Техника “Спокойно присъствие”

Спокойно присъствие – умението да сте в реалността без неволеви движения на тялото.

Това е състояние на спокойно възприемане на случващото се – практикуване на осъзнат покой, психотехническа и псхотерапевтична процедура, освобождаваща човека от неволеви движения, негативни или шумови записи в подсъзнанието.

Практиката на Спокойно присъствие – това е покой и неподвижност, това е прекъсване на всички и всякакви емоции.

Спокойното присъствие дава поглед над ситуацията, освобождаване от страхове, емоции, лични очаквания и представата, че нещата „не са такива, каквито би трябвало да бъдат“…

В състояние на спокойно присъствие човек безпристрастно (буквално като видео камера) внимателно наблюдава (отчетливо вижда, чува и усеща) всичко, което се случва тук и сега. Случващото се не раздвоява наблюдателя душевно, а се възприема като последователност от факти, които може просто да се констатират.

Спокойното присъствие – това е възприятието на душевно здрав и силен човек.

Умението и навика да бъдете в състояние на спокойно присъствие представлява сигурно средство за предпазване от манипулацията, помага да се действа ефективно в необичайни и свързани със стрес на работното място ситуации, спомага за взимането на решения, основани на здравия разум.

Спокойното присъствие в живота на човека

Спокойното присъствие се практикува и се сраства с живота в най-различни форми при най-различни хора. Асаните от Йога и медитациите върху пламък на свещ, дзен – медитациите в точка на стената, детските игри „кой ще мигне пръв“ и даже стоенето на детето в ъгъла – всичко това са различни форми на спокойно присъствие. Действието винаги е благотворно.

Преди повече от сто години Уйлям Джеймс разказва в лекции за учители как при него в Кеймбридж са пристигали образовани индуси: „Не разбирам, казвал един от тях, как е възможно да се живее така: без да отделяте нито минута в деня за размишление в спокойно положение. При нас, индусите, онези часове в деня, които прекарваме в мълчание, в пълен покой, в контролиране на дишането и размишление за вечността, са необходимост. Към това бива приучвано от най-ранно детство всяко индуско дете“… Плодовете на тези обичаи се проявяват във физическо спокойствие, в отсъствие на напрежение, в удивителна приятност и спокойствие на изражението на лицето, в невъзмутимостта на индусите. И почувствах, че моите сънародници сами се лишават от важна приятна черта на характера“ (У.Джеймс. „Психология в беседите с учители“)

Как да се тренира

1.       Изработете навик просто спокойно да съзерцавате приятен пейзаж: гора, вода, картина на стената – каквото ви е удобно. Добро спомагателно упражнение е „Зелената точка“.

2.       Спокоен поглед към човек.
Най-добре е да гледате човека, стоейки прав, с отпуснати до тялото ръце, на разстояние 50 до 100 сантиметра. Имайте също предвид, че това е по-просто, ако сте седнал и при по-голяма дистанция. По-трудно е при по-малка дистанция. С времето дистанцията може да се скъсява. Главното е да се гледа спокойно на човека, да не се почесвате, да не отклонявате или отбягвате поглед. Изработете широк, не много фокусиран поглед, като не гледате в определена точка от лицето (да речем, очите или носа), а в лицето като цяло. Ориентир – все едно гледате лист А4 цял.

3.       Спокойно присъствие пред група хора.
В началото това трябва да се отработва, като вие и помагащите ви хора стоят мълчаливо и просто се гледат един друг; после да се премине в реален режим, когато заедно решавате нещо и някак си взаимодействате. На помощ тук идва упражнението „Камера“.
Съдържанието на това упражнение е следното: Умея да виждам тази ситуация спокойно, обективно, без да се въвличам в нея личностно и емоционално.
Първи начин: „Аз съм камера. Аз гледам на случващото се през моите очи, в събитията не участвам, моето тяло е спокойно и неподвижно, като замразено“.
Втори начин: „Аз наблюдавам всичко ставащо, а именно отдясно, от разстояние два метра – оттам виждам всички и себе си“.

4.       Отработване на спокойно присъствие в обкръжение от хора, които се опитват да ви изкарат от равновесие. Игра „Нападение на ордата над Рицаря“.

5.       Потренирайте спокойно присъствие под душа. А именно – по време на душ, когато остри струи бият лицето ви, направете така, че лицето да остава напълно спокойно, без гримаси, изкривявания и физиономии. Онези, които имат този навик (за някои това е естествено от детството), обикновено по-леко изживяват болката. Добър навик!