Тамянът като аромотерапия и очистващ душевните ни неразположения

Тамянът е една от най-древните и най-ценни субстанции за кадене, той е „мозъкът на небето”, символизиращ святост. Традиционно се използва от антични времена като благовоние в Индия, Китай, както и по време на християнски богослужения. Египтяните използвали тамян за приготвянето на подмладяващи маски за лице. Древните китайци се къпели сред дим от тамян, за да пречистят съзнанието и душите си. Смятали тамяна за източник на вдъхновение, защото когато гори, димът му се издига спираловидно нагоре и вярвали, че осигурява директен контакт с божественото.

Има едно плато в Оман – Дофар. Местните жители наричат това място храм под открито небе. Тук дърветата плачат с божествени сълзи. Прекрасни гори, в които дърветата излъчват плътен и гъст мирис на тамян, са покрили платото с гъсти корони, запазвайки в своите сенки свещения аромат.

Много хилядолетия драгоценната ароматична смола тамян (ливан – така се среща в по-старите преводи на Библията) била единственият източник на доходи за обитателите на изгубените в пустинята селища. Южната част на пустинята, опънала се през целия Арабски полуостров, граничи с оманската провинция Дофар. Именно там, върху каменистото високопланинско плато растат дърветата, за които се разказват легенди.

„А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове – злато, ливан и смирна.”-(Матея 2:1, 11)

Още в древни времена югозападният район на държавата Оман – Дофар, бил известен като важен център на търговията с тамян. Легендата разказва, че един от тримата мъдреци, които дошли да се поклонят на младенеца Иисус и носейки в дар тамян, е тръгнал именно от Дофар. Днес, когато тамянът не се използва толкова много, в света съществуват само няколко места, където може да се намери.

Заради многото мъгли в този район съществува легендата, че тамянът – това е роса, падаща от дърветата. И това не е далеч от истината. В края на март върху дърветата правят нарези. През дъждовния сезон, който започва след това, сок, който много прилича на мляко, се издига по ствола и изтича през нарезите. Арабите го наричат „сълзите на боговете”. Три-четири седмици съхне върху ствола на дърветата, а след това започва времето, когато събират реколтата. От едно дърво събират до 400 г тамян. Местните жители смятат, че димът му гони дявола. Преди всички бедуини в селото живеели благодарение на тамяна. Днес само старците знаят къде растат дърветата и какво трябва да се прави с тях.

Векове возели тамяна по суша от Дофар в Южна Арабия, откъдето завивайки на север, пътували покрай Червено море до мястото, където пътят на благовонията се разделял на две. Единият стигал до Египет, а другият отивал на изток – във Вавилон и Сирия. Докато товарът стигне до местоназначението, стойността му се увеличавала шест пъти. Затова египтяните се стремели сами да изминат този път, избягвайки посредниците и дори се опитвали да си донесат млади дръвчета, за да ги засадят в Египет. Първата известна експедиция на египтяните се отправила за благовония около 3 000 години преди раждането на Христос. Това означава, че тамянът като благовоние се използва вече пет хиляди години. В търговските закони на Рамзес III от 1200 г. пр. Хр. се казва, че цветът на благовонията може да бъде от опушено кехлибарен до нефритово зелен, блед като лунна светлина, а всички останали нямат никаква ценност. В древните времена тамянът за оманците бил това, което е нефтът сега – най-важната експортна стока и източник на благосъстояние. Кервани от камили возели благовонната смола в Европа. Търговията с тамян отдавна вече не играе толкова важна роля както в старите времена, но все още над 300 000 дървета на платото Дофар плачат с божествени сълзи.

Веднъж пророкът Мохамед казал, че от всичко най-много цени молитвите и приятните ухания. Всеки петък ароматният дим гони злите духове от мюсюлманския свят.

Ароматът на тлеещ тамян изпълва храмовете на християни и индуси. От древността той е бил знак на божествена близост. Благодатната му миризма ни напомня, че трябва да издигаме своите дела и мисли като благоуханен жертвен тамян пред всеблагия Бог.

Тамянът е ароматна смола от дърво от семейство Бурсерови (Burseraceae), което расте в Източна Африка (Сомалия, Етиопия), на Арабския полуостров и в Индия и Иран. Латинското наименование на това красиво, невисоко дърво или храст с гъста корона и бели или бледорозови цветове е Boswellia sacra. За получаването на тамяна през пролетта в ствола на дървото се прави дълбок надрез, от който започва да изтича млечен сок. На въздуха той се втвърдява в кръгли зърна с кехлибарено жълт до ръждиво-червен цвят и характерен мирис. При стриване се образува прах, който частично се разтваря във вода като образува мътна емулсия с горчив вкус. В етанол смолата се разтваря малко по-добре. При нагряване се размеква и разпространява силен приятен балсамов аромат. Съдържа смоли (50-60%), камед (20-30%), минерални вещества (6-8%), етерични масла (3-7%).

Истинският тамян е смолата на дървото Boswellia Carteri. Останалите видове тамян наричатиндийски, йерусалимски, африкански. Другото най-близко по мирис дърво еBoswellia pupurifera, което расте в Сомалия и Етиопия. Неговата смола понякога наричат абисинска. Дървото, което расте в Индия и Персия, е Boswellia Serrata Roxb. и от него добиват индийския тамян.

Тамянът (църк.слав. ливан – под това име се среща в Библията) е едно от най-древните благовония. И днес тамянът се използва за кадене от много религиозни конфесии. Издигащият се ароматен дим символизира жертвоприношението пред Небесата.

Тамянът се използва в парфюмерията при производството на сапуни, дезодоранти и парфюми, особено мъжки, с източни аромати, и в ароматерапията – най-вече във вид на етерично масло, в хомеопатията, медицината.

Учени от американския университет Джон Хопкинс и Йерусалимския Еврейски университет твърдят, че дори малки количества дим от тамян има антидепресивно действие, потискайки страховете и тревогите. Тамян се използва в психотерапията и при медитация. Представлява най-силното средство за защита на аурата, изпълва с енергия и повдига общия тонус, създава чувство на благоденствие и покой. Отстранява безсъницата, нощните страхове, подпомага правилния ритъм на съня.