Мъжът – това е смелост, спокойствие, увереност, любопитство, интерес и нагласа за развитие.
Жената – това е страхове, тревоги, преживелици, опасения и грижа за безопасността.
Мъжката стратегия – да продължаваш напред, да търсиш новото, да си разузнавач, да се развиваш, желание да си пръв, да победиш!
Женската стратегия е консервативна, за нея е важно за запази постигнатото, тя предпочита да не е първа, а зад първия. За мъжа е интересно да придобие новото, жената се бои да не загуби това, което има.
За мъжете е привлекателно конструктивното напрежение, водещо го към победа, жената предпочита разпуснатия комфорт.
Възможно е заради това мъжът да цени свободата и постиженията, а жената да избира по-скоро домашния уют и комфортът, на който е свикнала. Тъй като да се тревожи за жената е естествено, за нея естественото предположение е, че и другите хора живеят в страх. А именно – те с лекота приписват на мъжете страх там, където мъжете по никакъв начин не предполагат. Не следва да се приемат за чиста монета женските предположения – „вие се боите от умните жени“, „страхувате се от независимите жени“ и други такива. Всяко предпочитание не в полза на дадена жена навярно ще бъде интерпретирано като ваш страх, плахост или неувереност в себе си. На вас ви харесват млади жени? – значи се страхувате от зрели жени. Обичате домакините, умеещи да създават домашен уют? – значи се боите от уверените в себе си, независими, самодостатъчни жени. Вие сте слабак.
Филип Зимбардо, в рамките на изследванията на половите различия, провел експеримент показващ многократно по-голяма склонност на девойките към страх, а на юношите – към любопитство.
Експериментът на на Фил Зимбардо: Страх и Любопитство
Филип Зимбардо, в рамките на изследванията на половите различия, провел показателен експеримент. В него взели участие студенти, изучаващи психология отличаващи се с достатъчно висок интелект и уравновесеност в разсъжденията. Ето в какво се състоял експериментът.
„Изследваните лица били помолени да си представят, че са родители на детенце, което те „държат“ на ръце. На половината студенти било предложено да изберат име на детето от списък, съдържащ три женски имена, а на другата половина да изберат име от три мъжки. (Студентите във всяка група били в неведение относно това какъв избор е бил предложен на колегите им от другата група.) Неочаквано в аудиторията, в която се намирали изследваните, се появил брадат непознат с много ярка и красива музикална кутийка, в която имало забавен клоун, който внезапно изскачал от нея. Детенцето, носено на ръце от студентите внимателно „наблюдавало“ как чичкото навива играчката и „слушало“ нейната успокояваща мелодия. Но ето че настъпил момент, когато музиката рязко прекъснала и клоунът изскочил от кутията.
След случката на всеки „родител“ бил зададен следния въпрос: “Каква беше реакцията на вашето детенце на случилото се?“
От предложените в списък варианти на отговори болшинството изпрали „потресен(а)“, независимо от пола на детенцето им. Но най-интересното станало, когато „студентите-родители“ посочили последващите реакции на своя малчуган. В пъти по-голяма част от девойки, отколкото младежи посочили реакцията на своето детенце като „страх“, и също така по-голяма част от юноши, отколкото девойки, видели в очите на детето „любопитство!“