Корен от горчица
Кришна Готама имала един син и той умрял. В скръбта си
майката загубила чувство за реалност и нереалност и тръгнала от къща
на къща да дири лек за сина си. Хората я съжалявали, но нищо не
можели да направят, за да облекчат болката ѝ. Накрая един човек ѝ
казал :
– Аз не зная такъв лек, но в съседното село живее Учите-лят,
той може да ти даде лек за всякаква болест. Казват му Шакиямуни
Буда.
Кришна Готама намерила Учителя и като паднала в нозете му,
се помолила да ѝ даде лек за сина ѝ.
– Донеси ми шепа корени от горчица, аз ще излекувам сина ти
– казал Учителят. – Но гледай да са от къща, където никой преди това
не е умирал, нито син, нито баща, нито, приятел, нито близък.Горката Кришна тръгнала от къща на къща, а хората се
съжалявали над нея и бързали да ѝ помогнат.
– Ето, вземи – подавали ѝ те корени от горчица. Но когато тя
питала:
– Умрял ли е тук някой – син, баща, родител или приятел? Те ѝ
отговаряли:
– Не ни напомняй нашата мъка!
И нямало къща, където близък или приятел да не е починал
някога. Обезверена, Кришна Готама седнала сред пътя и като гледала
светлините на селото, си казала: “Смъртта е обичайна и колкото и да
живее човек, все някога умира. Колко себична съм била.”
Оттам минал Буда и казал: “Който надмогне скръбта, ще бъде
освободен от всякаква печал”.
Напишете коментар