Човекът с идеалното сърце

Пътешествайки по света един старец, в една светла сутрин, влязал в малко село. Бил празничен ден и всички хора се разхождали из пазара и уличките на селището. Както вървял старецът стигнал до центъра, където видял следното: в средата застанал хубав млад мъж, а около него събрана тълпа от хора.

– Ето виждате ли? – викал младежа – Аз имам най – перфектното сърце на света. По него няма нито една драскотина, нито едно нараняване, няма гънки, няма смачкано, нито липсващо. Това е най – идеалното сърце на света.

Старецът послушал малко, приближил се, разгледал младежа, помислил и бързо си пробил път през тълпата.

– Хей, младеж – промълвил стареца – с какво се гордееш?

– Как с какво с най – идеалното сърце – отвърнал гордо младежа.

Тогава старецът бавно показал своето сърце. То било смачкано, по него имало много гънки, било перфорирано от дупки, някои дълбоки, някои запушени с парченца, които не съответствали на дупките. Сърцето му изглеждало като дрипава стара дреха.

– Виждаш ли това сърце – промълвил стареца. – Всяка гънка по него е преживяна мъка, всяка смачкана част е нещо, което съм преодолял, всяка дупка е частица от мен, която съм подарил някому в знак на любов към него, всяка кръпка и запушено парче е частица, която някой ми е дал в знак на любов към мен. Така частици от мен ходят навсякъде по света, а аз нося частици от хора, които са били важни за мен. Това сърце е живяло живот, в който е имало всичко. Какво струва твоето сърце пред моето!?

Младежът изведнъж осъзнал, колко глупаво изглежда сред тълпата с хора, които вероятно крият същите преживели живот сърца. Отишъл при стареца откъснал част от идеалното си сърце и му я дал, старецът се усмихнал откъснал част от своето и запушил първата дупка в идеалното сърце, направил първата кръпка, дал първия урок.

Младежът благодарил и поел по пътя на живота, където го очаквали още много дупки. Вече не се страхувал от тях, защото знаел, че те ще му донесат безценен опит и много приятелства.

Автор: Д.Колева