Аз съм ти
Каквото виждаме у всеки един човек, точно това носим в себе си. Ако всеки разполага със 100% черти, на нас ни правят впечатление само десетте процента, които имат някакво отношение към нас в момента. Ако се ядосваме на някого, защото го виждаме като твърдоглав, е възможно именно нашата собствена твърдоглавост да влиза в отношения с отсрещната. Ако се чувстваме самотни и имаме усещането, че никой не прави нищо за нас, е възможно да следваме стария си навик да се концентрираме по-скоро върху нещата, които искаме, отколкото върху тези, с които разполагаме. Ако не обичаме достатъчно себе си, с кои очи ще забележим любовта на другите към нас? Ако търсим през призмата на материалното, с кои сетива ще забележим финото и същественото?
Ти си аз
Другите също виждат в нас онова, което носят в себе си. Оттам и известната мъдрост да не приемаме нищо лично. Защото когато някой се отнесе обидно с нас или ни обвини в нещо, всъщност той се бори със себе си или реагира на собствени импулси. Този, който постоянно критикува, е безкрайно критичен и към себе си. Безспирните клюки по нечий адрес говорят много повече за интересите и тайните на самия клюкар, отколкото за обекта на неговите клюки. Преследвачът мрази преследвания, заради наклонности, които той таи в себе си. Всяка омраза е толкова силна, колкото мразещият не може да се справи със себе си. Който може да изпитва любов и нежност към другите, е способен да ги изпитва и към себе си, и обратно.
Целият свят е в мен
По същия начин в света забелязваме само онази част, която сме разкрили в себе си. Как да забележим чудото на всяка стичаща се по прозореца капка дъжд, ако не сме се свързали с хармонията в себе си, а се поддаваме на безпокойства, свързани със заплатата си примерно – как да забележим дали светът ни съдейства? Страхът е най-голямата пречка, за да се разтвори в екстаз пред очите ни цялата Вселена. Когато се страхуваме от света, го виждаме като враждебен. Привличаме точно това, което отразява и допълва подсъзнанието ни. Страхът привлича агресия. Усмивките – радост. Болестта не е проклятие, а пътен знак, посочващ как да се върнем към душата си.
Аз съм целият свят
Всичко, което виждаме около нас и което ни се случва, е и онова, което сме разкрили вътре в себе си, онова, до което сме достигнали. Понякога имаме шанса да сме осъзнали част от матрицата в главата си и да зърнем как тя се възпроизвежда в обстоятелствата край нас. Често обаче нямаме очи за това и се налага обстоятелствата и отношението ни към тях да ни посочват кое в нас имаме да отработваме. Знаете ли какво правят страдащите от “обсесивно-компулсивно” разстройство? Тормозят се ежедневно от едни и същи натрапчиви мисли, които са си внушили, че са абсолютната истина за света – правила, които сами са си съставили и им се подчиняват от страх да не се случи нещо лошо в живота им. И е изключително трудно да ги убедиш в несъстоятелността им, въпреки че те блокират живота им до степен, че си забраняват да правят някои неща, които биха им доставили удоволствие, защото натрапчивите им мисли им казават, че ако го направят, ще се случи нещо ужасно. Тогава, вместо да са смели и да ги развият докрай, за да видят, че нищо лошо няма да им се случи, те се свиват в черупката си и решават, че им е по-поносимо да ги контролират. А веднъж отстъпил пред страха, се налага да го правиш постоянно и във все повече области. И те започват да контролират всичко в живота си. И трупат върху познатото зло, вместо да се отворят за непознатото. Представете си как изглежда светът през техните очи – същият този свят, който вие виждате. Те се защитават и предпазват от несъществуващи фантоми. Не мислете, че вашите мисли не са натрапчиви, дори и да не са в такава остра форма. Маниакалностите, вследствие на това са навсякъде – да подреждаш всичко около себе си педантично или да правиш планове до болка и всяко излизане извън очакванията ти да те изкарва от равновесие. Постоянното фоново напрежение в атмосферата край човек е само логично следствие, а не мистична енергия. Взимайки решения за живота си от това състояние, само го усилва, вместо да го избягва, каквато е целта му. И така отпечатваме това, което носим в себе си в обстоятелствата край нас. А после обвиняваме живота, че ни поднася неприятности. Време е да прекъснем този цикъл.
Из “Раят зад страха”