Mислене и чувстване/чувстване и мислене

Mислене и чувстване/чувстване и мислене

Точно както мислите са езикът на мозъка, чувствата са езикът на тялото. А начинът, по който мислите и начинът по който чувствате създават вашето същество. „Същество“ е, когато умът и тялото ви работят заедно. Така че, настоящото ви същество е същинската ви връзка ум-тяло.

Всеки път когато мислите нещо, в добавка към създаване на невротрансмитери мозъкът ви изработва и друго химично вещество – малък протеин, наречен невропептид, който изпраща послания към вашето тяло. И тогава тялото ви реагира, изпитвайки чувство. Мозъзкът забелязва, че тялото чувства, затова сътворява друга мисъл, съответстваща точно на даденото чувство, която пък произвежда още от същите химични послания, позволяващи ви да мислите точно както сте се почувствали.

Мисълта поражда чувство, а после чувството поражда равнозначна мисъл. Това е примка( която за повечето хора може да се съхрани години наред) А тъй като мозъкът въздейства върху чувствата на тялото, сътворявайки същите мисли, които ще произведат същите емоции, то е ясно, че повтарящите се мисли вграждат в хардуера на мозъка ви фиксиран модел на верига от неврони.

Какво обаче се случва с тялото ви? Тъй като чувствата са начинът на телесното действие, постоянно изпитваните въз основа на автоматичното мислене емоции ще обуславят тялото да запомни онези от тях съвпадащи с несъзнателния вграден в хардуера ум и мозък. Това значи, че съзнателния ум всъщност не е господарят тук. Тялото е несъзнателно програмирано и обусловено по напълно действителен начин да се превърне в собствения си ум.

В крайна сметка, когато тази примка на мисленето и чувстването, а след това – на чувстването и мисленето, действа достатъчно дълго време, тялото запомня емоциите, които мозъка ни му е сигнализизрал да изпита. Цикълът така твърдо се установява и насажда, че създава едно познато същество-основано на старата информация, която се рециклира отново и отново. Тези емоции, които са чисто и просто химични записи на минали преживявания, ръководят нашите мисли и се разиграват пак и пак. И докато това продължава – ние живеем в миналото. Не е за чудене тогава, че ни е толкова трудно да променим бъдещето си!

А когато невроните изпращат импулси по един и същи начин, това води до освобождаване на едни и същи химични невротрансмитери и невропептиди в мозъка и тялото. Тези химични вещества се залавят да учат тялото да помни упоменатите емоции, като отново го променят във физически план. Клетките и тъканите получават тези конкретни химични сигнали в определени рецепторни места. Тук тялото се обучава от ума. Ако този процес продължи години наред- защото едни и същи сигнали извън клетката пристигат на едно и също ниво на ума в мозъка( тъй като дадения човек ежедневно мисли, действа и чувства еднакво] тогава естествено едни и същи гени се активират по еднотипни начини, понеже тялото получава еди и същи данни от околната среда. Не се разпалват нови мисли, не се правят нови избори, не се изявяват нови поведения, не се изпитват нови преживявания и не се създават нови чувства. Когато едни и същи гени биват отново и отново задействани от една и съща информация от мозъка, то те биват селектирани отново и отново и подобно на джаджите в една кола започват да се износват. Тялото създава протеини с по-слаби структури и с по-малко функции. Разболяваме се и стареем.

Следва продължение.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *