Автоагресия, самонараняване
Автоагресия – разновидност на агресивното поведение, при което враждебното действие, по каквито и да е причини ( основно социални – когато обектът, причинил агресията е недосегаем, прекалено силен – някак неуязвим) не може да бъде обърнато към дразнещия обект и потърпевшия го насочва към себе си.
Автоагресията се проявява, като склонност към самоунижение, самобичуване, понякога – в нанасяне на физически наранявания ( например т. нар. трихотиломания – неконтролируемо желание за скубане на косми от тялото.) , в особено тежките случаи – в опити за самоубийство, характерни за лица страдащи от тежки невротични или депресивни разстройства.
Автоагресията като навик се преживява като неправилно, лошо поведение, което не е заложено в човешката природа.
В първата година от живота си децата не се оправдават и не преживяват своите грешки, те се учат на това в последствие.
В определен период от живота на детето се формира рефлексията ( термин в психологията, означаващ самоанализ на собствените мисли и преживявания. Това е процес, при който човек опознава своите вътрешни психически състояния. Индивидът размишлява върху онова, което се случва в неговото съзнание. Думата идва от латинската дума reflexio, което означава “отражение”, “обръщане назад”.) То започва да оценява своето поведение, кое в него е добро и кое лошо. Своето неправилно поведение, детето се опитва да премахне, като използва най – познантите му и понятни начини, копирани от родителите – възпитание чрез наказание. то започва само да се наказва и да се ругае за своите неправилни постъпки и грешки. С течение на времето, това самообразование се превръща в навик. Самонаказанието в никакъв случай не може да се определи като ефективен метод за самовъзпитание. То задвижва ненужни негативни емоции, които отвличат чрез действие опита за преживяване. И вместо да се работи по преработване на грешката, се изпада в емоционални разстройства и самоизяждане.
САМОНАРАНЯВАНЕ
Самонараняването е умишлено самонанасяне на телесни рани, които са видими повече от няколко минути, обикновено с цел автоагресия. Варианта на “Грешното поведение” ( в терапевтични техники)
ВИДОВЕ САМОНАРАНЯВАНЕ
Значително самонараняване (major self-mutilation) – е рядко действие, като енуклеация (отстраняване) на окото, кастрация, ампутация на крайници. Най-често това е признак на съпътстваща психоза (остър психотичен епизод, шизофрения, мания, депресия), остра интоксикация с алкохол или наркотици, транссексуализма. Обяснението за подобно поведение при пациентите, обикновено носи религиозен и/или сексуален характер – например, желанието да бъде от другия пол или привързаността към библейски текстове, които се отнасят до наказание – издиране на очите на грешника, отрязване на ръката на крадеца или кастрация в името на Господ.
Стереотипно самонараняване ( stereotipic self ) – монотонно повтаряне на ритмични действия, например, когато човек се бие по главата, по ръцете, по краката , хапе се. Обикновено не е възможно да се идентифицира символично значение или смислеността в такова поведение. Най-често се среща при хора с умерено до тежко забавяне на развитието, както при аутизъм и синдром на Турет.
Повърхностно/ умерено самонараняване ( moderate ) – най-често срещаният тип на самонараняване и се среща в целия свят и във всички слоеве на обществото. Обикновено започва в юношеска възраст и включва дейности като издърпване на косата, драскане на кожата, гризане на нокти, които се отнасят към компулсивния подтип. Отстраняване на кожата, рязане, изгаряне, вкарване на игли, счупване на костите и предотвратяване на зарастване на рани, които са епизодични (епизодично) и повтарящи се (повтарящи се) подтипове. Периодично рязане и изгаряне на кожата е най – честото проявление на самонараняващо поведение, такова като гранично, имитиращо и антисоциално разстройство на личността, посттравматичен синдром, дисоциативни и хранителни разстройства.
ЗА МИТОВЕТЕ
– Това е провалил се опит за самоубийство
Съвсем неоснователно. Разбира се, сред хората които се самонараняват, опитите за самоубийство са повече. Но дори тези които правят такива опити, правят разлика, кога целта е да се самонарани и кога да направи опит за самоубийство. А други напротив, никога не са се замисляли сериозно за самоубийство. Самонараняването е опит за справяне с емоционалното и психическото напрежение, а не опит на се прекрати живота.
– Хората които си нанасят рани, са психично болни и трябва да бъдат настанени в психиатрия, тъй като са опасни за околните.
Първото самонараняване е много лично. За това обикновено не знае никой освен самия човек. В някои случаи знаят най – близките приятели. Самата цел е опит да се справи сам със своята емоция, болка, чувства. Другите хора нямат никакво участие в това. Що се отнася до “лудите” – да, понякога хората с психични проблеми (като посттравматичен стресов синдром, или гранично личностно разстройство) причиняват вреда на себе си. Психологичните проблеми, не означават автоматично психично заболяване и от там в болница.
– Хората така се опитват да привлекат внимание
Естествено болшинството от хората, които се самонараняват имат дефицит в получаването на внимание, любов, добри приятелства. Както и други. Но това не означава, че те се опитват точно с тези действия да привлекат внимание. Обикновено, когато човек иска да привлече внимание се облича ярко, ръкомаха, опитва се да бъде услужлив и учтив, говори силно. Но е странно да се опитва да привлече внимание по начин за който никой да не знае. Самонараняването не се прави за другите, а за себе си. Но когато човек прибегне до тези действия, в крайна сметка се опитва да каже нещо. Но другите не слушат, а го разглеждат като опит за манипулация.
– Опити за манипулиране на околните
Да, някои използват подобно поведение, за да получат нужната им реакция от конкретни хора – родители , познати. Но болшинството не се занимават с това. Отново стигаме до варианта, че ако никой не знае за дадено действие, няма как да бъде манипулиран. Самонараняването обикновено, не е за другите, а за себе си. Но това също е опит да се каже нещо на другите, често обаче те не чуват, а обвиняват в манипулация.
– Ако раната не е дълбока, значи това е несериозно поведение
Няма никаква връзка между сериозното нараняване и нивото на психическо напрежение. Различните хора имат различни подходи и предпочитания към самонараняването, те имат различен праг на болката. Не може да се прави подобно сравнение.
– Това е проблем на подрастващите момичета.
Не само. Проблемът може да възникне в различна възраст. По рано се смяташе, че подобен проблем имат предимно жените, новите статистики доказват , че съотношението е по равно мъже – жени.
ПРИЧИНИ
За страничния човек това поведение е абсолютно непонятно, защо някой може да причинява това на себе си, болката, белезите. Освен това самонараняващия прави това съвсем съзнателно и доброволно. Веднага изникват предположения за ненормалност, комплекси, мазохизъм и т.н. Често веднага се вадят псевдопсихологични обяснения, които в повечето случаи са останали в миналото. Някои хора просто се плашат.
Самонараняването е начин. Начин човек да се бори и частично да се справи с емоционална болка, с болезнени спомени и мисли, с натрапливи състояния.
Причините са най – различни, някои от тях:
– да се отърве от чувството на празнота, опустошение. депресия. чувство на нереалност
– да се снеме напрежението
– да снеме емоционалната болка, когато емоциите са твърде силни и не може да се пребори, чрез физическата болка става по – лесно.
– изход от агресията, гнева, чувство на неудовлетвореност. Често поради страх или невъзможност да се справят с тези емоции хората ги насочват навътре, а не извън себе си
– да се отърват от чувството за скованост. Много хора споделят, че се нараняват, за да усетят нещо, каквото и да е. Да се уверят, че са живи.
– да почувстват заобикалящата ги действителност. Начин да се справят с деперсонализацията, раздвоението, дисоциацията
– заради чувството на защитеност
– за да изпитат еуфория
– за да ен извършат опит за самоубийство
– за да изразят болка, силна емоция, с която не могат да се справят
– за да повлияе на поведението на други хора
– опитват се да кажат на другите, колко им е трудно и какво става вътре в тях
– вик за помощ
– израз или подтискане на сексуалността
– опит да се справят с чувството на отчуждение, изоставяне, самота
– да потвърди реалността на болката – раните са като доказателство, че емоциите са истински
– често са хора, които са били подложени на насилие в семейството или са наблюдавали такова, продължават да се самонаказват.
– самонаказване за “лошо поведение”
– биохимично снемане на напрежението
– опит за контрол над тялото
– предотвратяване на нещо още по-лошо;
В основата на причините стои:
– опит за справяне с емоциите, да се облекчи болката, да се почувства реалността, ( бърз и сравнително ефективен начин да се справят с дисоциативни състояния, твърде силните емоции. Не е вариант, не решава проблема, но работи)
– опит за изразяване на нещо, да изхвърли нещо от себе си, да достигне до някого ( може би дори до себе си) , да изрази чувства, които не може да облече в думи, нестандартен начин за говорене и разказване
– опит за контрол над себе си, над емоциите, над тялото, наказание, повторно преживяване на травматична ситуация, “магическа логика” – ако аз направя нещо лошо на себе си, няма да се случи това от което се страхувам.
В действителност болшинството от изброените причини са свързани в една или друга степен с опит за контрол над чувствата, емоциите и емоционалните реакции.
5 Коментари
Здравейте, открих че неумишлено докато премислям някакви детайли съм си направила сериозни рани върху кожата на гърба с нокти и пръсти. След няколко часа си дадох сметка за нещата и се стреснах. Изобщо не съм отчела болка или самото действие като грешно, а по-скоро обичайното пипкане или чоплене. Необходимо ли е да посещавам психолог и дали би могло да ми се помогне?
Здравейте, да, добре е да направите консултация с психолог. Може да е нещо моментно, което не осъзнавате колко ви напряга. При психолога се изяснява причината и се дават насоки и различни гледни точки.
Здравейте,
Много полезна статия!
…от доста време се чудя защо когато се ядосам и започвам да се чопля(разранявам), особено лицето…
Случва се епизодично напоследък…
Най-често забелязвам, че се случва когато съм ядосана, много раздразнена, неразбрана и де опитвам да се свържа за да не стане някой скандал…
Лошото, е че след подобно “чоплене”, осъзнавам какво съм си причинила и как постепенно ставам с пигментации и белези по кожата.
Буквално се опитвам да избягвам среща с огледалото.
Съществува ли момент на маниакалност и липса на самообладание?
И в такъв момент на ярост, какво трябва да се предприеме за да не се стига до самонастаняване, (когато вече стане трудно за контролиране, макар и осъзнато)?
Самонараняването е автоагресивен процес. Гняв, който е следствие на безсилие, който не може да се изрази по безопасен начин. За да се преустанови този механизъм е много важно да се открие къде личността се сблъсква с безсилието. След което се дават насоки за нови умения и стратегии за преработване на гнева и справяне с чувството за безсилие. Най- популярната техника е пренасочване на гневната реакция навън. Вместо чоплене на лицето, вземете семки, след половин час мозъка изгубва импулса към тялото. Може да направите каквото и да е в този смисъл върши добра работа. Същественото справяне обаче е откриването на вътрешния конфликт и насоки към нови стратегии.
След скандал жена ми се самонаранява е нож, дупе си краката без да и пука че я гледа детето, какво да правя, към Ко институция да се обърна?
Напишете коментар
Гризане на нокти – психосоматика
Гризането на ноктите, често го третират като двигателно смущение и …
КАК СЕ СЛУША ЖЕНА?
КАК СЕ СЛУША ЖЕНА??? Ако жената е натоварена от дневните задължения, …
Онлайн курс за справяне с тревожни състояния
В И Д Е О К У Р С З А С П Р А В Я Н Е С Т Р Е В О Ж Н И Т Е С Ъ С Т О Я Н …
Последни публикации
Последни коментари
Архив
Категории
Скайп обаждане