Категория: Тревожност

Гледна точка

Един млад грък се обърнал за помощ към възрастен философ, тъй като вярвал, че не е способен сам да промени своетосвадливо и арогантно поведение.

Учителят го изслушал безмълвно и му възложил следната задача: в продължение на 3 години младежът трябвало да дава пари на всеки срещнат човек, който го обиди.

Ученикът се изненадал, но решил да приеме задачата. Да я пренебрегне щяло да представлява поредната проява на високомерие, а той бил дошъл с намерение да се избави от него.

Изминали 3 години и младежът изпълнил изпитанието: всеки път, когато срещнелнякого, който му казвал нещо обидно, той му плащал. След това, вместо на свой ред да го обиди, навеждал глава и отминавал. Бил разбрал, че ако другият му отвърнел, щяло да се наложи отново да бръкне в джоба си и да му даде още една монета. Ако пререканието се проточело, като нищо можел да се разори..

  • Сега трябва да идеш в Атина- наредил учителят. – Там ще научиш всичко, което ти остава, за да продължиш по пътя към мъдростта.

Ученикът се сбогувал с него и няколко дни по- късно се оказал пред вратите на големия град. Покрай главния път към Атина видял възрастен просяк, който седял върху купчина камъни и на висък глас отправял подигравки и обиди към всички влизащи и излизащи.

Обидил и младежа…

– За какво идваш в Атина глупако? – извикал просякът.

Младежът избухнал в смях и навел глава в знак на благодарност за оскърблението.

– Идвам да търся мъдрост – отговорил, без да престава да се усмихва.

– А защо се смееш, когато те обиждам, дръвник такъв? – попитал непознатия старец.

– Смея се, защото в продължение на три години трябваше да плащам, за да получа това, което ти сега ми даваш безплатно…. Благодаря ти.

Влез в града, пътнико, целият е твой – казал просякът, – макар да не ми се вярва да ти остава още много да учиш.

Извод: Може би най- полезната опитност, която ни носи изминатия път, е възможността да променим гледната си точка. Онова, което помага на героя в тази история да се справи с предизвикателството, е не толкова силата, придобита чрез страдание и търпение, нито дисциплината и властта над импулсите, а способността му да промени гледната си точка.

Шест медитации по Екхарт Толе

Тук са представени няколко медитации от Екхарт Толе, които могат да ви помогнат

да усетите и задълбочите състоянието Тук и Сега. Други практически упражнения

можете да намерите в книгата на Е.Толе „Силата на момента Сега. Практика”.

 

Медитация с наблюдаване на дишането

Препоръчвана продължителност: от 10 до 15 минути.

Преди да започнете медитация, седнете в удобна за вас поза. Можете да седнете

на стол с права облегалка или да се разположите на пода, седнали със скръстени

крака на възглавничка, в традиционната поза за медитация.

И така, седнете удобно с изправен гръб и затворете очи. Насочете вниманието

дълбоко във вас и го обърнете към дишането си. Не се опитвайте да правите

дишането по-дълбоко, нека да е естествено. Според това, как ще наблюдавате

дишането си, вдишванията и издишванията от само себе си ще станат дълбоки и

продължителни. Почувствайте, как въздуха влиза и излиза от тялото ви.

Почувствайте, как се повдига коремът ви при вдишване и се прибира при издишане.

Ако се появят мисли в ума, просто ги забележете, а след това връщате вниманието си

към дишането. Ако потокът мисли ви отвлича, в момента, когато ги забележите ще

престанат да властват над вас. Просто им позволявате да текат и връщате

вниманието към дишането.

Продължете медитацията още 10-15 минути. След това отворете очи. Постойте на

мястото си с отворени очи още няколко минутки.

 

Медитация с питие

За тази медитация е по-добре да се използват безалкохолни напитки.

Вземете кана с вода или сок или чаша чай или кафе. Обърнете внимание върху

това, как се протяга ръката ви към съда, за да го вземе. Докосвайки чашата или

каната, се вслушайте в усещанията си. Какво чувствате: горещина, топлина, студ или

температура, равна на вашата?

Вдигнете каната или чашата от масата и я задръжте като наблюдавате усещанията

си. Почувствайте теглото на това, което държите. Усещате ли, как работят мускулите

ви в пръстите, дланите, ръцете? Може би, сте забелязали, как се стича слюнка в

устата ви още преди да докоснете чашата с устни. Как усещате напитката на устните

си: гореща, топла, хладна, прохладна, на температурата на тялото? Може би,

чувствате гъстотата на напитката? Преди да направите първата глътка, усетете я в

устата си. Почувствайте вкуса й. Усетете, как течността се стича по гърлото към

стомаха. След това продължете пиенето. Като правите това, внасяте осъзнатост на

всяко ваше действие и преживяване, свързано с пиенето. Наслаждавайте се на

настоящия момент. Насладете се и на това, което пиете!

 

Медитация за вътрешно усещане

Седнете на стол с изправен гръб или на възглавничка върху пода. Затворете очи.

Почувствайте дишането си. Усетете, как въздухът влиза и излиза от тялото ви.

Обърнете внимание на физическите си усещания като: напрежение, пристягания,

болка, които можем да наречем външно ниво на усещания. Осъзнайте тези

преживявания и продължете да ги усещате. Отпуснете тялото и особено тези негови

части, където усещате напрежение и напрегнатост. Ако усещате болка, било то

физическа или емоционална, обърнете й внимание. Позволете си да преживявате

всичко, което усещате. Наблюдавайки и усещайки, може да забележите, че умът се

стреми да даде на усещанията названия, налагайки им имената „напрежение” ,

„свиване”, „болка”, „гняв” или някакво друго название. Умът може да поиска да си

спомни старо преживяване или да ви разкаже история за чувствата. Каквото и да е,

не следвайте възпоменанията и историите, продължете да следите усещанията си.

Без спомените и историите ще ви остане само преживяването.

Бъдете внимателни, усещайте собственото си дишане и външното ниво на

усещания. Сега се опитайте да задълбочите вниманието си до вътрешните

преживявания на тялото. Ако не ви се отдаде веднага да почувствате това, започнете

с усещанията на собствените си ръце. Протегнете напред ръцете си и обърнете

дланите нагоре. Убедете се, че китките ви не докосват нищо. Но, за да не се уморят

ръцете, опрете лактите на коленете или на възглавничката. Дръжте очите затворени.

Попитайте се „Откъде знам, че имам ръце?”. Позволете на вниманието да се насочи

към ръцете. Може да почувствате спазми, топлина, леко охладняване или обратно –

сила и енергия. Това е началото на преживяванията на вътрешното тяло.

Преживяванията на тази жизнена сила са и вашата връзка с покоя.

Сега позволете на вниманието си да се движи от китката нагоре: по ръцете,

раменете. Почувствате китките, предмишниците и рамената заедно. Сега насочете

вниманието си по долните части на тялото: ходилата, подбедрицата и бедрата. Не се

вълнувайте, ако не ви се отдаде да почувствате една или друга част на тялото,

обърнете внимание върху това, което ви се отдава да усетите. Почувствайте корема и

гърба, гърдите. Шията… и главата. Сега се опитайте да усетите изцяло тялото си –

като едно енергийно поле. Едно такова ваше преживяване на себе си е на по-високо

ниво, отколкото физическото. Продължете да задържате вниманието си върху

преживяванията на цялото тяло в течение примерно на пет минути и се

наслаждавайте на медитацията!

 

Медитация върху осъзнатостта на предметите

Седнете на стола с изправен гръб или седнете със скръстени крака на възглавничка

върху пода. Затворете очи, обърнете внимание на собственото си дишане.

Почувствайте, как въздухът влиза и излиза от тялото ви.

А сега обърнете внимание на някои външни звуци, каквито и да са те: звуци от

преминаващи коли, гласове, птича песен и т.н. не ги назовавайте и не ги

интерпретирайте. Обърнете внимание на всяка мисъл или образ, които се появяват в

ума ви. И отново – не ги назовавайте и не ги интерпретирайте. А сега, отворете очи.

Осъзнайте обектите, които виждате около себе си и пред себе си. Позволете на

формите, съществуващи в настоящия момент просто да съществуват, без да ги

наричате, оценявате или интерпретирате.

А сега погледнете, ще съумеете ли да осъзнаете собственото си вътрешно

пространство, от което се раждат формите на сегашния момент: формите,

образуващи дишането ви, външните звуци, образите и другите обекти. Осъзнавайки

това пространство, вие започвате да осъзнавате самото осъзнаване. Това сте вие – на

най-дълбоко ниво. Задръжте това осъзнаване докато стане комфортно за вас.

 

Медитация при сутрешно събуждане

Толкова много неща не забелязваме в настоящето, защото от момента на

събуждането се оказваме изцяло потопени в собствените си мисли, страхове и

желания, свързани с предстоящия ден. Опитайте се да направите това просто, кратко

упражнение по наблюдение и преживяване на усещанията преди още да сте станали

от леглото. Ще се удивите, колко ще промени това деня ви.

Събуждайки се, не ставайте от леглото веднага, постойте още няколко минути там.

Почувствайте дишането си. Концентрирайте се върху усещанията на тялото си.

Почувствайте, как чаршафите докосват кожата ви. Какви са на усещане: меки, топли?

Почувствайте, как под вашата тежест матракът се огъва. Правете това без да

прекъсвате и наблюдението върху собственото си дишане. Ослушайте се за външните

звуци: тиктакането на часовника, моторите на минаващите коли, викът на децата,

други звуци.

След това, когато усетите готовност да станете, почувствайте, как тялото ви заема

седящо положение. Почувствайте, как тазовите кости потъват при това в матрака.

Почувствайте, как се изправя гърба ви. Усетете, как чаршафите престават да докосват

кожата ви. Седнете и огледайте предметите наоколо. Обърнете внимание на

светлината, идваща от прозореца. Стъпете на пода, усетете грубата или гладка

повърхност под краката ви. Когато станете и тръгнете към банята, обърнете

внимание на всяка своя стъпка.

 

Медитация при ходене

Традиционните медитации при ходене се извършват при много малка скорост на

движение. Но тази медитация се изпълнява на скоростта на ходене, която изисква

ситуацията, независимо дали разхождате кучето или вървите към колата си, дали

пазарувате или дори бягате, за да не закъснеете за самолета или просто бягате в

парка.

По време на ходенето обърнете внимание на дишането си. След това насочете

вниманието върху краката. Почувствайте, как краката стъпват по земята. Първо

чувствате, как петата се докосва до земята, след това средната част на ходилото.

Усетете, как накрая цялото стъпало се притиска до земята и се отблъсква от нея след

това до следващата крачка.

Обърнете внимание на останалите части на тялото. Има ли някъде притискане,

напрежение, болка? Отпуснати ли сте? Можете ли да почувствате тялото си отвътре,

вътрешния поток на живота? Забелязвате ли звуците: шумът от коли, гласове, птича

песен? Можете ли да почувствате вятъра дали е слаб или силен, духа ли в лицето ви

и докосва ли кожата ви? Как духа вятърът – едва го усещате или със силата си

насълзява очите ви? Почувствайте температурата на въздуха – топло, горещо или

студено. Осъзнайте наличието на вещи и предмети наоколо – дървета, здания, хора,

коли, велосипеди. Усетете ароматът на цветята, цъфтящите дървета, приготвяните

ястия, газовете от минаващите покрай вас автомобили.

Ако се загубите в мислите, усетите ли се веднага върнете вниманието си към

движението на тялото, дишането и чувствените усещания. Възможно е хиляди пъти

да сте минавали по тази улица, но никога истински да не сте я забелязали – какво

има на нея, защото никога не сте присъствали изцяло. Сега разходката ви дава

възможност да се пробудите за настоящия момент.

Пожелавам ви ползотворна практика!

Окситоцинът провокира женените и влюбени мъже да стоят на страна от съблазнителките.

ПРОБЛЕМ: Както е известно окситоцинът е хормон отделящ се от хипофизата /най-силен по време на оргазъм и раждане/, който влияе на нашето поведение. Той способства за възникването на чувство за привързаност, понякога до такава степен, че се превръщаме в комформисти в даденото отношение.

Немски учени изказаха предположение, че така наречения „хормон на любовта“ се отделя в големи количества при контакт и флирт със секси непознат. Това може да доведе до по- сериозни близки отношения и до рискови връзки с него.

ИЗСЛЕДВАНЕ: В експерименталната група, била избрана много привлекателна, сексапилна жена, която трябвало да осъществи контакт с групата изследвани мъже. Преди срещата на всички 57 изследвани мъже, бил приложен хормона окситоцин или плацебо във вид на спрей за нос. Жената изпълняваща есперимента била длъжна да стои на разстояние от 60 см при контакат си с мъжете. Тя трябвало бавно да се приближава към тях и след това да се отдалечава. Мъжете участващи в експеримента били помолени да определят, на какво разстояние от жената се чувстват най- комфортно. В същото време да наблюдават, кога разстоянието между тях е „твърде близко“ и започват да се чувстват неловко.

Всички мъже, след приключване на експеримента споделят, че жената е била много привлекателна.

РЕЗУЛТАТ: Учените с изненада установили, че мъжете, които били в дългогодишни партньорства /брак/ или сериозни връзки/поддържали контакт с една жена/ и бил приложен хормона окситоцин, предпочели да стоят на значително по- голямо разстояние от съблазнителката. Хормонът включил чувството на привързаност, НО не към непознатата, а към собствена съпруга, партньорка играеща важна роля в живота на мъжа. Те се стараели да съхранят дистанция в средата на описания диаметър, за разлика от „неангажираните“ мъже, които независимо дали имали прибавен окситоцини или плацепо, скъсявали дистанцията с 10-15 см повече.

Когато на мястото на жената бил поставен мъж, реакцията по приближаването на всички мъже била еднаква, нямало увеличаване на окситоцина, независимо от погледите, и движенията.

Експеримента бил разширен и когато на мястото на реалната жена била поставена снимка на секси жена. Моногамните мъже, които изпитвали удоволствие във връзките си, реагирали с отдръпване, а свободните мъже с приближаване.

ИЗВОД: Окситоцинът способства за поддържане на моногамните отношения и не позволява на мъжете да демонстрират сексуални желания и чувства на привързаност към други жени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ако сте в моногамна връзка и нямате под ръка окситоцин спрей, съществуват много други начини да стимулирате производството на окситоцин в кръвта. Разбира се, на първо място е секса, добра работа върши да се държите често за ръка, да се притискате един към друг или да се прегръщате при всяка възможност, де се целувате. Всичко това способства за увеличаването на хормона окситоцин.

Източник: http://www.jneurosci.org/

Безусловната любов

Когато бях около тринайсетгодишен, баща ми ме дръпна настрана и ми каза нещо, което щеше да промени живота ми. Двамата седяхме в очуканата му стара кола в странична уличка на едно от по-бедните лондонски предградия. Той се обърна към мен и каза следното:

— Сине, искам да знаеш че каквото и да направиш в живота си, вратата ми винаги ще е отворена за теб.

По онова време бях в началото на юношеството. Не разбирах какво има предвид, но знаех, че е нещо важно, затова го запомних. Три години по-късно баща ми почина.

Когато станах монах в Североизточен Тайланд, се замислих над думите на баща ми. По онова време домът ни бе малко общинско жилище в беден лондонски квартал — къща, в която човек не би изгарял от желание да влезе. Но тогава осъзнах, че баща ми бе искал да каже нещо друго. В думите му, като диамант, завит в дрипава кърпа, се криеше най-недвусмисленият израз на обич, който мога да си представя: „Сине, каквото и да направиш в живота си, знай това — сърцето ми винаги ще е отворено за теб“.

Баща ми ми предлагаше безусловна любов. Без обвързващи уговорки. Аз бях негов син и това му стигаше. Беше прекрасно. Беше истинско. Той говореше искрено.

Иска се смелост и мъдрост да кажеш подобни думи на друг човек, да отвориш сърцето си за друг без условия. Може да ни се струва, че той ще злоупотреби, но нещата не стоят така, не и според личния ми опит. Когато някой ти даде такава любов, все едно си получил най-скъпия дар. Ти я цениш високо, пазиш я до сърцето си, за да не я изгубиш. Въпреки че когато той ми каза тези думи, не разбирах напълно смисъла им, дори тогава не бих посмял да нараня такъв човек. Ако дадете тези думи на близък човек, ако наистина ги мислите, ако идват от сърцето ви, този човек ще се постарае да заслужи обичта ви, а не да се възползва от нея.

Главоболието като психосоматика

Всеки човек преминава по различен начин през важните ситуации в своя живот. Независимо дали са положително или отрицателно заредени, те пораждат усещането за ново и непознато, което на свой ред активира редица промени в тялото и писихиката целящи да ни защитят. Тази мобилизация на организма ни създава състояние на стрес. Под стрес се разбира състояние на екстремно повишени изисквания към организма от различно естество. Факторите, предизвикващи състояние на стрес могат да бъдат:
болестно състояние
физическо свръхнатоварване
психическо и емоционално свръхнатоварване
екстремни условия на средата

Често усещанията на тялото и предизвиканите болежки, нямат физиологичен характер и не са свързани с каквото и да е изменение в телесното здраве. Въпреки фиксирането на повечето хора в прегледи и медикаменти, когато даден симптом не отминава това е ясен признак за психосоматика / усещане породено от мисловен процес и отминаващо при промяна на отношението към него/.

Един от тези психосоматични проблеми е главоболието. Вероятно всеки се е сблъсквал с неприятната болка в главата, независимо дали е породена от реално заболяване и /или от свръхнапрежение. На много от нас се е случвало въпреки приетите медикаменти, главоболието да не отминава с дни, дори с месеци. Това е ясен признак, че сме направили психосоматика т.е. реагираме през главоболие на вътрешно напрежение породено от заобикалящата ни действителност. Често напрежението се покачва от подсъзнателни процеси, които са непонятни за страдащия, ето защо, ако главоболието ви продължава повече от месец и не помагат медикаменти обърнете се към психолог-психотерапевт, за трайно справяне с проблема.

Какви видове главоболие причинява стресът?

психогенно главоболие – почти ежедневно главоболие, обхващащо периоди от месеци и дори години без да има свободни от главоболие периоди. Отслабва при психична отмора (отпуск или ваканция). Провокира се от стрес и психическо напрежение. Профилактика – избягване на стреса. Лечението е посредством психотерапия, релаксиращи техники, по-рядко психоанализа.
тензионен тип главоболие – тъпа, непулсираща болка, често двустранна, свързана със стягане в теменната област или врата. Степента на тежест остава постоянна. Провокира се от емоционален стрес, ларвирана (скрита) депресия. Профилактиката цели избягване на стреса. Лечение – покой, аспирин, ацетаминофен, напроксен, комбинирани аналгетици с кофеин, лед, мирелаксанти психотерапия, биофитбек. Ако е необходимо временна употреба на по-силни аналгетици. Масаж с ментово масло по посока отпускане на черепната мускулатура. / Медикаментите в случая са временно приложими, важно е да се открие и отстрани стресора предизвикващ вътрешното напрежение т.е. психотерапия/
хронично ежедневно главоболие – среща се при 4-5% от населението и бива първично – продължава 15 или повече дни месечно; вторично – като проява на други заболявания на мозъка – съдови, неопластични, инфекциозни, травматични. Често се придружава от депресия или тревожност. Провокира се от стрес, напрежение, злоупотреба с някои медикаменти (барбитурати, опиоидни анелгетици). Профилактика – избягване на стреса. Често се включват антидепресанти, но те не са трайно повлияващи главоболието, трябва да се открие първопричината.

 

Тензионно главоболие

От този тип главоболие страдат 80 % от хората. Протича еднакво при деца и възрастни. То се дължи на мускулна контракция и обикновено е свързано със стресова ситуация. Появява се с еднаква честота и при двата пола.
Ход на протичане:
– проявява се като умерено, челно или теменно главоболие
– ежедневно главоболие, болката е двустранна, често обхваща шията и тила
– обхваща периоди от месеци и дори години
– засилва се при психическо напрежение
– отслабва в периоди на психическа отмора (отпуск или ваканция)
– често болните описват по-скоро усещане за празнота в главата отколкото истинска болка
– не се придружава от гадене, повръщане, не нарушава съня на болния
– често се поддържа от маскирана тревожност или депресивно състояние

Това е най- често срещаното главоболие при тревожни състояния и скрити депресии. Често погрешно се третира единствено с медикаменти, с които се подтиска тревожността, но не се повлиява трайно главоболието и страдащия възприема себе си за неизлечимо болен. Необходимо е да се проведе психотерапевтичен процес, в хода на който ще се установи източника на стрес, тревожност и неразположение и ще се усвоят начини за преодоляването на ситуацията.

Как да направим превенция на тензионното главоболие?

Наблюдавайте се и различавайте състоянията си на стрес. Ако продължително стоите в ситуация на стрес, задължително си дайте време за отпускане и достатъчна почивка.  Достатъчен сън, редовно хранене, спрете алкохола и тютюнопушенето.
Използвайте  психотерапевтичен подход, позволяващ Ви да разберете симптомите и да се успокоите.
Относно хигиената на живот:
– релаксирайте – напр. масаж, методики за отпускане и др.
– редовна физическа активност
– планирайте периодите на почивка
– в никакъв случай не прекалявайте с употребата на обезболяващи средства

Ако посетите психиатър, вероятно ще ви бъдат изписани антидепресанти, има вероятност те да повлияят временно на главоболието, но не и да решат първопричината. В следствие на това, при спирането на антидепресанта, в случай, че не е проведена психотерапия, симптомът се завръща. Това създава вредното вярване у страдащия, че е болен и трябва да приема антидепресанти цял живот, настъпва отчаяние и поредица от ненужни прегледи, които усилват вътрешното напрежение и стрес, което повишава предразположението към появата на психогенното главоболие.

Деперсонализация

Деп. Се явява разстройство на психиката свързано с отсъствие или нарушение на самовъзприемането. Страдащият възприема своите мисли, чувства и действия с усещанетоза наблюдаване от страни и отчуждение. Даденото разстройство, често се явява симптом на психическо разстройсво.

Причини и симптоми за деперсонализацията.

Деп. На личността е свързана с други заболявания на психиката и централната нервна система. Най- разпространени причини за появата на деп. Са паническите разстройства, депресии, стрес, шизофрения и БАР. Състоянието може да носи, както кратковременен, така и продължителен характер. Към основните причини за деп. Могат да се отнесат:

  1. Силно психическо сътресение, Стрес, Шоково състояние
  2. Тежко психическо състояние, в тов ачисло психози, шизофрения и др.
  3. Неврологически нарушения
  4. Вродени патологии на ЦНС
  5. Разстройства на психиката под влияние на психически травми.

Деп. На личността, може да се проявява в качеството на защитен мехнизъм по време на екстремна ситуация, изискваща бързо решение или действие, без емоционален отзвук, без зачитане на емоцията. В този случай състоянието има временен характер и не се явява патология. Биохимичните и неврологични нарушения могат да доведат до напрегнато състояние, което да предизвика нарушения във функционирането на серотониновите и опиоидните рецептори, сривове във функциониране на хипофизата и надбъбречните жлези.

Симптоми на деп. Се явяват следните състояния и усещания на пациента:

  1. Пълно или частично изчезване на възприятието за собствена личност и нейните черти.
  2. Отсъствие на емоции и вавлеченост в жизнените процеси.
  3. Емоционално безразличие към близките и околните хора.
  4. Затъмнено възприемане на реалността /без звуково и цветово възприятие/
  5. Безразличие и отсъствие на възприемането на музика, изкуство и природа.
  6. Лоша памет.
  7. Намаляване на зрението и слуха.
  8. Загуба на тактилни усещания и нарушения на обонянието.
  9. Подтиснатост, тъга и душевна опустошеност.
  10. Възприятие на собственото тяло и неговите части като автомат, машина, неудошевен, безразличен предмет.
  11. Усещане на забавеност на времето и събитията.
  12. Отсъствие на образно мислене.
  13. Загуба на ориентация в пространството и времето.
  14. Отсъствие на болкови, вкусови и температурни чувствителности.

При стрес симптомите на деп. На личността се явяват – анхедонията, откъснатост и вглъбеност. Под влияние на емоционалното напрежение се нарушава неврохимическата хомеостаза, което води до блокирането на емоциите и депресивно състояние. Нарушава се чувствителността на рецепторите, изкривява се възприятието на действителността и мястото на личността в нея. Продължително състояние на деперсонализация води до каскадно нарушение на рецепторните системи.

Видове деперсонализация на личността:

В психиатрията и неврологията деп. Е класифицирана като автопсихична, с нарушение на възприятието на собствената личност, външна с нарушение на възприемането на действителността и соматопсихическа с нарушение на възприемането на своето тяло и неговите органи.

По начина на развитието и причините деп. На личността се разделя на следните видове:

  1. Леко нарушение на самосъзнанието със забавено или непълно възприемане на своята личност и постъпки.
  2. Загуба на индивидуална специфичност и социална затвореност, съпровождана с отсъствие на личен поглед над света /на мисли, възгледи или убеждения/и безличие.
  3. Анестетическа /деперсонализационна/депресия с емоционална притъпеност или пълна безчувственост.

Лечение с медикаменти на деперсонализациите:

Лечението започва със отстраняване на причините за разстройството и симптомите на психическото заболяване. Психиатърът и неврологът трябва да намерят връзката между деп. И тревожността, а също и с други патологични проявления. При силни пристъпи на паника и тревога съпровождани със неконтролируеми постъпки на пациента се назначават транквиланти, антидепресанти и невролептици. Лекуващия лекар трябва да подбере за пациента със синдром на депе. На личността препарати с високи антихолинергически ефект, а също да назначи медикаментозна терапия към снемане на тревогата и поддържане на нормалното психическо състояние. Ако у пациента се наблюдава нарушение във функционирането на опиоидната система на ГМ то лечението на деп. Се осъществява с помощта на препарати антагонисти на опиоидните рецептори. Най – ефективно ще бъди съчетанието на антиконвулсивни лекарствени средства и инхибитори на серотонина.

Психотерапия:

При всички типове деперсонализация в една или друга степен добре повлиява рационалната психотерапия. На страдащия се дава разяснение, че наличните при тях странни особенни предизвикващи чувство на страх или мъчителни състояния на отчуждение на собственото АЗ или безчувственост не са толкова непонятни или безпрецедентни, както си представя болния. От добре известните произведения се представят случаи за това как у много здрави хора при напрегнато самонаблюдение възникват близки до деперсонализацията усещания на напрегнатост, скованост, сякаш се наблюдаватнякак от страни, чувство на безразличие, апатия, отслабване на емоционалния резонанс. Такова разяснение спомага за демистификацията на нарушението и намаляване на съпровождащото го в редица случаи страх. Като разясним на болния тясната зависимост между феномена на отчуждението с процесите на рефлекса, се посочва, че намаляването на рефлексите, което може да се постигне съзнателно по пътя на насочено превключване на вниманието на обкръжаващата среда, намалява и прави по – малко мъчително явлението на отчеждение. Това разяснение предизвиква у болния мисълта за възможност за психотерапевтична борба със състоянието. Проведената по този начин рационална психотерапия, дава възможност тясно да я свържем и с други методики – хипноза и автогенна тренировка, а след това при необходимост с целия комплекс на социална реабилитация.

Хипноза и автогенна тренировка:

Най- ефективно се прилагат при първия тип деперсонализация, само в някои случаи те оказват ефект и при другите типове деперсонализация. Техниката на прилаганите методи има съществени особености.

 

Социална реабилитация:

Реабилитационната програма обхваща болни с нарушения на социалната адаптация, тук влизат много от втория тип деп., и някои от болните от първи и трети тип /към последните се отнасят болните с вяло протичаща шизофрения или невротично развитие на личността./ Във връзка със сложността на клиничната картина на тези болни включващи както неврозо- подобна симпатика, така и проявяване на патология на личността, реабилитационната програма се изгражда по такъв начин, че най – пълно да обхване различните страни на психичните дейности. Програмата на социалната реабилитация включва следните раздели:

  1. Провеждане по специално разработен въпросник на щателен анализ на различните характеристики на личността и социалната активност на болния – общо развитие, трудова дейност, интереси, увлечения, ценностна ориентация, самооценки, междуличностни отношения, особености на бита, хранене, хигиена, дневен режим, и др.
  2. Съставяне на йерархическа скала на проблемите на болния, диференциране във всеки от разделите, с отчитане на нарастването на сложността на преодоляването им.
  3. Съставяне на програма на поетапно преодоляване на базата на разработената скала, започвайки с най- леките и завършвайки с тежките.

Удоволствието от даването

Един крал отишъл в градината си и видял, че дърветата, храстите и цветята в нея умират.

Дъбът му казал, че умира, защото не можел да бъде висок колкото Бора.

Отправил се към Бора и го заварил повален на земята от мъка, защото не можел да дава грозде като Лозата.

А  Лозата умирала, защото не можела за цъфти като Розата.

Розата се обливала в сълзи, защото ен била силна и яка като дъба.

Тогава видял едно растение, една Фрезия, обсипана с цветове и изумително свежа.

Кралят попитал:

  • Как е възможно да растеш толкова здрава и свежа в тази печална и мрачна градина?

Цветето отвърнало:

  • Не знам. Може би защото винаги съм смятала, че когато ти ме засади, си искал да имаш фрезии. Ако беше поискал Дъб или Роза, щеше тях да засадиш. И тогава си казах: Ще се опитам да бъда Фрезия по възможно най – добрия начин.

Как да съобщим на детето за предстоящия развод или раздяла.

Разводът или раздялата на родителите винаги е емоционално травматично преживяване за детето. Независимо дали родителите продължат добри отношения или преминат в явна или пасивна „война“. Разбира се вторият тип развитие на отношенията води до сериозни нарушения в светоусещането на детето, в отношението му към себе си и другите. Тогава се формират така наречените „програмирани травми“ и PAS синдромът /синдромът на родителското отчуждение.

Пред  родителите, често се появява въпросът : „Как да кажем на детето без да го нараним?“.

В различните възрасти тази новина се съобщава по различен начин, но най – трудно е при децата до 10 години, които реагират с неразбиране и много соматични реакции.

Реактивни нарушения в детска възраст:

  • деца между 2-5 години: говорни смущения, тревожност, страх, регрес, идеи за помиряване на родителите, чувства на вина, агресия
  • деца между 5-7 години: тъга- мъка, огорчение, унижение, планове за отмъщение, желание да си с отсъстващия родител, отхвърляне, страх от изоставяне, вина относно развода/раздялата, яд, ярост, „конфликт на лоялността“, промяна в училищното поведение и академичните умения.
  • деца между 9-12 години: загуба, отхвърляне, самота, срам, фобии, отказ, ярост, страх и съжаление за отсъстващия родител, психосоматични симптоми: главоболие, безсъние, стомашни проблеми, конфликт на лоялността, идеализация на отсъстващия родител, ниска самооценка и неувереност.
  • деца от 13 години…….: конфликт на лоялността, притеснение относно отношението на родителите по между им, надценяване на приятелския кръг, несигурност за бъдещето, страх от емоционални взаимоотношения.

Типични чувства на децата спрямо развода на родителите им: 

страх да не бъдат изоставени, страх от бъдещето, чувство на отхвърленост, гняв, тъга, тревожност, депресия, усещане за безпомощност

Съвети към родителите:

  • сведете до минимум конфликтите с бевшия си партньор
  • позволете на децата да говорят открито за развода
  • покажете на децата, че чувствата им: тъга, гняв и страх са нормални
  • поддържайте силна и постоянна връзка с децата си
  • не обещавайте повече, от колкото можете да изпълните
  • ако децата реагират на развода с тежки прояви, консултирайте се със специалист
  • бъдете последователни в посещенията си
  • планирайте срещите

Ползи от това да си дете на разведени родители:

  • освобождаване от обичайните конфликти
  • чувство на облекчение
  • развиване у децата по – голяма всеотдайност към брака
  • родителите са по – щастливи след раздялата
  • спад на напрежението в къщи
  • родителите имат повече време за децата си

Как да кажем на детето за решението за развод:

  • Идеалният вариант е двамата родители да уведомят заедно детето. Това го спасява от вероятността да чуе различни версии.
  • Не унищожавайте авторитета на партньора си. Той ще продължи да поддържа отношения с децата най-вероятно. Не изказвайте презрителни и обидни коментари за родителя, когото все още обичат.
  • От първостепенно значение за детето е как ще се промени живота им след развода. Подгответе се да обясните какво ще бъде ежедневието им след раздялата с партньора.
  • Разводът винаги се отразява емоционално на децата. Възможно е да се чувстват депресирани или да изпитват вина. Предпоставки за позитивно приспособяване към промените се децата да прекарват достатъчно време с всеки от двамата родители /особено важно е да ен се минимизира връзката с бащата/и родителите да запазят оптимално добри взаимоотношения след развода/да си сътрудничат при изпълнението на родителските задължения.
  • Когато отговаряте на детските въпроси, бъдете подготвени да повтаряте едно и също седмица след седмица, месец след месец. Децата понякога са склонни да фантазират, че родителите им отново ще се съберат.
  • Децата със сигурност ще негодуват и ще искат подробности. Добре е да изтъкнете като причини за решението си факти, които те вече знаят, а не да им казвате неща, които не съзнават.  „Много пъти сте ни чували да се караме. Видяхте колко зле се чувствахме заедно през ваканцията. Забелязали сте как татко ви прекарва все по-малко време в къщи и все повече на работа.“
  • Ако се разделяте пробно, без практически развод, уведомете децата за продължителността на раздялата.
  • Децата имат нужда, често да им се напомня, че те не са причина за раздялата на родителите си. „Майка ти и аз ви обичаме и винаги ще ви обичаме. Решението ни да се разделим няма нищо общо с вас. Просто вече не сме щастливи заедно.“

Как не бива да го казвате?

  • „Баща ти е виновен за всичко“
  • „Всъщност още не знаем кога точно ще се разделим“
  • „Сега ти си мъжът в семейството. Мама много разчита на теб“
  • „Разводът е за добро“

Когато единият родител изостави децата?

  • Замислете се за собственото си поведение. Може би гневът, който храните към бившия си съпруг да пречи на посещенията му? Ако е така, то единственият потърпевш е детето. Променете отношението си.
  • Не осмивайте напусналият  семейството. Признайте истината на детето, без обидни квалификации.
  • За изоставено от баща си дете е жизнено важно да има край себе си други възрастни мъже. Не изоставяте връзката с бабата и дядото.
  • По-малките деца, често, поставят на пиедестал отсъстващият родител. Във фантазиите им той е добрият, просто не може да бъде с тях. Не се чувствайте застрашени. Рано или късно детето ще се освободи от илюзиите си.
  • „Баща ти/майка ти, не постъпва никак добре, като не идва да те види. Ти си ми най- скъпото нещо на този свят, а той не знае какво изпуска.“
  • „Ти си прекрасно дете и заслужаваш всичката обич на този свят. За съжаление баща ти/майка ти, не знае какво изпуска.“
  • „За нищо на света не бих те изоставила. Винаги ще те обичам.“

Как не бива да се казва?

  • „А ти какво очакваше? Баща ти /майка ти е неудачник/а.“
  • „Честно казано, радвам се, че не се виждаш с него/нея – само ти пълни главата с глупости.“
  • „Може да е зает.“ – не лъжете.

Как да се сбогувате след посещение?

  • На детето му е нужно време, за да свикне с посещенията през уикенда. Не прибързвайте.
  • Не преигравайте, че се чувствате страхотно след като всъщност ви се плаче. Децата интуитивно улавят вашето настроение и може да си внушат, че тъгата е нещо лошо. Най – добре е да разкриете мислите си:“След няколко часа трябва да тръгваме. В такива моменти винаги изпитвам тъга, защото знам колко ще ми липсваш след това.“
  • „Най – тъжно ми е точно след като се сбогуваме. Но после се чувствам малко по – добре, защото започвам да очаквам следващото ти посещение.“
  • Обяснете им, че смесените чувства са също възможни. „Въпреки, че ми е мъчно, че няма да те виждам известно време, аз се вълнувам като си мисля, какво ще правим заедно при следващото ти посещение. Така че, съм едновременно и тъжен и весел.“
  • Когато отидете да вземете детето обърнете внимание на емоционалното му състояние: „Мисля, че понякога, когато те взимам, се чувстваш доста странно. Сигурен съм, че дори наистина да искаш да ме видиш, има случаи, когато ти се ще да си останеш в къщи, уморен си или си зает с други неща. В други дни пък ти се ще, мама и татко изобщо да не се бяха развеждали.“

Как не бива да казваме?

  • „Днес майка ти/баща ти, пак беше в обичайното си лошо настроение.
  • „Няма нужда да плачеш, нали пак ще се видим в сряда.“

Как да представим на детето новия си партньор?

  • Представете новия си партньор само, ако сте сигурни, че отношенията ви са стабилни и обвързващи.
  • Ако целта на представянето е да подразните новия/стария си партньор не го правете.
  • Не изненадвайте децата. Предупредете ги за плановете си няколко седмици, преди да направите решителната крачка.Това ви дава време да вникнете в страховете и тревогите им и да ги обсъдите. Ако ви се сторят положително настроени за срещата, не бързайте да решавате, че отношението им винаги ще бъде такова.
  • Бъдете ясни и откровени:“Знаеш, че откакто се разделихме с майка ти/баща ти, се срещам с една/един мъж/жена. За мен тя/той е много специална личност. Затова реших, че е време да се запознаете. Какво мислиш по въпроса?“
  • Ако детето откаже срещата, опитайте се да разберете защо. Може би е наранено и тъжно и още храни надежди за събиране на семейството. Освен това, сигурно чувстава, че извършва предателство спрямо другия родител.
  • Отразете чувствата:“Казваш, че всичко е наред, но май нещо те натъжава.“

Как не бива да се казва?

  • Не е ли страхотен/на? Не си ли доволен/а, че намерих толкова добър човек?
  • „Не казвай на татко/мама, че си ме видял/а.“
  • „Виж кой е седнал ей там? Един човек, който исках да ти представя.“

Изброих най – често срещаните ситуации, в които родителите изпитват затруднения или правят основни грешки в поведението, които полагат началото на детските травми. В раздел „ТЕСТОВЕ“ ще намерите тест „Колко тежко ще понесе детето ви развода?“ и ПРИКАЗКА, която е подходяща за деца до 7 години, за обявяване на решението за развод.

В раздел „ТРЕНИНГИ“ ще намерите важният за развеждащи се или разведени родители „Игрова терапия при развод и раздяла на родители“, изключително помагащ при ситуации на развод и раздяла, който се провежда при събиране на достатъчна бройка хора./бихте могли да се запишете по всяко време.

Психологичен тест за измерване на депресия

Тест на д-р Бърнс за диагнозтициране на депресия или депресивно състояние.

Инструкции:

Поставете съответната цифра, спрямо нивото, което определяте за себе си на съответния въпрос, както следва:

0 – изобщо не

1- В известна степен

2- Умерено

3- Много често

4- Изключително често

 

Мисли и чувства – твърдения, които трябва да оцените според скалата.

  1. Тъжен или мрачен съм, без настроение.
  2. Нещастен или потиснат съм.
  3. Пристъпи на плач или плачливост имам.
  4. Обезсърчен съм.
  5. Чувствам се безнадежден
  6. Имам ниска самооценка
  7. Безполезен и неадекватен съм.
  8. Виновен или засрамен се чувствам.
  9. Критикуващ себе си или самообвиняващ се.
  10. Имам трудности с вземането на решение.

Дейности и лични взаимоотношения

11. Загуба на интерес към семейството, колегите и приятелите.

12. Самотен съм.

13. Прекървам по – малко време със семейството и приятелите

14. Загуба на мотивация

15. Загуба на интерес към работата и други дейности.

16. Избягване на работа или други дейности.

17. Загуба на удоволствие или удовлетворение от живота.

Соматични симптоми

18. Отпадналост.

19. Трудности със съня или прекалено много сън.

20. Намален или засилен апетит

21. Загуба на интерес към секса.

22. Притеснения за здравето.

Подтици към самоубийство /всеки с подтик към самоубийство трябва да потърси помощ от професионалист в сферата на психичното здраве/

23. Имате ли мисли за самоубийство?

24. Бихте ли искали да сложите край на живота си?

25. Имате ли план да си навредите?

Интерпретиране на теста.

След като попълнихте теста, съберете резултата си за всеки от 25-те твърдения, за да получите общия резултат.

Тъй като най – високия резултат, който можете да дадете за всяко твърдение е 4, най – високия резултат за целия тест е 100 / това съчи най – тежката възможна депресия/

Тъй като най – ниския възможен резултата за всяко твърдение е 0, най – ниския и за теста също е 0 / това би означавало липса на каквито и да е депресивни симптоми/

Сега можете да оцените депресията си според таблицата по – долу. както можете да видите, колкото по – висок е резултата, толково по – високо е нивото на депресивно състояние. Обратно колкото по – нисък е толкова по – добре се чувствате.

общ резултат                                                                                    ниво на депресия

0-5                                                                                                            няма депресия

6-10                                                                                                           нормално състояние, но човекът е нещастен

11-25                                                                                                         лека депресия

26-50                                                                                                        умерена депресия

51-75                                                                                                         тежка депресия

76-100                                                                                                       изключително тежка депресия

 

Всеки с упорит резултат над 10 може да се възползва от професионална терапия. Всеки с мисли за самоубийство трябва незабавно да потърси консултация с професионалист от сферата на психичното здраве.

 

 

Да открием житейската си роля. Кой съм, на къде съм тръгнал, с кого?

ВЕЧЕРНИ ГРУПИ ЗА СЕБЕПОЗНАНИЕ И САМОПОМОЩ

Три предизвикателства, три пътя, три въпроса на които ще отговорим в изброената последователност.

  • за да не позволим на човека до нас да определя пътя ни.
  • за да не се изгубим в заблуждението си, че трябва да бъдем такива, каквито придружаващите ни в живота искат.
  • за да не се нагаждаме според желанията на хората, които определяме като важни за нас.
  • за да не позволим никой да решава вместо нас каква да бъде посоката, която сме поели.
  • за да не допуснем никой да решава какви сме спрямо това как сме избрали да се движим в този живот.

Кой съм? – да направим среща със самите нас. Да се научим да сме не-зависими.

На къде съм тръгнал? – да открием смисъла на съществуването си. Да открием целта в живота си.

С кого вървя? – да съберем смелост да оставим хората, които ни тежат по пътя и да освободим място за любовта, с която да открием истинските си спътници.

Групата стартира на 26 септември от 18.30 до 20.30 часа.

Срещите ще са през седмица от началото на първата.

Такса: 10лв за среща

Групата ще се състои от 8-9 човека, които в едно защитено пространство ще се опитат да стигнат до себе си и да открият кои са всъщност и да го видят по начин, който ги удовлетворява.

Водещ: Диляна Колева – психолог

Записване: тел. 0878 510 963

e-mail: dilynakoleva@gmail.com