Психосоматиката обединява две различни неща. От една страна, това е направление в медицината и психологията, което разглежда взаимовръзката между физиологичното заболяване и психиката на човека. От друга страна , психосоматично в живота , често се назовава действителен здравословен проблем, породен (очевидно) от психологични причини. По – конкретно това се нарича психосоматично заболяване или психосоматично разстройство, но по разпространено е просто като психосоматика. Именно за това е настоящата статия.
Заболяване, като рязко спадане на работоспособността може да се прояви поради физиологични и поради психологични причини. Не всяко заболяване, въпреки уверенията на L. Hay, L. Burbo и техните последователи, непременно има психологически корени болен от инфекциозна болест може да бъде който и да е психически здрав човек . друго нещо е, когато на човек не му се иска много да е здрав, особено ако заболяването му носи определени ползи, в този случай вероятността да се появи заболяване е много по – голяма.
Заболяванията “с психологически произход” са по-често при жените, отколкото при мъжете и по-често при възрастните хора, отколкото при младите . Децата, за да се разболеят, трябва да положат специални усилия. Възрастните хора трябва да положат големи усилия, за да са здрави и да не се разболяват. За да заболее, възрастният човек е достатъчно да спре да се грижи за здравето си и да престане да иска да бъде здрав. Впрочем, децата също са доста изобретателни, и ако пожелаят с лекота могат да се разболеят, когато от това имат някаква изгода. Много възрастни правят същото нещо. Психичната основа на психологичния фактор за поява на болестта , днес не се отрича почти от никой, въпросът е в специфичната тежест на този фактор.
Един е случаят, когато жена се разболява от грип по време на грипна епидемия, макар че като фон може да стои факта ” може да се ободриш и усмихнеш”. Тук психологическият фактор присъства, но не е определящ. Друг е въпроса, ако същата тази жена се разболее от тежка форма на астма – “ни в клин , ни в ръкав”, без никакви физиологични или социални предпоставки, но точно тогава, когато съпругът и взема решение да я напусне. Ако астмата се обостря всеки път, когато мъжът и реши да я напусне, става въпрос по скоро за психосоматика – здравословни проблеми, причинени предимно от психологически фактори.
Психосоматичните заболявания и разстройства са тези, които са предизвикани от психогенни фактори, причините за които са преди всичко мисловните процеси на клиента, без каквито и да е преки физиологични причини.
Ако медицинският преглед не може да открие физически или органични причини за заболяването, ако болестта е резултат от емоционални състояния като гняв, страх, депресия, чувство за вина, или ако има причина да се смята, че има психологически ползи от болестта – в тези случаи, заболяването може да се класифицира като психосоматично.
За разлика от хипохондрията, която някои погрешно смятат, че е психосоматично заболяване, пациентите с психосоматични заболявания изпитват истинска болка, гадене или други реални физически симптоми се усещат, но без да има причина за поставяне на диагноза.
В съвременната медицина, терминът “психосоматични” придоби негативно значение по много начини: лекарите често наричат “психосоматично” всичко, което се отнася до симулацията, психичните заболявания, или направо измама.
ОРГАНИКА ИЛИ ПСИХОСОМАТИКА?
Ако имате настинка, астма, болка в стомаха или главоболие, добрият лекар ще различи в това соматиката и вероятно ще го лекува със средствата на медицината. Психолога или психотерапевта ще предположи, че това е психосоматека и ще предложи психотерапия. На кого ще повярвате?
За някои от заболяванията днес се водят ожесточени дебати между експерти: това е соматична (органично), психосоматика или просто симулация.
Първият от тях е “химическа чувствителност” (MCS), “война в залива” (Gulf War синдром), “синдром на хроничната умора” (синдром на хроничната умора).
Много заболявания в миналото са се считали за психосоматични – точно толкова дълго, че медицината така и не е открила лекарства с които да ги лекува. Това са – астма, алергии, мнима бременност и мигрена. Ако имате подобни проблеми, по-добре да отидете на лекар, а не на психолог.
Главното правило: ако имате съмнение, дали е психосоматика или медицински проблем – първо се отива на лекар, а не на психолог. Ако имате простуда, бронхиална астма, язва на стомаха или главоболие, първо се прави преглед при лекар, а не при психолог. Всички нарушения на здравето в началото е добре да ги лекува лекар. Да посетите психолог или психотерапевт заобикаляйки лекаря, означава да рискувате здравето си.
Същността на претенциите по повод увлечението по психологичните методи, както и това на народните лечители, не е в това, че лечителите могат да нанесат вреда на болния, а факта че могат да задържат или дори да изключат стандартното лечение, което може да доведе до фатални последствия.
Ако, въпреки усилията на специализираните лекари, проблемът не е решен, тогава е възможно и има смисъл да се обърнете към психолог за терапия на психосоматичен проблем.