Усещането да си жена или мъж е заложено в душата ни…

Помните ли, бях обещал да се върна към тази тема?

“Ай сиктир – ще кажете вие любезно, – не ни пречи да си гледаме хемороидите между ушите.”

Така ли е?

Но ще го кажете, само ако се опитам да ви изпързалям за нещо, което не е вярно, да ви се представя такъв, какъвто вътрешно не съм.

Ако обаче видите проснат петкилометров килим и глашатая вика:”Негово величество кралят на еди кое си кралство!”, а зад мен пристъпва свитата, следва кортеж от коли, а горе кръжат вертолети със знамена – просто ще сте принудени да станете и да ми се поклоните.

Точно като този глашатай пред вас винаги се движи отношението ви към себе си, самоуважението ви, чувството ви за собствено достойнство.

Отпред върви външността ви, мимиката ви, осанката ви, вашите чувства, мисли, душевно състояние. Всички те провъзгласят с пълно гърло:” Негово високо превъзходителство работникът от домоуправата на номер 6!”

А какво ще стане, ако някой ден най – ненадейно се самооцените като личност? Какво ще стане, ако се държите като лидер? Какво ще стане, ако се почувствате кралски?

Не чувам. Казвате, че е “глупаво”?

Скъпи мои! Може ли да има нещо по – глупаво от досегашното? Най – глупавото вече ви се е случило.

А такова нещо виждали ли сте? Жена, по – точно топчесто съзнание с лунички, но незнайно защо всички мъже я ухажват. Случвало ли ви се е?

Защо е така? Защото някой някога я излъгал, че тя е на й- красивата. И тя от глупост повярвала.

А сега всички го чувстват!

Представете си: ставате сутринта и си казвате, че сте чудесна, чудесен, много чудесна….

Гледате се в огледалото, усмихвате се на себе си с кралска усмивка и с волево усилие се докарвате до състояние на абсолютна сигурност, че сте най – най и направо…

Въпрос: при това положение ще си облечете ли каквото падне? Не! Дори ще си спомните къде завряхте преди петдесет години гребена си, когато се ресахте за последен път.

Осанката и мимиката ще започнат да се променят. Цялата ви външност ще се промени. Маниерът ви на поведение ще се промени, ще се промени езикът ви. Някакви странни, непривични думи от само себе си ще започнат да изскачат от устата ви, да се нагаждат към новото ви състояние.

И ако случайно краката ви са криви, Ваше величество, никой вече няма да го забележи.

А дори и да обърне внимание, няма да посмее да се подсмихне. Ако пък не е съвсем тъп, даже ще си окачи обеца на ухото, че вътрешното достойнство е над всякакви физически недостатъци. Защото вие и с криви крака гордо и твърдо ще стоите над своето си: АЗ СЪМ КРАЛ!

Така че равнис по кого? По себе си. По най – доброто в себе си, което някога сте зарили дълбоко – дълбоко при мечтите. Ето това ще упражним.

Нали?

Което се тренира, то се развива.