Ревност

Ревност – желание за еднолично владеене на партньора, желание да се получава от него внимание повече, от колкото получават всички останали. Ревнуващият иска да бъде винаги в центъра на вниманието на партньора си и реагира остро винаги, когато не получава това.

Ревността е много разпространено чувство. Една от нейните разновидности е детската агресивност. Децата често ревнуват своите родители: „ Ти ме целуна само един път, а него два пъти. Ти обичаш сестра ми повече от мен.”

Приятелката ревнува своя приятел от другите му приятели. Жената ревнува мъжа от работата му, а мъжа ревнува жена си от нейната майка.

Ревност – това не винаги е лошо. Красивата ревност в малки дози и в ръцете на умен човек е „вкусна” прибавка към близките взаимоотношения. Друго нещо е мрачната , тежката ревност, която задушава и която всъщност е най – разпространена.

Ревността е антипод на любовта. Ясно е, че в сравнение с безразличието на партньора, дозата ревност е за предпочитане, но истинската любов предполага отдаване, а ревността е по – скоро потребителско поведение.Този който обича, не ревнува, а се отдава. Друг въпрос е, че обичането се разбира погрешно, често то се обърква с романтичната любов, със страстта и с привързаността. Когато е налице такова заместване, често се стига до проява на ревниво отношение към партньора.

РЕВНОСТ В СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Какво може:

–         обсъждане и разговори, за да може от рано да се разгледа ситуацията и да се направи споразумение

–         играйте на ревност, ако на партньора ви му хареса ( става въпрос за позитивната и весела страна на ревността : „ Аз искам да бъда с теб, имам нужда от теб”)

–         изпитвайте ревност в положителната и форма, ако тя работи добре за вашите отношения

Какво не може:

–         да нарушавате споразуменията

–         да проявявате ревност в нейната негативна форма,  и с това да карате партньора си да страда

–         агресивна, зла ревност, ревност с истерии

–         да търсите факти за изневяра, за да доказвате недоверието си

Ако ревността не се появява от нищото, отново и отново, е добре от рано да се разгледат трудните ситуации, да се формулират споразумения и да се запишат.

КАК ДА НЕ РЕВНУВАТЕ

–         погледнете на ситуацията от втората позиция на възприятията – през очите на вашия партньор

–         формулирайте от рано взаимни договорености и не ги нарушавайте

–         Когато изграждате отношения на доверие, не забравяйте, че го правите заедно с – добър и достоен човек.

–         Разсейвайте се с работа

–         Определете личните си територии, в които всеки един от вас може сам да решава с кого може да общува, от рано определете техните граници, стигайки до тях с взаимно решение.

–         Практикувайте вътрешна нагласа „Добро!” и позитивното възприемане на света.