Научете децата да уважават гнева

Гневът е емоция, която често остава в зоната на забраната. Искаме децата да бъдат мили, но забравяме, че гневната емоция е част от нашето преживяване и е важно да бъде изразявана. Най- добрият начин за това е да се научи детето как да я разпознава в себе си и как да я изразява конструктивно. Биологията и психологията на децата инстиктивно ги подтиква да създават контакти, много деца предпочитат да не застрашават взаимоотношенията си, като не изразяват емоции, които биха предизвикали конфликти. Вместо да изразят гнева си повечето деца /особено момичетата/ стават отстъпчиви, като отричат важните вътрешни сигнали на гнева. Гневът казва: Това е важно за мен! Тук нещо не е наред!  Обратното деструктивно преживяване на гнева е преминаването му в усещане за безсилие и избухване в неконтролируемо агресивно поведение. Също толкова деструктивно, както и примиреното отстъпчиво мълчание или угаждане.

Разбирайки корените на своя гняв децата се чувстват по – силни да се преборят със себе си и да потърсят помощ. Разпознаването  и уважаването на гневната емоция помага на децата да изградят пълноценна връзка със себе си.

Подтискането и игнорирането на силни чувства и емоции могат да доведат – при леките случаи – до физически симптоми като болки в стомаха и главоболие. При по – сериозните ситуации малките деца придобиват навика да мигат често, да гризат ноктите си или да се подмокрят нощно време. По- големите деца /доста изразено при момичетата/ могатда изразят гнева си , като отказват да се хранят, нарушават вечерния час, боледуват хронично или изпадат в депресия. Тези симптоми не винаги означават подтиснат гняв, но са показателни за прикрити чувства. Детето е убедено, че не може да ги изрази гласно – от страх да не бъде наказано, заклеймено като лошо или да не навлече неприятности на някой друг.

Най- добрият начин да разберете какво представлява гневът е да наблюдавате директното му изразяване в къщи. Гневът е емоция, преодоляна чрез мисълта. Когато детето вижда гняв, освободен чрез жестокост, подигравка или крясъци, то самото става или жестоко и нападателно или отстъпчево, за не става прицелна точка на чуждия гняв. Ако гневът се приеме като естествена емоция, в която трябва да се вслушате и да използвате внимателно, децата се научават да ценят това, което се показва и да постъпват конструктивно, за да променят или подобрят дадено взаимоотношение или ситуация. Ето и няколко полезни насоки, как да превъзмогнем гнева:

Научете повече за гнева.

Бихме могли да използваме известни напътствия как да изразяваме нашия собствен гняв и да превъзмогваме гнева на другите. Като деца много от нас са реагирали гневно, когато са ги наранявали. Гневът прикрива обидата и избухването ни помага да не се чувстваме така уязвими. Много възрастни продължават да използват гнева, за да прикриват чувствата си на болка и уязвимост. Ако не успяваме сами да стигнем до тези чувства и да намерим начин да се справим с тях е добре да потърсим специализирана литература, терапевтични групи или лична терапия. Когато се научим да се вслушваме в това, което ни подсказва гневът, и сме наясно дали, кога и как да го изразим, даваме по – добър пример на децата си.

Потърсете какво не е наред във взаимоотношението, а не какво не е наред с децата ви.

Изречението : Ядосвам се, когато кажеш, че ще прибереш обувките си, а не го правиш.

Има много различно значение от: Колко пъти трябва да ти повтарям да занесеш тези обувки в стаята си.

Първото твърдение ясно показва, че съществува проблем между нас и детето. Второто намеква, че е глупаво и не може да изпълни това за което е помолено. Изречения то типа “Ядосвам се….” дават точна информация на децата ни за нашите чувства, те виждат, че да си гневен и ядосан не е страшно, че това може да се каже, да си коментира и да се промени. Разбира, че тази емоция е позвалена и не ни прави лоши или слаби. Да сме ядосани и гневни е нормално, да говорим за това е нормално. Извън нормата е да премълчаваме тези чувства, да ги изменяме в  тъга, мълчание, агресия. Това наше поведение помага на децата ни, когато изпитват тези емоции да ги споделят ясно и директно, без необходимост да го прикриват, да нараняват другите или да се защитават.

Гневът не означава насилие.

Много от нас се страхуват от гнева, защото при предишни преживявания той ни е довел до насилие. Като набием детето, когато сме ядосани, не го приучаваме към дисциплина. То се научава само да е слабо и безпомощно пред възрастните и да посяга на по- слабите, когато е гневно. Добър модел за децата е да наблюдават как родителите им заедно преодоляват това чувство, без то да се превръща в насилие. Момичетата имат нужда да виждат майките си как превъзмогват тези чувства ясно и открита. Момчетата се учат от бащите си. Желанието да се преодолее проблемът, като се вслушаме във всички чувства – положителни и отрицателни- и оценката на засегнатите взаимоотношения и хора премахват огорчението от каквато и да е гневна ситуация.

Осигурете безопастна зона на гнева.

Популярната фраза: “Черно ми е пред очите!” описва много добре емоцията гняв. Понякога емоцията ни обгръща толкова плътно, че пред себе си виждаме само черно, черно, черно.В такива случаи се нуждаем от бяло знаме, време за почевка или безопастна зона, където да се поохладим, да преброим до десет, да съберем мислите си. Когато емоциите пламват бързо, може би е разумно да се създадат семейни правила за гнева, за да се предотвратят психическите травми или физическото насилие. В случай, че сме ядосане, можем да спрем разиграващата се сцена, като кажем, че е необходимо прекъсване или просто излезем от стаята. Когато детето ни избухне в гняв, можем да му помогнем да го преодолее, като и осигурим тихо място, близо до нас, за да се успокои. То разбира: всички се нуждаем от прекъсване, но си запазваме взаимоотношенията.

Така детето се научава, че гневът се появява и отминава, че е емоция, която трябва да се уважава, и че взаимоотношенията остават непокътнати.

Ако родителите имат неотработен механизъм на изразяване на гневна емоция, както са го проявявали в детството си, оставят в детето си същите травми като своите и без механизъм за справяне. Някои от деструктивните прояви на гняв са : сърдене, игнориране, обвиняване, обиди, физическо насилие, мълчание.

Когато научим децата си да изразяват с думи чувствата си, ние можем да им помогнем по- успешно да превъзмогнат травмиращите събития.