Егоизъм

Егоизъм,  отношение, в което човек мисли (само или предимно) за своите лични интереси и изгоди, а за интереса на другите не мисли ( или мисли  в краен случай). Всичко, което е свързано с него, представлява  голям интерес.  Често  названието „егоист” се използва като отрицателен  етикет, показващ негативно отношение към лицето, без основателна причина.

В съвременната култура, егоизмът се смята за естествена, но не особено красива човешка проява, ето защо, много егоистични постъпки  хората обичат да представят не като егоизъм, а като възвишени действия и решения.  На първо място става дума за любов. Любовта не винаги е егоистична, но зад разпространените схващания за „любов” стоят предимно егоистични мотиви.

Винаги ли хората са егоисти? – Не.  Хора различни, постъпки разни.

Действията на много хора, не са точно егоистични, тъй като в своята същност те са импулсивни и автоматични и дори да ги прави, човек не мисли за своите интереси и ползи, просто защото в този момент, той не мисли за нищо.

Вятърът не е егоист, както и постъпките на много момичета, тъй като те могат да бъдат определени като вятърничави.  Но да се твърди, че всеки мислещ човек се грижи само за себе си, също няма основание. Всичко е много интересно и относително……

Поставянето на личния интерес над този на другите, ако това е автоматична реакция, това все още не е егоизъм. Ако към този приоритет е подходено необмислено, случайно то не е свързано с нас, а с това, че понякога се случва. Това е моментно поведение, а не личностна черта.  За човека е важно, не толкова какво се случва с него,  а как му се отразява това което прави. Ако човек си позволи да подреди приоритетите си така, че неговите интереси да са за сметка на някой друг и поддържа този ред, това вече е личностна черта, това е егоизъм.

Егоизъм бори егоизмът. Два от типажите са Паразита и Потребителя – и двете са егоистични поведения, но отношението към тях е различно.

Потребителят – това е егоист, който се интересува само от себе си и се грижи само за себе си, но той живее сам и всичко си е за негова сметка, което снема от него много от моралните претенции.  Много от тези  Потребители са много симпатични и уважавани хора,  носещи на хората и обществото големи ползи. Най-често това се случва, когато егоизъм е под формата на рационален егоизъм.

Основните претенции свързани с егоизма са свързани с егоиста тип Паразит – човек, за когото е нормално да се грижи за себе си за чужда сметка.  В този случай егоизмът се превръща в непривлекателен спектакъл:  при възникнало натрупване в един момент е виновен всеки, който  е удобен,  в центъра на вниманието е той, а другите изобщо не съществуват.

Противоположността на егоизма не е алтруизма , позицията на Твореца, когато човек се грижи освен за себе си и за другите.

Егоизмът може да бъде рационален и ирационален без мисъл.  В първия случай егоиста оценява възможните последствия от своите постъпки и действа целесъобразно.  Във втория случай егоиста действа импулсивно и недалновидно.

Ирационалния егоист , без мисъл е зрелище смешно и печално.  Ако му се наложи да се качи в метрото, той се стреми да заеме цялата врата, без да се интересува за останалите. Достигайки до крайната спирка, ще се възмути искрено, ако някой друг препречи изхода ( впрочем, точно така както той го е направил по – рано ) Зад този тип егоизъм стои егоцентризма – неумението да разбира и да се поставя в ситуациите от страната на другия човек.

Рационалният егоист не винаги предизвиква симпатия, но обикновено предизвиква уважение. Този човек осъзнава кога, за какво и защо пренебрегва благото на другия заради своето.  Той осъзнава, че неговата сила, доброта, морал и етика не достигат в дадената ситуация  „за всички”. За това , осъзнавайки лошото, което причинява, се фокусира върху себе си и своите близки. Съвестта не го мъчи , сънят му е спокоен и не го мъчат кошмари.

Морално – етичните принципи са необходими за възпитаването на рационалния егоист.  На импулсивния егоист да се говори за етика е безполезно, той първо трябва да бъде научен да вижда себе си от трето лица. Това, между другото, може да бъде достатъчно.  Другият вариант е просто да бъде научен да се държи прилично.  Да предположим, че той ще продължава да действа без мисъл, но ще се държи много по – добре.

Егоизмът не е най – доброто човешко качество, но ако не се вземат под внимание на – екстремните варианти ( егоиста Паразит)  – не е и лошо. В сравнение с безсмисленото съществуване, когато хората не мислят и не могат да се погрижат дори за себе си , разумният егоизъм е по – привлекателна и даже доста прилична позиция.  Помислете – полезно е да се погрижите за себе си правилно. В същото време разумният егоизъм не е последното  ниво на развитието на личността, то има своите ограничения. Ако сте се научили да живеете като разумен егоист, заинтересувайте се от позицията на Твореца – в това има много плюсове.

ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ, ЕГОИЗМА И ЛЮБОВТА КЪМ ДРУГИТЕ

Любовта към себе си, това не е егоизъм. Ако човек мисли и се грижи за другите то любовта му към себе си не е свързана с егоизма, за него е лесно и естествено да обича както себе си, така и другите.  Реалността , обаче е такава, че в основата на всяко развитие на любов към себе, поне на първо време става по – егоистично , когато основния фокус е върху  отдаването на своя/та любим/а.  Тук любовта към себе си и към другите е свързана. Този който не обича себе си е неспособен да обича и другите. Любовта към другите  е богата и пълноценна, когато човек умее да обича себе си и обратно: любовта към себе си е съвършена, когато се допълва от опита на любовта към другите. Само когато се научи да обича другите, човек започва да обича себе си не сляпо и криворазбрано , а внимателно и разумно.