствията.

Детето прохожда. Тук някъде се появяват и бащите. Това е нормално, все пак по – рано те не могат да кърмят, могат само да обгрижат майката, въпреки, че на повечето майки вече им се иска бащите и да кърмят. Е, затова има адаптирани млека, да помогнем на майката. Литературата бълва все повече идеи как да приобщим бащата, без оглед на това детето от кога има нужда от присъствието на бащата. Той, назад във времето винаги е бил зает да осигури дом и прехрана на майката и детето и това отнема много. Днес, Той -бащата, трябва да може да гледа бебета, да сменя памперси и да прави мляко. Бавно и поетапно оттегляне на майката и вкарване на бащата в женския образ. Без време и без аналог. Майките все повече се оплакват, че майчинството им тежи /чудя се какво са си представяли/ , а бащите все по – объркани не знаят нито какво трябва да правят, нито кое е правилно, нито кое е тяхната роля. Така объркани търсят начин да се отделят, да избягат. Обвинени са, а всъщност те самите вече изгубиха мястото си в отглеждането на детето. Какво да кажем за детето – то става също толкова объркано. Между кавгите, сръдните и прехвърлянето на отговорности, двамата родители все по – малко започват да обичат и все повече да приемат и разглеждат детето като тежест и ангажимент. И то попива – отхвърлянето. А ние психолозите работим с последствията.

Детето ходи.  Едно такова говорещо, припкащо, любопитно, усмихнато.  Майката вижда в него детските си кукли и започва да удовлетворява собствената си суета. Дрехи скъпи, неудобни, ужасни за детето, но майката тържествува. Все пак, да живее суетата, практичността не ни интересува. Детето плаче, опитва се да се съблича, роптае, губи си обувките, хвърля си прекрасните шапки, изобщо…… То – детето има нужда от трикотажен гащеризон и буйки, нищо повече, но никой не се свързва с него, за да го усети. Слагат му се неудобни дрехи, води се в неудобни места, където вместо да играе на воля, трябва да пази новите дрехи, изобщо бива научавано да се чувства неудобно и това да е норма. Появило се и растящо в една среда, която е изградена не за него, то не разбира какво трябва да прави. Родителите пък стават все по – объркани, защото не разбират защо иначе така прекрасното им дете не се държи като възрастен, голям и послушен човек. Да, то трябва да порасне бързо, за да може мама и татко да се чувстват удобно. Трябва да следва всичките им претенции и да ходи където те решат, че е важно. Детето се научава да угажда, да бъде перфектно, да изпълнява, за да бъде обичано. Някои деца програмират това поведение за цял живот, други се бунтуват срещу него цял живот – страхуват се да не бъдат отхвърлени или се научават да отхвърлят заради същия този страх. А ние продължаваме да наблюдаваме последствията.

И така минават първите седем. Базата на която се развива всяка личност. Непоправимите седем. Каквото е заложено, заложено е.

Това е само един микроскопичен акцент от изгубването на усещането – родител. Свръхамбициозни, лежерни или колебливи в родителството си, наблюдаваме все повече залитане в крайностите на тези поведения. А следването на всяка крайност създава трайни изкривявания във възприемането на себе и света, в който се намираме.

Винаги има изключения и това е най- добрият коректив. Надявам се да оцелее.

Диляна Колева