Екзистенциалният вакуум е широко разпространено явление в наши дни. Това е напълно разбираемо и може да се обясни с онази двойна загуба, на която се подлага човекът, откакто е станал действително човек. В началото на човешката история човек губи някои от основните животински инстинкти, които са определяли поведението на животното и чрез които се е пазило. Такава защита е затворена за човека завинаги, човек трябва да направи своя избор. Като добавка към това при следващото развитие човек претърпява втора загуба: традициите, които служат като опора на неговото поведение, сега бързо се рушат. Никакъв инстинкт не му говори какво трябва да прави, никаква традиция не му подсказва какво трябва да прави, по-скоро той не знае какво иска да прави. Все повече и повече той започва да се ръководи от онова, което го карат другите да прави, във все по-голяма степен става жертва на конформизма.
Екзистенциалният вакуум се проявява основно в състояние на скука. Сега е напълно разбираем Шопенхауер, когато казва, че човечеството вероятно е обречено вечно да се колебае между двете крайности – нуждата и скуката.
Да се замислим за “неделните неврози” – този тип депресии, който обхваща мнозина при осъзнаването на недостига на съдържание в собствения живот. Немалко случаи на самоубийства може да се обяснят с екзистенциалния вакуум. Такива широко разпространени явления като алкохолизъм или юношеска престъпност ще са непонятни, докато не открием екзистенциалния вакуум, който лежи в тяхната основа. Това е справедливо и по отношение на престъпниците, и по отношение на кризата на възрастните хора.
Освен това съществуват различни скрити форми и лъжливи прояви, зад които се открива екзестенциалният вакуум. Понякога фрустрираната потребност в смисъла на живота се компенсира със стремежа към власт, включително най-примитивната форма на волята за власт – желанието за пари. В други случаи мястото на фрустрираната потребност в смисъла на живота заема стремежът към удоволствие. Екзестенциалната фрустрация затова често води до сексуална компенсация. В такива случаи ние наблюдаваме силно сексуално влечение, покълнало на почвата на екзистенциалния вакуум. Аналогично явление има място в случай на невроза. Затова логотерапията се предписва не само в ноогенни случаи, но и в психогенни случаи, в частност в онези, които се наричат “псевдосоматогенни неврози”.Смисълът на живота
Смисълът на живота за всеки един човек е различен. Затова не е важен смисълът на живота въобще, а по-скоро специфичният смисъл на живота на дадена личност в дадения момент от времето. Поставянето на въпроса за смисъла на живота, когато той е зададен въобще, може да се сравни с въпроса, поставен пред шампиона по шахмат – Кажете кой е най-добрият ход в света? Откъснат от конкретната игрова ситуация, от конкретната личност на противника, такъв ход не съществува. Това е справедливо и по отношение на човешкото съществуване. Ние не трябва да търсим абстрактен смисъл на живота. Всеки си има собствено призвание и мисия в живота, всеки трябва да носи в душата си конкретно предназначение, което изисква своята реализация. Животът на конкретния човек е неповторим.
Логотерапията вижда в отговорността пред живота самата същност на човешкото съществуване.
Същност на съществуването
Обявявайки, че човек е творпец на отговорността и трябва да актуализира потенциалният смисъл в своя живот, е необходимо да се подчертае, че истинският смисъл на живота може скоро да се намери в света, отколкото вътре в човека или вътре в психиката му, дори да е затворена система. Човешкото съществуване има по-скоро самотрансценденция, отколкото самоактуализация. Самоактуализацията не може да бъде възможна цел и поради причината, че колкото повече човек се бори за нея, толкова повече той я губи, тъй като само в тази степен, в която човек се отдава на осъществяването на своя жизнен смисъл, той и актуализира, проявявайки себе си. С други думи, самоактуализацията не може да бъде постигната, ако се затваря в себе си. Тя е постижима само когато е страничен ефект от самотрансценденцията.
Според логотерапията ние можем да открием смисъла на живота по три пътя: 1. Извършвайки дело (подвиг), 2. Преживявайки ценности, 3. По пътя на страданието.
Смисълът на любовта
Любовта е единственият начин да разберем другия човек в дълбочината на личността му. Никой не може да осъзнае същността на други човек преди да го обикне. В духовния акт любовта на човека се превръща в метод да се видят съществените черти ие особености на любимия човек и потенциалното в него, онова, което още не е открито, но трябва да се открие. Освен това любящият човек кара любимия да актуализира своя потенциал. Помагайки да осъзнае това какъв може да бъде и с кого да бъде в бъдеще, той превръща тази потенциалност в истина.
В логотерапията любовта не се разглежда като прост епифеномен на сексуалните влечения и инстинктите в смисъл на т.нар. сублимация. Любовта е същият основен феномен, както и сексът. Нормално сексът е начин на изразяване на любовта. Сексът е оправдан и позволен, при условие че служи за изразител на любовта и само дотогава, докато служи за изразител на любовта.
Смисълът на страданието
Когато човек се сблъсква с безизходна и необратима ситуация, когато той застава пред лицето на съдбата, която не може да бъде променена, примерно при неизлечима болест или стихийно бедствие, му се предоставя случай да актуализира висшата ценност, да осъществи дълбокият смисъл, смисълът на страданието.
Затова висшата същност – нашето отношение към страданието, отношението, в което ние поемаме страданието върху себе си.
Страданието престава да бъде страдание от момента, когато се открие смисълът му, напримерн смисълът на жертвоготовността. В този момент пациентът вижда смисъла на своето страдание. И това е един от основните принципи на логотерапията – основната работа на човека не е да получи удоволствие или да избегне болката, а по-скоро да види смисъла на живота си. Затова човек дори е готов да страда, ако страданието има смисъл. Има ситуации, които лишават човека от възможност да се наслаждава на живота – неизбежността на страданието не може да бъде преодоляна. В приемането на неизбежността да се страда в живота добива смисъл в своята висша точка. С други думи смисълът на живота е безусловен, тъй като включва дори потенциалния смисъл на страданието.
