Естеството на тревожността. Паника, фобия, тревожност? Какво ви се случва?

Ще придобиете по- добро разбиране за естеството на тревожността, ако разясним не само какво е тя, но и какво не е. Например тревожността може да бъде разграничена от страха по няколко признака.

# Когато се страхувате, страхът ви обикновено е насочен към някакъв външен конкретен обект или ситуация. Събитието, от което е страхувате е в границите на възможното.  Може да се страхувате, че ще изпуснете даден краен срок, ще се провалите на изпит, няма да успеете да платите сметките си или ще бъдете отхвърлени от човек, чието одобрение е важно за вас.  

Страхът може да е съпътстван от внезапен прилив на адреналин, мисли за непосредствената опасност и непреодолимо желание да избягате. От друга страна, когато

# От друга страна, когато изпитвате тревожност, вие често не можете да конкретизирате по отношение на какво сте тревожни. Фокусът на тревожността е по- скоро вътрешен, отколкото външен. Тя като че ли реакция към някаква смътна, далечна или дори неидентифицирана опасност. Може да изпитвате тревожност, че ще изгубите контрол над себе си или определена ситуация. Или пъкда изпитвате смътна тревожност, че ще се случи нещо лошо.

Тревожността засяга цялото ви същество. Тя е едновременно физиологична, поведенческа и психологична реакция.

• На физиологично ниво тревожността може да включва телесни реакции – ускорен пулс, мускулно напрежение, гадене, сухота в устата или потене.
• На поведенческо ниво тя може да саботира способността ви да действате, да изразявате себе си или да се справяте с определени ежедневни ситуации.
• На психологично ниво тревожността представлява субективно състояние на опасение и безпокойство. В най- екстремната си форма тя може да ви накара да се чувствате отделени от себе си или от действителността и дори да се страхувате, че ще умрете или полудеете.

Фактът, че тревожността може да се появява на физиологично, поведенческо и психологично ниво, е от съществено значение за усилията ви да се справите с нея. Една цялостна програма за възстановяване от тревожно разстройство трябва да включва интервенции и на трите нива, за да се:

• понижи физиологичната реактивност
• елиминира отбягващото поведение
• променят субективните интерпретации /вътрешният монолог/, които поддържат състояния на опасения и притеснения.

Тревожността може да приема различни форми и да е с различни нива на интензивност. Може да е лека, просто мимолетен пристъп на безпокойство, или тежка -яростна паническа атака, съпроводена със сърцебиене, дезориентация и ужас. Тревожност, която не е свързана с конкретна ситуация, която идва от нищото се нарича “свободно плуваща тревожност” или в по-тежките случаи – “спонтанен панически пристъп”. Разликата между епизод на свободно плуваща тревожност  и спонтанен панически пристъп е в едновременното наличие на четири или повече от следните симптоми.

• задух
• сърцебиене- ускорен или неравномерен пулс
• треперене или тресене на цялото тяло
• потене
• чувство за задушаване
• гадене или стомашен дискомфорт
• скованост
• световъртеж или нестабилност
• чувство за отдалеченост от тялото или липса на връзка със себе си
• топли и студени вълни
• страх от смъртта
• страх от полудяване или загуба на контрол

При наличието на едновременна поява на четири или повече симптоми определяме състоянието като панически пристъп.

Ако тревожността ви възниква само в отговор на определена ситуация, тя се нарича ситуационна или фобийна тревожност. Ситуационната тревожност се различава от ежедневния страх по това, че е непропорционална или нереалистична. Ако изпитвате непропорционално опасение да шофирате по магистрала или извънградски пътища, да посещавате лекарски кабинети или отстоявате мнението си пред брачния партньор, това може да се квалифицира като ситуационна тревожност. Тя става фобийна, когато започнете да избягвате дадената ситуация – ако изобщо престанете да шофирате по магистрали, да ходите на медицински прегледи или да водите сериозни разговори с брачния си партньор.

Често тревожността може да бъде предизвикана просто от мисълта за определена ситуация. Щом изпитвате дистрес, мислейки какво би могло да се случи когато или ако попаднете в някоя от вашите фобийни ситуации вие сте във властта на т. нар. предварителна тревожност. 

Съществува една съществена разлика между спонтанната тревожност /паника/ или предварителната тревожност / или паника/. Спонтанната тревожност ни връхлита като гръм от ясно небе, бързо достига високи нива на интензивност, след което постепенно стихва. Пикът и обикновено стига в рамките на пет минути, а периодът на стихване продължава около час или час и половина.

Предварителната тревожност се засилва постепенно с наближаването на сблъсъка с /или просто мисълта за/определена заплашителна ситуация, след което обикновено отшумява бързо. Може в продължение на час или повече да сте обезумели от притеснение, след което, ангажирайки ума си с друго, съвсем да забравите притеснението.

Тревожността е неизбежна част от живота на съвременното общество. Важно е да се разбере, че в ежедневието възникват множество ситуации, в които е уместно и основателно да се реагира с известна тревожност. Не и било нормално да не чувствате никаква тревожност в отговор на ежедневните затруднения, в следствие на които е възможно да претърпите загуба или неуспех.  Преминавайки през специализирани консултации с психотерапевт можете да опознаете своята тревожност и да научите начините, с които да облекчавате своята тревожност и тя не прераства в паническа и фобийна. Включването на физическа активност, дихателни умения, релаксация и правилни хранителни навици в своето ежедневие – а освен това,обръщайки внимание на вътрешния монолог, погрешните вярвания, чувства, асертивност и самооценка, – вие можете да направите живота си по- балансиран и по- малко тревожен независимо от естеството и размера на тревожността, с която си имате работа.

По материали на Едмънд Борн.