Кое наричаме мързел и как да го различим? Престанете да се самообучавате.

От самото си детство чуваме, че трябва да се борим с мързела. И ние започваме да се борим толкова усилено, че рядко си позволяваме да разгледаме „врага“ от близо. А междувременно от мързел до мързел има голяма разлика.

Ако знаем, с кой вид мързел си имаме работа, то и намирането на противоотрова ще стане много по – просто.

Ще разгледаме няколко вида мързел, в зависимост от причините, които ги предизвикват.  Няколко – тъй като всички възможни варианти, не могат да се поместят в една статия. Но някои неща можем да обсъдим и да подберем „лек“.

И така, кое можем да наречем мързел?

1. Желанието да възстановим силите си.

Организмът ни има своите потребности и рано или късно той взима своето. Да не спите е невъзможно. Да не почивате – също. Ние можем да отложим отдиха за някакъв период от време, но потребността от него никога не се изгубва.  Умората просто ще се натрупа и нуждата от възстановяване ще започне да се изразява в други потребности, които ще заемат мястото на почивката.

 „Извинете, колко време можем да почиваме? Винаги ще бъде недостатъчно.“ – вика в отговор, вътрешният ни критичен глас със своят най – добър приятел перфекционизма.

Нека разгледаме, с какво,  в крайна сметка се занимаваме в свободното си време.  Домът, уборка, децата, ремонта, ходене по лекари – това почивка ли е? Зимнина през уикенда, трафика по пътя, общуването с роднини – които вземат от силите ни, работа взета за в къщи – това също ли е почивка?  Някой може да е удовлетворен от това, но как всъщност се възстановява?

2. Заучена безпомощност?

Животът може да се стече по такъв начин, че всички опити да бъдем активни да не ни носи успех и радост, а само неприятни чувства. В резултат на това се появява усещането за безсилие и безсмислие в която и да е дейност.

Това може да се получи, ако ние, например, планираме да свършим милион работи, а в крайна сметка успяваме едва с две. А следващият ден ни носи нови задачи. Излиза, че каквото и да правиш – все едно нищо не успяваш да свършиш. Работите се трупат, а отчаянието става все по- голямо.

Ако това е вашия случай, много добра работа ще свърши систематизирането и подреждането на работите по важност. От огромния списък със задачи да извадите важните и срочни и да се съсредоточите върху тяхното изпълнение. Всичко останало ще почака. След това не забравяйте да се похвалите и да пристъпите към онези дела, които отдавна „висят“ в главата и през цялото време „изяждат“ нашата самооценка. Това са задачи, които не е трудно да се изпълнят, но те ни отчайват с това, че никога не успяваме да стигнем до тях.

3. Липса на интерес

Мързелът може да дойде от това, че определена задача просто не ни е интресна.  Ако едно занимание предизвиква в нас жив интерес, ако нямаме търпение да се захванем с него – тук за мързел не може да се говори. Ако, обаче, задачата меко казано, не ни е интересна и любима, то мързелът всъщност е нежелание да се свърши нещо. Трябва да се напрягате, защо? Ако няма защо – логично, че искате да си спестите енергията.

В този случай може да използвате инструментите на самомотивацията : ще извлачете изгода с получените резултати. Нямате никаква полза от това? Добре. Значи ще си измислите награда.

Например: Няма да си купя този страхотен плат, дреха, телефон до тогава, до като не свърша задачата. А когато  свършим работата – порадвайте се!  В течение на времето у нас ще се изгради навик / „дресирай себе си“ се нарича/ правим това, което смятаме за нужно. Нали след това ни очаква награда.

И още нещо: правило е, че задачите, които предизвикват у нас негативни чувства, презвикват в нас мързел.  Тези чувства не винаги са осъзнати. Може да е нещо от което се страхувате? Например успеха? Тук може да помогне едно любимо упражнение.

Напишете 10 варианта на отговори към въпроса:  Как ще се промени животът ми в положителна посока, ако направя това, за което ме мързи?“ След това към всеки отговор добевете „но“.

Например: Ако свърша всичката работа навреме, ще гледат на мен като на отговорен човек, изпълнителен, НО тогава ще ми се качат на главата, ще ме затрупат с работа и ще ме използват за лични цели.

Ахаа. Сега е ясно защо с крайните срокове положението е толкова лошо – страхуваме се, че ще ни използват.  Излиза, че тук не трябва да се борим с мързела, а със страха си да не изгубим своботата.

4. Мързел по навик

Бездействието поражда бездействие. Когато привикнем към пасивно поведение, то силите ни стават все по – малко и по – малко. Да и от къде да ги вземе? Новите впечатления дават енергия, но това все още е трудно да се осъзнае.

Изучавайки стреса, учените биолози изяснили: организмът се изтощава не толкова в състояние на силен стрес, но и в ситуация на пълно отсъствие.  В един от експериментите с мишки, се създали идеалните условия  за живот: храна, топлина, достатъчно територия – всичко си имали животните. В резултат на това мишките започнали да не проявяват никаква активност, после спрели да се размножават, и в крайна сметка всичко замряло. Оказва се, че за да е жив организма е необходима дозата стрес.

Рутината ни прави слаби. На всичко отгоре тя подло шепне в ухото, че така и така нямаш сили, за какво още да се напрягаш. Но ти стани, занимавай се с нещо любимо, излез от къщи, направи нещо навън, ще видиш как това ще ти даде енергия.

И последно. Всяка епоха има своите характерни психически заболявания и своите психологически проблеми.  В наше време много разпространена е неврозата, свързана с постоянен стремеж за достигане на идеали.  Наши спътници са – манията за достигане на своите или чуждите „така трябва“, невротичната потребност да сме съвършенни.  В този случай не се борим с мързел, а с нагласите и вярванията, които са ги причинили.

Може би това, което наричате мързел, да е навика да „дресирате себе си“ или непрекъснато да изисквате от себе си невъзможното? А при мен се срещат случаи, в които хората наричат мързел неспособността си да работят по 23 часа в денонощието.

Автор: Екатерина Оксанен