Затвореният кръг на взаимоотношенията

Всеки родител, създава децата си с идеята да ги обича. И вярвам, че всеки от тях ги обича много, по начина по който може и разбира. Вярвам, че всеки родител иска да им се радва и да е горд с тях. Това, че децата се чувстват необичани е сложен преживелищен процес, който е извън контрола на който и да е. Ето защо вярвам, че всяко пораснало дете, ако успее да излезе от детското и поеме лична отговорност за живота си, може да го направи прекрасен, без това да зависи от родителите….
Невротичното вкопчване в търсене на отговори като: Защо не са ме обичали? , Защо не се променят? Прехвърлянето на отговорност: Те са виновни, че аз не успявам., Трябва се променят, за да да бъда щастлив. Всичко това са стопове, бариери за продължаването напред в развитието и личностното израстване.
Родителите са такива, каквито са, точка. А ние имаме цял един живот, в който да направим всичко каквото искаме за себе си.
Нарича се осъзнаване, поемане на лична отговорност, желание за живот.

Когато осъзнаването липсва, животът ни поставя в партньорства, в които нашето непорастнало  дете отново се обажда. То или страда, че не е обичано, или крещи постоянно търсейки внимание, сърди се, за да получи това което иска, угажда с надеждата, че другият ще се промени заради него или просто търпи и се подчинява, защото вярва, че това е единственият правилен подход. Забравя, че в него расте един човек, който никому с нищо не е длъжен, който е важен, ценен и значим, просто защото го има. Забравя, че не родителите или партньора са му дали този живот, а това е Божи дар, който има някаква цел и смисъл. Когато си спомни това и повярва, ще може да отвори врата на осъзнаването.

Когато и в партньорството не се случи, той ще стане родител, който ще възпитава детето си през непорастналото дете в себе си. И отново, ще се сърди, ще крещи или ще угажда, ще манипулира или ще се подчинява. Ще създаде копие на себе си, на което най- вероятно после ще поставя оценки, изисквания и желания, с които за пореден път ще прехвърли отговорността за собственото си израстване на някой друг.

Така, изводът е от всичко това е, че Аз съм движещата сила на миналото, настоящето и бъдещето и ако Аз не се изправя срещу себе си и не променя живота си, ще завъртам цикъла отново и отново до безкрайност.