В много народни традиции, приказки и митове може да се срещне образа на дракона или змея, символично изразяващи едно и също. В многобройните приказки се разказва за дракона, който е отвлякъла в плен и заточил в замък, прекрасната чиста и невинна принцеса. Бедната принцеса плаче, стене и умолява Небето да и изпрати нейния спасител. Но Дракона един след друг поглъща всички рицари, които се явяват за да я освободят, завладява техните богатства и ги складира в подземията на замъка.
Накрая един ден се появява принц – най – прекрасния, благородния и чистия в сравнение с другите, рицарят на който вълшебницата открила тайната , как да победи дракона, показвайки неговата слабост: как и в кой момент може да го завърже и рани…..
И ето, този избран от съдбата принц, добре въоръжен и обучен, побеждава: на него му се дава възможността да спаси принцесата и с нежна целувка те се обвързват!
Всички съкровища, трупани векове в подземията на замъка, принадлежат вече само на този принц, този прекрасен принц, побеждаващ, благдарение на своите знания и своята чистота, победител в битката. След това възсяда дракона, който сега се подчинява на принца, повежда го към небето и политат из света.
Тези приказки, които обикновенно са предназначени за деца, всъщност имат заложени идеи, които, за да се изтълкуват е необходимо да се знае езикът на символите. Dragon не е нищо друго освен една сексуална мощ. Замъкът – това е човешкото тяло. В този замък си почива принцеса – това е човешката душа, която се държи в заточение от лошо управляемата сексуална сила. Рицарят – това е човешкия дух. Оръжията, които той ползва, за да победи дракона са същите средства, с които разполага Духа: воля, знание за управление и използване на тази сила. И така победеният Дракон става слуга на човека, средство за придвижване в пространството, у дракона има и крила. Дори когато Дракона се проявява през опашката– символът на подземните сили- той също има крила. Да това е ясно, просто, това е вечния език на символите.
Друг вариант за такова приключение се явява митът за Тезей, който благодарение на кълбо конци, дадено му от Ариадна успява да излезе от лабиринта, да убие Минотавъра и да намери обратния път. Минотавъра – това е друго символно представяне на сексуалната сила: мощния и плодовит бик, нисша натура, която човекът трябва да впрегне и използва така както вола при обработка на земята. Лабиринта – това също е символ, както замъка – това е физическото тяло, а Ариадна символизира висшата функция на Душата, която извежда човека към победа.
В християнската и еврейската традиция, Дракона се асоциира с Дявола, както казват издиша сяра. Всички възпламеняващи продукти: бензин, нефт, барут, газови смеси произвеждат пламъци и взрив, – всички тези елементи и явления в природата символизират Дракона, бълващ огън. Този Дракон съществува и в човека, подобен на горещо вещество. Ако човека умее да го използва, то той ще се издигне на високо, а ако не умее, ако не е добре информиран, пренебрегва това или просто е слаб човек, той ще бъде изгорен, ще се превърне в пепел и изпратен в бездната.”
“Сексуальная сила, или крылатый Дракон”
