Месец: <span>юли 2016</span>

Не можеш да се справиш – вземи нещата в свои ръце.

Не винаги е необходимо да се борим със страха, особено ако можем да направим страха свой приятел и съюзник. Благодарното отношение към страха като към мъдър ясновидец, предупреждаващ те за възможни и ненужни неприятности е добър фон за запазване на душевното равновесие. Страхът провокира нашето въображение. Всичко онова, което си представяме и мислим в момент на страх НЕ Е РЕАЛНОСТ, то е една фантазия, която ние много усърдно и явно успешно храним.  Истината е, че въображението е функция на мисленето, когато много искаме или не искаме нещо ние си фантазираме как то се случва или не се случва, това е вид защитен механизъм, чрез който оцеляваме. Измисляме нов план. Когато стигнем до тревожно състояние, е налице неуспешния ни план да се справим със страха си.

Пример 1:Страхувам се от изпит – чудесно! Това чувство ми помага да се откъсна от телевизора и най-накрая да седна на бюрото, с учебниците. Това е добрия план. Когато фантазията, обаче стане инструмент на страха, планът ще бъде изкривен от страховата емоция, ще се включи прастария инстникт за борба или бягство, който ще започне да създава в мен план за отстъпление. Започва натрапливо фантазиране, за това колко ме е страх от изпита и негативните фантазии свързани с това. Ще се задейства и тялото в подкрепа и ще започне адреналинова реакция. На финала, ще сме с болки в корема, вероятно повръщане и силно нежелание да излезем от къщи, за да се явим на изпита, което ще наречем страх. Това е лошия план.

Разликата в двете е, че в първия план, аз ЧУВАМ страха и го припознавам като приятел, който идва, да ме предупреди, че трябва да се насоча към действие. Вторият план е следствие на нечуване и непознаване на страха и припознаването му като незнаен враг, който идва да ни навреди.

Пример 2: Страх за живота на приятел може да премахне друг, стар страх-фобия. Представете си, че лежите на страхотен плаж с най- добрия си приятел. Много ви се иска да се изкъпете, но уви. Преди година сте имали инциден с водата и сте били на косъм от удавяне, от тогава дори мисълта за плуване за вас е страховита, а за действие да не говорим. Вашият приятел, няма този проблем и след кратък опит да ви убеди, влиза сам в топлата морска вода. Вие го наблюдавате със смесица от страх и желание, но ужасът и страха надделяват. Фобията от вода, която сте развили не ви позволява да си доставите това удоволствие. В един момент виждате, че приятелят ви прави нелогични движения и е ясно, че нещо се е случило. Той започва да вика за помощ, но е твърде рано и на плажа няма никой. Страхът да не загубите приятеля си, ще блокира стария фобиен страх от водата и без да мислите, ще скочите, за да го спасите. На финала, ще установите, че фобията е изчезнала.

Пример 3: Страхът може да се окаже източник на забележителни начинания. Всички виждаме постиженията на известните спортисти, но за много малка част от тях имаме информация за пътя, по който са достигнали до тези върхови моменти. Представете си, малко момче, което живее в бедно семейство и му се налага да върви с часове, за да отиде до училище. Не е от силните и развити деца и много лесно може да бъде пометен дори от един свой съученик. Случва се така, че в един ден на училище, двама от побойниците в класа, нарочват точно него за поредната си закачка. Нашият герой, не иска да ги провокира, но това няма значение в създалата се ситуация. Двете по – силни момчета, го пребиват. Няколко дни по – късно, той присъства на представление, в което се запознава със силен акробат. Иска да стане като него, но му изглежда невъзможно. Тогава акробата му казва: “Не е невъзможно, просто започни всеки ден, където и да е да правиш по 15 набирания. Запомни – всеки ден.” Момчето се почувствало заблудено и не повярвало на това, което му казал акробата. Отивайки слудващия ден на училище, пред него отново се изпречват двамата побойници. Той се изправя и в този момент пред него изниква образа на акробата и си представя как той може да бъде същия. Тази представа, го спасява от потъване в страха. Изправя се пред двете момчете и им казва: “Аз ще се бия с вас, но не сега. След година ще се бием и ще ви победя.” И така поставената цел, даденто обещание, провокира момчето да започне ежедневни тренировки. Това променя живота му. Страхът се заменя с мотивация. Резултатите не закъсняват и скоро той става популярен щангист.

Много важно е тук, това, което казва Арнолд Шварценегер /който има подобна история/ : “Трябва да сте в състояние да си представите това, което желаете да направите, в противен случай ще бъде много трудно или просто невъзможно да превърнете визията в реалност.”

Питате се: Но няма ли да се усили страха, ако го използваме? Най-добре да ви опиша  ситуация: Преди месец и половина предположих „Ами ако изведнъж стана същия като пастрока си?“ (т.е. неразумен, с ниска степен на осъзнатост, некултурен, като цяло – типичната средностатистическа личност). Разбирам, че страхът е безсмислен и неоснователен, но не успявам да го овладея. Надявам се на скорошен отговор, благодаря! Отговор: Намерете си образ на когото бихте искали да приличате и се учете да живеете достойно. Тоест – първо си съставете план за вашето образование(самообразование) и напред към ученето! А страхът ще ви помага да не се отпускате и да се развивате енергично.

Конкретния страх, както и всяко друго чувство, можем да преборим с друг страх или друга емоция: ярост или умора, уверено поведение или отпускане на мускулатурата(медитация), сексуална възбуда или смях. Като заместител понякога можем да използваме дихателни упражнения, самоинструкции, конкурентно двигателно поведение, приятни действия и стимули, лакомства(за деца), шеги и закачки и т.н. В имплозивната терапия даже със силния страх се справят чрез умората и скуката. Един от най-ефективните заместители на страха при работещи възрастни е да се захванат с работа, която да заеме цялото им внимание. За това става въпрос и в пословицата „Очите се стархуват, ръцете – не.“

Една история:

„На работа имаше една жена, която много се заяждаше с мен, постоянно нещо измисляше, интригантваше и създаваше ситуации… Ако я срещнех сутрин, то целият ми ден се проваляше заради мъчителното преживяване заради онова което е казала. Аз вече панически се боях от нея и се мъчех да я избягвам. Наистина беше страшно – чак ми се гадеше понякога.

Тогава ми попадна следната фраза: „Страхуваш се от онзи, който се страхува от теб“. Тя някакси ме спаси, набрах смелост… На следващата сутрин, виждайки бързащата към мен „лелка“, спокойно се приближих към нея и точно когато си отвори устата и казах: „ Ако е възможно, не разговаряйте с мен сутрин. Страх ме е от Вас. После не мога да работя нормално.“  Тя се изненада:“Страхувате се?“ – „Да“ – отвърнах – „Много ме е страх“.

И така, известно време все още ми трепереше вътрешно, но скоро страхът ми спадна, изчезнаха притесненията, олекна ми. Строи ме се дори, че тя започна да ме избягва.

Всеки от нас се е сблъсквал със страха от новото в живота си. Нормално е. Когато не познаваш нещо, не знаеш какво да очакваш от него. А ние сме свикнали винаги да имаме очаквания към всичко и всички.

И така – ето ни на прага на нещо ново в живота ни, но ние не се радваме, напротив. Страхуваме се. Какво да правим? Как да действаме?

Страхът може да бъде невероятен мотиватор. Когато човек е притиснат в ъгъла, мобилизира всичките си възможности, дава най-доброто, на което е способен, за да се справи с трудната ситуация, в която е попаднал.

Това работи, но само за кратко време. Когато например бягаме от куче, умирайки от страх, че то ще ни настигне всеки момент, краката ни се движат толкова бързо, сами се учудваме откъде е дошла тази наша способност да бягаме толкова бързо.

Оказва се, че в дългосрочен план, страхът не е ефективен двигател за случване на нещата. Напротив! Истината е, че страхът е най-голямата ни спирачка. Той не ни позволява да се развиваме. Не ни позволява да вземем това, което искаме, да бъдем такива, каквито искаме.

Повечето от нас знаят това. Но невинаги начинът ни за справяне със страховете е правилен. Много често ние допускаме следните фатални грешки, които влошават ситуацията:

Борба със страховете – непрестанната борба със страховете ни изтощава до такава степен, че накрая не можем да се зарадваме на нищо. Тогава какво да правим? Целта е да осъзнаем и да приемем, че се страхуваме. Да си зададем въпроса: какво ще стане, ако се сбъдне страха ми? И да видим, че няма да се случи нищо фатално.

Игнориране на страха – другата фатална грешка, която допускаме. Залъгваме се, че не изпитваме страх. Заравяме си главата в пясъка, също като щрауса. Но не си даваме сметка, че игнорирането, всъщност е фокусиране върху това, което уж искаме да избегнем. Какво да направим? Ами да действаме! Да предприемем някакви стъпки, а не да чакаме.

Примирението със страха – най-фаталната грешка. Правилното тук е да анализираме страха, да видим кое го предизвиква. Това, от което ни е страх, съществува ли наистина? Да не би да е илюзия? В 90% от случаите нашите страхове, включително страховете от новото, са “чужди”. Това са страховете на хората от заобикалящата ни среда – родители, приятели, колеги. От нас зависи дали да им се поддадем или не.

Когато вече сме наясно как трябва да се отнасяме правилно със страховете си, какво можем да направим, за да получим новото в живота си и то без страх, а с благодарност?

1. Най-напред трябва да разпознаем страха, да го приемем, за да не бъде наша спирачка в живота. Как да познаем, че сме го постигнали? Ами когато можем да говорим за страха си, значи сме го разпознали.

2. Даваме име на страха. Да, колкото и да е странно, даваме му име, той става познат за нас и вече можем да работим с него.

3. Определяме посоката, в която искаме да отидем. Това става като си отговорим на въпроса – защо искаме да преодолеем страха? Каква полза ще има това за нас? Какво ще ни даде?

4. Плащаме цената – Да! Винаги има цена и трябва да сме готови да я платим сега. За да постигнем това, което искаме. И отлагането не е вариант, това трябва да е пределно ясно.

5. Представяме си постигнатия резултат. Пътуваме мислено и стигаме до момента, в който вече сме постигнали това, което искаме. Визуализираме го цветно, наслаждаваме се, вкусваме емоциите, които ще изпитаме.

6. И не на последно място по важност – действаме. Без действия, нищо не работи.

Разумният човек не бърза да се страхува, за него е естествено в началото да разбере – какво всъщност се случва, вярно ли е и има ли основания за безпокойство. Това сваля измамата и страха от страха намаля, като предпазва от напрегнати преживявания.

За да си изясним ситуацията, първо трябва да бъдем внимателни към информацията, която идва към нас, как я приемаме, и какво остава като мисъл в главата ни.

• Страшно ли е наистина, това което виждаме или чуваме?
• Ужасно ли е това, което ни предстои в действителност?
• Какво катастрофално предстои, ако не издържим този изпит? Кое е най – лошото което ще се случи в действителност?

Ако не се самоизмамите и се разберете със себе си, много от страховете бързо ще си отидат. Често страховете са напълно неоснователно, просто трябва да се фиксираме и да ги разобличим.

Много хора се страхуват да кажат какво мислят, тъй като се страхуват, че това ще доведе до покачване на напрежението и конфликт. Това съвсем не е така. За тези които могат да разговарят, това е просто още една тема за разговор с любимия, близкия приятел или колегата. /за хората с проблем в общуването препоръчвам тренига „Усвояване на основни умения за общуване. Защо попадам в една и съща ситуация“ . Повече информация в раздел Тренинги/

Друг важен момент в преодоляването на страха е „отчитането на риска“. Много хора се страхуват да летят със самолет, често това е несъзнателното неразбиране на това, как самолетът лети и защо не пада. Или защото вярват, че полета със самолет по – несигурен от пътуването с автомобил или  автобус. Това е статистически неправилно. Работата по тези направления е важен за хората страхуващи се да летят. /Препоръчвам участие в тренинга „Тревожни разстройства“ – в раздел Тренинги/

Друг аспект, в който се развиват нереални страхове това са преживените загуби и техните размери в емоционалния и психичния свят на човека.  Харата натрупват опитност при преживяване на загубите в живота си и могат да различат сериозната загуба от ежедневната или маловажната такава. Детето преживява като огромна загуба липсата на бонбона в кутийката си и може да плаче с часове. Възрастният може да се опре на житейския си опит и да различи дребната загуба от голямата.

Големината на загубата може да стане по – реална когато се сравни с нещо друго. С какво? Ето някълко примера:

• Паричния еквивалент на появилата се неприятност – в това сравнение има голям смисъл, времето за отстраняването на проблема изчислен в пари, например: „Забравих си в къщи мобилния.“ – колко страшно е това за теб? Колко часа или минути ще са ти нужни да се върнеш, за да го вземеш? А колко струва един работен час за теб? Тази цена проблем ли е за теб?
• Сравнение с настоящи загуби. Един мъдър човек, за разлика от човека – дете, може да вземе за база преживените си загуби и да определи размера на инцидента реално.

ТЕХНИКА „ЕМОЦИОНАЛЕН СВЕТОФАР“

Вземете тетрадка или лист хартия и го разделете на четири колонки. Първата я именувайте „Боклук“ , а другите три са „Зелено“, „Жълто“ и „Червено“.

• Зелената колонка – малки неприятности. Тук може да вписвате разнообразните малки неприятности – счупих си телефона, загубих дребна сума пари, Разпорих, скъсах дреха. Да, неприятно, но с това живота не свършва. Също както шофьорът виждайки на кръстовището зелена светлина, забавя молко колата, за всеки случй, но тя не спира.
• Жълтата колонка – средни неприятности. Това е светлината на светофара при която шофьорите намалят скоростта, за да преценят да спрат или да преминат. Това са неприятностите, които се появяват в живота ви и започват да ви пречат, но вие можете да ги преодолеете, дори да се наложи да забавите темпото в някоя област.
• Червената колонка – големи неприятности. На червената светлина, шофьорът задължително спира. Това е неприятност, заради която живота ви спира, преживява се като края на личния свят.

Какво ще даде разбивката на неприятностите в този ред? Интересното е, че самото подреждане на неприятностите по този критерии, ще промени тяхната сила и статуса им. Без да усетите ще се промени вашето възприятие за събитията и те постепенно, събития, които смятате за неприятности ще преминат в колонка „Боклук“, т.е. те вече няма да се възприемат като такива.  Ако редовно селектирате преживяванията си по тази схема, ще видите, как все по – малко от тях ще попадат в грефите „Жълто“ и „Червено“ . Така вашите страх и безпокойство ще преминат в адекватна загриженост.

Увереността в себе си има три основни страни.

1. Чувството за увереност – внушеното усещане за сила, права и правота.
2. Уверено поведение – демонстрира се сила и е характерно за хора със силни позиции.
3. Решителност – уверено приемане и сигурност в решенията, решимост.

Когато жените говорят за своята увереност, те обикновено имат предвид чувството на увереност, усещането. Когато мъжете говорят за своята увереност те най – често имат предвид поведението си.

Противоположното на увереност е неувереност : внушения страх, усещането за липса на сили, неспособността да се вземе решения. Неувереността е типичното поведение на невротика и човека – дете.  При възрастните и психологично здрави хора няма проблем с неувереността, но стои задачата за разработка на по- голяма увереност, до колкото това се явява като важен житейски ресурс.

Признаци на увереност –  в основата на увереността е спокойствието, то е корсета ѝ, смелостта да заявиш себе си и да имаш уверено поведение.

Спокойствието това е отпуснато тяло, без блокажи, без суета в действията и движението, спокойното изражение на лицето; спокоен, прям, не „бягащ“ поглед; ясна последователна реч;

Стойката на увереността – човек е изправен, има навик да държи изправена главата си, изпънати плещи, уверена походка, ясни движения.

Смелостта да се заявиш: не бъди „писклив“, не позволявай на гласовете в главата ти да замъгляват ясния звук, говори силно, бъди точен във формулировките си, решителен в изводите, способен да заявиш ясно желанията си и да настояваш за законовите си права, готов да даваш задачи и да изискваш изпълнението им.

Що се отнася до увереността на болшинството – житейска норма, да се видят тези признаци на увереност не винаги е просто.Увереното поведение на един човек, на фона на увереното поведение на друг човек изглежда просто, като нормално поведение.  Увереното поведение, е лесно различимо като контраст на неувереното.

Развиването на самоувереност е възможно и нужно, но бъдете готови за това, че тази работа не винаги е бърза, и предполага развитие  по няколко доста различни направления. Това е и създаване на здрава житейска стратегия, и преработка на слабостите, и на укрепване на чувството на увереност. Да се работи самостоятелно по тези направления е доста сложно, но въпреки това не е невъзможно. И тук е място за вашия избор. Най – простия начин е да се обърнете към център или специалист, който провежда тренинги за развитие на увереност в себе си. В този случай трябва да се знае, че тренингите и водещите са различни и може и да не се получи желания резултат. Ако има хора, които са готови да търсят развиване на увереността в себе си, то има /проблемни/ и други, които търсят някой който да разреши проблемът и с неувереността, често това е невъзможно.

ФОРМИРАНЕ НА УВЕРЕНОСТ В ДЕТЕТО

Задача на родителите е да помогнат на детето да развие силните страни в себе си и да се научи да ги ползва, по начин по който това да му носи удовлетворение. Осъзнаването на собствените недостатъците може да разруши или парализира личността, може и да е обратно, да му даде огромен емоционален заряд, който да му помогне да постигне успехи в най – различни области. / повече по темата в статията „Формиране на увереност при децата“/