Консуматори на време

Въпрос: Кое прави живота ни безценен, неповторим и уникален? …. Преди да продължите напред си дайте малко време да помислите. ….. Ако мога да чуя отговорите, те вероятно ще са най- разнообразни. Отговаряйки на този въпрос, всеки се насочва към приоритетите си, ценностната система, моралната норма на обществото и куп други фактори, които определят личността му като важна, ценна и значима. Има нещо, което свързва всички тези различности. Нещо което е в основата на всичко. То е общо за всички и няма аналог. Животът ни е безценен, уникален и неповторим, заради времето, което му е дадено, за да се разгърне и да съществува.
Най- ценното което притежаваме това е Времето. То е в основата на всичките ни проблеми, на всичките ни радости и на мотивацията ни за живот.
Без да осъзнаваме, ние изхвърляме в пространството огромно количество от времето, което ни е дадено. Забравяме за него и преминаваме през деня, като хора които притежават вселената. Всяка минутка е неповторима, всеки час изтича безвъзвратно и няма повторение.
Времето като разменна монета на живота ни. Ако се замислим, всичко което притежаваме, това е времето, ние решаваме с какво да го напълним, къде да го дадем и какво да получим в замяна. Огромен проблем за хората е, че те не знаят как да продадат своето време, така, че да могат да ползват част от него за собствено удоволствие. Един от глобалните проблеми на работещия човек е : “Нямам време” Каква заблуда. Времето не може да го няма, то  просто е грешно продадено, грешно разпределено и грешно поставено в пространството. Продаваме твърде много от времето си като работен график, често за твърде малко пари, което не ни позволява да инвестираме във време за себе си. Това в един момент поражда в нас недоволство от чувството за липса. Липса на време за себе си. Големият стремеж на хората е да стигнат до момент, в който да не продават директно времето си за пари, а да ползват собственото си време, като някой друг го пълни със средства.
В същото време, най- скъпият продукт е времето. Купуваме здравето, което ни дава още време в този живот. Инвестираме във време за образование, за да може то да ни даде време да се погрижим за себе си.
Подаряваме време, на приятелите си, на децата си, на родителите си. Това е най- ценно инвестираното време. Ако подарим достатъчно време на децата си, утре те ще ни подарят от своето. Ако си го спестим, никой няма да ни подарява от времето си и това ще събуди чувство за самотност. Има “консуматори” на време. Може би сте оставали с усещането на раздразнение, когато сте подарили твърде много време на човек, който не го цени.
Ако се замислим, ще установим, че всичките ни тревоги са сведени до работата ни с времето, до неговия непрестанен вървеж. Да подаряваме време на тревогите си, обаче, е престъпление спрямо нашето съществуване. Това е време, което сме завъртели в абсурден парадокс, да инвестирам време в мисли за това, как може времето ми да свърши….
Страданието ни по загубата на любим човек, също е свързана с времето. Това е житейско преживяване, което ни пробужда за момент и ние осъзнаваме, че времето е със срок на годност. Чупи илюзията ни за безсмъртие, за вечност, която се настанява в представите ни от ранна детска възраст.
Осъзнаването на факта, че всички ние идваме на Земята с един определен резерв от време, което е лично наше и ние сме единствени негови притежатели, може да активира мощна жизнена енергия, която да позволи на личността да твори, да се развива, да създава и в това да надгради себе си.
Неосъзнаването на единствената ценност, която притежаваме, затваря жизнената сила, създава очаквания, които са непродуктивни / най- често завъртащи се около илюзията за безкрайност и безсмъртие/ . Превръща личността в консуматор на чуждо време и затваря творческите процеси.
Когато започне вашето днес, помислете тези няколко часа ден, в какво най- добре бихте ги инвестирали. Може би да ги подарите на любим човек, с който да споделите част от времето си на Земята, може би да инвестирате в себе си, може би да ги продадете, за да си осигурите друго време за себе си, а може и просто да ги оставите да изчезнат. Едно е сигурно, тези няколко часа са ваши само днес и те вече изтичат.

Автор: Диляна Колева