Деперсонализация

Деп. Се явява разстройство на психиката свързано с отсъствие или нарушение на самовъзприемането. Страдащият възприема своите мисли, чувства и действия с усещанетоза наблюдаване от страни и отчуждение. Даденото разстройство, често се явява симптом на психическо разстройсво.

Причини и симптоми за деперсонализацията.

Деп. На личността е свързана с други заболявания на психиката и централната нервна система. Най- разпространени причини за появата на деп. Са паническите разстройства, депресии, стрес, шизофрения и БАР. Състоянието може да носи, както кратковременен, така и продължителен характер. Към основните причини за деп. Могат да се отнесат:

1. Силно психическо сътресение, Стрес, Шоково състояние
2. Тежко психическо състояние, в тов ачисло психози, шизофрения и др.
3. Неврологически нарушения
4. Вродени патологии на ЦНС
5. Разстройства на психиката под влияние на психически травми.

Деп. На личността, може да се проявява в качеството на защитен мехнизъм по време на екстремна ситуация, изискваща бързо решение или действие, без емоционален отзвук, без зачитане на емоцията. В този случай състоянието има временен характер и не се явява патология. Биохимичните и неврологични нарушения могат да доведат до напрегнато състояние, което да предизвика нарушения във функционирането на серотониновите и опиоидните рецептори, сривове във функциониране на хипофизата и надбъбречните жлези.

Симптоми на деп. Се явяват следните състояния и усещания на пациента:

1. Пълно или частично изчезване на възприятието за собствена личност и нейните черти.
2. Отсъствие на емоции и вавлеченост в жизнените процеси.
3. Емоционално безразличие към близките и околните хора.
4. Затъмнено възприемане на реалността /без звуково и цветово възприятие/
5. Безразличие и отсъствие на възприемането на музика, изкуство и природа.
6. Лоша памет.
7. Намаляване на зрението и слуха.
8. Загуба на тактилни усещания и нарушения на обонянието.
9. Подтиснатост, тъга и душевна опустошеност.
10. Възприятие на собственото тяло и неговите части като автомат, машина, неудошевен, безразличен предмет.
11. Усещане на забавеност на времето и събитията.
12. Отсъствие на образно мислене.
13. Загуба на ориентация в пространството и времето.
14. Отсъствие на болкови, вкусови и температурни чувствителности.

При стрес симптомите на деп. На личността се явяват – анхедонията, откъснатост и вглъбеност. Под влияние на емоционалното напрежение се нарушава неврохимическата хомеостаза, което води до блокирането на емоциите и депресивно състояние. Нарушава се чувствителността на рецепторите, изкривява се възприятието на действителността и мястото на личността в нея. Продължително състояние на деперсонализация води до каскадно нарушение на рецепторните системи.

Видове деперсонализация на личността:

В психиатрията и неврологията деп. Е класифицирана като автопсихична, с нарушение на възприятието на собствената личност, външна с нарушение на възприемането на действителността и соматопсихическа с нарушение на възприемането на своето тяло и неговите органи.

По начина на развитието и причините деп. На личността се разделя на следните видове:

1. Леко нарушение на самосъзнанието със забавено или непълно възприемане на своята личност и постъпки.
2. Загуба на индивидуална специфичност и социална затвореност, съпровождана с отсъствие на личен поглед над света /на мисли, възгледи или убеждения/и безличие.
3. Анестетическа /деперсонализационна/депресия с емоционална притъпеност или пълна безчувственост.

Лечение с медикаменти на деперсонализациите:

Лечението започва със отстраняване на причините за разстройството и симптомите на психическото заболяване. Психиатърът и неврологът трябва да намерят връзката между деп. И тревожността, а също и с други патологични проявления. При силни пристъпи на паника и тревога съпровождани със неконтролируеми постъпки на пациента се назначават транквиланти, антидепресанти и невролептици. Лекуващия лекар трябва да подбере за пациента със синдром на депе. На личността препарати с високи антихолинергически ефект, а също да назначи медикаментозна терапия към снемане на тревогата и поддържане на нормалното психическо състояние. Ако у пациента се наблюдава нарушение във функционирането на опиоидната система на ГМ то лечението на деп. Се осъществява с помощта на препарати антагонисти на опиоидните рецептори. Най – ефективно ще бъди съчетанието на антиконвулсивни лекарствени средства и инхибитори на серотонина.

Психотерапия:

При всички типове деперсонализация в една или друга степен добре повлиява рационалната психотерапия. На страдащия се дава разяснение, че наличните при тях странни особенни предизвикващи чувство на страх или мъчителни състояния на отчуждение на собственото АЗ или безчувственост не са толкова непонятни или безпрецедентни, както си представя болния. От добре известните произведения се представят случаи за това как у много здрави хора при напрегнато самонаблюдение възникват близки до деперсонализацията усещания на напрегнатост, скованост, сякаш се наблюдаватнякак от страни, чувство на безразличие, апатия, отслабване на емоционалния резонанс. Такова разяснение спомага за демистификацията на нарушението и намаляване на съпровождащото го в редица случаи страх. Като разясним на болния тясната зависимост между феномена на отчуждението с процесите на рефлекса, се посочва, че намаляването на рефлексите, което може да се постигне съзнателно по пътя на насочено превключване на вниманието на обкръжаващата среда, намалява и прави по – малко мъчително явлението на отчеждение. Това разяснение предизвиква у болния мисълта за възможност за психотерапевтична борба със състоянието. Проведената по този начин рационална психотерапия, дава възможност тясно да я свържем и с други методики – хипноза и автогенна тренировка, а след това при необходимост с целия комплекс на социална реабилитация.

Хипноза и автогенна тренировка:

Най- ефективно се прилагат при първия тип деперсонализация, само в някои случаи те оказват ефект и при другите типове деперсонализация. Техниката на прилаганите методи има съществени особености.

Социална реабилитация:

Реабилитационната програма обхваща болни с нарушения на социалната адаптация, тук влизат много от втория тип деп., и някои от болните от първи и трети тип /към последните се отнасят болните с вяло протичаща шизофрения или невротично развитие на личността./ Във връзка със сложността на клиничната картина на тези болни включващи както неврозо- подобна симпатика, така и проявяване на патология на личността, реабилитационната програма се изгражда по такъв начин, че най – пълно да обхване различните страни на психичните дейности. Програмата на социалната реабилитация включва следните раздели:

1. Провеждане по специално разработен въпросник на щателен анализ на различните характеристики на личността и социалната активност на болния – общо развитие, трудова дейност, интереси, увлечения, ценностна ориентация, самооценки, междуличностни отношения, особености на бита, хранене, хигиена, дневен режим, и др.
2. Съставяне на йерархическа скала на проблемите на болния, диференциране във всеки от разделите, с отчитане на нарастването на сложността на преодоляването им.
3. Съставяне на програма на поетапно преодоляване на базата на разработената скала, започвайки с най- леките и завършвайки с тежките.