Тъга и Ярост
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни, имало някога едно чудно езеро. В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото… До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата… Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала…
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава – излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма… Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта…
Разказват, че оттогава насам ние, хората често се срещаме с Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана… Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата…
Хорхе Букай “Приказки за размисъл”
Напишете коментар