Едно от най – вълнуващите открития на науката за мозъка в последното десетилетие е , че човешкият мозък е програмиран да изгражда връзки с околните. Всеки контакт или дори разминаване по улицата възбужда възникването на „невронен мост“, който ни свързва с човека отсреща. В мозъка не съществува група клетки, т. Нар. Огледални неврони, които активират емоционалния синхрон между нас и хората, които ни заобикалят.
Хващали ли сте се, че неволно имитирате изражението на лицето, позата, езика на тялото, ритъма на речта на човека, с когото разговаряте? Или пък, че се прозявате в отговор на нечия прозявка – дори да не сте уморени? Когато наблюдаваме друг човек, тези неврони отразяват действията му така , все едно самите ние ги извършваме.
Огледалните неврони са отговорни и за способността за съпреживяване и дават обяснение защо, когато влезе някой, който е ядосан или разстроен, неговите емоции се отразяват върху присъстващите. Или пък защо само гледката на човек, който е завладян от силни чувства е достатъчна да ни просълзи. Някои учени са убедени, че аутизмът, който представлява нарушение на нормалната способност за контакт с околните, може да е свързан с неправилното функциониране на системата на огледалните неврони.
Известно е, че чувствата са заразителни. Според световноизвестният психолог Даниел Голман, емоциите се разпространяват от човек на човек подобно на настинката. И докато да те „пипне“ някое благородно чувство е добре, то прихващането на чувства на гняв, завист, тревога или омраза може да ни се отрази пагубно.
Д-р Голман смята, че колкото по – силна е емоционалната ни връзка с някого, толкова по – голямо влияние оказват чувствата на този човек върху нас, като въздействието се засилва с течение на времето.
Хей, приятелю!
Отношението с околните задейтства редица биохимични процеси в тялото ни. Благотворните ни взаимоотношения с другите карат мозъка ни да излива огромни количества химикали на щастието в кръвта, а нездравословните социални взаимодействия, водят до секретирането на вредни вещества.
Според най – новите изследвания, телесната химия на жените ги предразполага към изграждането на взаимоотношения с околните в по – голяма степен отколкото мъжете. Въпреки че и при двата пола в състояние на стрес в тялото се освобождават адреналин и кортизол, едно епохално изследване на Калифорнийския университет в Лос Анжелис установява, че при жените тези химикали се неутрализират от хормона на обвързването – окситоцин. Това е причината поради която, когато жените преживяват трудности, те често изпитват желание да общуват с други жени или да се отдадат на сладки приказки с близка приятелка. Вероятно пак по тази причина жените чувстват потребност да се грижат за децата си или за домашен любимец. Учените наричат това поведение „обгрижване и подкрепа“. Този вид взаимодействие се стимулира от невротрансмитера окситоцин и на свой ред активира производството му. Колкото повече жените проявяват грижовност и подкрепа, толкова повече окситоцин синтезира тялото им, което оказва успокояващ ефект и допълнително понижава стреса.
Няма спор, че приятелството способства за щастието и здравето при жените. Изледване на Харвардското медицинско училище вурху здравното състояние на медицински сестри установило, че колкото повече приятели има една жена, толкова по – малка е вероятността с възрастта при нея да се проявят здравословни проблеми и толкова по – големи са шансовете и за щастлив живот. Резултатите от проучването били толкова значими, че учените достигнали до извода, че липсата на близки приятели и довереници е пагубна за женското здраве, както тютюнопушенето или наднорменото тегло.
Д-р Джон Грей /автор на книгата „Мъжете са от Марс, жените 9 от Венера“ / също е направил обширен преглед на изследванията върху връзката между стреса, хормоните и пола. Според него, ако при жените при стрес се освобождава окситоцин, то при мъжете подложени на същото въздействие, тази биохимична реакция не се наблюдава. Според проучената от него литература при мъжете повишаването на нивата на хормона кортизол, свързано със стреса, води до намаляването на секрецията на допамин и тестостерон и в следствие на това – до депресия и чувство на безсилие. Д-р Грей твърди, че мъжете са биологически програмирани да стимулират производството на тези неврохимикали, чрез разрешаване на проблеми, предприемане на действия и преодоляване на рискове и опастности, вместо чрез разговори и грижа. По – ниските нива окситоцин в организма им ги правят по – малко склонни да търсят близост и общуване с приятели. Марси Шимоф
Последни коментари