Разводът или раздялата на родителите винаги е емоционално травматично преживяване за детето. Независимо дали родителите продължат добри отношения или преминат в явна или пасивна “война”. Разбира се вторият тип развитие на отношенията води до сериозни нарушения в светоусещането на детето, в отношението му към себе си и другите. Тогава се формират така наречените “програмирани травми” и PAS синдромът /синдромът на родителското отчуждение.
Пред родителите, често се появява въпросът : “Как да кажем на детето без да го нараним?”.
В различните възрасти тази новина се съобщава по различен начин, но най – трудно е при децата до 10 години, които реагират с неразбиране и много соматични реакции.
Реактивни нарушения в детска възраст:
- деца между 2-5 години: говорни смущения, тревожност, страх, регрес, идеи за помиряване на родителите, чувства на вина, агресия
- деца между 5-7 години: тъга- мъка, огорчение, унижение, планове за отмъщение, желание да си с отсъстващия родител, отхвърляне, страх от изоставяне, вина относно развода/раздялата, яд, ярост, “конфликт на лоялността”, промяна в училищното поведение и академичните умения.
- деца между 9-12 години: загуба, отхвърляне, самота, срам, фобии, отказ, ярост, страх и съжаление за отсъстващия родител, психосоматични симптоми: главоболие, безсъние, стомашни проблеми, конфликт на лоялността, идеализация на отсъстващия родител, ниска самооценка и неувереност.
- деца от 13 години…….: конфликт на лоялността, притеснение относно отношението на родителите по между им, надценяване на приятелския кръг, несигурност за бъдещето, страх от емоционални взаимоотношения.
Типични чувства на децата спрямо развода на родителите им:
страх да не бъдат изоставени, страх от бъдещето, чувство на отхвърленост, гняв, тъга, тревожност, депресия, усещане за безпомощност
Съвети към родителите:
- сведете до минимум конфликтите с бевшия си партньор
- позволете на децата да говорят открито за развода
- покажете на децата, че чувствата им: тъга, гняв и страх са нормални
- поддържайте силна и постоянна връзка с децата си
- не обещавайте повече, от колкото можете да изпълните
- ако децата реагират на развода с тежки прояви, консултирайте се със специалист
- бъдете последователни в посещенията си
- планирайте срещите
Ползи от това да си дете на разведени родители:
- освобождаване от обичайните конфликти
- чувство на облекчение
- развиване у децата по – голяма всеотдайност към брака
- родителите са по – щастливи след раздялата
- спад на напрежението в къщи
- родителите имат повече време за децата си
Как да кажем на детето за решението за развод:
- Идеалният вариант е двамата родители да уведомят заедно детето. Това го спасява от вероятността да чуе различни версии.
- Не унищожавайте авторитета на партньора си. Той ще продължи да поддържа отношения с децата най-вероятно. Не изказвайте презрителни и обидни коментари за родителя, когото все още обичат.
- От първостепенно значение за детето е как ще се промени живота им след развода. Подгответе се да обясните какво ще бъде ежедневието им след раздялата с партньора.
- Разводът винаги се отразява емоционално на децата. Възможно е да се чувстват депресирани или да изпитват вина. Предпоставки за позитивно приспособяване към промените се децата да прекарват достатъчно време с всеки от двамата родители /особено важно е да ен се минимизира връзката с бащата/и родителите да запазят оптимално добри взаимоотношения след развода/да си сътрудничат при изпълнението на родителските задължения.
- Когато отговаряте на детските въпроси, бъдете подготвени да повтаряте едно и също седмица след седмица, месец след месец. Децата понякога са склонни да фантазират, че родителите им отново ще се съберат.
- Децата със сигурност ще негодуват и ще искат подробности. Добре е да изтъкнете като причини за решението си факти, които те вече знаят, а не да им казвате неща, които не съзнават. “Много пъти сте ни чували да се караме. Видяхте колко зле се чувствахме заедно през ваканцията. Забелязали сте как татко ви прекарва все по-малко време в къщи и все повече на работа.”
- Ако се разделяте пробно, без практически развод, уведомете децата за продължителността на раздялата.
- Децата имат нужда, често да им се напомня, че те не са причина за раздялата на родителите си. “Майка ти и аз ви обичаме и винаги ще ви обичаме. Решението ни да се разделим няма нищо общо с вас. Просто вече не сме щастливи заедно.”
Как не бива да го казвате?
- “Баща ти е виновен за всичко”
- “Всъщност още не знаем кога точно ще се разделим”
- “Сега ти си мъжът в семейството. Мама много разчита на теб”
- “Разводът е за добро”
Когато единият родител изостави децата?
- Замислете се за собственото си поведение. Може би гневът, който храните към бившия си съпруг да пречи на посещенията му? Ако е така, то единственият потърпевш е детето. Променете отношението си.
- Не осмивайте напусналият семейството. Признайте истината на детето, без обидни квалификации.
- За изоставено от баща си дете е жизнено важно да има край себе си други възрастни мъже. Не изоставяте връзката с бабата и дядото.
- По-малките деца, често, поставят на пиедестал отсъстващият родител. Във фантазиите им той е добрият, просто не може да бъде с тях. Не се чувствайте застрашени. Рано или късно детето ще се освободи от илюзиите си.
- “Баща ти/майка ти, не постъпва никак добре, като не идва да те види. Ти си ми най- скъпото нещо на този свят, а той не знае какво изпуска.”
- “Ти си прекрасно дете и заслужаваш всичката обич на този свят. За съжаление баща ти/майка ти, не знае какво изпуска.”
- “За нищо на света не бих те изоставила. Винаги ще те обичам.”
Как не бива да се казва?
- “А ти какво очакваше? Баща ти /майка ти е неудачник/а.”
- “Честно казано, радвам се, че не се виждаш с него/нея – само ти пълни главата с глупости.”
- “Може да е зает.” – не лъжете.
Как да се сбогувате след посещение?
- На детето му е нужно време, за да свикне с посещенията през уикенда. Не прибързвайте.
- Не преигравайте, че се чувствате страхотно след като всъщност ви се плаче. Децата интуитивно улавят вашето настроение и може да си внушат, че тъгата е нещо лошо. Най – добре е да разкриете мислите си:”След няколко часа трябва да тръгваме. В такива моменти винаги изпитвам тъга, защото знам колко ще ми липсваш след това.”
- “Най – тъжно ми е точно след като се сбогуваме. Но после се чувствам малко по – добре, защото започвам да очаквам следващото ти посещение.”
- Обяснете им, че смесените чувства са също възможни. “Въпреки, че ми е мъчно, че няма да те виждам известно време, аз се вълнувам като си мисля, какво ще правим заедно при следващото ти посещение. Така че, съм едновременно и тъжен и весел.”
- Когато отидете да вземете детето обърнете внимание на емоционалното му състояние: “Мисля, че понякога, когато те взимам, се чувстваш доста странно. Сигурен съм, че дори наистина да искаш да ме видиш, има случаи, когато ти се ще да си останеш в къщи, уморен си или си зает с други неща. В други дни пък ти се ще, мама и татко изобщо да не се бяха развеждали.”
Как не бива да казваме?
- “Днес майка ти/баща ти, пак беше в обичайното си лошо настроение.
- “Няма нужда да плачеш, нали пак ще се видим в сряда.”
Как да представим на детето новия си партньор?
- Представете новия си партньор само, ако сте сигурни, че отношенията ви са стабилни и обвързващи.
- Ако целта на представянето е да подразните новия/стария си партньор не го правете.
- Не изненадвайте децата. Предупредете ги за плановете си няколко седмици, преди да направите решителната крачка.Това ви дава време да вникнете в страховете и тревогите им и да ги обсъдите. Ако ви се сторят положително настроени за срещата, не бързайте да решавате, че отношението им винаги ще бъде такова.
- Бъдете ясни и откровени:”Знаеш, че откакто се разделихме с майка ти/баща ти, се срещам с една/един мъж/жена. За мен тя/той е много специална личност. Затова реших, че е време да се запознаете. Какво мислиш по въпроса?”
- Ако детето откаже срещата, опитайте се да разберете защо. Може би е наранено и тъжно и още храни надежди за събиране на семейството. Освен това, сигурно чувстава, че извършва предателство спрямо другия родител.
- Отразете чувствата:”Казваш, че всичко е наред, но май нещо те натъжава.”
Как не бива да се казва?
- Не е ли страхотен/на? Не си ли доволен/а, че намерих толкова добър човек?
- “Не казвай на татко/мама, че си ме видял/а.”
- “Виж кой е седнал ей там? Един човек, който исках да ти представя.”
Изброих най – често срещаните ситуации, в които родителите изпитват затруднения или правят основни грешки в поведението, които полагат началото на детските травми. В раздел “ТЕСТОВЕ” ще намерите тест “Колко тежко ще понесе детето ви развода?” и ПРИКАЗКА, която е подходяща за деца до 7 години, за обявяване на решението за развод.
В раздел “ТРЕНИНГИ” ще намерите важният за развеждащи се или разведени родители “Игрова терапия при развод и раздяла на родители”, изключително помагащ при ситуации на развод и раздяла, който се провежда при събиране на достатъчна бройка хора./бихте могли да се запишете по всяко време.
Последни коментари